Едно от удивителните неща е начинът по който индивидуалният труд прави възможна крачка напред на цяла една общност. Това е някакво тайнство, което се крие между самотните часове прекарани съсредоточено върху предмета и момента в който разбереш, че всъщност резултатът е радост и удовлетворение за всички. Движението на общността, всъщност, са малките, но сигурни крачки в правилната посока от всеки по отделно. Но не от всеки, а само от тези видяли, осмислили и осъзнато тръгнали напред. Превръщане на личен труд в обществена радост. Има и такива хора, които не се стряскат от аурата на "Олимп", а се опитват да почувстват и разберат това вдъхновение, което е мотивирало другите такива да сглобят и "вържат" същият този "Олимп". Да продължават да го надграждат все по-високо и по-високо! Тихо, методично, без много приказки..,но упорито и постоянно. Да, не знам, до сега някой у нас да е правил прозрачни заливки на шестогранен бамбук. Вече е лесно - вижда се! Вижда се резулатът, но какво стои зад него не се вижда. Каквото и да кажа, няма да е вярно. Знам, че е много, знам, че е лично. Знам, че много от нас сме искали тази крачка да стане, макар чак сега да го разбираме... Малка крачка, но от тези, които ни вдъхновяват да застанем срещу собствените си предизвикателства.... и да успеем. Другото име е съпричастност към успеха.
Казваш : "Скачайте - плитко е.." .
Не е плитко, Ачо. Високо е! И иска се да го можеш - гледането на високо и на далече!
Благодаря за примера! Кефиш, че и от горе!
Д-р Косьо
п.с.(с извинение към билдъра за публикуването на снимките без изричното му разрешение! Компенсация - черпя!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари