muhatadnes

Важно : muhatadnes II

2011-07-05T15:48:00.008+03:00

Добре сте дошли на втората ми страница !
Първата я препълних с помощ от приятели.
Стана неусетно - "капка по капка" риболовен еликсир - емоционален извлек от впечатляващи ъгълчета на страната ни.
Надявам се и тук да намерите това, което не търсите!
Надявам се, намереното да ви хареса!
Чувствайте страницата като територия за споделяне на позитивизъм !
Ако имате такъв - споделeте го!
Ако нямате - гребете с пълни шепи!
Д-р Косьо

("click" - въpху заглавието)

п.с. 1
Нови теми тук повече няма да има - мястото свърши.
п.с. 2
Решението е временно, колкото за да не губим ритъм! ;-)

Съвършеният летец

2011-07-05T00:25:00.008+03:00

Неделя - около 16,00 часа е. Дъжът изненадващо спира и това, естествено, е предпоставка да се окажа на реката. След толкова дъжд ми бе ясно, че въдицата повече ще ми пречи, но все пак я взех. Повече, обаче, се надявах да успея да направя хубава снимка. Направи ми впечатление невероятно големия брой водни кончета. Доста трудно се оказа да ги накарам да позират, но все пак успях да направя малко снимки.Имах късмета да стана свидетел на завършването на последния етап от развитието на това насекомо.Илиян

Лов и риболов – приятно хоби или опасен за зрението спорт

2011-06-25T09:16:00.014+03:00

Д. Статева, Ч. Балабанов, А. Андреев, К. Статев;
УМБАЛ "Д-р Г.Странски" Плевен,

От: XIV-та годишна среща на Съюза на очните лекари в България,
Боровец, 2011Въведение:
Очните наранявания могат да се разделят на: битови,промишлени,транспортни,спортни Според тежестта на нараняването те могат да бъдат: леки, средно тежки,тежки.
Изходът от травмата може да бъде от пълно възстановяване на зрителната острота до тотална и необратима слепота. Цел:
Да представим и анализираме няколко случая на травматични наранявания сред ловците и риболовците.
Резултати:
През 2010 г. с травматични наранявания в Очна клиника – Плевен са постъпили 90 човека. Сред всички преминали болни 4 човека (4,44 %) бяха получили травмата по време на лов или риболов.
При първия случай се касае за мъж на 58 години с наличие на чуждо тяло в десния горен клепач – риболовна кукичка. Липсват промени в преден и заден очен сегмент, както и промяна в зрителната острота.
Вторият случай е на 40 годишен мъж с наличие на чуждо тяло в долен клепач на ляво око – риболовна кукичка. Липсва увреждане на очната ябълка и зрителните функции.
Третият случай е 35 годишен ловец, който е ударен от клон в лявото окото. На лимба имаше наличие на чуждо тяло – парче дърво с размери 2 мм., без изменения в останалите очни структури.
Четвъртият случай е на 36 годишен ловец, при който също по време на лов, след удар от клон в ляво око зрението постепенно намаляло. Постъпва в клиниката 48 часа след нараняването.
ПОС: на роговицата – пробивно нараняване назално, което продължава в нараняване на лещата; в предна камера – единични лещени маси. Зрителната острота при постъпването в клиниката е била запазена перцепция и проекция на светлина.
Повишено вътреочно налягане и развитие на вторична глаукома. След понижаване на вътреочното на-лягане травматично помътнената леща е заменена с ИОЛ.
При изписване зрителната острота е била 0.6.
Обсъждане:
Очните травми са една от основните причини за едноочна слепота.
Човек прекарва свободното си време в приятни занимания. За много хора това означава някакъв вид хоби или спорт. Ловът и риболовът са причина за очни травми с различна тежест и засягане на зрителната функция.
Заключение:
Любителите на лова и риболова трябва да помнят, че това е един опасен спорт.
Очните лекари да са готови за адекватно терапевтично поведение.

Няма начин да няма начин ;-)

2011-06-19T09:06:00.029+03:00

Кратка версия :
В надежда за добър пъстърволов!
3 Х “Тц..”
“Мухарката е Голяма работа!”
Старец с телескоп- 1 бр.,1 бр. пъстърва в живарника + n-броя от горната реплика-(извън живарника ;-)).
По реката: 20-тина хубави пъстърви на суха.
Време : от обяд –до вечерта .
Як хатчинг с вечерно вдигане.
Последна хваната риба - в 22.00 ч.!
Изпусната голяма "балканка".
Тюх!
Старецът – свидетел :
3 Х “ Мухарката е Голяма работа!”
1 Х “ Мухарката е мноооого Голяма работа!”
3 Х “Тц..”
Голям кеф!

Дългата версия:
>„Тц..тц…тц…Мухарката е ГОЛЯМА РАБОТА” – беше няколкократно повтаряната мантра от един дядо с телескоп и плувка. Беше ”окупирал” едно от най- „силните” места на реката. Лесно достъпно е и почти винаги там някой виси. Не ме притеснява защото денем никак не е лесно точно тук да се хване риба. Открито е. Рибите виждат и помнят кой ги лови и връща и кой ги прибира за винаги! ;-) Не се дават лесно! Преди много години на същото това място хванах и най-късната си риба.. в 21.20 ч. - много едра мъжка, борбена балканка. Всекии път като мина покрай вира.. не мога да не си го припомня..и някак сегашният ми интерес към него лекинко изтлява. Кога ли пак ще ми се случи?! Страхотна вечер беше.. Почти на шега минах от там..Беше тъмно и нищо не се виждаше. По-точно много повече се усещаше, от колкото се виждаше. Имам пред вид облака от насекоми с плътността на снежна буря, носещи се над водата. Много от тях просто се блъскаха по повърхността на водата ,което докарваше балканките до лудост. Знаете този момент.. цял ден висиш пред една гладка повърхност на пределно бистра вода… с очевадна липса на живот. А като дойде моментът.. се чудиш от къде се материализираха толкова и такива невероятно активни риби! Бистро, тихо, спокойно, а после няма как да подадеш без да нацелиш зоната за лов на някоя красавица. Ей, такива мисли ме споходиха, когато преодолях първото разочарование от гледката на дядото с телескопчето. Мярнах и столче с раничка. Второ разочарование.. беше се приготвил дълго да седи. Лошо! Надеждите ми за терен изтляха успоредно със събуждащото се любопитство към това защо се бави предполагаемото недоволство от компанията ми! Отговори ми преди да съм попитал : ”Сам ли си? От къде си? Не бива да ходиш сам за риба!”… Изненада ме- признах си! Не искам да навлизам в подробности.., но този дядо си имаше концепция! Обичайната случка я знаете .. Намръщен риболовец.. следящ всяко движение на „досадника”… и при първи намек за опит за подаване, следва агресивен скандал. Бях готов. Въобще нямах намерение да подавам, а се приготвих за контратака. На борба за преразпределянето на вира. Щях поне да опитам - заради спорта! Нямах никакво намерения да ловя в него след като видях старчето.. Вирове – болл, ама сега се спрях. Просто от любопитство. Защо ли пита така? „Вдигат ли се риби?”..опитах се да отговоря на въпроса с въпрос?../нали знам какво беше минала седмица!/.„Ей там на "бързака". Ама не е като минала седмица..Страшно беше тогава!” - беше отговорът ама след третото ми задаване на един и същи въпрос…и недочакан отговор. То е като при рибите .. хората очакват точно определена комбинация от думи за да отговорят не на това ,което питаш, а на това ,което те са решили ,че ги питаш. Модели. Не ми е интересен такъв тип разговори.. Стандартни схеми, нямащи нищо общо с истинското общуване между хората. Опитах се да го „поразчупя”. Отоговарях едносрично и с по-трудни за смилане изречения. Стана още по-сложно. Старецът явно не дочуваше и цялата ми стратегия за объркване се сгромоляса върху мен.. Трябваше да потретвам едни и същи сложно-словоредни конструкции. Стана ми смешно и докато нагласяхме каналите на общуване, взех ,че подадох един два пъти. Ей така - пробно. Не реагира. Започнах да подавам и в бързака. Въобще не ме интересуваше дали ще хвана нещо. Чаках да ми се скара. Тцъ.. не ще и неще!? Ловеше си човека.. и даже се премести още по далече.. да не пречи! Хареса ми поведението. Не ще да е местен. / от София се оказа в последствие/. Това ми даде повод да прибера мухарката и доволен от „провала” си наистина да започна да ловя пъстърви. Знаех къде да ги търся. Нали минала седмица видях „страшното” и много ми хареса. Прегазих „голото” на бързо . „Голото” е място в което преди време живееха много пъстърви. Бе многогодишна къща на десетки пъстърви. Сега наистина е голо и пусто. Изсекли са дърветата покрай брега. Превърнали са този участък в прав безжизнен канал. Какви риби, какви пет лева. Няма как. С горчивина подминавам и ”на пук”… пропускам и следващото място. Видях го и него оглозгано, макар още да не беше.
Тук вече може. Знаех къде са и колко са. Реката беше „паднала”. Още по-ниска от вчера! Преведено – очаквам рибите да са още по-лесни от вчера! Така се оказа , само на пръв поглед. Подавам – атака.. и нищо! Рибата атакува и плува с мухата около метър. Размина се. Втори път въобще не поиска де се вдигне. Пробвах „съседката” . Същото. Тук нещо не е наред. Водата не беше се сгряла. Имах подобни риболови преди години,но в най-жежкото лято… по 39-40 градусовите жеги… Помните ли „Целувката на пъстървата” – Е, същото беше и сега.. Големии красиви тела се стрелкат за част от секундата.. за две секунди плуваат под мухата и се отказват. Да..а..нещо не е така, вероятно с мухата. Не искам да сменям размера.. и без това ловя на неподходящо малки куки за тези риби. Смених мухата със CDC.. Моментално реализирах. Не ми хареса! Рибата беше добра.. ,ама нали се сещате: десет мухи поне ще превържа.., ако сметката ми излезе вярна. Е, излезе, да му се не види. Две риби и нова муха. Завърза ми се връзвалото..от непрекъснато връзване. Не ще пущината на муха без поддръжка! Две риби и в бокса. Амаду-то подгизна!
Хем кофти - хем гот! ;-)
Нищо. И така е добре.Продължих методично да ги дърпам. Изброих ги. Никой не беше ги разреждал от последният път! Е, и пропуснах няколко. Има един такъв момент, знаете! Като сте с поляризирани очила виждате повече и понякога реагирате преди рибата да е захапала мухата. В тази случаи има поне двама разочаровани - рибата и вие. Решавам го просто. удължавам типета Знам,че ви звучи леко не логично,но работи!
Реших,че при толкова риби днес е денят да се поглезя. Пропуснах дашните места и се качих още много нагоре. Исках само черешки от торти! По точно от тази вечер.. защото се бях настроил за вечерта! Да, точно за този вир на който попаднах на дядката! Убивах времето методично, и все за онзи вир си мислех. Колко пъти я хващам онази –„едно времешната”, само. Вдига се- подавам и, приклекнал. Внимавам и хоп.. Тежко,силно и безкромпромисно-точно като панежки тир! Ако не си бърз в отпускането.. на осмата минута мухата е в центъра Луковит! ;-) Ловя практически само сигурни риби. Въобще не експериментирам. Знам ги къде са и само ги броя. Лових и се връщах , връщах се и лових.. Докарах ги пак до двайсетина. Като изброя и първата.. около 40-те. Риболовът си беше повече от O.K. `ма си ме теглеше към вира.. И това е! Върнах се.. Пак дръвце.. старчето упорито не искаше да си тръгва. Няма ли да си ляга този човек?! Хем се оплаква, че не вижда, а вече знаех, че и не чува. К`во прави на тази река? А то си седеше. Опитваше се и риби да лови?! Добре, де заедно ще ловим. Вече бях проверил поносимостта му към натрапници! Докато си хортувахме, отчетох вдигане на риба! Той не видя! Изведнъж ми просветна - всъщност рибите са си се вдигали, ама той не ги е виждал.. Ех , как се заблудих, доверявайки се. Нищо.. нека ми е за урок! Хванах я с второ подаване! „И синът ми лови на мухарка, ама сега на море..” - Опита се да е някак съпричастен с успеха на мухарлъка. „Това - френския канал, това -американците с техните свръх технологиии.. „ - докато се възхищаваше… запецна, виждайки как рибата отплува обратно. „Хубава беше!”- заобиколи директния въпрос. ”Малка е!” - мимоходом но твърдо отвърнах, целейки се пред следващият „кръг”. ”Как ще е малка?.. Я, като моята е.. „ и ми показва живарника с обзцветеното, безжизненото тяло… Така беше.. 24-25 см. са си 24-25 см. Пропуснах следващата.Разсеях се. Третата, парадоксално за мен, реших да му я запазя. Мушнах му я в живарника, преди да ме види. Имаше нещо нормално в този човек. Стори ми се, че така най лесно и разбираемо ще му подхраня позитивността.
Гледам го – зашушка се нещо, ама някак целенасочено и трескаво. Опитах се да не гледам. Ама пусто любопитство. Разбрах. Телескопчето се пръвърна „болдо” с някакви полуграмотно направени му`и за клен! Нищо не казах. Смачкани м`уи на 16-ка. Как ли ще изглеждат на фона от буря от 6-ци, 4-ки. - размера на летящите насекоми! Правеха вълни като кацнеха. Ми.и.и. не поглеждам напред.. съсредоточавам се към онази-голямата, в "бързака". Изшляпа се два пъти и пак не успях да я видя. Там беше.. Подавам и без да я виждам.. Подавам без да виждам и мухата си. Повърхността се превърна в течно олово...Нищо не виждам. Нищо не мога да направя. Разчитам, че мога нещо да чуя и рефлекторно да засека. Разчитам на ритъм. Разчитам на тайминг, въпреки пълната липса на видимост как се разпределя линията по бързата вода. Избразди ли- понятно! Подавам умишлено далече в плиткажа. Очаквам атаката да е на ръба – там където става относително дълбоко и бавно. Така е. Пак се показа, но само със звук. Мълниеносно засичам. В мига се вместват: обирането на „корема”, рязката тежест от забиването на кука, плавното потегляне и рязко отхвърчане и на мухата, …….и на типета, и на повода, и на всичко което концентрирахме за да може всичко това да се случи! Откачи се..! Язък! Не знайно как .. Нищо не видях – само усетих.. Това беше.. Най-голямата , най-агресивната. И да не беше такава – така ще я нарека. Нали най-големите винаги са изпуснатите. Такава беше и тази. Мухата си я имам – свита навътре. Сещате се. Не и се е яло желязо този ден. Това е. Вече знам къде и кога да я търся. Нека остане и нещо несвършено.
Бих казал: „Аман, от този пълен комфорт и успешност !!!;-)
„ ` ма наистина ли я убоде?!! – не можеше да повярва дядката. „Абсолютно!” - отвърнах му „привидно” спокоен. Това го накара периодично да пита още поне 4 пъти. Беше ме чул, но не вярваше! Преживял е инсулт. Каза го като извинение за слабия си улов. Не беше така. Беше там- на реката просто защото не можеше да не бъде! Не бях усетил кога си беше събрал всичките въдици. И столчето беше кокетно приготвено. Раничката- скатана. Пръчките –„уставно” подпряни. Ломотеше си нещо под носа. Едвам го разбирах : „Мухарката е голяма работа..” , „Мухарката е голяма работа..”. Стъпките му затихващо отекваха преди да се слеят с шума на "бързака". Ехото ги пое и плъзна леко над водата.. „Мухарката е Голяма работа! Мухарката е мноооого Голяма работа!..
Тц..тц…тц..ц„ и заглъхна..

