Важно: muhatadnes II, III, IV, D-r Kosio`s muhatadnes V, VI, VII...

Добре сте дошли на втората,  третата, четвъртата , петата ,,  шестата,,  седмата, ми страници !

muhatadnes II
muhatadnes III
muhatadnes IV
D-r Kosio`s muhatadnes V
D-r Kosio`s Muhatadnes VI
D-r Kosio`s Muhatadnes VII

Първата я препълних с помощ от приятели.
Стана неусетно - "капка по капка" риболовен еликсир - емоционален извлек от впечатляващи ъгълчета на страната ни.

Надявам се и тук да намерите това, което не търсите!

Надявам се, намереното да ви хареса!

Чувствайте страницата като територия за споделяне на позитивизъм !
Ако имате такъв - споделeте го! Ако нямате - гребете с пълни шепи!

Д-р Косьо

п.с. 1
Нови теми тук повече няма да има - мястото свърши.

п.с. 2
Решението е временно, колкото за да не губим ритъм! ;-)

Съвършеният летец

Неделя - около 16,00 часа е. Дъжът изненадващо спира и това, естествено, е предпоставка да се окажа на реката. След толкова дъжд ми бе ясно, че въдицата повече ще ми пречи, но все пак я взех. Повече, обаче, се надявах   да успея да направя хубава снимка. Направи ми впечатление невероятно големия брой водни кончета. Доста трудно се оказа да ги накарам да позират, но все пак успях да направя малко снимки.Имах късмета да стана свидетел на завършването на последния етап от развитието на това насекомо.Илиян

Лов и риболов – приятно хоби или опасен за зрението спорт

Д. Статева, Ч. Балабанов, А. Андреев, К. Статев;
УМБАЛ "Д-р Г.Странски" Плевен,

От: XIV-та годишна среща на Съюза на очните лекари в България,
Боровец, 2011Въведение:
Очните наранявания могат да се разделят на: битови,промишлени,транспортни,спортни Според тежестта на нараняването те могат да бъдат: леки, средно тежки,тежки.
Изходът от травмата може да бъде от пълно възстановяване на зрителната острота до тотална и необратима слепота. Цел:
Да представим и анализираме няколко случая на травматични наранявания сред ловците и риболовците.
Резултати:
През 2010 г. с травматични наранявания в Очна клиника – Плевен са постъпили 90 човека. Сред всички преминали болни 4 човека (4,44 %) бяха получили травмата по време на лов или риболов.
При първия случай се касае за мъж на 58 години с наличие на чуждо тяло в десния горен клепач – риболовна кукичка. Липсват промени в преден и заден очен сегмент, както и промяна в зрителната острота.
Вторият случай е на 40 годишен мъж с наличие на чуждо тяло в долен клепач на ляво око – риболовна кукичка. Липсва увреждане на очната ябълка и зрителните функции.
Третият случай е 35 годишен ловец, който е ударен от клон в лявото окото. На лимба имаше наличие на чуждо тяло – парче дърво с размери 2 мм., без изменения в останалите очни структури.
Четвъртият случай е на 36 годишен ловец, при който също по време на лов, след удар от клон в ляво око зрението постепенно намаляло. Постъпва в клиниката 48 часа след нараняването.
ПОС: на роговицата – пробивно нараняване назално, което продължава в нараняване на лещата; в предна камера – единични лещени маси. Зрителната острота при постъпването в клиниката е била запазена перцепция и проекция на светлина.
Повишено вътреочно налягане и развитие на вторична глаукома. След понижаване на вътреочното на-лягане травматично помътнената леща е заменена с ИОЛ.
При изписване зрителната острота е била 0.6.
Обсъждане:
Очните травми са една от основните причини за едноочна слепота.
Човек прекарва свободното си време в приятни занимания. За много хора това означава някакъв вид хоби или спорт. Ловът и риболовът са причина за очни травми с различна тежест и засягане на зрителната функция.
Заключение:
Любителите на лова и риболова трябва да помнят, че това е един опасен спорт.
Очните лекари да са готови за адекватно терапевтично поведение.

