Уж тръгнах за распер...

снимките са "кликабелни" за пълен размер.Даже и не предполагах, че съм тръгнал за снимки. Все распери ми бяха в главата. И най-вече теоретично. Препрочетох някой статии за тях и като стигнах на реката. Тя отново нищо не ми говореше. Мислим на различни езици. Тя си крие расперите. Отвреме навреме ми покаже по някой, колкото да поддържа интереса.А аз се чеша обезсърчено по главата. Имаше някаква тръпка в това да си мислиш за едно, а пък да правиш друго. То, май, в целият ни живот е така правим едно, до като си мислим за друго. Все някак се оправяме.Понякога даже много добре. Пак се сетих за една от тезите /по специалността ми/ как работят "пръчиците".За да виждаш именно с тях ..трябва да гледаш другаде.Особено пък ако това, което исксаш да видиш се движи.Направо ще ги раздразниш - 100 %-та гаранция. Ето така и аз.Държа въдица, мисля си за распери, а невероятните гледки се редуват пред погледа ми. Замайват ми главата.Не може така!Бръкнах си в джоба и се заканих.Поех дълбоко въздух /чете се избутване на риболова встрани/и произнесох определящата реплика - „Днес ще снимам”. Двусмислието на поведение продължаваше да ме държи в неизвестност.В едната ръка мухарката.В другата апарата. Обикновено, в тази ситуация не се получава нито едното нито другото.Този път, обаче,”Не”!!! Лових си кадри „на поразия”. Единственото, за което съжалих е, че не си поиграх повече с ръчните настройки.Статив нямах под ръка.Естествено е в колата.Но пръстите си ги носех.Тях си ги имам, но замайването от бинарното поведение ги беше парализирало. Окото гледа - пръстите не реагират.Ми, как да реагират като виждаш Божествени картини. Редуват се една след друга. Насищат съзнанаието до такава степен, че го превръщат почти в епилептичен припадък.Пълна дисоциация и релакс. Като истинси сеанс за отдаденост благоразположение и спокойствие. Е, тематиката е ясна. Мисля да не уточнявам. Чували сте много пъти репликата „Магията на риболова” и т.н. Все поизносени фрази от този тип. Звучащи, уж обещаващо, но по-скоро вехто и някак изхабено–носталгично.Това, което бе пред очите ми ,със сигурност,бе друго..Точно "от татък". Нещо съвършенно различно.Напрегнато и силно.Богато и наситено. Облъчващ натиск, мощ и нежност едновременно. Необяснимо е! Не се разказва. Няма как. Просто вижте. А това, което ще усетите е толкова, толкова малко.Просто е повод да бръкнеш и извадиш онази болка в гърба и рамото, мазолите по ръцете си ..схванатият врат ..и си припомниш неизброимата бройка похарчени примамки /с кеф/. Неумолимият натиск на реката в коленете, отксъсваща те коварно от дъното.Къпах се.Няколко пъти (мислено).Обходих с поглед всичките аксесоари - вързани по мен. Чудех се как да задържа въдицата, докато плувам. Как да не позволя да влезе вода в гащеризона докато ме носи водата. Как .. как .. как.. всичко това ще се случи ей сега.Почти веднага.Със следващата крачка напред, а още по сигурно е с тази назад.И ти е страшно и ти е хубаво едновременно. И там някъде са рибите.Между къпането ти и удобното място за подаване.Местят се. Ако успееш да намериш удобната позиция.Само чакат да си готов .. и..се преместват.Точно толкова , колкото да не ти достигне метър. Така е.. Сгодата отстапва предизвикателно, непрекъснато и безкрайно.
Ще се опитваме. Ще се стараем все така упорито и с настървение да намерим онзи комфорт, който с благостта на лятно вечерното уиски под лекия бриз, ще ни накара да се усмихнем на безразсъдното в нас, донесло успехът в надпревара със себе си..
Е, този път „Си свърших работата”. Отдавна не се бях чувствал толкова доволен не от главната, а от „другата работа".
Е, ще почерпя, разбира се ..Нека започна от "Котела със страсти", в който тридневно скочихме надолу с главата..Мястото с голямо "М". Зарязахме останалите заради него!И аз ще ловя/Росен/,но с "3-CCD" на три части събрани в единият край.. С леко носталгичен полъх..За да сме първи и спазим правилото."За распер се ходи с кола". После разбрахме, че трябвало с "Дачия". Ами сега?!"Предстоене"Росеновият подход 1 /Като видях снимките разбрах защо ни заведе именно там!/;-)Росеновият подход 2..Ами забравихме си репликите.. Трябваше да попитаме за някоя вълшебна думичката.. за да стане работата.. Всичко останало го бяхме нацелили.Пълно съсредоточаване... и вълшебството наоколо..Необятно и обещаващо.Връзката между земята и "горе"-то.Направо да не смееш да подадеш ... ни шнур .. ни муха.. ,камо ли нещо по-така..Това беше и е най-расперското място.Нищо да не пропуснем. "Двуножникът" РосенСпокойствието цареше навсякъде. За съжаление и сред расперите. Като стана дума за кастинг и дистанции.Ачо се представи отлично със "Зейна" и стримерите..!Истина си беше.Магията е пълна.На ето това място.. дебнехме..и се надявахме много.А това си е Бранко-вата рибка.Точно тези бяха най-честите ни посетители, въпреки "распер-ените" ни мечтания.Нарочно я направих такава - дълга, дълга.По повод расперите, де..Бухат пред теб, а се ловят на дистанция..Русенската "Патагония"- каквато я видях. Има и друго.За тези,които трудно четат подобни неща.... Къде бяхме ,колко риби хванахме, какви и колко см.. надлъж и напреко..На какво..Цвета,на мухата.. А, забравих и за клюката .. с кого..и как,.А те хванаха ли? .. Ама с каква въдица..и шнур.. М.м... ще си купя такава.. Явно много ги лови.. и т.н... уж "основните" неща хич няма да пиша.
Тях умишлено оставям далече,далече..Ама наистина много далече..
п.с. и тези кадри ми харесаха...Косьо

Мухарска среща Осеново 2009

Време е да напиша и аз някой ред за проведената наскоро Мухарска среща.
Многото впечатления малко по малко се осмислиха и някак вече изкристализира същността. Ще започна от зад на пред ..От към резултата..
Осеново `09 е от тези мухарски срещи, каквито винаги съм си представял, че трябва да бъдат: Открити, естествени, непринудени.. и полезни.
Аз я намирам за една от важните за тази година по много причини. Първата и най-важната е, че тя даде една гарантирана опорна точка. Имам пред вид, че се срещнахме с човек, който категорично е наясно с нещата. Човек, който знае, може, може и да покаже, може и да прецени. Това е! Не случайно, навсякъде по света,хората опитват въвеждането на стандарти. Стандарта трябва да гарантира минимума и стъпването ” на правия път”. Това ми беше основното усещане от срещата.Стъпването "на здраво". Нещо като „флайфишинг доктор”. Проверява връзките и поведението.”Чеква” комбинацията и дава ”лечението”.. Пък ти, ако искаш го следвай, ако искаш, недей.. Много ми хареса именно възможността да видя това, което за повечето хора по света е нещо нормално и естествено..,а при нас непрекъснато сами откриваме и осъзнаваме.Ачо, май най-добре го каза..”Искам критика!„.Иначе няма научаване. Няколко пъти вече ми се е случвало да присъствам при "Демо" на някое от филмчетата, които отвреме навреме правя. Някой колега се вижда на екран и пита с нескрита изненада в очите „Ама това аз ли съм?! Леле.. колко” дървено” подавам..” И всеки път възниква въпроса .. Ами сега?! Че е „дървено, го видях”.А сега? Какво да правя?!” Критерии никакви ..или , хайде.., Почти никакви..
Ами, лесно е ..Много е лесно..Само трябва да ти се обадят по телефона или да прочетеш в Нета за Мухарска среща в с. Осеново Варненско. И готово!
Там ще присъства..Тодор Атанасов … Специален гост от Германия.Член на Европейската Асоциация по флай-фишинг. Участник–връзвач на всички големи световни форуми. Сертифициран кастинг-инструктор..и т.н.и т.н. .. Лесно, лесно, но човекът ,колко труд е вложил никой не пита.. Отидохме на готово с широко отворени очи и уши..и попивахме,и попивахме. Че е сладко, сладко е така.. , но пък яко захапвахме „дръвцето” с нескопосатният си кастинг..: „Боли ме рамото..боли ме лакътя, боли ме .. Имам мазоли..” Как няма да те боли ..?! „ Щом те боли .. значи не правиш нещата, както трябва”. Позната е репликата, но някак по-иначе звучи от знаещ и опитен човек. Че, имаме всички - имаме/мазоли/.Те са ни любимите! С нескрита гордост ги подаваме на пред, на зад. Именно трудът в грешната посока ни ги е докарал.. От друга страна, пък , именно с тях.. сме хванали рибите си . Как да се разделим с присъствието им?! Нали са си наши.Любимите ни мазоли...!
Е, Тео показа… „ Ето така подаваш зад камък. Ето така ще засичаш срещу течението .Ето така се подава само с върха.. А "Спей" с две ръце..!!! Шнура следва върха на въдицата.. Правиш „мендинг”, правиш "суич"..” И какво се оказа? ..