Пак си отиде, но получих реванш..

След три часово гледане как се лови риба на състезанието в Рибарица и постоянното ми надъхване, дори обилният обяд и усещането за дрямка не затулиха мерака да натопя нимфата.. Къде, къде..? Ми дай да видиме оная река.. (онази дето казват, че напоследък нищо не излизало), рече май френд Косьо. И така засили мерака ми за големи и още по-големи риби. А там ги има! Ми там да отидеме, рекох аз и в главата ми започнаха да се въртят разни схеми. Нимфи, стримери, лъскави, шарени.. връщане спомените назад когато преди година време на тази река една митична американка изигра истински спектакъл пред мен и така след 10-ина минути си отиде без да успея да я поздравя..От тогава насам доста време мина. Както се казва много вода изтече.. И като знам колко воблери, блесни, нимфи и т.п. се изсипват върху главата ѝ. Като прибавим и мародерстването с мрежи през ноща, дори не съм си помислял, че това рибище може да е още там. Неусетно времето се изниза и акустирахме на брега. Реката направо мечта. Времето като по поръчка.. а бе мирише на пъстърви отвсякъде. Набързо сглобявам инвентара, скачам в ботушите и бегом в реката.
В началото нещата нещо не вървят добре. Повече от час мина, няколко схеми сменени, но удар никакъв. Така продължавах нагоре по реката. Вече наближавах сцената на която се играят големите представления. Сцената на която бях преди година.. Дали артистите бяха там? Макар, че не тая никакви надежди – разтуптяването на сърцето и ускореното дишане трудно можех да скрия.. С почти спрял дъх, стоя на познатото място и подавам на мястото което вече “познавах”.. Един, два, три пъти – нищо. Промених схемата и заложих на вече изпробвана тактика. Първи път – нищо. Втори път, малко по-навътре… стримера “изтича”.., удар, върха на въдицата забива във водата… засичане и представлението започна. След около минута – две, героинята се показа на сцената. Разтреперен при вида ѝ си рекох: и този път няма да стане, а сигурно мен чакаше.. Обърна се един-два пъти над водата, видях дебелата ѝ розаволилава линия, разтърси туловището си, изпляска с опашка колкото разперена човешка длан и стремително тръгна към дъното. Надолу към дълбокото, към дървото което стърчеше от водата.. Държах линията под напрежение, въдицата сгъната на две, но спиране няма. Не мога да вляза във водата. Дебел бързей, дълбоко е. Варианти – два. Или отпускам и следва оплитане в клоните или напъване назад. И в двата случая почти е сигурно късането. Няма начин. Ще дърпам назад с надеждата да се обърне и да смени посоката, но уви. Откъсна цялата линия. Този път отнесе и стримера и нимфата..
Стоя разтреперен, пак бях неподготвен. Колкото и да беше качествен 0,16 типет се оказа просто играчка.. Ако бях добре подготвен, нямаше да ми се случи! Опитвах се да се самоуспокоявам аз. Така било писано.
Вързах нова линия и продължих да замятам. След 4-5 минути на около три метра от мястото където закачих голямата риба последва нов мощен удар. Засякох. Въдицата стана на колело, затрепери.. Рибата се “залепи” за дъното. В този момент си помислих: сега ше те мъча аз, готов бях дори и във водата да скачам. Ще си върна и стримера и нимфата.. В този миг линията ми олекна и над водата се иметна голяма риба. А! Това не е същата риба. Това е балканка, промълвих с разтреперен глас.. Последва нов скок, и втори, трети.. водата закипя. Започна да снове като моторница пред мен. Направи поредица измятвания над водата и така след всеки нов подскок с моя помощ все повече се доближаваше до мен. Накрая почти със подскоци влезе в кепа и на мига бе прегърната от мен. Прегръдка като за последно
Отдалечавам се от водата слагам я на тревата. Целия треперя.. Бах мааму и адреналин. Звъня по телефона и едвам удържайки вълнението си извиках: Косьо! Хванах я. Голяма балканка.. Ей сега идвам, малко над тебе съм..Започна активна фотосесия...А тя, 50 см и малко над кило - истинска красавица. Беше удоволствие да позирам до нея :-)Така приключи този ден. Среща със стара позната. Не очаквах, не вярвах, но тя беше още там. Все едно мен чакаше. Пак си отиде, но получих реванш..Хубаво е когато има с кого да споделиш. Когато има с кого да разделиш вълненията от такава случка..
Благодаря ти Косьо! Благодаря и на Люси която винаги е съпричастна към вълненията ни.
Благодаря Ви от сърце!
п.с. Това е от Ачо. Благодаря му за споделеното.. Определено разтупка не едно сърце и развинти не една фантазия.. не са бамбучки, не са мухи и риби.. А, така!