п.с. Има още много за писане... Примерно, как се ловят шест балканки за десет минути :-)...,ама друг път!
Д-р Косьо

На лов за речни чудовища

2011-06-14T16:23:00.008+03:00

Има места, за които казват, че ти е хвърлен пъпа. Не съм сигурен дали моят е хвърлен някъде около вливането на Арда в Ивайловградския язовир, но знам, че това място винаги ме е очаровало и привличало със своя дивашки магнетизъм.
Риболовът там, по стечение на обстоятелствата все ми се разминава...Минавам оттам рядко и все някак транзит. Спирам някъде нависоко да се полюбувам на уникалните меандри и винаги отнасям със себе си заканата да се завърна.
Планирах този излет отдавна. Сънувах сънища, речни чудовища и накрая въобще не спях от вълнение.
Вълнение да се завърна към своите корени, към очарованието, което ме накара още като дете да заобичам риболова.
Промених се доста през годините. Бях различен.Осъзнах го щом усетих, че гледам реката през кутията мухи, които специално бях навързал за тази среща. Гледам реката и тя се е попроменила. Спомням си един огромен камък с размерите на полуремарке – нямаше го. Какви ли още изненади ме очакваха?
Напорист силен вятър и небе, което всеки момент щеше да се продъни – беше ми все едно. Бях се озовал на мястото на срещата, която чаках от месеци...
Много исках да ловя на суха муха. Ама много. Толкова много, че настоявах почти два часа къде ли не. Нищо. Очертаваше се труден риболов.
„Ако много ви кълве и хващате риби, веднага сменете мухата с класическа!”
Звучи изключително добре, но седи някак недовършено. Съзнанието ми веднага добави още едно изречение /без реално да има логична връзка с първото: )
Ако сте един Младши и от два часа се опитвате да накарате рибата да ви обърне внимание „Моментално вържете неустоимата жълта невзрачна Д-р Косьова мини оса”
Или накратко „Ако изобщо не ви кълве и не хващате риби, веднага вържете жалкото подобие на осичка”
Това, че на второто подаване извадих риба не ме изненада. Че щяха да „играят” мокри мухи ми беше ясно от самото начало, както и че осичката работи перфектно. Изненадан бях какво извадих!- Костурче!
В Арда от детството ми такава риба никога не е имало. Възможности да се завъди – хиляди. Усещането да хванеш костур в Арда е като да откриеш пораснало брюкселско зеле в сандъчето с цветя на терасата..Дребният досадник беше излапал мухата предназначена за речното чудовище, но това изобщо не предвещаваше, че в уникално кратки срокове ловът на чудовища ще се превърне в костуролов.
Взимаха рядко, но навсякъде. Подобно на кленовете - на сантиметри от брега, в изтичането на бързеите, около камъните в големите разливи и къде ли не... Случваше се да нагълтат на секундата, както и да гонят като подивели при придърпването...
След засичане, по-големите еземпляри все едно пускаха ток по линията – удоволствието беше уникално. Не ги броих, но при всички случаи бяха над 50.
Кълвяха единствено на осата! Отказаха всякакви стримери и други блещукащи мокри /което беше странно, тъй като Сергей ги ловеше доста успешно на блесна/
Показа се слъннце, а като че ли и с него се появиха и кленовете - доста плахо, но с настъпването на вечерта доста по-уверено.
Тогава се появи и чудовището. В едно полу – заблатено заливче. По моя преценка беше доста над килограмов клен. Влачих го над 20 минути, за да скъса точно преди да го извадя. Сега си има пиърсинг – една невзрачна осичка на устната: )
Мръкна окончателно и бях тотално изцеден. Едвам събрах сили да се дотътря до колата...
Тук е мястото да спомена за базата – „Тракийската къща” в Бориславци. Много чисто и спретнато хотелче с няколко стаи. Бай Марко от години посреща сомаджии, шаранджии, белорибаджии, каракудаджии и всякакви други „джии”/включително мрежаджии и бомбаджии. Самият той е „болен” риболовец. Вози с лодки из заливите на язовира. Това обаче на мен не ми се случи заради многото дъжд и огромната кал -нямаше как лодката да стигне до водата.
Храната е уникално вкусна. Единственото условие е, че менюто се поръчва предварително /за да могат да се напазаруват продукти/.Вторият ден не спря да вали онзи влудяващ ситен дъждец, който сякаш минава и през якето, и през гащеризона, и през кожата докато не ти размекне костите и скашка мозъка. Риболовът стана още по-труден, а рибите още по-редки и предпазливи. На моменти /особено при по-силните пориви на вятъра/ абсолютно невъзможен. Все пак равносметката беше няколко едри костура и няколко 30-35 см кленчета.
Осичката този ден реши да почива. Всички риби се хванаха на мократа муха на Младши и на Ачовия стример.
Ще ме попитате за звяра. Със сигурност си е още там!
На тръгване от Арда дори ми се стори, че го чух да казва нещо:
(бълбук) „Сънувай ме още веднъж, Младши и пак ще ти се покажа!”

Младши

На кой му пука, колко е часът ? ;-)

2011-06-13T10:10:00.025+03:00

„Мисля да не бързаме..и без това е по-интересно след обяд и вечерта..” – Това го повтарям като мантра седмици наред на всеки който, в неуправляемото си желание за риболов спонтанно иска да ме сложи зад волана преди да съм се събудил. От части е вярно, но не съвсем. Опитвам се да звуча убедително. Рибите си кълват целодневно. Проверил съм. Вярно е, че не са големи, но при тази висока вода си е истинско предизвикателство, не толкова риболова ,колкото успешния кастинг. Рибите просто са бонус към екзерсайза. Няма начин да стана по-рано.. Обикновено се събуждам след като съм ги "надробил". За това умишлено оставям неприятната работа за рано сутрин.. Някак от самосебе си да имам естествено оправдание, ако не стане както трябва. Тарикатлък в общуването някак. Пък и сутрините някак са по-мъдри от вечерите..казват, та чак сега се сетих защо! Просто сутрин преди да си се събудил въобще не ти пука.. Тресваш проблема на масата чист.. без нюанси и подробности.. /избягвайки идеята да спестиш някоя неприятност и нечий дискомфорт/..Преведено " на български", излиза ,че голямата мъдрост на сутринта е да не ти пука!
Хм..мм... `що пък само на сутринта...? А ?!

Както и да е .. приказката е за риболова. Планирано, проверено, предвидимо, но не съвсем. Разликата днес беше в прогнозата.. Прогнозата беше за силен дъжд от обяд. Това, норвежците, всичко знаят за времето по нашите реки ей.. Много ги бива.. Единствено часовниците нещо не им работят добре.. Закъсняват с няколко часа, иначе – познаха(www.yr.no е сайтът."Тейст ит" - ще ви хареса!)
Първите тежки капки само подсилиха удовлетворението от сбъднатата прогноза. Тъпо.. Радваме се, че нещо се прецаква, но това е човешкото съзнание - някакъв парадоксален компилат от личен опит и търсене на възможности за ендорфин..от най- неочаквани посоки. След 30-тината риби във високата и трудна вода. Изумителните съчетания с шнур тип откриване на Китайските олимпийски игри, се съсредеточаваме върху доброто шкембе и екзотичната македонска манджа. Шкембето си е класика.. Нещо като „V-power” на Shell… Изведнаж светът ти се вижда по-хубав – рипва и ти раздвижва кръвта. Започват да ти идват разни смели идеи. Хм.м.. Идея : по-добре да се „друсаш” с шкембе .. вместо с „магистралки”…Ако шкембето е добро - ефектът, предполагам, ще е същият! ;-)
Поне изръсените ендорфини не ни оставиха друга възможност освен да ги материализираме! На колата – и газ към новата дестинация.. Не беше предвидена…втората река, не беше предвидено и разочарованието от миниатюрните риби.. с плахо кълване. Толкова бяха малки.., че не успяваха дори да захапят 16-ка!. Тъпо.. Енергия – болл.. а няма къде да я реализираме.. Къде .. къде.. А а.а.а.а „да” – не е е далече.. Да идем , а? Задавам си отговори! ;-) Ще имаме около час риболов!
Е, за този час.. исках да ви напиша.. Става тъмно в момента в който излезеш от пътя. Реката е неочквано ниска и относително бистра. Летят „хеликоптери”. Нещо не е така.. Осъзнавам го малко по-късно. Ми, да – след този няколкоседмичен маратон от висш пилотаж в подаване на висока вода, тези условия ми се виждаха неестествени. Колко неестествено..Подаваш където си искаш.. Линията е винаги опъната..Нищо не ти носи шнура в непредвидена посока. Нищо не ти пречи да подадеш където и както си искаш.. Няма течения. Водата бавно се мести.. – не тече.Просто се мести. Все едно си в басеин.. Гладка повърхност.. Рибата се вдига.. Спокойно можеш да засичаш. Тихо е наоколо, по начин по който може да е тихо в една възбудена джунгла. Мирише на живот, а аз искам да ми замирише и на риби, риби.. риби.. Докато се глася и настройвам тъкъма, виждам мечтания кръг! Там е .. Да, ще стане работата! Подавам. Поводът ми е прекълено дълъг. Нищо. Няма да рискувам точно сега да сменям,. Подавам и чакам.. чакам.. чакам.. Подавам пак.. и пак така.. чакам, чакам, чакам защото знам- Тя е там и ще клъвне. Клъвна и то както си трябваше – уверено и категорично! Засичам. Приятната тежест… плъзва по линията. Страхотно.. Не бързам да я вадя. Наслаждавам се на момента.. Бааааавно и внимателно я докарвам до себе си.. Прекрасна, цветна „широкоекранна” балканка. Изненадано се гледаме и се разбираме. Тя знае и аз знам. Видяхме се и „Чао”. Не мога да повярвам, че толкова лесно се случва. Виждам втора риба. Пак подавам. И пак така - с изчакване, но взима сигурно и успешно. И пак така - малко по-нагоре. Виждам още риби да се вдигат. Не мога да подам на всичките, а искам. Запомням ги. Избирам ги! Това не ми се е случвало от години! Избирам най-големия кръг. Подавам и хващам. Това са пъстърви! Как е възможно, да е толкова просто? Е, този път е така. Пълен комфорт. Правилния такъм, правилно място в точното време. Е, да знаете, че се слуват и такива неща. В това томпо продължих още около час. Извадените риби взеха да наедряват. Най-голямата бе около 40 см.. ,но много охранена. Корема и, едва ли не, стържеше по дъното. Борбени, силни риби и красиви, ама много красиви. Местата ги знам, но няма нужда де се дебнем. Всяка вдигнала се риба си е почти хваната.Въпросът се свежда единствено до това на кое подаване. Числото на подаванията се свеждат до три! Радко четири. Ако е в бързей- от раз! Просто не може да е вярно - риба след риба.. и всичките мужду 30-40 см.. Тук там по някой дребосък поизпреварва на „кръстовището”, какъвто бе един от впечатляващите случаи с втората голяма балканка. Избирам си едно кьоше… , с къмък на около 30-тина см. от брега. Водата се „свива” в теснината. Знам ,че ако има риба- там ще да е! Подавам на три метра пред нея. Мухата плавно завива към протока. Нищо не се случва.. Изчаквам до критичната точка за закачане..до момента в който виждам атаката. С рязко движение „спасявам” мухата си от разочарованата пъстърва. Не беше голяма..,но все пак. До като линията е още във въдуха, връщам мухата в изходно положение.. т.е. подавам по същият начин - три метра напред. Мухата се носи към същото това кьоше. Този път кьоше вече няма!Всичко е в пръски, камъкът изчезна!Водата "завря"! Не виждах ни муха ни чудо. Воден взрив с водна „гъба” - торнадо… От там като резна… Да не ви описвам! Отпускам линията „по спешност”. Вирът е плитък, но широк. Има на къде. Опитва се да избяга.. Тць.. `ич не се давам - само леко отпускам,но я държа под напрежение… Да ни ви описвам как пулсира в ушите ми..Гледам от страни като на филм. Действам на рефлекси. Дозирам опъна. Това ми е единствената мисъл- внимателно дозиране. Сложил съм дебел типет. Знам – ще издържи, но все пак с дивата балканка шега не бива. Успявам да се насладя на атрактивния скок. Малко е закъснял - на три метра от мен. Държа обтегната линията. Не пускам. Страхотна риба. Кротна се до ботуша. Едвам успявам да се съсредоточа за да я хвана. Трудна е. Дебела, цветна красива и респектираща. Мухата ми – 12-ка се губи в плавно движещата и паст. Забодена е здраво – имах късмет. Това беше "Върхът"! Страхотна две три минутна случка - пълна с адреналин! Доволен и сит, сигурно съм се хилил и през нощта. Това е риболовът. Това е!
Държах я за опашката да се съвземе. Исках да се съвземе. Исках да разбере, че и благодаря. "
Вече ми беше "все едно". На горе се вдигаха още риби. Ловях ги една подир друга. Избирах. Ей тъй на – като в магазин! Естествено, по-големите и по-„кръглоликите” ;).Часът беше десет p.м. На кой му пука, колко е часът? Риболовът беше страхотен! Слънцето упорито не залязваше. Държеше светло небето. Белите нощи сигурно са такива! Единият час се разтегли на четири. Май не искам да си тръгвам. Така ми е добре. Така ми е много, много добре.
Магия някаква.. , вълшебство, което пожелавам и на вас!
Д-р Косьо

"Покланям се пред проявлението на Божественото в теб"

2011-06-11T00:27:00.014+03:00

Изядохме я !!! (изненадата)

Най-прекрасната изненада за мухарската ми душа, която не релиизнах! (дори и много да ми се искаше...)
Изядохме я! Да!
Точно така…-
Изядохме 80 сантиметровата Балканска красавица.
Рибата не я хванах с истинска въдица. Хванах я със сърцето си.
А главния виновник за това е зодия риби. Тя пък взе на брадата нимфа тип Филип :).
29 години чакам този момент. Аванса на туптящата ми макаричка свири два часа преди да успея да докосна рибата. Успя да развие 29 м бекинг! Трябваше да вляза в 29-та си година и да я гушна с две ръце – кепа беше малък :)! Това беше подаръкът сътворен с много любов специално за мен! Точно в навечерието на 09.06.2011 ми я подари! Много съм щастлив, щастлив бях за двама - все пак съм зодия близнаци :)!
Ще запомня този рожден ден до края на живота си!

Благодаря ви Ели и Ина !!!

15 човека я ядохме. Изядохме дори и мастната и перка!
Толкова беше вкусна, че в лакомията си изядох и нимфата:)
Пожелах си желание преди да духна свещичката!
Всички си пожелаха! Пожелайте си и вие!
Аз ви пожелавам поне толкова големи риби да ви стоплят душите!
Бъдете живи и здрави!

Филип
(Namaste)

Позна ли го, Илиянски?

2011-06-09T11:05:00.010+03:00

Знаеш ти, знаеш! Наложи се да го проверя "по спешност"!
Като видях цвета на всички реки, които прекосих, изборът беше автоматичен. Последните ми спомени от там са: "въобще не се колебай", за това атакувах смело. "Да", "да" ама "не"..Наистина трудни риби. Мястото е познато, мухата подбрана, остана само доуточняване на стратегиятга и тактиката. И да успея всичките тези нещица да ги "набутам" в двата часа, с които разполагах. Мярнах трима ентусиазти : една девойка и един пич... С 4 въдици естествено.. "на ветрило".
"Е,.. излезе ли на мухарката..? "
"Трудно" - отвръщам му аз "..не съм ги намерил още."
"На мухарката винаги дава.." - примиренчески констатира.. и се загледа в мрежата си от корди.
Исках да регистрирам само няколко факта за поведението на кефала.
Второ подаване - никаква реакция при видими признаци на живот между водораслите. Слънчевки на рояци,костурета и червеноперки. Подавам пак - отявлено нищо! Тръгвам да прибирам..и оо.о.. направо уу.у.. жас.. рязко засмукване около мухата..- водовъртеж.. Ясен отчетлив силен звук на мляскане. Точно от към мухата. Инстинктивно си я прибрах - "да не би някой да ми я изяде"!;-) Така изпуснах първата си риба. Това ме обнадежди и озадачи. Значи, .. рибата е стояла под мухата. Държах я доста дълго спокойна на повърхността, а нищо не се случваше ..до преди да я вдигна! Особеност - първа! Втората с вече хваната риба: Беше нагълтала .. да не казвам до къде.. Взе със същият силен и характерен шум на мляскане. Чуваше се много ясно и пак така- с водовъртеж. Рибите бяха около 400 г, а правеха кръгове като за поне кило! Трета особеност - толкова силни риби до сега не бях хващал.. Невероятна съпротива при изваждане. Казвам риби по 400 г., а не можеш да ги помръднеш! Бях с твърда мухарка 6-8 клас..и видях зор! Въбоще не се шегувам. Дори и да не са във водораслите пак са си трудни за вадене. Все едно са закотвени към дъното. Четвърто: Рибите бяха редки.. и по нищо не можеш да познаеш има ли ги, къде точно се намират.. и как реагират! Трудна работа! В този случай взех да проверявам наред. Идеята бе да намеря наистина правилната тактика при тези условия. Пето- на три скупчвания на червеноперки и или друг дребосък.. се намираше по едно петно в което евентуално се намира по някой клен. Шесто - на нито едно от местата не успях да извадя повече от един клен! Пробвах тактиката с придърпването.. - работи! Не мога да определя, кое бе по-добре.. дали да чакам или да придърпвам. Все пак водата е "стояща" ..и лек превес, все пак, е добре да се прави в посока - придърпване!
Илиянски,
ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МЯСТО ЗА ЕДЪР КЛЕНОЛОВ!
Благодаря ти, че ме "светна" за него!

Go Go Junior...

2011-06-04T21:48:00.018+03:00

В шарено и слънчево за "слънчевите"

2011-06-02T01:37:00.011+03:00

Цветя,котки и смешки - всичкото от Македония!
:-)

Бяха колкото ги оставих ;-)

2011-05-30T00:17:00.019+03:00

п.с.
Както винаги, Природата има с какво да ни изненада :

Пълна е с идеи! Как да не се възхитиш! :-)
Д-р Косьо

St Fly-ски Бистрици..

2011-05-26T13:00:00.007+03:00

Продължението : Чисто, бистро, висоководно..и уловисто!

2011-05-24T20:46:00.059+03:00

Оставих Митко, моя приятел от детската градина угрижен. Щерка му се `мъжи. Нямаше как да го разгрижа. Нещата от живота се завъртат в непредвидена посока, от време навреме, а ако не внимаваш, всичко отича.. Отича яко! И вместо да създаваш събития.. започваш да ги следваш. Ако въобще остане място за теб! Вероятно не е изключение.. , вероятно ще се случва на още много хора. А може пък, това да си е естествен ход на нещата.
С нашето „изкривено- дисциплинирано” съзнание може да сме неподходящия субект за осъзнаването му. Знам ли?!

С двете последни думи посред нощ .. и тежки мисли.. завих към реката. Не ми се искаше да се прибирам. Исках да мине време за да „смеля” натрупаните неестествени впечатления. Подслушаният разговор от типа: ”Къде ти е гаджето?” и отговорът : „Разкарах го” се вписваха перфектно в схемата.. А добавката „ А така! Браво!” сложи капак на изумителната картина от лъскавина, модерност и нови дрехи, както върху присъстващите, така и сполетелият ги традиционен и умело изпълнен ритуал.

Отчето беше изненадата. Държеше всяка секунда събитията в ръцете си. С упоритост и старание в контраст на горния диалог. Сякаш наистина през него извираше непреходност. Глупаво е в такъв момент да правя анализи.. ,но се набиваше на очи. Всички го приемаха ..И аз го приех като нещо естествено.. с добавката с, че е рядкост и си е чист късмет.

Май, това ми бе достатъчно за да приема - сватбата се състоя! Подсъзнателно си търсих подобен елемент, който да не е рожба на пошлата ни изкривена действителност, стане ли дума за такъв род мероприятия..
За друго започнах.. Исках да се оттърся.. Исках да презаредя..
Исках тотален ”ре-сет” на деня и на себе си. Завих към реката. Предупредиха ме ,че е висока и вероятно ще става още по-.
Така се оказа.. Пътьом я зърнах.. Перфектен цвят, перфектно ниво и данни за риби. Данните малко ме смутиха. Веднага забелязах оживлението. Суетящи се хора с въдици..нервно притичваха насам натам. Оказа ,че се провежда поредното първенство по риболов на пъстърва -част от националният шампионат и т.н… Пламен Бойков, Сашо Пасарелски- мярнах още няколко познати лица.., и по спешност се разделих с тях за да не мисля за онази гледка, дежурно изплуваща в съзнанието ми - Девин! Девин преди, по време и след състезание – грозна картина. Настървени риболовци..( някои от тях много добри!) с хъс и яко наточване размахват дълги геги над главите на състезателите.. Още не дочакали края на състезанията , ловко си пробиват път и накисват глистите между секторите. С шпрей да ги пръскаш не мож` ги умори.. Нагли ,безочливи, не чуващи , не виждащи и неразбиращи нищо.. Онемели и нахъсени.. Сякаш ако не изтръгнат последния живот от реката, тях няма да ги бъде! Няма такава порода.. Снимки - колкото искате, ама не искам да развалям темата.
Темата е за риболова.. риболова на муха.