Няма начин да няма начин ;-)

Кратка версия :
В надежда за добър пъстърволов!
3 Х “Тц..”
“Мухарката е Голяма работа!”
Старец с телескоп- 1 бр.,1 бр. пъстърва в живарника + n-броя от горната реплика-(извън живарника ;-)).
По реката: 20-тина хубави пъстърви на суха.
Време : от обяд –до вечерта .
Як хатчинг с вечерно вдигане.
Последна хваната риба - в 21.20 ч.!
Изпусната голяма "балканка".
Тюх!
Старецът – свидетел :
3 Х “ Мухарката е Голяма работа!”
1 Х “ Мухарката е мноооого Голяма работа!”
3 Х “Тц..”
Голям кеф!

Дългата версия:
>„Тц..тц…тц…Мухарката е ГОЛЯМА РАБОТА” – беше няколкократно повтаряната мантра от един дядо с телескоп и плувка. Беше ”окупирал” едно от най- „силните” места на реката. Лесно достъпно е и почти винаги там някой виси. Не ме притеснява защото денем никак не е лесно точно тук да се хване риба. Открито е. Рибите виждат и помнят кой ги лови и връща и кой ги прибира за винаги! ;-) Не се дават лесно! Преди много години на същото това място хванах и най-късната си риба.. в 21.20 ч. - много едра мъжка, борбена балканка. Всеки път като мина покрай вира, не пропускам да си го припомня, и някак сегашният ми интерес към него лекинко изтлява. Кога ли пак ще ми се случи?! Страхотна вечер беше. Почти на шега минах от там. Беше тъмно и нищо не се виждаше. По-точно много повече се усещаше, от колкото се виждаше. Имам пред вид, облака от насекоми с плътността на снежна буря, носещи се над водата. Много от тях просто се блъскаха по повърхността, което докарваше балканките до лудост. Знаете този момент, цял ден висиш пред една гладка повърхност на пределно бистра вода, с очевадна подтискаща липса на живот. А като дойде моментът, се чудиш от къде се материализираха толкова и такива невероятно активни риби! Това същата река ли е? Бистро, тихо, спокойно, а после, няма как да подадеш без да нацелиш зоната за лов на някоя красавица. 

Ей, такива мисли ме споходиха, когато преодолях първото си разочарование от гледката на дядото с телескопчето. Мярнах и столче с раничка. Второ разочарование - беше се приготвил дълго да седи. Лошо! Надеждите ми за терен изтляха успоредно със събуждащото се любопитство към това, защо се бави предполагаемото недоволство от компанията ми! Отговори ми преди да съм попитал : 

-”Сам ли си? От къде си? Не бива да ходиш сам за риба!”… - Изненада ме- признах си! Не искам да навлизам в подробности, но този дядо не се оказа първосигнален - имаше си концепция! Обичайната случка я знаете- намръщен риболовец, следящ всяко движение на „досадника”… и при първи намек за опит за подаване, следва агресивен скандал. За скандала бях готов! Въобще нямах намерение да подавам, но се готвих за контраатака. За борба за преразпределянето на вира! Щях поне да опитам - заради спорта! Нямах никакво намерения да ловя в него, след като видях старчето.. Вирове – болл, ама сега се спрях. Просто от любопитство. Защо ли пита така? 

-„Вдигат ли се риби?” - опитах се да отговоря на въпроса с въпрос?../нали от първо лице, точно знам какво беше минала седмица- пълна лудница!/.

- „Ей там на "бързака". Ама не е като минала седмица. Страшно беше тогава!” - беше отговорът, ама след третото ми задаване на един и същи въпрос…и недочакан отговор. 

То е като при рибите, хората очакват точно определена комбинация от думи за да отговорят, не на това, което питаш, а на това, което те са решили, че ги питаш. Модели. Не ми е интересен такъв тип разговори.. Стандартни схеми, нямащи нищо общо с истинското общуване между хората. 

Опитах се да го „поразчупя”. Отговарях едносрично и нарочно с по-трудни за "смилане" изречения. Стана още по-сложно. Старецът явно не дочуваше и цялата ми стратегия за объркване се сгромоляса върху мен... Трябваше да повтарям и потретвам едни и същи сложно-словоредни конструкции. Стана ми смешно и докато нагласяхме каналите на общуване, че се проточи....и  взех, че подадох един два пъти. Ей така - пробно. Не реагира!?  Започнах да подавам и в "бързака". Въобще не ме интересуваше дали ще хвана нещо. Чаках старчето да ми се скара. Исках да ми се скара, "залуду" ли се подготвях?! Тцъ.. не ще и не ще!? Ловеше си човека.. и даже се премести още по далече, да не пречи!? 

