Малко от любимите картинки...

Вълшебството е не само в реката , но и покрай нея...
На къде без камъчета...... и резултати от някои позабравени екшъни

Още от "старите" ..От там, от където мирише на свежест..

Дали живее някой тук?!

"Красота" и "краста"/от "онази"/ - пишат се почти с едни и същи букви..:-)

Един дълго чакан и най-после реализиран проект за споделяне на хубави и истински неща.Фактите: Бяхме за риба. Хванахме.Пуснахме.

Седмицата се изтърколи под знака „неопределено". Да работим, ли ? Да почиваме, ли? Всичко е като замряло.Като през отпуските, въпреки, че до тях има поне още месец.
Усещане за неопреденост витаеше през цялото време.
Вероятно икономическите кризи започват така.Нещо като хрема преди повалянето от болки в мускулите и кръста.Или преди възстановяване, ако имаш останали сили за това.
Нещо неестествено имаше и в подготовката.. Нестествеността стана очевадна в момента в който чух поредната прогноза за времето. Добре е, че поне високите температури са налични. Тълкувам ги като „горещ” динамичен процес за разрешаване на нещата.. Дори и в лоша светлина да е. Нещо като парадоксална гаранция за резултат. И ето часът наближи до предела.. Температурата също.. 38 – 39 градуса.. !!!Беше топло , горещо ..а се предвиждаше температурите да се покачват! На къде..!?
Започвам разрешаването.. Пълня колата с всичко внимателно събирано през седмицата.. В най-голямата жега.. натискам педала и едвам успявам да избегна две катастрофи..? Мисля ,че съм трезв.. , но бързам.. Бързам да срещтна неопределеността .. Там на реката на която съм обещал, да дойдем с приятели. Пътуват без мен.Бързи са. Вече са там и практически вече определят неопределеността си. А аз не съм .. Още се лутам между прегрелите мудни шофьори, кой знае защо, тръгнали да ме бавят и стряскат.. по пътищата..
Трудно си спомнях всичко ли взех. Мисля, че -”Да”.. В последният момент –мисля ,че - „Не” ..Така е винаги ... когато се готвиш от делече..Все тая .. вече съм на път. На път да присъстваме на нещо екзотично и неповторимо. Първо впечатление можеш да направиш веднъж! Е,аз исках да видя това първо впечатление на тези, които не се бяха срещали с Любимата река. Щеше ли да ги приеме, така, както нас .. Има ше ли смисъл нашето присъствие. Поканихме ги без да я питаме, разчитайки на двупосочното дългогодишно доверие. Тънка беше нишката.. да не „предобрим”- като казваше един приятел. И тънка и важна.Бих казал особено важна.Точно тази последната стъпка, която превръща препечната златиста коричка в горчилка от въглен с дълготраен, неприятен привкус.Разчитам на вътрешната си убеденост, че когато си искрен - всичко помага. Ще помогне и тя -Реката.
„Нещо не се получава”, „Не става..” все реплики изказани с лека нотка на съжаление и доловим елемент на разочарование. ”Нещо не е така..” Репликите бяха на приятели попаднали от четеното пред компютрите в реалното от картинките. Винаги има такъв елемент. Започваш да се съмняваш в себе си.”Дали разбрах това, което е писано”.”Дали видях, това което е показано..”. Това е нормално и естествено.Особено-нормално и особено-естествено.. за мислещите и участващите..
„На нас 6 часа назад не ни стигнаха да обсъдим всичко, което се случи - прекалено много бяха преживяванията Ако има как всяка седмица ще идвам ” пък беше, нещото което което премахна моите съмнения и незададени въпроси. „Дали разбрах това, което е казано”,”Дали видях, това което не е казано и показано..”
Забравих нощният пушек лепнещ по влажната кожа. Забравих безсънието в тъмната жега.. Забравих алтернативно включените мивка и душ. Или едното или другото... ?!.. Ако въобще има какво да потече като ги отвориш..
Забравих всичко.За да запомня останалото. Кое е останалото? Останалото е онази искрица на сблъсъка с непознатото, която зарежда за винаги. Да го направиш. Да го направиш за първи път. Онзи устрем да се наситиш, попаднал на точното време и точното място. Онази тръпка да ти се случат нещата..Да ги познаеш, въпреки всичките ти колебания и неяснота...
Разбираш.. разбираш..разбираш..И ти е хубаво и спокойно.. Нещата се случват, случват се като „на кино” ..Някъде около теб върви невидим сценария..Ти го знаеш на изуст.Опрял си се на него. Предвиждаш почти всяка следваща стъпка и пак ти е интересно и пак е завладяващо прелестно. Дишаш с пълни гърди. Не искаш да се криеш зад очилата. Искаш да видиш всичко в неподправената истинност и красота..Ухае на прелест.. Ухае на реални събития в живота ни. Тези, заради които, уж се подготвяме непрестанно и все се оказваме неподготвени.
Събуждаме си рефлексите.Най –верният критерий, оформен от природата и еволюцията, за да намести и изтрие всички „бъгове”, породени от ежедневната ни инертност и ленност.
Такива мисли, с благостта на свеж ендорфин, преминават през кожата.. и ръсят наоколо..
...ЗА КОЕТО, СЪМ БЛАГОДАРЕН НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЛИ!...
/Бр.Ди.Ро.Ил.Ач.Лю.Ми/

Д-р Косьо,
София

Две без една снимки от Ро.