Елегантност, финес и красота. Това ще е! И нищо друго!

Реката я знаете..Прочула се е напоследък с едрите си пъстърви. Никак не е лесна. Трудна си е направо. Особено с облите си хлъзгави камъни.. и високите силни водИ . Намирам проход към място над състезателите. Не искам да да виждам дори малкото насъбрали се Бачковски „девинци”. Направо ми стъжниха картинката,.. а дойдох за обратното! Водата беше с характеринят си синкавозеленикав цвят нашепващ за риби. Там бяха.. даже видях няколко.. Не няколко.. – много! Но от другите.. вездесъщите кефали.. Така е , в този участък има смесено „население”. Ловяха ми се пъстърви.. а гледах кефали. Не бях предвидил „сериозен” риболов.. Просто така… да излезем „на въздух”. Две нимфи.. – от „учените”. Достатъчно утежнени за да се закачат перфектно.. и по рибите и по дъното. По често по второто. Веднага реализирах няколко кефлета. Няма ли кой да ги храни.. веднага налапаха нимфите. Спомних си как Жоро ги вадеше по две наведнъж.. Да.а.а. , а къде са пъстървите.. Водата бе достатъчно студена , а мястото достатъчно проверено за да очаквам пъстъви. Да – случи се но на стотина метра нагоре. Едната се изметка по пъстървешки.. Няма как да е друго. На тази дистанция бе нормално да порпусна в засичането.. Едвам се държах на крака в бурната вода.. Прехвърлях през мощно силно течение.. и разчитах на случайното задържане в тихата вода до брега. Трудно е да се закрепи мухата по достатъчно естествен начин на 15 -16 м.. при тези обстоятелства. Ако успееш е добре.. , но ако успееш да избегнеш и досадните кефали.. може и да имаш успех. Втората я „заковах”.. ,но но беше с размера на месарски пръст. Макар и дебел – не достатъчно дълъг.;-)

За днес – достатъчно.. Натренирах си рефлексите. Захраних с пресни нимфи. Почувствах тръпката ..” аха да се гмурнеш..и поплуваш..” със спомена от последното мокрене на телефон, радиостанция и апарат. Стига за днес.. Прибирам се…
„Така не се прави”- бях казвал на Младшия, когато той се беше втурнал да хване риби.. ,ама бързаше да се прибира. Мислиш ли за друго, липсва ли съсредоточаването – за `що си отишъл, питам аз.. Какво ще постигнеш? Нито едното – нито другото. Просто ей така ще се изнервиш .. вместо обратното!
Послушах се! Сам се послушах! ;-)

Част втора – на връщане минах през другата река. Имах „дежурни” риби там. Трябваше да проверя как са. Последният път бяха цветни и наедрели ! Сега очаквах повече. Очаквах и друго - да ми е спокойно и комфортно при риболова. Е, точно това никак не можеше да се случи. Времето бе прекрасно..Слънце . Тихо и направо мечтано време за риболов, с малката подробност, че вече е топло и снеговете се топят.. Колкото по-топло, толкова по-високи води се очакват. Не се очакват – вече са! Просто реката беше чудовищно висока. Неприятно! Неочаквано.. и някак прието спокойно. Не знам как , но този път не се разочаровах.

Имах вътрешният комфорт.. може би от гледките със зелените поляни, свежопоникналата трева, песента на птиците и най-вече на кристално чистата вода. Виждаше се от далече. Т.е. рибата ще вижда от далече. Че е силна и виждаща пъстървата е ясно. Ще стане – заключих и не сбърках! Трябваше да избера мястото за риболов. Че няма да е лесно е ясно. Не ми е за първи път. Ходил съм на такива реки. Знам колко интересен, макар и не лек е риболовът. Подавам целенасочено в петната от тихост! Трудността е единствено в задържаето. Тактиките са две. Или задържам само с върха.. и повода опънат над водата, или подавам с голям резерв от шнур,когато се налага да се подаде по-далече.” Гебетсройтер”-а също пробвах.. По-трудничко ми е с него.. Не мога да преценя колко шнур за колко време да изсипя в петното. И друго не ми хареса. При малките петна .. шнурът трябва да падне в същото петно, в което ще дебна пъстърва. Е, няма как да стане. Ще питам Тео следавщият път. Да е жив и здрав пак да ни „светне”! Започнах да ги ловя.. – не на бързото, а на бавното. Подавам в краката си.. и чакам. Много чакам.. готов за засичане. Атаката закъснява.. засичам. Гъвкавите шарени тела не искат да излизат. Аз пък настоявам.. И така ги докарах до 20! Не се шегувам въобще.. и аз не подозирах какво място съм намерил. Това беше мястото , което уверено пропуснах при ниските нива на реката. Сега ми стана любимо. Двадесет риби в рамка от 5 х 5 метра..! Как ви се струва, а? Най- голямата бе око 30-32 см.Пак охранена и цветна! Не можех да повярвам.Трудно е за вярване - в такова „тъпо” място да има такива риби. Забава – и то каква! Истински подарък, заради упоритостта в неразумността!
Стъмни се. И вместо риболовът да залезе, започна обратното. Рибите ставаха по-големи, по-настървени и започнаха да се вдигат самостоятелно. Чудно. Вече не предполагах къде са- виждах ги и подавах целенасочено и точно.
В заключение : Оставих нехванати риби! Имам пред вид вдигащи се и нехванати. Това ми се случва понякога, когато съм се наситил на риболов. Е, ще го кажа : наситих се и днес!
Сигурно пак ще повторя, но за сега – стига!

Повторих почти веднага - на другият ден. Планът бе да проверя една друга река. Оказа се, че се наложи да проверя не една, а направо три други реки. Проверих ги не с мухарка, а с поглед. Мътни, високи, направо кални и неприветливи, напук на слънчевият ден. Пропуснах първата втората и третата, за да стигна до тази, която току що описах. Чиста, силна, висока и бистра. Знаех вече, че е пълна с риби. Опитът от предния ден спестивремето за търсене на позиция. Знаех точно кога, къде, с какво и как да ги хвана. Същите тези поне 20-тина риби! Така и стана. Започнах ги успешно. Докарах ги до пет - с една представителна красавица! Най упоритата. Бе дебела и нервна! Изпълних се с оптимизъм и тръгнах да търся още големите, още по добелите и още по-цветните! Ще се повторя – така и стана! С първото подаване пропуснах. Видях я да се вдига след като вече бях подал. Макар и малко неточно, но все пак рязко ме отрезви. Задържах. Не исках да я изплаша. Изчаках да се вдигне още веднъж и чак тогава повторих. Чудесна балканка-пак над 30-тте. Готово! На татък риболова ми беше само в плюс. Не исках повече. Исках само да се накефя на фини подавания, дори „ Гебетсройтер”-а ,ако трябва, да усъвършенствам. Мястото не беше лесно. Пак същата схема – през бързей. То да е бързей добре, ама такъв който не позволява да стоиш на краката си хич не е проста работа. Стоиш и повече мислиш за изплъзващите се камъчета под краката ти, а после къде и как да подадеш. Стоиш като на подвижна платформа. Камъни се удрят в краката ти - не можеш да ги задържиш. Отнася те методично и сигурно! Но пък си струваше. Замръзнал в реката, борещ се за собственото си място, но правиш всичко възможно да видиш, подадеш, засечеш, хванеш и пуснеш. Всичко да е плавно, красиво и пълно. Ситуацията удивително наподобяваше онзи танц на ирландците - невъзмутимо спокойна горна половина на тялото и невероятно бързите движения с краката.
Двойнственост и успех. Сякаш съчетанието на противоположностите присъстващи едновременно някак гарантира успеха. Много пъти съм го забелязвал. Трудно ли е – има успех. Има удовлетворение. Има пълнота и сякаш награда за упоритостта. Парадоксално, но в някаква степен е вярна и обратната теза - да търсим трудното, което няма нищо общо с упеха. Знам ли..?
Хм.м..м..излиза, че успехът може да е лично усещане, което си докарваме с трудности!

Три пъти опитах да засека вдигащата се „розова” пъстърва. Голяма и упорита.. Лесна по позиция и непонятно защо- нехващаща се ! Сигурен съм, че поне три пъти лапна мухата. Мухата не бе от малките. Да вметна: Рибите в тази река обичат големи мухи! Вервайте! Противно на очакванията, с големите мухи бе успехът! Първият ден не бях готов. Бях с едни минималистични модели. Добре, че беше „Микро Мохикана” - да ме отсрами. Но вторият път бях заредил. Удоволствието бе пълно. Тъмно е. Водата – набраздена. Виждаш само петното от светлото небе. Дисторзия на повърхността с падането на мухата. Само предполагаш движението и …Мухата изчезва и за миг усещаш натежаването в ръката. Засичаш мълниеносно. Токът протича през цялото ти тяло. Вече не ти е студено. Мокрото от ботушите е някъде другаде. Камъните престават да се движат. Водата въобще не тече. Тръпката стига до шапката.
И ти е светло и пъргаво. И на тялото и на душата.

Страхотен риболов. Страхотен! С луната,скритото слънце и "отлетяла" сватба.
И с една нехваната „розова” пъстърва. Сивен ще да е!
Казват, имало ги и тук.. Ама все тая..
Нехванатите винаги се помнят по-дълго от хванатитe!
А пък „розова”?!
Някой да се е хвалил с "нехваната" такава?!
Д-р Косьо

п.с.
Да добавя един щрих..
Има мухарки,които независимо от класа,строя или дължината си, буквално си "вадят парите".
В конкретния случай-от рЯката!;-)

Тази ми е най-скъпата мухарка. С никоя друга не съм го правил.
Значи: това (проверено), важи за скъпите мухарки!
Чак сега разбрах защо по реките ни се "разхождат" толкова скъпи тъкъми..;-)
(Да съм знаел, да съм я извадил преди години! ;-))

п.с.2
Няколко километра по течението..
Благодаря Ангеле,снимките са чудесни!

"- КЕГОНАПРАВАМ СКОПJЕ КАКО БЛАГОЕВГРАД"

2011-05-18T21:35:00.014+03:00

Въобще не се шегувам- този "графит" си е истински шедьовър! следва продължение...

Чисто, бистро и..дребно

2011-05-17T11:06:00.024+03:00

Миниатюра за миниатюра на “Tokoz”

2011-05-16T11:35:00.053+03:00

Натрупаха се доста нещица за писане, а все отлагам.
Започвам.. от някъде..

Първо за пъстървите или първо за хората?
`Айде – за хората да е. По-точно за един „хор”. Небръснат, изумително мръсен циганин до един, не по-малко „небръснат” варел. Трудноразпознаваема долна снадка на стара въдица стоеше отгоре му. Цветът на бланката, макародържача, дръжката и „нещото” закачено под нея бяха "едно към едно" с цвета и вида на циганина - абсолютно неразпознаваеми и неопределими. Всичко бе хомогенно и слято. Те просто бяха едно! Единствената разлика бе, че от едния край „нещото” говороше и не беше върху варела!? Изуми ме не толкова репликата, а неистовата завист с усещане за „минатост”. Както е добре известно, липсата на „минатост” е от най-ценените качества, природа, или умелост по нашите земи. Толкова бе искрен, че не можех да не се усмихна и изпитам почти удоволствие от спотанната проява на мигновена, естествена завист. Откровена тъга по невръзвратимо загубената сделка бе изписана на лицето му.
Сделка наистина имаше, но на друго място и с друг!
„Някоя бамбучка не ти ли се намира” - попитах „другия” с надежда в гласа. Мигновено придобих дизайна и поведението на гореописания циганин, стараейки се да го наподобя, но във вид, като преди, а не след сделка. Предполагах, че преди ще е също толкова талантливо убедителен, колкото разочарован и условно нещастен след това.
„Имаше, ама я купиха рано сутринта. Добра беше – стара ,но много запазена”. Ако не беше добавил: „с навити керамични водачи”, сигурно `ептен щях да замязам на „брадатия” до бидона. Поне също толкова „минат”. Държа в ръцете си повода за втория ни разговор – една мъничка, кокетна макаричка „Tokoz”. Помните – онази "древна" чешка марка, копирала от верните оригинали. Държа и оглеждам старателно, а си мисля за „изпусната” бамбучка. Нито съм я виждал, нито съм я чувал, ама ме е яд, че съм я изпуснал. „Патология- пар екселанс” – за да се впиша стопроцентно в собственото си определението на циганьора.
Не е мухарска, но и за това щеше стане.

Искаше се воля за да изместя мислите към макарето.
„Малката” е спретната и учудващо запазена. „Мирише” си на старо, ама не съвсем. Просто защо е малка, някак абсурдно, но си „мирише” и на „младо”. Държа я в ръцете си – не ми трябва за нищо. Вероятно ще я почистя и сложа при другите и "роднини". При онази „резидавата селянка” (в чисто манталитетен смисъл) и „Елеганцията” - префинената и буржоазна дружка - като за баланс и равновесие в мухарската природата. Това "мъниче", по дизайн е точно като току що роденото им дете. Взело е черти и от двете. Да – точно така! Нищо, че са еднополови. Вижте ги! Родени са една от друга! ;-). Чак сега осъзнах за какво ми е притрябвала всъщност:
Просто за да допълня постовете си за “Tokoz”!

* Хм..мм..Забелязали ли сте, че много текстове си имат самостоятелен живот? Някак самите те вече ни карат да се съобразяваме с тях, дори и да са си наши!?
Сетих се за впечатляващата реплика на Шон Пен в един странен филм: „Големите писатели пишат с думи, които не можеш да върнеш !”
Как да не го запомня?! Как да не се съглася!

И така, дойде моментът да приключа с взаимното проучване и преценка за потенциална сделка. Времето вървеше. Чест прави на продавача, че удържа паузата на неяснота от търпеливото проучване – аз на стоката, а той на купувача. И аз не се дадох,де ;-) – изчаках, първата реплика да дойде от него!
„Два лева – днес е на промоция!” . Ухилих се - "Челна" атака!
Въобще не ставаше дума за пазарлък. Беше си чиста закачка.
„Последно?!” - направих силов ретур с елемент на оригиналничене. ”Нали е пазар- трябва да се пазарим.” - добавих без "грам" намерение за пазарЕне. И двамата го знаехме. „Два лева”- бе твърд като гранит! ;-) и вече нахилен повече от мен.
Е, как да не купя от такъв продавач! Първо ме "срази" с бамбука. А после ме "застреля" с ”умопомрачителната” цена на "макарето"!
Вадя двайсетачка и подавам.. „Ей..ей, а по-дребни…?” – и се заоглежда. „Ровя отново, колкото за съпричастност ..”Имам едно евро..?!” - изломотвам нелеп полувъпрос. Не спирам да се хиля. „Тези дни не мисля да пътувам в чужбина” – изенада ме с отговора си, влизайки ми в тона. Погледнах му още веднъж "стоката": три четири отдавна „умрели” стъклопласта и всякакви непонятни вехтории. „Да беше миналата седмица,…редовно пътувах до Австрия” заговори "на обратно" човекът…Хареса му да импровизира. Е, вече си стана истинска миниатюра!
Всъщност, за това ви я разказвам. Хареса и на мен.
А циганинът -онзи първият: „От къде я намери? Тцъ..,тцъ..
Как съм я изпуснал?!"Искрен беше с импулсивното си желание да се включи. Гледаше единствения си артикул и чакаше точния момент за репликата си. Беше си негова - и стоката, и репликата. (Вероятно, заради току що написаният сюжет.. просто за цялост. Огледах наоколо. Друга причина за присъствието му до варела не видях, а ако е имало, то би била напълно абсурдна). Спрях се при него защото „нещото” под държача беше същата тази малка кокетна хубавица, но отдавна мумифицирана и предадена на вечен покой. Трудно я познах. Ръждата и времето я бяха превърнали в друга непозната материя. Кристалите от окиси бяха повече от материала от вътре.
А може би... А може би, "макаре" под ръждата въобще нямаше.. Знам ли?
Останала беше само идеята за нея. Хм.м..май точно това ме спря и заинтригува!? Идеята! Странно, как успява да оцелее в неясната, неопределима, мъртвина!
Идеите, съвсем като текстовете, вероятно, си имат свой собствен живот и се крепят независимо от носителя си!
Излиза, че идеите никога не умират. Точно обратното - винаги търсят кого да спрат и заинтригуват, нали ?!
Д-р Косьо
П.с.
Снимките после..

Всички права - запазени!

2011-05-15T01:09:00.011+03:00

.. написа Росен-русенски под тези снимки. Четох, гледах , мислих.. и накрая реших да допълня надписа, че да стане по-човешки : "Всички права запазени... за приятели!" И понеже се броя за такъв, смело си ги "копнах". "Копнах" ги ама гледам.. правата, вярно са запазени..и дълбоко скрити- половината пиксели - липсват! Росен ги е махнал и дълбоко скрил - под ключ със седем печата! Е, нищо, ще ползвам изцеденото мужду здраво стиснатите, в отстоявяне на правата, пръсти! :-) Какво да се прави?!...Все пак бях... трябва поне малко парче "право" да ми се падне..Я направо да си го взема!

Ще пиша повечеко.. ,ама после, че е вече почти два посред нощ!Айде лека.. ,че и друго писане ще ме чака, след утрешните пъстърви..(Дай Боже!) ;-)
Д-р Косьо

Изненада...но каква

2011-05-13T20:24:00.007+03:00

Въдицата ми за щука се завърна от ремонт и аз реших да пробвам може ли да хваща риби или е позабравила.
Час по-късно вече ми стана ясно, че днес няма да разбера това. Смених и пръчката и размера на мухата.
Почти веднага разбрах, че това е бил правилния ход :-)

Надявам се да си го хващам още няколко пъти :-)

Този модел спазва срока за размножаване, хвърлил си е хайвера и си го пази :-)
Илиян

2 -pic`s от братята македонци ;-)

2011-05-13T19:59:00.006+03:00

.. с тяхно позволение..
А така! За тази река става дума! Определено си струва заканата!Реката наистина е невероятна! Пускал съм и преди снимки от там. Дано не се окажат верни слуховете...,че носенето на мухарка нямало смисъл!? ;-(
Благодаря за снимките, Филипе!
Д-р Косьо

"ПредOбряне !"

2011-05-10T13:03:00.025+03:00

Сигурно не знаеш, Младши, но това е името на тази снимка!
Акцентът е на "О" - то: "ПредOбряне" - със съпътстващите го "проблеми" ;-)
Страхотен кадър, Младши! Задобряваш (в избора ! ;-)доп.), ей - неудържимо!;-)
(Откраднах я, признавам! Не се сдържах! ;-))

п.с.1
Всичко е разкрито! На St Fly -я е!
За пореден път "свалям шапка", Стефчо!
(Май, e безсмислено вече да си я слагам ! ;-))

п.с.2
...и като е така, нека продължим със St Fly-ските "дискавърита" ;-)
Ето:

Майски балкански и американски...по плевенска рецепта

2011-05-09T11:02:00.007+03:00

Благодаря !

Методично "червеноперчене" - по Илиянски ;-)

2011-05-09T10:53:00.007+03:00

..и хич да не скромничиш! Снимките са чудесни! Благодаря ти!
Д-р Косьо

В търсене на "лесните" пъстърви...

2011-05-09T10:30:00.005+03:00

... "трудните" си ги знаем ;-)Д-р Косьо

Малките неща, които правят ГОЛЕМИТЕ !

2011-05-09T10:19:00.005+03:00

Благодаря Тео!

С St Fly-я из Югоизточните ни потайности

2011-05-05T10:41:00.024+03:00

Има такива хора, които когато правят нещо винаги участват. Някак се съсредоточават в нещото, което вършат, забравят за всичко друго в този момент и винаги им се получава. Има и такива, на които им се получаава просто "ей така" - "от въздуха" почти "без да искат". А има и други, които каквото и да правят, с каквото и да се обзаведът все не им се получава. Вечно нещо не им е така. А има и такива, като St Fly-я, които не мога да вмъкна в нито една категория и нещата му се получават с непонятна лекота и естественост! Даже нещо повече - получават се великолепно! За себе си имам някакво обяснение, но не това е важното. Важното е, че го прави и го прави отлично и специфично! С характерен почерк и усещане за кадър!
А още по-добре е, че го и споделя.
Хайде сега на поредната разходка през обектива на "St"-тито.Този път из югоизточните ни потайности! Надсладете се на гледките и на "убийствената" "баклава на вестник".
Друга такава няма, казват запознати!
Както нямам никакво съмнение и аз, че разходката ще ви достави огромно удоволствие.
Точно като на мен! За пореден път съм изненадан и впечатлен от непознатите места и екзотични ъгли!

Благодаря ти Стефчо!
Д-р Косьо
п.с.
Виждам, че има и втори фотограф..с не по-малък усет за стил.
Ще го осветим ли вече?! ;-)

В търсене на митичната и под земята ;-)

2011-05-03T12:22:00.019+03:00

или ..."St Fly-ският подход в търсене на "подземни" риби". Надземните - все ще се намери кой да хване! ;-)

Шегата настрана, по руското предаване " Охота и рыбалка" обещаха да покажат филмче за риболов в "подземни" пещерни реки. Само теоретично знам за легендарните чудовищни балканки.. хранещи се с прилепи в "Дяволското гърло" или с някой подхлъзнал се и трайно закъсал "пещерняк -аджамия".
Не случайно прилепите все са "закачени" на тавана!
Питали ли сте се защо, а? ;-)
Ей ви и St Fly- ските приключения.. или приключвания!
(Май, по-точно ще да да се каже!) ;-) "Всеки с мечтите си" ..бих я кръстил тази..Благодаря на Стефчо за отново хубавите снимки!

Сезонът с впечатляващи размери

2011-05-03T11:04:00.022+03:00

Време на резки промени. Време на големи изненади.
Непостоянни условия, непостоянни температури с големи разлики, непостоянни налягания, непостоянни резултати. ;-)..иначе казано времето на "големите" и риби и рибиловци!
Много пъти е ставало дума за това кога и как се ловят големи риби. Личното ми мнение е, че има съществена разлика в поведението и съответно в подхода при риболов на малки (средни) и големите пъстърви. То и за кленовете и за расперите е различно, де. Да не се ограничаваме само по пъстрите. Но пък от друга страна - "американка"- "балканка" когато са големи не се различават особено по поведение. Така си мисля, може и да бъркам. Единият сезон за големи е отявлената късна есен ..,а другият е значително по-интересен - веднага след забраната. Мога да добавя и един трети сезон - "лошото време" през знойното късно лято. Както казваше Алекс.. " Почне ли да гърми и трещи, грабвам мухарките - и на реката!" Случващото се по това време има много обяснения, но сега нямам достатъчно време за литературни справки, а не ми се пишат импровизации. Очаквам подробности, за да стъпим "на здраво" в разсъжденията.
Нека първа бъде емоцията от фактите!
Анализите - после, като се притъпи малко първото.
Ей ви Жоровщини..;-)Ей ви и Иванщини...;-) С благодарност за споделеното, и на Жоро и на Иван!
Д-р Косьо
п.с.
Чакам "пикчър" и от Росен : "туул"-че, таман за големи риби ;-),
че имам една постоянна рубрика за допълване ;-)

п.с 2
+ Идеи за "Траут идентификатор" примерно :

Дали е "бодра" смяната...?!