Оказа се, че не познаваме азбуката.. Не познаваме буквите, а искаме да говорим. За себе си признавам. Никога не съм отделял специално внимание на кастинга. Нещо повече с ръка на сърцето, признавам, че даже го бях сложил в графата „загубено за риболов време”.. Ето единият от важните резултатаи от Осеново`09.. Аз съм си мислил, а хората знаят,че това епрекият път… Знаейки и можейки, ще спестиш много повече време за риболов. Нещо повече .. Върхът в мухарството: Да подадеш три пъти и да хванеш трите предварително планирани риби.. може да стане единствено и само с великолепен и точно пресметнат кастинг. Може да звучи малко пресилено..,но не е! Вече за втори път, след срещата, опитвам да ловя риби,внимавайки за кастинга си .. И какво установявам.. Подавам безумно! Да, успявам да подам точно където искам,точно с колкото искам шнур да легне върху водата..но никога не съм сигурен ,че ще го направя "от раз".. Резултат ще има! Да!.. и всичко което предшества резултата е твърде неразбрано, неосмислено и неосъзнато.. Понякога става, понякога ..не!.. И тук,трябва задължитено да кажа.. Най-лесно е да си отличник… Спестява се време и главоболия.. Отличник,отличник.. ми, като нямаме школа.. Няма кой да ти хване ръката.. Няма го камъка /крайъгълният/около който да се завърти.. и надгради..
Къде е основата? Да! Летим! Що-годе сме се научили,а няма от какво да се отблъснем, да отскочим.. Летим си във въздуха.. и всичко си стои там.. Във въздуха .. без логика..без глас, съответно без смисъл, макар и с видим резултат.
На какво ще научим тези след нас..?Ми, просто е – На същото..Това, което правим ,но не разбираме.. Ей така се лети .Ако можеш - задръж се .. Ако, не .. Блъскай си главата в стената.. и се прави на много умен..или малоумен..каквото ти хареса..
Да не става прекалено самокритично,все пак.Изводът, поне за мен, е да се започне отново и то системно. . Това, което осъзнах е, че наистина трябва да се гради основа. Винаги трябва да я има. Да научим азбуката. Да научим да пишем поне буквите с мухарката, за да можем да комуникираме.. За да вържем освен двата края на говоренето и двата края на мухаренето,и то, такова,каквото се практикува по света. Да обменяме мисли адекватно, с вложен един и същи смисъл в думите.. Тогава наистина ще дръпнем напред, ще се научим и да се развиваме..и надграждаме с по-малко мазоли по ръцете и най-вече в главите ни./Пак да летим, но вече целенасочено и осъзнато..
Убеден съм напълно ,че всичко, което направим след това, ще има съвсем друг, далеч по-пълен смисъл.. и ще носи дълбоко лично удовлетворение.
Нататък , който иска, който.. не .., но основа трябва да има.Ако ще и пренебрегната!
Още малко ще „залитна”,че така здраво ми се запечата кадъра с лястовичките..и аналогията му с действителността ни .. ,че не удържах да го пропусна..Кадър - символика. Как го прочетох ли?..… Множество мухари закачени на мухарската жица.. Къде,по групи ,къде самостоятелно полетели ..или кацнали. Уж обединени ,но всъщност разделени със собствената поза и компания.. Че даже са и три .. /жиците на мухарството/.. Две успоредни линии.. уж предназначени да свързват някого с някого.. Ма, при нас са си почти успоредни, и май така ще си останат : Несвързващи никого..
На татък е позитивното..и конкретното..Двора с портата..разделящ обикновените хора.. тръгнали към кръчмата от тези, пренебрегнали я заради поляната..Поляната.. погалена от слънцето за предстоящото надхвърляне..Имахме и публика.. Следяща с непонятно любопитство.. още по-непонятно интригуваните типове размахващи тояги..и шнурове..Тео с цялата му деликатна грижовност да обърне внимание на всеки!Кутиите, които минаха през ръцете на всички.Лично за мен бе много любопитно! Както се казва„По мухите им ще ги познате”:-).