Хареса ми поведението. Не ще да е местен. / от София се оказа в последствие/. Това ми даде повод да прибера мухарката и доволен от „провала” си наистина да започна да ловя пъстърви. Знаех точно къде да ги търся. Нали минала седмица видях „страшното” и... хм.... много ми хареса. Прегазих „голото” набързо. „Голото” е място в което преди време живееха много пъстърви. Бе многогодишна "къща" на десетки риби. Сега наистина е голо и пусто. Бяха изсекли дърветата покрай брега. Превърнаха този участък в прав безжизнен канал. Какви риби, какви пет лева?! Няма как. С горчивина подминавам и ”на пук”… пропускам и следващото място!? Видях го и него- "оглозгано", макар още да не беше.
Тук вече може. Знаех къде са и колко са. Реката беше „паднала”. Още по-ниска от вчера! Преведено – очаквам рибите да са си там и да са още по-лесни от вчера! Така се оказа, само на пръв поглед. Подавам – атака.. и нищо! Рибата атакува и плува с мухата около метър. Размина се. Втори път въобще не поиска де се вдигне. Пробвах „съседката”. Същото. Тук нещо не е наред. Водата не беше се сгряла достатъчно. Имах подобни риболови преди години, но в най-жежкото лято… по 39-40 градусовите жеги… Помните ли „Целувката на пъстървата” – Е, същото беше и сега.. Големи красиви тела се стрелкат за част от секундата. За две секунди плуваат под мухата и се отказват. Май, най-жежкото също ги морИ. Да..а..нещо не е така, вероятно с мухата. Не искам да сменям размера, и без това ловя на неподходящо малки куки за тези риби. Смених мухата със "CDC".. Моментално реализирах. Не ми хареса! Рибата беше добра.. , ама нали се сещате: десет мухи поне ще превържа, ако сметката ми излезе вярна. Е, излезе, да му се не види. Две риби и нова муха. Завърза ми се "връзвалото".. от непрекъснато превързване. Не ще пущината на муха без "поддръжка"! Две риби и в бокса. Чак "Амаду"-то подгизна!
Хем кофти - хем гот! ;-)
Нищо, де. И така е добре. Продължих методично да ги дърпам. Изброих ги. Никой не беше ги разреждал от последният път! Е, и пропуснах няколко. Има един такъв момент, знаете! Като сте с поляризирани очила виждате повече и понякога реагирате преди рибата да е захапала мухата. В тази случаи има поне двама разочаровани - рибата и вие. Решавам го просто- удължавам типета. Знам, че ви звучи леко нелогично, но работи!
Реших, че при толкова риби, днес е денят да се поглезя. Пропуснах дашните места и се качих още много нагоре. Исках само "черешки от торти"! По точно от тази вечер, защото се бях настроил за вечерта! Да, точно за този вир, на който попаднах на дядката! "Убивах" времето методично, и все за онзи вир си мислех. Колко пъти я хващам онази –„едновремешната”, само. Вдига се- подавам и, приклекнал. Внимавам и хоп.. Тежко, силно и безкромпромисно-точно като Златнопанежки тир! Ако не си бърз в отпускането, на осмата минута мухата е в центъра Луковит! ;-) Ловя практически само сигурни риби. Въобще не експериментирам. Знам ги къде са и само ги броя. Лових и се връщах, връщах се и лових.. Докарах ги пак до двайсетина. Като изброя и първата - около 40-те. Риболовът си беше повече от O.K., `ма си ме теглеше към вира. И това е! 

Върнах се. И пак "дръвце"- старчето упорито не искаше да си тръгва. Няма ли да си ляга този човек?! Хем се оплаква, че не вижда, а вече знаех, че и не чува. К`во прави на тази река още? А то си седеше. Опитваше се и риби да лови?! Добре, де заедно ще ловим. Вече бях проверил поносимостта му към натрапници! 

Докато си хортувахме, отчетох вдигане на риба! Той не я видя! Изведнъж ми просветна - всъщност рибите са си се вдигали, ама той не ги е виждал.. Ех, как се заблудих, доверявайки се. Нищо, нека ми е за урок! Хванах я с второ подаване! 

-  „И синът ми лови на мухарка, ама сега е на море..” - Опита се да е някак съпричастен с успешността на мухарлъка. 

-„Това - френския канал, това -американците с техните свръх технологиии. „ - докато се възхищаваше… запецна, виждайки как рибата отплува обратно. 

-„Хубава беше!”- заобиколи директния въпрос. 

-”Малка е!” - мимоходом но твърдо отвърнах, целейки се пред следващият „кръг”. 

-  ”Как ще е малка?.. Я, като моята е. „ и ми показва живарника с обезцветеното, безжизненото тяло… 

Така беше.. 24-25 см. са си 24-25 см. Пропуснах следващата. Разсеях се. Третата, парадоксално за мен, реших да му я запазя. Мушнах му я в живарника, преди да ме види. Имаше нещо нормално в този човек. Стори ми се, че така най лесно и разбираемо ще му подхраня позитивността.
Гледам го – зашушка се нещо, ама някак целенасочено и трескаво. Опитах се да не гледам. Ама пусто любопитство. Разбрах. Телескопчето се пръвърна „болдо” с някакви полуграмотно направени "му`и" за клен! Нищо не казах. Смачкани "м`уи" на 16-ка. Как ли ще изглеждат на фона от буря от 6-ци и  4-ки - размера на летящите насекоми! Вълни правеха, като кацнеха. Ми.и.и. не поглеждам напред, съсредоточавам се към онази-голямата, в "бързака". Изшляпа се два пъти и пак не успях да я видя. Там беше. Подавам и без да я виждам. Подавам без да виждам и мухата си. Повърхността се е превърна в течно олово. Нищо не виждам. Нищо не мога да направя. Разчитам, че мога нещо да чуя и рефлекторно да засека. Разчитам на ритъм. Разчитам на "тайминг", въпреки пълната липса на видимост - как се разпределя линията по бързата вода. Избразди ли- понятно! Подавам умишлено далече в плиткажа. Очаквам атаката да е на ръба – там където става относително дълбоко и бавно течението. Така е. Пак се показа, но само със звук. Мълниеносно засичам. В мига се вместват: обирането на „корема”, рязката тежест от забиването на куката, плавното потегляне и рязко отхвърчане - и на мухата, и на типета, и на повода, и на всичко което концентрирах, за да може всичко това да се случи! Откачи се..! Язък! Незнайно как! Нищо не видях – само усетих! Това беше! Най-голямата, най-агресивната. И да не беше такава – така ще я нарека. Нали, най-големи са винаги изпуснатите риби ;-). Такава беше и тази. Мухата си я имам – свита (огъната) на вътре. Сещате се. Не и се е яло желязо този ден, на рибката. 

Това е. Вече знам къде и кога да я търся. Нека остане и нещо несвършено.
Бих казал: „Аман, от този пълен комфорт и успешност !!!;-)
- „ ` ма наистина ли я убоде?!! – не можеше да повярва дядката. 

  -„Абсолютно!” - отвърнах му, „привидно” спокоен и търсещ, начин да подам без да се оплета в шнурището. Това го накара периодично да пита още поне 4 пъти. Беше ме чул, но не вярваше! Преживял е инсулт. Каза го, като извинение, за слабия си улов. Не беше така. Беше там- на реката просто защото не можеше да не бъде! ..... Улисан, не бях усетил, кога си беше събрал всичките въдици. И столчето беше кокетно приготвено. Раничката- скатАна. Пръчките –„Уставно” подпряни. Ломотеше си нещо под носа. Едвам долових : „Мухарката е голяма работа..” , „Мухарката е голяма работа..”. Стъпките му затихващо отекваха преди да се слеят с шума на "бързака". Ехото ги пое и плъзна леко над водата.. „Мухарката е Голяма работа! Мухарката е мноооого Голяма работа!..
Тц..тц…тц..ц„ и заглъхна...

п.с. Има още много за писане... Примерно, как се ловят шест балканки за десет минути :-)...,ама друг път!
Д-р Косьо

На лов за речни чудовища

Има места, за които казват, че ти е хвърлен пъпа. Не съм сигурен дали моят е хвърлен някъде около вливането на Арда в Ивайловградския язовир, но знам, че това място винаги ме е очаровало и привличало със своя дивашки магнетизъм.
Риболовът там, по стечение на обстоятелствата все ми се разминава...Минавам оттам рядко и все някак транзит. Спирам някъде нависоко да се полюбувам на уникалните меандри и винаги отнасям със себе си заканата да се завърна.
Планирах този излет отдавна. Сънувах сънища, речни чудовища и накрая въобще не спях от вълнение.
Вълнение да се завърна към своите корени, към очарованието, което ме накара още като дете да заобичам риболова.
Промених се доста през годините. Бях различен.Осъзнах го щом усетих, че гледам реката през кутията мухи, които специално бях навързал за тази среща. Гледам реката и тя се е попроменила. Спомням си един огромен камък с размерите на полуремарке – нямаше го. Какви ли още изненади ме очакваха?
Напорист силен вятър и небе, което всеки момент щеше да се продъни – беше ми все едно. Бях се озовал на мястото на срещата, която чаках от месеци...
Много исках да ловя на суха муха. Ама много. Толкова много, че настоявах почти два часа къде ли не. Нищо. Очертаваше се труден риболов.
„Ако много ви кълве и хващате риби, веднага сменете мухата с класическа!”
Звучи изключително добре, но седи някак недовършено. Съзнанието ми веднага добави още едно изречение /без реално да има логична връзка с първото: )
Ако сте един Младши и от два часа се опитвате да накарате рибата да ви обърне внимание „Моментално вържете неустоимата жълта невзрачна Д-р Косьова мини оса”
Или накратко „Ако изобщо не ви кълве и не хващате риби, веднага вържете жалкото подобие на осичка”
Това, че на второто подаване извадих риба не ме изненада. Че щяха да „играят” мокри мухи ми беше ясно от самото начало, както и че осичката работи перфектно. Изненадан бях какво извадих!- Костурче!
В Арда от детството ми такава риба никога не е имало. Възможности да се завъди – хиляди. Усещането да хванеш костур в Арда е като да откриеш пораснало брюкселско зеле в сандъчето с цветя на терасата..Дребният досадник беше излапал мухата предназначена за речното чудовище, но това изобщо не предвещаваше, че в уникално кратки срокове ловът на чудовища ще се превърне в костуролов.
Взимаха рядко, но навсякъде. Подобно на кленовете - на сантиметри от брега, в изтичането на бързеите, около камъните в големите разливи и къде ли не... Случваше се да нагълтат на секундата, както и да гонят като подивели при придърпването...
След засичане, по-големите еземпляри все едно пускаха ток по линията – удоволствието беше уникално. Не ги броих, но при всички случаи бяха над 50.
Кълвяха единствено на осата! Отказаха всякакви стримери и други блещукащи мокри /което беше странно, тъй като Сергей ги ловеше доста успешно на блесна/
Показа се слъннце, а като че ли и с него се появиха и кленовете - доста плахо, но с настъпването на вечерта доста по-уверено.
Тогава се появи и чудовището. В едно полу – заблатено заливче. По моя преценка беше доста над килограмов клен. Влачих го над 20 минути, за да скъса точно преди да го извадя. Сега си има пиърсинг – една невзрачна осичка на устната: )
Мръкна окончателно и бях тотално изцеден. Едвам събрах сили да се дотътря до колата...
Тук е мястото да спомена за базата – „Тракийската къща” в Бориславци. Много чисто и спретнато хотелче с няколко стаи. Бай Марко от години посреща сомаджии, шаранджии, белорибаджии, каракудаджии и всякакви други „джии”/включително мрежаджии и бомбаджии. Самият той е „болен” риболовец. Вози с лодки из заливите на язовира. Това обаче на мен не ми се случи заради многото дъжд и огромната кал -нямаше как лодката да стигне до водата.
Храната е уникално вкусна. Единственото условие е, че менюто се поръчва предварително /за да могат да се напазаруват продукти/.Вторият ден не спря да вали онзи влудяващ ситен дъждец, който сякаш минава и през якето, и през гащеризона, и през кожата докато не ти размекне костите и скашка мозъка. Риболовът стана още по-труден, а рибите още по-редки и предпазливи. На моменти /особено при по-силните пориви на вятъра/ абсолютно невъзможен. Все пак равносметката беше няколко едри костура и няколко 30-35 см кленчета.
Осичката този ден реши да почива. Всички риби се хванаха на мократа муха на Младши и на Ачовия стример.
Ще ме попитате за звяра. Със сигурност си е още там!
На тръгване от Арда дори ми се стори, че го чух да казва нещо:
(бълбук) „Сънувай ме още веднъж, Младши и пак ще ти се покажа!”

Младши

На кой му пука, колко е часът ? ;-)

„Мисля да не бързаме..и без това е по-интересно след обяд и вечерта..” – Това го повтарям като мантра седмици наред на всеки който, в неуправляемото си желание за риболов спонтанно иска да ме сложи зад волана преди да съм се събудил. От части е вярно, но не съвсем. Опитвам се да звуча убедително. Рибите си кълват целодневно. Проверил съм. Вярно е, че не са големи, но при тази висока вода си е истинско предизвикателство, не толкова риболова ,колкото успешния кастинг. Рибите просто са бонус към екзерсайза. Няма начин да стана по-рано.. Обикновено се събуждам след като съм ги "надробил". За това умишлено оставям неприятната работа за рано сутрин.. Някак от самосебе си да имам естествено оправдание, ако не стане както трябва. Тарикатлък в общуването някак. Пък и сутрините някак са по-мъдри от вечерите..казват, та чак сега се сетих защо! Просто сутрин преди да си се събудил въобще не ти пука.. Тресваш проблема на масата чист.. без нюанси и подробности.. /избягвайки идеята да спестиш някоя неприятност и нечий дискомфорт/..Преведено " на български", излиза ,че голямата мъдрост на сутринта е да не ти пука!
Хм..мм... `що пък само на сутринта...? А ?!

Както и да е .. приказката е за риболова. Планирано, проверено, предвидимо, но не съвсем. Разликата днес беше в прогнозата.. Прогнозата беше за силен дъжд от обяд. Това, норвежците, всичко знаят за времето по нашите реки ей.. Много ги бива.. Единствено часовниците нещо не им работят добре.. Закъсняват с няколко часа, иначе – познаха(www.yr.no е сайтът."Тейст ит" - ще ви хареса!)
Първите тежки капки само подсилиха удовлетворението от сбъднатата прогноза. Тъпо.. Радваме се, че нещо се прецаква, но това е човешкото съзнание - някакъв парадоксален компилат от личен опит и търсене на възможности за ендорфин..от най- неочаквани посоки. След 30-тината риби във високата и трудна вода. Изумителните съчетания с шнур тип откриване на Китайските олимпийски игри, се съсредеточаваме върху доброто шкембе и екзотичната македонска манджа. Шкембето си е класика.. Нещо като „V-power” на Shell… Изведнаж светът ти се вижда по-хубав – рипва и ти раздвижва кръвта. Започват да ти идват разни смели идеи. Хм.м.. Идея : по-добре да се „друсаш” с шкембе .. вместо с „магистралки”…Ако шкембето е добро - ефектът, предполагам, ще е същият! ;-)
Поне изръсените ендорфини не ни оставиха друга възможност освен да ги материализираме! На колата – и газ към новата дестинация.. Не беше предвидена…втората река, не беше предвидено и разочарованието от миниатюрните риби.. с плахо кълване. Толкова бяха малки.., че не успяваха дори да захапят 16-ка!. Тъпо.. Енергия – болл.. а няма къде да я реализираме.. Къде .. къде.. А а.а.а.а „да” – не е е далече.. Да идем , а? Задавам си отговори! ;-) Ще имаме около час риболов!
Е, за този час.. исках да ви напиша.. Става тъмно в момента в който излезеш от пътя. Реката е неочквано ниска и относително бистра. Летят „хеликоптери”. Нещо не е така.. Осъзнавам го малко по-късно. Ми, да – след този няколкоседмичен маратон от висш пилотаж в подаване на висока вода, тези условия ми се виждаха неестествени. Колко неестествено..Подаваш където си искаш.. Линията е винаги опъната..Нищо не ти носи шнура в непредвидена посока. Нищо не ти пречи да подадеш където и както си искаш.. Няма течения. Водата бавно се мести.. – не тече.Просто се мести. Все едно си в басеин.. Гладка повърхност.. Рибата се вдига.. Спокойно можеш да засичаш. Тихо е наоколо, по начин по който може да е тихо в една възбудена джунгла. Мирише на живот, а аз искам да ми замирише и на риби, риби.. риби.. Докато се глася и настройвам тъкъма, виждам мечтания кръг! Там е .. Да, ще стане работата! Подавам. Поводът ми е прекълено дълъг. Нищо. Няма да рискувам точно сега да сменям,. Подавам и чакам.. чакам.. чакам.. Подавам пак.. и пак така.. чакам, чакам, чакам защото знам- Тя е там и ще клъвне. Клъвна и то както си трябваше – уверено и категорично! Засичам. Приятната тежест… плъзва по линията. Страхотно.. Не бързам да я вадя. Наслаждавам се на момента.. Бааааавно и внимателно я докарвам до себе си.. Прекрасна, цветна „широкоекранна” балканка. Изненадано се гледаме и се разбираме. Тя знае и аз знам. Видяхме се и „Чао”. Не мога да повярвам, че толкова лесно се случва. Виждам втора риба. Пак подавам. И пак така - с изчакване, но взима сигурно и успешно. И пак така - малко по-нагоре. Виждам още риби да се вдигат. Не мога да подам на всичките, а искам. Запомням ги. Избирам ги! Това не ми се е случвало от години! Избирам най-големия кръг. Подавам и хващам. Това са пъстърви! Как е възможно, да е толкова просто? Е, този път е така. Пълен комфорт. Правилния такъм, правилно място в точното време. Е, да знаете, че се слуват и такива неща. В това томпо продължих още около час. Извадените риби взеха да наедряват. Най-голямата бе около 40 см.. ,но много охранена. Корема и, едва ли не, стържеше по дъното. Борбени, силни риби и красиви, ама много красиви. Местата ги знам, но няма нужда де се дебнем. Всяка вдигнала се риба си е почти хваната.Въпросът се свежда единствено до това на кое подаване. Числото на подаванията се свеждат до три! Радко четири. Ако е в бързей- от раз! Просто не може да е вярно - риба след риба.. и всичките мужду 30-40 см.. Тук там по някой дребосък поизпреварва на „кръстовището”, какъвто бе един от впечатляващите случаи с втората голяма балканка. Избирам си едно кьоше… , с къмък на около 30-тина см. от брега. Водата се „свива” в теснината. Знам ,че ако има риба- там ще да е! Подавам на три метра пред нея. Мухата плавно завива към протока. Нищо не се случва.. Изчаквам до критичната точка за закачане..до момента в който виждам атаката. С рязко движение „спасявам” мухата си от разочарованата пъстърва. Не беше голяма..,но все пак. До като линията е още във въдуха, връщам мухата в изходно положение.. т.е. подавам по същият начин - три метра напред. Мухата се носи към същото това кьоше. Този път кьоше вече няма!Всичко е в пръски, камъкът изчезна!Водата "завря"! Не виждах ни муха ни чудо. Воден взрив с водна „гъба” - торнадо… От там като резна… Да не ви описвам! Отпускам линията „по спешност”. Вирът е плитък, но широк. Има на къде. Опитва се да избяга.. Тць.. `ич не се давам - само леко отпускам,но я държа под напрежение… Да ни ви описвам как пулсира в ушите ми..Гледам от страни като на филм. Действам на рефлекси. Дозирам опъна. Това ми е единствената мисъл- внимателно дозиране. Сложил съм дебел типет. Знам – ще издържи, но все пак с дивата балканка шега не бива. Успявам да се насладя на атрактивния скок. Малко е закъснял - на три метра от мен. Държа обтегната линията. Не пускам. Страхотна риба. Кротна се до ботуша. Едвам успявам да се съсредоточа за да я хвана. Трудна е. Дебела, цветна красива и респектираща. Мухата ми – 12-ка се губи в плавно движещата и паст. Забодена е здраво – имах късмет. Това беше "Върхът"! Страхотна две три минутна случка - пълна с адреналин! Доволен и сит, сигурно съм се хилил и през нощта. Това е риболовът. Това е!
Държах я за опашката да се съвземе. Исках да се съвземе. Исках да разбере, че и благодаря. "
Вече ми беше "все едно". На горе се вдигаха още риби. Ловях ги една подир друга. Избирах. Ей тъй на – като в магазин! Естествено, по-големите и по-„кръглоликите” ;).Часът беше десет p.м. На кой му пука, колко е часът? Риболовът беше страхотен! Слънцето упорито не залязваше. Държеше светло небето. Белите нощи сигурно са такива! Единият час се разтегли на четири. Май не искам да си тръгвам. Така ми е добре. Така ми е много, много добре.
Магия някаква.. , вълшебство, което пожелавам и на вас!
Д-р Косьо

"Покланям се пред проявлението на Божественото в теб"

Изядохме я !!! (изненадата)