2011-05-02T15:01:00.005+03:00

Не звучи добре: "смяна". Що да не продължим да си ловим? А? А тях ще похвалим!
Д-р Косьо

Една страна пълна с хора,

2011-05-02T10:12:00.012+03:00

...винаги готови да споделят неизживяното си детство, което и аз споделих с голямо удоволствие! Уж не разбирали от кухня.. и шнапса го сервират напоследък :-) във вид на двойно препечен малинов, че и награден с медал...А за бирата - да не говорим.. Рисковано е! Особено в началото на седмицата! ;-)

Дали го разбират - не знам, но го правят страхотно!
Д-р Косьо

Тъжна пролет...:-(

2011-04-26T09:31:00.011+03:00

...Две хубави пъстървови реки с "пържени" риби по дъното....

Без "мацки" не може! ;-)

2011-04-18T12:07:00.005+03:00

" Ачовщини" ;-)

2011-04-18T09:38:00.018+03:00

.. и една "току що" изровена по-стара снимка от същото място.

Една любима снимка..

2011-04-05T17:06:00.017+03:00

от място пълно с риби....да допълня малко...
Така си направих организацията, че да проимам около 3-4 часа за да се порадвам на същата тази прекрасна река. За моя неприятна изненада, реката беше вдигнала нивото и бе замътила. Все пак имаше някаква видимост макар и на не повече от 20 см. Разочарование 2 - валеше. Този досаден ситен дъждец, който е в състояние да изяви и най-потайните меланхолично депресивни мисли и от най- отявления оптимист. Като умножим факторите - "тежка" облачност, налягане.. и ,че е вече късен следобяд, перспективите за успешен риболов, меко казано, се изчерпват. Пътьом, проверих едно друго място. Тео - надникнах. Наистина духаше леко,на тласъци, но риби определено имаше и се вдигаха. Забравих да ти кажа за мостчето,макар и импровизирано, което те прехвърля на на отсрещният бряг. Там е мястото с големите риби! Нищо - следващият път! Та, за рекицата..Избрах си за проба по-тихи и плитки места. Сложих познатата вече "Неустоима" .. и ,и нещата си тръгнаха все едно си е ясен слънчев ден. Имаше доволно риби. Нещо повече..,въпреки ,че не атакуваха веднага, на трето, четвърто придърпване, ако не си достатъчно бърз във влаченето, се оказва,че без "Москито" (по-фин "кохер") е абсолютно невъзможно да откачиш и извадиш мухата..По-лесно ще е от другия рибешки край ;-). С изненада установих,че телефона ми е без камера, този път. За снимане имаше като за няколко репортажа. Например един 40 см.-ов "тежкар", когото прелъгах след пределно далечен кастинг и след три скъсани мухи зад гърба ми. Такива кръгове правеше..,а аз бях на границата да си изкъпя телефона за втори път. Подавах "на пръсти" за да не прелее гащеризона дори от малките вълнички наоколо. Другото е ясно. Подаваш - желателно на един два см. от брега. Това беше важно, защото високата вода беше изтласкала рибата съвсем по краищата. Подаването - да е със сила! Изчакване около две-три секунди.. и методично но упорито придърпване. Още след падането и чакането става ясно дали ще има преследване на мухата. Получават се едни такива водни "дистърбънси", които веднага се предават и на сърцето. Уж се приготвяш за засичане, а се оказва, че си точно като котка преди скок - сърцето ти направо спира и се "вкаменяваш". Риби имаше много. Едрите също бяха наизлезли, но си искаха специфичен подход. Имам предвид далечното подаване и то от страна, от която да не те усетят.Естествено тази страна е в храстите от които подаване няма!;-) Четирите перспективни места, за които предварително се бях "наточил" се оказаха вече преджобени от местен парашутист.
И така, откраднах няколко страхотни риболовни часа за компенсация на съботно-неделното ми безсмислено висене по оптични изложби.
Д-р Косьо

Продължението..

След изморителното многодневно "тичане" по офталмологични задачки, поех дълбоко въздух и седнах зад волана.Трябваше да отхвърля около 300 км. още в съботата, за да спечеля няколко часа повече риболов. Основната ми идея бе - стъпя ли на реката да не мисля за нищо друго. Толкова просто изглежда, ама хич не е ! Коментирахме веднъж с Младшия "..що не се хващат риби.." Ами защото бързаш. Защото си се ограничил във времето и чакаш да свърши. Направил си план, направил си всичко, но липсва основното. Хармонизирането със срeдата. Нещо много, много важно, поне за мен. "На бързо", "на крак", риболов тип " Мак Доналдс" никога не ми е доставял удоволствие.Не ми решава основният въпрос. Не ми се "връзва" някак с мухарство. То е като някаква припряна имитация, илюзия на мухарство..На някой може и да му стигне.. на мен, определено, не! За мен е пълно разминаване със смисъла да си с мухарка в реката. Бързаш ли - губиш! Не си ли изпаднал в съответен "резонанс", никакво удовлетворение няма да се случи. Те и рибите го усещат - да знаете! Не, че няма да успеете да изтръгнете някоя от безчувствените. Резултат ще има, но чисто физически и количествено измерим. Мен ме кефи - онова другото, което можеш да разкажеш, но не и да измериш! Мяра за тези, другите, неща никога не е имало, няма и да има!
Застанах на брега пълен с колебания. От силният вятър не можех да си представя как ще се подава точно и прецизно. Фаворитът ми .. онова "червендалестото" е достатъчно малко и леко, макар и да бе много ефикасно последният път, не го виждах в ролята на победител на ветровете. На път бях да се откажа от него, поне докато вятъра утихне. Въобще .. взех яката мухарка, тежък шнур - тип "уинд кътър" и прогоних системата. Толкова якета и полари навлякох, че не можех сам да се намеря в тях. И се потопих...Потопих се в експерименти. Позицията ми бе перфектна - в изтъняването след падането на водата от широката стена на бента. Около мен се разшаваха риби. Имаше и скобари с потресаващи размери. Имаше и един шаран, тип "астониш",.. с жълтият си корем и наглото си поведение. Беше там ,колкото да докаже, че ситуацията е нептипична! Вдигна се точно на два метра.. и то не веднъж.. Какво взе от повърхността не можах да видя. Имаше ужасна бяла пяна. На моменти се чудех бразденето, което прави мухата дали подсилваше или прогонвше евентуланите кандидати за мухицата ми. Така и не разбрах,защото: След около час експерименти .. все пак реших да направя и риболов. Кленовете се вдигаха и самостоятелно. Не взимаха убедително. Изборът на муха ми се стори като цял дисертационен труд. Нищо не работеше "като хората". Бях избрал трудното място за подаване, но пък предпочитано от рибоците. Лесните места, с познатите риби, оставих за след пробите. Но. "Но"-то се оказа една джипка с трима втурнати пича. Няма "здравей", "здрасти.." Напред.. с мухарките и директно към лесните места. От ляво и от дясно. Меткаме и толкова. Няма да описвам.... Видях, че "моят" риболов приключи. Дори и даго удължа, щеше да е друго. Постоях малко, колкото да разбера безсмислието на ситуацията. Не знаех дали ще продължат или ще се откажат. Исках да видя как ще реагират. Не им беше за първи път. Виждаше се. Е, и.. на мен не ми е за първи път.. Но обикновено изпитвам симпатия и пълнота. Сега виждах едни невротични хора, кой- знае защо, с мухарки в ръка. Това нелепо съчетание, автоматично отне и моето удоволствие от срещата. Не ги познавам. Не знам кои са, но "излъчваха" нервност и неудовлетвореност "от километри". Смених мястото. Тръгнах по течението, за да избегна близостта. Не се получи. Надолу имаше още един. Прескочих и него. Опитах се да ловя. Вече не можех. Пълно разсредоточаване... от нелепостта. Върнах се. Подкарах джипката за да сменя реката. Върнах се на първата. Онази с бурният вятър. Какво да се прави. Поне е наблизо. Не губя много време в преместването. Нека ловят на спокойствие. Вероятно са се почувствали като мен. Знам ли ? Стигнах, разпънах. Разпределих си времето за обхождане на перспективните места. Оставих "фейвърит плейсес" за десерт. За да може точно десет минути след това да констатирам, че летящата тройка от предишната река се изсипва на същото място по същият начин. Е, нали ви оставих да се накефите - да сте сами, без да ви се пречкам. Е, няма такава тъпа ситуация. На 300 км и кусур! Познайте от къде започнаха? Познахте! Точно от "десерта". Отщя ми се риболова, Честно! За първи път ми се случва, да ми се отще, ама не от търмъкчии, парашутисти, брако-та или мрежари.., а от чисти, спретнати и организирани мухари. Даже повече - много организирани. Направо агресивно организирани. Да им "завидиш", едва ли не. Взех решение. Оставих и тези места. Заврях се в едни шубраци,`дето със сопата -"тройка" (в метри) и тежкия шнур.. посях десетки мухи по дърветата. Поне бях сам, макар и не мислещ вече за риболов. Каква невероятна глупост. Фактите са такива.. Не знам, и не искам да знам. Това ми дойде в повече. Питах се друго.. Защо като отида на Янтра ми е приятно и да ловя и да се видя с мухари. А днес - сега не..?! На Ятра забравям даже да хвърлям, гледайки и радвайки се и на колегите и на рибите. Получава се празник, в който риболова въобще не е на преден план, нищо ,че километрите са зачително повече. Всичко е спокойно и позитивно. Има време за всичко. Риби се ловят и да бързаш и да не бързаш. И да не се хванат - все тая. Просто е. Ясно е. Готино е и толкоз. А тук не е! И вече няма да бъде. Всеки път като сляза, ще мисля за тази случка. Уж нищо, а вече отчитам ефект като от пропуснала ядрена централа. Очаквам невидимо непредвидимо разпространение, на точно такива случки по всички реки. И тези от сънищата. Така ли ще е за напред? Да мисля ли ?
Това, което разбрах е, че има нещо тотално сбъркано. Знам му и името! И "то" вече! присъства не само виртуално, но и реално. Там, в същата река в която обменяхме позитивизма си, което пък беше жизнено необходимо,(....поне за някои от нас)! А сега?
Не съдя "колеги" просто се опитвам да ви разбера.. ,а никак не ми се отдава. Питах се и онзи постоянен въпрос.. "Дали сте удовлетворени". Дали в този ден отнесохте към домовете си онова, за което бяхте дошли?
П.с.
Видях и четири убити риби.. Вероятно с ток.
И пак стана така - видях ги след като вече гледах с други очи..Убеден съм, че преди това ги нямаше!

Първа пролет

2011-04-05T11:47:00.001+03:00

Това, за което говореше Алекс ...

2011-04-05T10:01:00.032+03:00

Снимки от мястото на събитието:
Словения - Любляна.. по същото време.
За разлика от реките, езерата са били перфектни!
За вас наснима Д-р Л.

Пак откраднато ;-) Този път от R.Grossmann

2011-04-04T17:56:00.024+03:00

Thank you, Mr.Grossmann!