А това е „Елегантността”, въплътила в себе си оригиналната /и лесна!/технология на Тео..Всъщност,в ръцете на Майстора всичко изглежда повече от лесно!!!
Потвърждението..в морски вариант, със същата оригинална хватка за приковаване на вниманието..А, че обстановката беше трескаво творческа .. не остана никакво съмнение..
От една страна беше естествено и нормално , а от друга впечатляващо полезна и запълваща отдавна съществуващите празнини в осъзнаването, разбирането и моженето..
Май този кадър най- много ми допадна като символика на срещата. Не се вижда Тео..,но всички присъствали знаем ,че той свърши тази работа.Тази със замислянето, но вече не случайно и хаотично,а в точно определената посока!Лична и различна за всеки от нас.Как спонтанно този човек ни накара да се вгледаме в себе си и да си зададем онези въпроси ,които,чисто по български,винаги сме избягвали!?Още няколко кадъра..
Може да ви се стори, че не пиша по същество.. ,но за мен това е важното и го споделям…
Благоря на Росен за непресъхващият ентусиазъм, който,със сигурност, му отне поне един час от началното училище/Роска, масите бяха шест! :-) Борко е Голем! и т.н.. Благодаря му.. ,че ме подразни достатъчно за да ме провокира да дойда. Благодаря на Ачо, че споделя „безумието ми”. Благодяря на Мавро, че най-накрая излезе на светло. Благодаря на Пенко.. за изразено личният подход в това, което прави и споделя..Благодаря на Юли,Иво,Дейв.. и невидимата дружина наоколо, която позволи всичко това да се случи. Надявам се и те да получат своето от вече доволните си съпрузи..,леко гузни заради собственото им „егоистично” поведение.

Тодоре, Благодаря ти лично за това, че дойде и сподели..Незнам до колко ти достави удоволствие, но за мен си беше истински подарък, от тези, които не мога да си купя! Пося нещо, което тепърва ще поливаме и ще се грижим да порасне!

