Вече бях бракониер! А това, че мухарката ми бе непокътната в багажника, бе несъществена подробност от пейзажа.
Събираха падащите от върбите "пухчета" и насекоми.. и се скупчиха пред мен за да видят как ще се строполя на земята от убийственото несъответствие между желание и възможност!!!
Избягах по най-бързият начин за да оцелея! Наистина не се издържаше.
Добре, че на снимките не е излязло това, което виждах през поляризационните си очила! Вярвам ,че с това, спасявам много монитори от фатални удари с мухи и нимфи!
Нищо.. 31-ви е на прага!!!Д-р Косьо
И аз го изпитвам почти всеки ден , не пиша , за да няма съмнения, но гледката наистина и аз немога да я опиша ..., камо ли тръпката....
ОтговорИзтриванеПоздрави !!Аз броя дните !!!