По-добрата за "трудни" риби

2011-03-28T10:09:00.021+03:00

..дори от "Поповата лъжичка"! Вариант на "Неустоимата" ;-)Д-р Косьо

Голяма леснина : щипка - помагалка ;-)

2011-03-25T09:34:00.010+02:00

Поздрави на сръчковците,
Д-р Косьо

Екстремно надлъгване по "Хари Потър"-ско ;-)

2011-03-20T19:12:00.019+02:00

Можех да си отлежа и неделният следобяд, но бледоликата четириколенка си искаше разходката. За въдичката говоря.. една такава екзотична бледолика..с с изненадващо поведение..на опитна танцьорка. Не знам кой я е композирал ,но определено е човек с отлично познаване на материала и добро чувство за хумор и финес.. Направил е „нещото” и нарочно го е скрил под жълтобелезникав матов лак, полупрозначни навивки и черни едностъпкови водачи - от най-любимите ми. На чист хумор ми прилича.. не се познава веднага..Но пък точно това много ме грабна. Гледам я в калъфчето, и веднага разбирам ,че няма да ми се размине! Дъждът вали на пресекулки – синоптиците „подляха водата” още от съботата, но само колкото да прецакат мераклиите за излет. Размина се, уж си купиха мощни компютри за да четат в Интернет прогнозата за времето... `ма май и това не правят.. А пък такива като мен, с на моменти трудно преодолим мързел, само това и чакаме.. да сбъркат. Хем да си го отнесат, хем да имаме оправдание...Глупости,... пред мен беше „заредения” сак. До него - гащеризона.. , а въдичката се опитваше да се самосглоби в съзнанието ми. Само като си представих гъвкавото и поведение, за миг забравих ,че днес се събудих мързелив. Има нещо в нея.. нещо от онова непознатото и постоянно човъркащото да разбереш ,аджеба, защо са я сглобили такава. Древно чувство на прикюченческо любопитство..опитващо се да обели и последния слой от мислите на билдъра.. Ами .. вместо да се чудя , да действам.. Ей къде са „Хари Потър”-ските дебри. Лесно бързо ... Е, и ръмящо... Какво по-добро да чакам след седмици студ, лед , дъжд , мъгла и високо налягане?!.. Поне не валеше непрекъснато.... Стигнах,погледнах, прецених. Помните - „да прочетем” реката. Четох,четох и разбрах, че съм си забравил речника... Нищо не виждам. Гладка, девствена повърхност, без грам белег дори за фючърсни лингвистични еквилибристики на тема риби, камо ли за риби. Липсваше дори повод да си измислиш такива.Веднага ми заприлича трето „капо”. Първите две имаха все пак някакво оправдание, ама вече ще станат много или направо вече си станаха! Айде стига, де... Даа.а.а. Дошъл съм – ще пробвам.Стоях десет- петнайсет минути и гледах. Че вали,вали..вали е ясно, ама нищо от това. Тъкмо се чудех, къде да си избера място колкото да развъртя шибучицата. Само колкото да потанцуваме и толкова.Той пък риболова взе че си стана уникален! По-точно - уникално труден.Мрачно отвратително време. Страшно високо налягане! Като гръгвах от София беше 1020!!!..И в този ми ти момент, почти разколебан от натрупаните неблагоприятности, виждам чаканото кръгче! На края на "ламинарния" поток. На завоя.На най бавното , но все пак движение. След малко - още едно две плахи вдигания. Ама не на повърхността. Някак от долу, без да се показват. Изчаках да видя дали ще се появи втори път.. – Тцъ. След десетина минути- още едно, но на друго място. „Скенирах” всички възможни потенциални места и не се излъгах. Вдигат се под повърхността. Почти незабележимо. Стана ми много интересно.. и се облякох. Нагазих.. В тинята- повече от 50-60 см! И не на всякъде под краката ми бе твърдо! Почти като на „праговегте”..,а над нея 40-50 см. вода. Избрах позиция. Хем да не съм много близо, хем да не закачам по дърветата зад мен. Пробвах няколко вида мухи. Мното се чудих с какво да започна. С тези плахи опити за взимане, трябва да е нещо фино, леко,ефирно.. с внимателно и точно подаване. Нещо, което да е повече под водата отколкото над. Реших: бъзери и мокри. Пробвах с много тъмни.. – тцъ! Със светли: - също - тцъ. Накрая, издебнах една риба за да съм сигурен къде се вдига.. и подадох.Ама и те – хитри! Вдигат се на едно място и веднага се местят на друго! Не стана. Какво, по дяволите, става тук?! Някак пътьом взимат нещо под повърхността и продължават, на където са се запътили. Храненето им въобще не им променя движението. Много интересно беше! И едно такова плахо, плахо. Сложих чисто нов дълъг лидер и съответно дълъг типет. Връзнах "Неустоимата". Да „оная” - от Янтра. Пак подавам, но вече се изхитрих - въобще не подавам където е рибата, а поне на метър! В страни. Все едно тази муха въобще не е за тази риба! Подавам и чакам. Все едно ме няма. Чакам, чакам и.. започвам леко, но методично да придърпвам без да спирам.. Малко на тласъци.., ама без да спирам.. И по някое време просто линията натежава. Въбоще не се усеща кълването! Просто както си придърпваш, пак си придърпваш ,но вече някак по-тежко..С едни приятни вибрации по линията - тези,за които май дойдох..Новата ми въдичка се представи страхотно.Точно за тази работа е. Хем дълги красиви кръгови.., с ужасно дълъг повод и типет и малка муха на 16- ка. Не виждам мухата.., а само я чувствам..`щот` знам ,че е някъде там..Докарах ги до 20..парчетата, ама на два пъти, че ми зъмръзнаха едни работи от неподвижната позиция. Наложи се да изляза - поне за малко. Интересното бе, че нямаше точни места за подаване. Това за първи път ми се случва. Да видя риба, а да подавам на другаде - повече от метър от нея! Течението беше ...,а бе, почти не течеше. Явно, всяко движение на нещото във водата го усещат перфектно кленюгите. Ама са си страхливи. Крият се. И чак когато наистина се уверят,че нищо друго, освен мухата, не се движи- атакуват....Мооого "тънък" беше риболова този ден..Риболов „на нерви”. За това пък им намерих „цаката” и по още един начин.Нали тинята е голяма.. –„помарширувах” в нея. Точно там, където водата да може леко да я размива и отнася.. към мястото, където се вдигаха някои от рибите. След половиния час, нали излязох, гледам, точно там започнаха по-чести вдигания на риби.Излових всяка една, която поне веднъж се показа.Направи ми впечатление, че на "тинестата захранка" се хванаха най-малките?! Странно. Много странно. Защото обикновено в такива места има и "тежкари" , които не би трябвало да пропуснат такава възможност.Особено ако малките активно се ххранят! Факт! Ще го мисля. Особено, ако се мисли за връзката между люпещите се и тинята. По-големите явно предпочитаха повърхността, противно на предположението, че при високо налягане са по дъното!!! Сигурно си зависи и от други фактори. Знам ли! Най-важният е да са се настроили „на вълна”- хранене. Но..когато ги мързи, или още са в зимна "хибернация", май всичките ни теории трябва да са с коефициент на достоверност или просто не работят. То за това е най-интересно да се отиде на реката. Да се „сблъскаш” с конкретната обстановка..Мисля си, че този път на клена му пречеше налягането и това, че все още е доста студено. Водата беше лед! Ама пак имаше мераклии… за „Неустоимата”
Явно, си се консумира „он дъ рокс” ;-) `що пък не ?!
Д-р Косьо

„Гле``й, гле``й - червеноперка на муха!” ;-)

2011-03-15T23:01:00.030+02:00

Fly - риболовът на тази интересна риба може да ни донесе много приятни емоции. Лових я на стари баластиери. Знаех, че там я има. Бях решил целенасочено да я ловя.

Лесно се открива, но не толкова лесно се лови! Необходимо е предпазливо да огледаме мястото и активно да търсим характерните мънички „колелца” по повърхността. Те издават присъствието и, а и това, че активно се храни с мушици.

Ако просто подаваме мухата без да сме видяли тези знаци, шансовете ни да хванем риба (червеноперка) са нулеви!
Ползвам малки мухи, вързани на куки 18-20 от черна микропореста гума. По-резултатни ми се струват тези с крилца.
Подавам възможно най-фино. Изчаквам няколко секунди след ”кацане”-то на мухата. Ако нямам „кълване”, леко придърпвам.

„Кълването” на червеноперката е много различно от това на клена. Понякога се вижда как рибата тръгва към мухата, но не следва удар.
Трябва ни много точна преценка на момента на засичане!

Хванах доста риби днес и си прекарах супер!
Между червеноперките,даже, успях да хвана и един, бих казал, мнооого приличен клен. Подозирах, че ги има.

Баластриерите са много близко до реката.
За мен си беше изненада - от най- приятните!
Снимките са от телефон, ама кой да се надява, че ще има за снимане?!
Илиян

още..
....някак се амбицирах и спонтанно реших да направя кратък риболов.Със смесени чувства и под влияние на обяснението за надпреварата с времето поех към близкия "полигон". Имах да изпробвам 2-е нови придобивки-ново фото и нова въдица.
Е, рибите бяха само 2 ,но другото е о.к. Пръчката работи много добре и оживява когато се закачи риба. Усещах всяко движение на рибата/а това бе най-голямата хващана от мен там/ и имах контрол ....абе дет се вика много добро попадение :-)))

Вместо риби.. - снимки ;-(

2011-03-14T09:49:00.043+02:00

Първата е St Fly-ска ;-)Д-р Косьо

Пак откраднато от St Fly-а...V

2011-03-11T14:54:00.032+02:00

Стефчо, пак ни впечатли!
Благодаря ти. Страхотна разходка!
Д-р Косьо

Още един дребосък на 30-ка

2011-03-05T11:25:00.009+02:00

Пролетно...Д-р Косьо

Нимфа с биоти

2011-03-03T13:59:00.008+02:00

Оранжевото е заради сезона..иначе е по-добре..

Д-р Косьо

Лесно - "макро" със "сапунерка" !