Осеново `09 беше от тези мухарски срещи, каквито винаги съм си представял : Открити, естествени, непринудени.. и полезни..”Ужасно” полезни..!

С уважение,нескрито удоволствие и благодарност,
Д-р Косьо

п.с.А тази снимка си е час от двудневното преживяване.Пускам я, все пак да се знае,че риби се ловят и без кастинг :-). Вече знам, че иначе е по-лесно и доста по-красиво!А щом е толкова красиво няма начин да не е вярно!

Как да си направим „Микро-Мохикан”-а

Как да си направим „Микро-Мохикан”-а

Необходими материали :
Кука за сухи мухи.
Желателно е да е с удължено рамо: Daichi, Byron, Mustad .... или каквото намерите!Номера от 16 до 10. По-малък размер също работи..,но при най-малките размери се губи смисъла на този тип муха.Опитах и т.н. „Нано-Мохикан” , но е още в експеримент..Живот и здраве – нататък!.
Тяло : „Японско чудо” / Специалният материал на Д-р Косьо/
Хакел : Скалп от петел : тъмно-кафяво – червеникав или светъл цвят. С твърди и дълги власинки съобразени с големината на куката.
За стърчащата нагоре част 10-15 фибри от същия скалп / Варианти – бяло, сиво, тъмно сиво, сиво CDC, светло кафяво, тъмно кафяво “Топло оранжево”, жълто в редки случаи - комбинация от два цвята/. Може да се ползва и еленова козина – връхчета/ както при оригинала/ , антрон в различни цветове или специализираният материал имитиращ крила.. в това число „Полипропилен ярн” или „Швейцарската сламка” в различни цветове. От естествените материали – много добре се получава с обелка от пауново перо /чист кератин/- много твърдо и здраво нещо!!!
Главогръд : Пауново перо- 2-3 фибри,дъбинг – в различни разцветки.
Монтажен конец – многонишков бежов или какъвто имате/!
Лепило - моментно – гел.

Изработка :
Първо правим заготовката за тялото на мухата. Отрязваме една „пръчица
„от специалният материал с дължина приблизително 3.5-4 см. Подостряме единият и край така , че да оформим долната извивка на коремчето /бъдещото екстендит боди/ с по-голяма кривина отколкото горната.
Почистваме ръбчетата,/ако много държим на естетиката. Те трябва да са обли и с естествена извивка/.
Разрязваме така оформената пръчица по дължина наполовина и до половината на заготовката.Както се вижда на картинката.
Поставяме куката на менгемето по типичен начин.
Фиксираме монтажен конец в задният край – до началото на извивката на куката.
Желателно е един път да се минем с монтажният конец по цялото тяло на куката до ухото. Това ще е необходимо в последствие за да заздрави прилепването на тялото на мухата към тялото на куката и ще предотврати въртенето на мухата около куката.Преди фиксирането на който и да е елемент към тялото на куката поставяме малко лепило.
Поставяме заостреният край на заготовката приблизително с дължина една трета от цялата заготовка и фиксираме в началото на извивката на куката./”ектендит боди”-то/ Прехвърляме малко конец на около 2-3 милиметра напред/в зависимост от големината на куката/ и фиксираме втори път.Достигнали сме до мястото на раздвояване на заготовката. Поставяме края на две/три фибри пауново перо и навиваме по куката до ухото и обратно.На това място може да се сложи и/или дъбинг в желана разцветка. Ако искаме главогръда да е по”чупнат” и висок навиваме повече. Ако искаме да е полегат- съответно по-малко. Фиксираме пауновото перо и махаме излишното. Взимаме малко от материала,който сме избрали за „щтръкналата част” на „Микро-Мохикан”-а. Оформяме от него снопче с дължина около 3-4 см. Фиксираме го в основата на разделената заготовка прищипвайки го подредата.Фиксираме „на кръст” . Слагаме на това място и капка лепило- за здравина.Изпровяме нагоре снопчето /от къвто и материиал да е!/ и правим няколко допълнителни фикссиращи витки около стърчащите нагоре – две части на заготовката и току що поставения стърчащ материал. Взимаме едно подходящо по дължина и широчина/дължина на власинките/ перо от скалп на петел .Отрязваме го така , ча останат горните две третини. Фиксираме го в основата на разделянето на двете части от заготовката. Навиваме го така както навихме фиксиращите витки.т.е. хоризонтално над куката.На практика само около стърчащите нагоре две части на заготовката в пакет с “парашута”. Една малка хитрост ползвам в този момент. Преди да фиксирам перото- поставям три капки лепило от краят му на около половин един милиметър една от друга по долната му повърхност.Това много улеснява монтажа му.Разположението на капките, на практика, разпределя лепилото равномерно в основата на навиването .По този начин закрепването е изключително здраво о сигурно . Дори да се изпусне перото по време на навиването – то стои и не се развива.
След навиването на хоризонталният хакел дърпаме временно власинките, които стърчат напред – назад. Това го правим за да освободим място за разположението на двете стърчащи части на заготовката.Те трябва да легнат напред по куката и то така че да минат от двете страни на стърчащото нагоре снопче. Преди фиксирането им е добре да оформим стърчащото снопче в една в една плоскост. Изтегляме двете части на заготовката напред и ги фиксираме на около милиметър пред ухото на куката. На половин милиметър в посока на ухото на куката фиксираме още веднъж.Тук е важно да сме близо до предишното фиксиране за да не „надига„ материала Следва обръщане на двете части на заготовката назад и фиксирането им на мястото на първото прищъпване/ когато ги изтегляхме напред/. Т.е .пропускаме мястото на последното фиксиране. Много важен елемент е косото разполагане на монтажният конец при оформянето на „фасети”-те.Обърнатата част на заготовката постига ефекта на две големи фасетни очи. Всъщност може да си ги направим каквито искаме . Може маки , може големи..Следва отрязване на излишният материал и фиксация на монтажният конец пред ухото на куката.Правим няколко завършващи възелчета. Поставяме капка лепило или лак.
Следва правилното разпределяне на власинките от хоризонталният хакел /които дърпахме назад/ – връщаме ги на мястото им. Освен правилното им рапределение по хоризонтала, трябва да да погледнем мухата и отпред и да да ги подредим като емблемата на Мерцедес.Това е важен елемент за стабилността на мухата варху водата.Погледнато от страни хакелът трябва да е разположен под ъгъл около 30-45 градуса – косо напред.. Част от власинките на хакела трябва да могат да „пробият” водният слой – за да имитират крачета.

Тази муха се дължи на Оливър Едуардс. Чичко Оли ме възхити с идеята за изработка. Направо ме запали с технологията си ... Ето сега вече има практичен резултат - проверен при наши условия модел..
Позволих си да я кръстя "Микро-Мохикан" - хем да се знае от къде прозлиза, хем да е ясно, че е наистина малка /за разлика от оригиналния "Мохикан "/..
С нея се хващат доста видове риби .. от уклей до балканска пъстърва ...клен, слънчаци ,червеноперка, американка, костур...,а най-добре лови големи „балканки”!
Със сигурност е уловиста!
Това, което ми направи най-силно впечатление е, че с нея се провокират риби - независимо дали се хранят активно или не !

На свидетелите оставям ,ако преценят, да изкажат свои лични впечатления...

Поздрави,
Д-р Косьо

Росен си нямаше работа..."Кутиите ми с мухи за сезона..",но без да са опоскани..

Е, с това ходя напоследък.. Една трета кленски , една трета пъстървови и една трета са тези, които стават и за едното и за другото.Имам още една кутийка винаги със себе си, но тя обикновено предизвиква насмешливи шушукания у риболовци живеещи покрай големи реки. Например Русенци! Разбирам ги напълно!Просто куките на които са вързани са предимно от 22 нагоре..