Най-прекрасната изненада за мухарската ми душа, която не релиизнах! (дори и много да ми се искаше...)
Изядохме я! Да!
Точно така…-
Изядохме 80 сантиметровата Балканска красавица.
Рибата не я хванах с истинска въдица. Хванах я със сърцето си.
А главния виновник за това е зодия риби. Тя пък взе на брадата нимфа тип Филип :).
29 години чакам този момент. Аванса на туптящата ми макаричка свири два часа преди да успея да докосна рибата. Успя да развие 29 м бекинг! Трябваше да вляза в 29-та си година и да я гушна с две ръце – кепа беше малък :)! Това беше подаръкът сътворен с много любов специално за мен! Точно в навечерието на 09.06.2011 ми я подари! Много съм щастлив, щастлив бях за двама - все пак съм зодия близнаци :)!
Ще запомня този рожден ден до края на живота си!

Благодаря ви Ели и Ина !!!

15 човека я ядохме. Изядохме дори и мастната и перка!
Толкова беше вкусна, че в лакомията си изядох и нимфата:)
Пожелах си желание преди да духна свещичката!
Всички си пожелаха! Пожелайте си и вие!
Аз ви пожелавам поне толкова големи риби да ви стоплят душите!
Бъдете живи и здрави!

Филип
(Namaste)

Позна ли го, Илиянски?

Знаеш ти, знаеш! Наложи се да го проверя "по спешност"!
Като видях цвета на всички реки, които прекосих, изборът беше автоматичен. Последните ми спомени от там са: "въобще не се колебай", за това атакувах смело. "Да", "да" ама "не"..Наистина трудни риби. Мястото е познато, мухата подбрана, остана само доуточняване на стратегиятга и тактиката. И да успея всичките тези нещица да ги "набутам" в двата часа, с които разполагах. Мярнах трима ентусиазти : една девойка и един пич... С 4 въдици естествено.. "на ветрило".
"Е,.. излезе ли на мухарката..? "
"Трудно" - отвръщам му аз "..не съм ги намерил още."
"На мухарката винаги дава.." - примиренчески констатира.. и се загледа в мрежата си от корди.
Исках да регистрирам само няколко факта за поведението на кефала.
Второ подаване - никаква реакция при видими признаци на живот между водораслите. Слънчевки на рояци,костурета и червеноперки. Подавам пак - отявлено нищо! Тръгвам да прибирам..и оо.о.. направо уу.у.. жас.. рязко засмукване около мухата..- водовъртеж.. Ясен отчетлив силен звук на мляскане. Точно от към мухата. Инстинктивно си я прибрах - "да не би някой да ми я изяде"!;-) Така изпуснах първата си риба. Това ме обнадежди и озадачи. Значи, .. рибата е стояла под мухата. Държах я доста дълго спокойна на повърхността, а нищо не се случваше ..до преди да я вдигна! Особеност - първа! Втората с вече хваната риба: Беше нагълтала .. да не казвам до къде.. Взе със същият силен и характерен шум на мляскане. Чуваше се много ясно и пак така- с водовъртеж. Рибите бяха около 400 г, а правеха кръгове като за поне кило! Трета особеност - толкова силни риби до сега не бях хващал.. Невероятна съпротива при изваждане. Казвам риби по 400 г., а не можеш да ги помръднеш! Бях с твърда мухарка 6-8 клас..и видях зор! Въбоще не се шегувам. Дори и да не са във водораслите пак са си трудни за вадене. Все едно са закотвени към дъното. Четвърто: Рибите бяха редки.. и по нищо не можеш да познаеш има ли ги, къде точно се намират.. и как реагират! Трудна работа! В този случай взех да проверявам наред. Идеята бе да намеря наистина правилната тактика при тези условия. Пето- на три скупчвания на червеноперки и или друг дребосък.. се намираше по едно петно в което евентуално се намира по някой клен. Шесто - на нито едно от местата не успях да извадя повече от един клен! Пробвах тактиката с придърпването.. - работи! Не мога да определя, кое бе по-добре.. дали да чакам или да придърпвам. Все пак водата е "стояща" ..и лек превес, все пак, е добре да се прави в посока - придърпване!
Илиянски,
ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МЯСТО ЗА ЕДЪР КЛЕНОЛОВ!
Благодаря ти, че ме "светна" за него!

Go Go Junior...

В шарено и слънчево за "слънчевите"

Цветя,котки и смешки - всичкото от Македония!
:-)