2011-03-01T19:28:00.041+02:00

Една идея за това, как да правим добри макро снимки със "сапунерка".
Най-тъпото в случая е, че вместо апарът да ни служи.. ще се наложи ние да му се нагаждаме! "Сапунерка", "сапунерка", ама важничи, (хем сме я избрали "уж" за помощник! ;-),а се налага ние да сме и помощника!)
Това е резултатът. (кука No 30)Писано е много. И за осветлението, и за скоростта и за стативите.
И най-вече, за това как ръчно да настроим всичко за да се получи. Но.. „но”-то е в това, че т.н.”сапунерки" са доста ограничени, за да не кажа, осакатени от към ръчни настройки. Т.е. повечето от писаното въобще не ни помага. За това, ще напиша няколко прости, практични неща, които дават приличен резултат. Ще допълня и с малка, но много полезна хитринка..;-)
Първо – задължително трябва да проверим дали нашият апарат има специален режим „макро”. Ако сме решили да снимаме с телефон(.ммм..да..a..а как звучи само!), проверяваме дали има такъв режим. В някои от телефоните има режим „документ”, който върши приблизително същата работа. Колкото и да са "учени" специално за "макро" телефоните `ич не стават!
Второ – поставяме копчето за снимане с приоритет апертура (A) – т.е. по-голям отвор на обектива! Тук влизам в противоречие с обичайният подход – "тясна апертура=по-голяма дълбочина на фокуса"! Да така е, но идеята е фокусът ни да бъде точно на определено място и според възможностите на обектива .. да ни „размаже” предния и задния план! Твърдя, че прецизният фокус поставен точно върху обекта на снимане, е значително по- добра идея от това да налучкваме .. с раширяване на зоната на фокус !
Трето. Ако наистина, апаратът ни има „точково” фокусиране, избираме го задължително!
Четвърто – поставяме нещо плоско и шарено – парче хартия, примерно, на мястото на бъдещата муха за снимане. Опитно търсим най-малкото разстояние до обекта в който все пак автоматиката на апарата успява да сработи! След като го намерим.. изместваме апарата с една идея назад. Защо ли? Едно съображение: малките апарати са с доста калпава оптика. Колкото сме по близо, толкова повече ще се проявят изкривяванията от въпросната калпава оптика. Не бих препоръчал да се ползват и крайните точки на "зуума" на такъв вид апарати. Те са правени за усреднени условия на снимане. Крайните стойности на "зуум".. винаги са търговски компромис с качеството..(заради цифрата)! Това важи особено за апаратите с ненормално голям "зуум". Приблизителен ориентир е : малката цифра да е приблизително два пъти по-малка от голямата цифра../ в мм/ (обикновено са написани на обектива). В ниския клас винаги е по-добре да се предпочете апарат с по-малък "зуум"!
Пето. Дойде време за осветлението. Трябва да е хомогенно. Това е особено важно при макрофотографията. Постига се по много начини, но най-простото е да залепите оризова или обикновена хартия върху прозорчето на светкавицата, която ще ползваме. Аз поставям дори две! Второ..много важно е къде е разположена самата светкавица на апарата. Често обективът прави сянка при снимане от толкова близко разстояние.т.е. светкавицата повече пречи отколкото помага. Нали ви казах, тези апарати не са за тая работа! В този случай.. бих казал ...неспасяемо... без втора светкавица. Втора светкавица по принцип е нужна. Имаше едни такива много практични. За по двайсетина лв. с вградена фотоклетка - тригер. Хм..м.. `Що не си купих..., ей така да има.. Идеята е да работят в синхрон като втората да е т.н.„пълнеща”. Ако обективът дава сянка, „пълнеща” ще е тази на апарата, а другата - основна. Както и да е.
Шесто Остава нерешен въпросът с анализатора на осветеност на самият апарат. Ако имате ръчни настройки е лесно. Но ако сте с автоматично измерване на експозицията имате два начина. Единият е да го елиминирате, като закриете сензора в момента на снимане. Вторият е, на мястото на снимане(върха на челюстите) първо да сложите сравнително тъмен обект (и шарен), докато фокусирате и мерите, и който да махнете в момента на окончателното снимане. Този обект трябва да е достатъчно голям за да бъде разпознаваем от фокусиращата система на "сапунерката". Един съвет – изрежете в картончето мястото където ще е разположена бъдещата муха,за да може в момента в който ще слагате „мострата за мерене” мухата и плоското картонче да са разположени в една равнина по отношение на обектива. Сензорът ще прочете и настрои апарата за нещо със средна плътност на цвета и точно измерено разстояние.Натискате бутона на половина. Махате картончето и натискате до край. Добре е когато подготвяте осветлението ,то да една идея по-слабо от средното ,за да може да сработи датчика за светкавицата (ако не сте го изолирали). В стандартният случай просто поставяте светкавицата в задължителен режим! Всичко в тези апарати е правено за средни стойности. При такива условия ще имате възможно най-добри резултати.. т.е. апаратът ще е максимално оползотворен.
Допълнително осветление е необходимо. Желателно е да е от две страни за запълване на тъмните места на менгемето и мухата. Насочете ги директно към тях.
Седмото - "Бял баланс" - ей т`ва е най-трудното. Пряко зависи от вида на осветяването, фона, вида на снимания обект и какво ли още не. Светкавицата = чисто бяла светлина, каквата е и целта при повечето фотографии. Добра идея е ползването на т.н. "супер брайт диод". Това са диоди с голяма яркост и цветна характеристика много близка до халогенната светлина (повече от 5000 К градуса!)При това, имат огромното предимство да са истински "точкови" източници на светлина, могат да се дозират прецизно и не греят! Не e трудно да се сглоби подобна система при домашни условия! "Баланс на бялото" при автоматичен режим е приключение - няма как да го обясня. Пълна непредвидимост е! Ако сте осветили достатъчно-т.е. налучкали сте средна стойност на осветяване (с гарантирано бяла светлина), проблем с белия баланс няма да имате! В апаратите,обикновено, има предварително нагласени режими за различни условия на снимане (никога не разчитам на тях!),но вероятността да се улучи правилния за "макро" ,практически е нулева. Сетих се за малка хитрост: - ако апаратът ви е с 14 мегапиксела - направете го да снима на 10! Ако е 10 - направете го на 8! Ако е 8 - 6! С тези малки матрици.. тези апарати работят на ръба на възможностите си - помогнете им да дишат! ;-). Това изкуствено намаляване на броя на пикселите няма пряка връзка с цветния баланс, но много помага за намаляване на "шума" - преведено: повишава качеството (увеличава разликата полезен сигнал/шум от матрицата. В определени граници, разбира се)!
Друг - известен проблем е с фокусирането. Повечето "сапунерки" нямат ръчен фокус. Те или измерват разстоянието до обекта (по-скъпите!), или чисто по електронен път анализират "размътването" на образа върху матрицата и изчисляват възможно най-ясният образ. По-честата система е втората! (Тук малко се злаупотребява, пак чисто търговски..- системи за "анти шейк","стеди шот" и т.н. Все неща без които не може,(че истинските системи са скъпи!), а ни ги представят за някаква, кой знае каква, учена добавка за която искат допълнително някой лев!) Та, за фокусирането.. ако е много дребна мушицата - правим номера с изрязаното картонче. Ако имаме бутон на апарата за фиксиране на условията за снимане (не всички имат!) Натискаме го него в момента в който наистина сме добили точния фокус!
Осмо - фон. Ползват се различни по вид, цвят и структура. Колкото е по-хомогенен и без подробности e фона, а от друга страна мушицата ни е различна по плътност и цветен тон от фона - толкова по-лесно ще е на матрицата "да реши", че това търсеният обект за автофокусировка! В този смисъл е добре да се търсят контрастни на мухата фонове но да не са с голяма разлика! Нека разликата е в цвета!(Всичко това важи,само ако сме поставили мухата за снимане в центъра на кадъра!) Основно правило е „фона да е по-"скучен" и хомогенен” от обекта на снимане. Това е едно от важните условия апаратът наистина да фокусира върху мухата, а не върху фона.Една масова типична грешка е ползването на бял фон! Не го правете, ако искате мухите ви да изглеждат добре и на снимка! Нека фона бъде близък по "плътност" на цвета, но с различен цвят! Апаратите мерят обща усреднена експозиция, а когато спрямо фона ви мухата е най малкото нещо попаднало в кадър, естествено измерването ще е повече на фона, а не на мухата.. Ще имате добре измерена експонация на фона и лошо измерена на мухата. Ще получите добре сниман фон, а мухата ви ще е винаги тъмна и като "недоосветена".. т.е. без подробности - и обвита в мрак! Ефектът е като снимане "на сняг", или "срещу прозорец" - трябва малко да се внимава!
Това е как се прави.Тук е мястото да обясня за идеята от картинките. Ето ви фонове. Ето ви и елегантно решение за осветяване. Формата е нещото, което най-много ми хареса. Тя дава възможност фона да е достатъчно отдалечен от обекта, т.е. винаги разфокусиран и приятно хомогенизиран. Формата дава възможност и за много интересно разпределение на осветеността от лампите и светкавицата. Получават се интересни елегантни рефлекси, които при желание можем да подредим както ни хареса или въобще да премахнем! Променяме ъгъла на купичката и готово! Опитайте и сами ще се убедите колко интерсно се получава. Малко фантазия по големина, и по цвят и вид. Получава се страхотно!
Най-важното в случая е правилното разпределение на светлината, хомогенизирането на фона и голямото отстояние между обекта на снимане и фона.
Най-вече – много е лесно! Това е!

Сигурно пропускам нещо. Като се сетя, ще допълня!
Поздрави на опитващите!
Д-р Косьо

Лед-екзотики + екзотичeн риболовeц ;-) + още по-екзотична риба..и сладур.

2011-02-27T19:55:00.050+02:00

Запомнете тази снимка!(продължението в п.с.2) Cottus gobio-( haemusi?!) "Bullhead"- защитен вид от Червената книга.

Cottus gobio - Bullhead.
Cottus gobio- "Bullhead" са малки дънни риби, които обитават различни реки, потоци и каменисти езера. Сладководен член на семейство Cottidae е. През деня са под камъните или в растителността. Хранят се с малки утаечни безгръбначни, като например насекоми ларви и ракообразни, както и яйцата и ларвите на други риби. Те понякога са „канибали”. По-специално за яйца от други гнезда. Добри плувци са. Движат се бързо на кратки разстояния. Хайвера си хвърлят между февруари и юни. Оплождането е външно. Яйцата са положени под камъните или в яма. Охраняват се от мъжкия, който полага грижа, да се гарантира, че получават достатъчно кислород. Яйцата се излюпват от две до четири седмици по-късно. Достигат зрелост в рамките на две години. Често Cottus gobio се държат агресивно един към друг - конкуренция. Това е малка риба, с голяма уста, голям гръдни перки, големи очи и широка плоска глава. Те са кафяви на цвят с петнистост и/или бледо мрежести. По време на хвърлянето на хайвера мъжките стават черни на цвят с бяло в сгънатата гръбна перка. Така става и при женските.
Cottus gobio- "Bullhead" предпочитат бързотечащи, бистри, плитки води с твърд чакъл и често се намира в притоците на планински потоци. Предпочита добра оксигенация. Не е намерен в силно замърсени реки.Cottus gobio - "Bullhead" е идеален модел за изучаване на история на колонизация на централнете сладководни системи, по-специално по отношение на възможните влияния на циклите на плейстоцена. Филогенетичните мрежи за анализ ни позволиха да нарисуваме подробна картина за колонизацията на Европа. Произтичат от Paratethys и завладяват Европа в Плиоцен. От там първа е колонизацията в Централна Европа. Възниква чрез долния Дунав, с отделна колонизация на източно европейските територии. Втората стъпка е колонизирането на Атлантическите крайбрежни линии. По време на късния Плиоцен една от централните европейски популации трябва да е достигнала до Северно море.Като малък, Cottus gobio- "Bullhead" са уязвими за широк спектър от хищници, по-специално пъстърва, щука, сива чапла, рибарче..
(по информация от Net-а)Д-р Косьо

п.с.
Казвайте за рибата..
Виждал съм подобни, но значително по-малки и черни.
По данни от литературата, се намират в р.Вит,р.Дунав,р.Искър,р.Златна Панега!

п.с.2
Това им пратих, като чух за годишнината..

Здравейте,
Не се сдръжах и ви изпращам няколко кадъра снимани през зимата. (Подсети ме празнуването на годишнината ви). Впечатлявощото е, че всеки, който ги види възкликва : " Уау , Кока Кола !!!" .. " Уау, и даже двете се обичат ! " ;-) Е, как да не ви ги пратя?! ;-)
Ще се радвам да съм ви усмихнал!
Не се занимавам с реклама ( с нея се занимават дъщерите ми ), но тя "ме намери" ;-) на най-малко очакваното място - флай-фишинг риболова ми!
Бъдете здрави и успешни!
И честита ви годишнина!
Д-р ...

А ето го и отговора - няколко минути по-късно:

Здравейте д-р Братанов,
Показах снимките, които ми изпратихте на всички колеги!
Очаровани са, дори ще разпечатаме някои от тях и ще ги окачим на видно място в офиса! :-)

От името на компанията Кока-Кола България, приемете най-искрените ни благодарности!
...

"NNF" - Русенци да не гледат...;-)

2011-02-26T09:55:00.014+02:00

Малко за забава.."NNF" - "No Name Fly"

Д-р Косьо
п.с. Куките са екстра! При този размер са с отворен гап.
Достатъчно здрави са и най-вече леки!

Е, няма такъв сняг !!!

2011-02-23T16:24:00.006+02:00

Elastic-Tungsten, Soft-Bodys... von Alenko Franolic

2011-02-20T22:19:00.009+02:00

...бях решил да не показвам чужд труд без разрешението на авторите. От друга страна, всеки би могъл сам да си го изровчи.
`Що да лишавам някой от удоволствието на откривателството.
В случая, ще направя едно изключение заради впечатляващата оригиналност на идеята и големият и потенциал!

Всичко е ясно от картинките. А идеи от него - колкото щете!
Кой как ще ги прочете си е отделна тема.
п.с.
(инфото е взето от официално публикувана статия!)

"Откраднато"... от Ангел.

2011-02-19T18:08:00.011+02:00

... и какво? Сам си ходиш на спектакъл, нали?! ;-(
Опитвам се да се поставя на твое място..
И се чудя на здравите ти нерви: да решиш да извадиш фотото вместо въдицата!
Благодаря ти!
Д-р Косьо

Напоследък..

2011-02-19T16:50:00.006+02:00

чалгата прониква и в реките..(по данни от разузнаването ;-)
Харесва се лъскаво..и силиконесто..Д-р Косьо

От другият край на EU..

2011-02-19T13:09:00.023+02:00

...за мухарство няма да стане дума, но за риби - да. В 90 % от закуските обедите и вечерите реших и опитвах всякакви риби. Основно морски видове. Няколко вида сьомги, скариди и лангусти. Снимката е от една от най-препоръчваните. На местен език : "Dorado Royal"- изумително фина структура и вкус!Тази поседната я кръстих "Дърво от двойки за фотографа". (Наистина не се получиха както исках..)
Д-р Косьо

п.с.
..има много да се пише, но по натам..

Има ги, има ги.... в Илиянските потайности!

2011-02-14T19:36:00.008+02:00

Acho`s May fly - photos

2011-02-14T10:36:00.007+02:00

Мокро..

2011-02-13T20:35:00.012+02:00

Д-р Косьо

Три риби - Ангел`ки ..

2011-02-12T20:08:00.008+02:00

Д-р Косьо