Споделените "бонбони" са най-сладки...

Какво от това, че можеш да си изядеш бомбоните сам..Сподели ги и ще ти станат два пъти по-сладки. Риболова - също!

zoom

Остана малко време за свободни разсъждения.. Но защо да разсъждавам ,когато хората са го написали.. "Най-добрият ZOOM са краката"..Толкова ясно е казано..
Е, ако не можеш да стигнеш по-близо../отколкото могат краката/.. е друга работа..Коментара ще е някъде в бъдещето..Хм.м.м...и е много интересно..

И красиво и успешно.. Точното място по точния повод

...Май ще се окаже истина ,че каквото си поискаш... това ще се даде...

Е, даде се .. Сами виждате.. Огънатата "шибучица" хич не е от камък..;-)

Случайността е нещо, което сами предизвикваме..

....или както казват бабите "Късмета трябва да си го накъсметиш"..

Та, и аз така.Ровичках из едни сайтове със стари въдици и макари.. Потопих се в историята на поколения мухари.. творили и радвали се на всеки проблясък за допълване на удоволствието от любимото хоби. Във всичко ,което разгледах видях неподправена искреност и желание за развитие да дадеш част от своят усет и разбиране..част от себе си .. Невероятно вдъхновение и творчесто! Това е двигателят . Това е истината... Страстта!
И нещата се .....материализираха.. !
За пореден път се изненадвам от случките .. Нямам обяснение .. Знам ,че стават ,но механизмът по който това се случва винаги ми е убягвал.. Така да е.. Важното е друго..
Държа в ръцете си част от историята .. и тя е под формата на Shakespear Wonderod FY- 320 8`6` 2 Action Taper C,HCH,4M / класификация за шнур/ 4.4 ounces. Произведена е през май месец на 1968 година. /Това - по каталог/.Правена е по така наречения и патентован 'Howald Process". Вид технология на навиване за значително по-голяма здравина и прецизност на върха.Има леко несъответствие с историята.. защото в сайта на Шекспир въпросната мухарка липсва а има подобна на нея .. Означена е като FY-A320 SKP Deluxe Black Model 1967 fly. Не мога все още да определя коя от двете всъщност е защото кода на самата нея съответства на първата, а близките и "приятелки" всичките са "блондинки" - бяло фибростъкло.. /моята е брюнетка.. "черно със златно"/.
Шибучицата е в отлично състояние и въобще не и личат годините..
Убедете се сами..

Е, след "дълъг скок" от карбона към бамбука .. стигнах и до "стъклото".. че го бях попрескочил.. Сега ще мога да му се порадвам на воля..

Трябва или не трябва „ да откриваме топлата вода”.

IN MEMORIAM…

Много пъти се е коментирало ..
И всеки път отговорите са еднакво общи и неприемливи както в едната ,така и в другата посока.
Това ме накара отнова да се замисля, дали въобще нещо някога е открито или непрекъснато си е около нас ...Едни го виждат други не.. Спорехме преди много време с един приятел, кога започва да „бие" сърцето.. Чисто биологически.. Кога точно започва всичко..от непулсиращ ембрион до възрастно вълнуващо се сърце.. с всичките му електрически и звукови феномени.. И пак така неопределено увисна въпроса в пространството../въпреки многобройните справки и консултации/.За спиранeто всички знаем.. Но кога започват нещата? Започват ли въобще?
Или са си тук и са си такива ..Винаги.. и постоянно..Просто се спъваме понякога в тях и щем не щем ги забелязваме...

Пиша това по повод една тъжна вест.. Почина една много странна жена.. Не ми е била близка, не съм предполагал, че ще се „спъна” именно с нея..Трудно приемах неадекватното и поведение, противоречащо на много от писаните и неписаните професионални практики..
Незнайно защо, всъщност „знайно”, се постарах да подкрепя ентусиазма и в прагматичен план.. Ако може – да стане.Но за друго исках да кажа.. Поддържайки яркият и позитивизъм.. се натъкнах на нещо направо смайващо.. Признавам си, че на много от контактите ни гледах с леко пренебрежение.. не правеше нищо с което да покаже задължителният минимален професионализъм - да бъдеш точно на това място и по това врeме.. Направо се отчайвах няколко пъти, когато наистина виждах фрапиращи несъответствия ..Не само с медицинската логика , но и в чисто паспортната ако щеш.. - изследванията на един пациент се закачат /по чисто невнимание/ на името на друг.. !!? Нещо абсолютно недопустимо и направо опасно... погледнато от съответният ъгъл.. Но.. това е .. фактите са такива и нищо не мога да направя. Нееднократно се опитвах да разбера защо и как.. и накрая приех ,че просто не трябва да навлизам в дълбочина...Пропусках повечето покрай ушите си .. и активно чаках да изчерпим конкретният ни повод за общуване..

И... и нещото, което непрекъснато не ми даваше мира.. е ,че зад такова поведение не може да няма причина.. Каква .. в началото можех само да подозирам..Има няколко диагнози..включващи подобно поведение. Точно страха да не излезе вярно ме спираше да мисля нататък. Какво ме интересува ... Беше толкова далеч от ежедневието ми ,че въобще го прескачах съвършенно осъзнато....

Един ден... /Този ден няма да забравя../ Пак така неангажиращо си бъбрехме на полу-професионални теми.. когато ,ей тъй в разговора вметна изречение с което ме вцепени.. Беше на тема офталмология.. Че хората ,които идват в кабинета и са доста селектирани.. с определени ,конкретни диагнози.. Този поток си е естествена предпоставка за извличане на редки диагностични елементи .. ,които можеш да чакаш с десетки години ..А може и да не дочакаш.. И тогава прозрях... Тя , бе докосната „от Горе”... Бе разбрала нещо ,с което всеки ден , всеки средностатичстически офталмолог навсякъде по света се среща ежедневно ...,но никога не е поглеждал от този ъгъл. Жената бе прозряла нещо толкова просто и естествено.. Може би най-простото и най-естественото.. И точно за това - гениално. Втрещих се наистина .. Не бях се замислял и аз .. Нали винаги се учим по определен утвърден от практиката начин..и преставаме да мислим..

Тя бе открила елементарна логическа връзка , която никой ,никаде не беше се сетил да опише и най-вече да ползва. Толкова просто нещо и толкова ефективно.. Искаше само леко оформление – да се опише като методика и да се събере малко статистика .. Че работи е повече от очевадно.. Така ми се завъртя главата .. ,че не изтраях.. Казах и „Защо не го публикуваш , направи ,го ..” Доценти ,професори ... Поне на мен не ми е извество някой от тях да го е забелязал и описал.. Какво по-лесно от това...Всеки ден ти е в ръцете.Имаш натрупаният опит..” Наистина бях смаян от простотата и гениалността...Втурнах се с каквото мога да помогна .. „ Така ясно го казахте, не може ли да ми го напишете... „ Бе смайващата реплика ,която чух...”.Това си е ваша идея и ваш труд , аз просто го формулирах..нищо повече”.. Не ,не, напишете ми го, моля... Аз ще го представя на ръководството на болницата..” . „Добре „- се чух да казвам ,смаян от рязко даденият „заден ход”.. Усетих уплах от сблъсъка с бюрократичната система...или по-точно липсата на опит и сили ..Или просто нежелание да се занимава с това.. От друга страна ,прочетох в очите и изведнъж осъзнато самоуважение .. Все едно завиждаше на себе си за тази неочаквана самоизява, добила смисъл от погледа от вън. Вчера с колеги се заговорихме за онзи философски постулат.. „ че нищо не може да бъде измерено точно ,защото с факта на меренето изменяш обекта на мерене..” .Така и сега .. с факта на проява на интерес неясното се изясни и повлече всички сложности с реализирането му.. И хубаво и практично и същевременно в несигурни неопитни ръце..и хаотично поведение. Направих ,каквото зависеше от мен.. За два дни бях готов . Сглобих една страничка наситен текст изясняващ гениалното прозрение.. Написах го от мое име към ръковоството на болницата с главно действащо лице..собствената им докторица .. /с цялата ми гузност утрояваща старанието ми да компенсирам така дълго недооценяваното./
Старах се много .Написах го. Връчих и го с чувството за удовлетвореност от изпълнен дълг и лека гордост от съпричастността . Очаквах реакцията и с неподправено любопитство. Активно търсех да открия същият плам, но вече в посока реализиране на идеята.
Отмина месеца. Отминаха два .. и тогава си припомних притеснено изломотената реплика..”Това аз ли съм го направила”.!? Беше ми убягнала.. отначало.. После си спомних..,че всъщност , именно ентусиазма ми не даде на тази жена възможността да си каже точно какво мисли да направи.Аз и не попитах!? За мен бе ясно и просто . Явно не за всеки е било така. Нещата спряха на прага.. На прага на невъзможността да преодолееш себе си. Да оформиш многогодишният си труд от свое име .С цялата тежест на ежедневният опит .. и несигурност в себе си...чакаща външни критерии за истинност. Не го разбрах .. Не исках да го разбера ..Не може да има такава ситуация.. А всъщност вече беше факт! Листа остана нередактиран.. Остана ням и неподвижен.. сред цялата тази ежедневна „въртележка” от незначителни , несъществени,тровещи нервите ни стандартни, многократно повтарящи се ситуации...
Нататък не знам ....Не знам и до сега.. Преди три дни случайно разбрах ,че жената вече я няма.. и я няма по същият нелеп начин.. по който всеки пропуска това , което ни прави такива каквито сме!

Много пъти се е коментирало : Дали трябва или не трябва „ да откриваме топлата вода”.
...Дали въобще нещо някога е открито или непрекъсанто си е около нас ...
Едни го виждат други не...

Спорехме преди време с един приятел ....

София ,
03.07.2009 г. В памет на д-р ....................