Забелязах, че колкото и пъти да проверявам нивото на реките, те въобще не променят нивото и цвета си(от това, че проверявам). Пак проверих и пак същото. Високи и мътни. Мътни и високи. Звучеше като някакво наказание. Не стига, че само в събота и неделя имаме шанс, а умножено по прогнозата за времето - ужас! Отчайващо, риболовът започва да клони към нула. Не към нула - направо към две нули! Известно е, че оптимизмът умирал..,събуждал се , изпарявал се..и все последен. Все неща..далечни от реалните събитие. Краят на репликата, пък, изобщо не мога да възприема. Не ми се нрави. Въобще, да си последен е първото нещо, което бих зачеркнал в плановете си.."Хм.м... "Кой би искал да е последен"?! За това- мухарка на рамо и газ в обратната посока..
Може и да е трудно, но трябва да опитам.
По пътя мернах Ангел. Упорито преджобваше едно перспективно вирче. Хареса ми, че беше сам. Мухарството е самотно занимание (както е известно). Така се учи най-много! Сам и на реката! Нищо не те разсейва.Запомняш всичко и то за дълго! Хващаш рибка или получаваш урок, но лично твой и изстрадан, класифициран и трайно внедрен във всеки следващ излет! Приятна гледка беше. Реката - относително чиста. Ангел в характерна позиция. Мухарка, екипировка. Всичко бе точно както трябва да е, и да изглежда. Изкуших се да направя кадър, и се вгледах.. Ами, да ,наистина си беше Ангел! Старателен и упорит. Явно окрилен от това, което ми разказа после:(текст и снимка от Ангел)"Риболовът не се получи много-много, но и ние сякаш не бяхме много настоятелни. А и времето ..
А "говорейки" си за мътната и висока вода, на 20-3-10 беше може би малко по-ниска, но и доста по-мътна.
Снимката(авт.Ангел) е на първата „петниста” от тогава - 29-30 см. Взе..към 12:00.Другите две извадих от бързея, които аз "нападнах". Една след друга, към 15:30, след като се върнах при колата и реших да "бъзикна" още веднъж. При първото минаване оттам - нищо. Може би не съм настоявал достатъчно и/или с неподходяща нимфа, или ..кой знае.
Последната риба беше около 3 см по-дълга от тази на снимката, но и много по-дебела и широка."
"Рибите бяха в средата на най-дебелите бързеи, блондито беше над всички, а аз - щастлив, защото не очаквах такива и толкова риби от тази иначе изтормозена река.
"На татък е импровизация. Проверихме перспективните участъци. Видях две пъстърви- около педя и малко. Плуваха на двайсетина см. една от друга. Хубава гледка, но трудна за снимане. Стана за част о секундата. Едната се вдигна на половината на дебелия бързей и се върна почти мигновено (в изходна позиция). Последва второ издигане и пак така. Замръзнах. Не беше достатъчно. Потънаха мигновено. Вероятно ме усетиха, защото многократното подаване на нимфите не даде резултат. Резултат имаше, но десетина метра по-нагоре в най голямата пяна, непосредствено зад камък. Взе убедително и повлече. Балканка около нормата. Чистак нова и лъскава! /на това ярко слънце/. Дожаля ми да я бавя..и обратно. Не бях в позиция за снимане нагазил и балансиращ в силното течение. Водата упорито копаеше под стъпките ми...Настроихме се за обяд.. Джолан, биричка.. и сладка приказка с Анегел. От там - отново на реката. На мястото с по-големите и сигурни риби. Там са били, но не успяхме да проверим.. Е, един със стръв беше го направил. Доказателството беше в наелонов плик -около 300 грамова американка.
Заваля. Приключихме на бързо. Злоупотребихме с благочестивото гостоприемството на Ангел. На биричка и скара..преместихме часовника до към 22.. Колата, приятната умората, и благост, преместихме на пътя, от там на магистралата.. та чак до в къщи и до днес.
Благодаря Ангеле, прекарахме страхотно! Може да не хванахме рекордно, но определено си струваше! Гаранция, че ще повторим. Една "идея" да беше поизбистрила реката, но там където са пъстървите.. И щеше да се получи! До тогава, тези с директните .. все ще са на пред
Ето и няколко кадъра от "Около"-то на риболова ни.Вездесъщите Майски..,
от които никоя риба не видях да се интересува този ден.
Познатите и невидими Седжове!
"Извънземната" и хищна Каменарка. Впечатляваща екипировка, нали! Почти като от римски легион. И тук идва в съображение вечната теза, че "Нищо не е такова, каквото изглежда". В доспехите нямаше нищо! Нещото просто не беше вътре! Защо се плашехме, А?:-)
Поостарелият разбойник.
За харесващите пролетното синьо!
Ще завърша с поредният от мистичните ми кадри. Май ще се получи интересна колекция. На въпроса- "пипани" ли са ? Ще отговоря : Да, но само по ТТ данните на кадъра, а не по същество!
Какво пък, да проличи, какво му е "мистичното
Поздрави от Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари