Много работа, много километри и малко :-( риболов с Ашо и Иво

Един колега добре го бе написал: ”Работата е времето между два риболова!” Много ми хареса! Не за друго,`ми защото точно така се получава на практика.. Рабитим,..а акъла, до колкото го има, е все някъде там..на реката с последните случки на изпуснати риби.. или онази там ,която стигна до мухата и не захапва..Защо , защо.. така се получи.. И докато стигнеш, що годе, до някой извод ,направиш план за проби.., вдигнеш глава и то дошло време за нов риболов. Получава се нещо като с GSM- шофирането – последните метри въобще не си ги спомняш.. Карал си напълен „автопилот”. Така и този път.. натрупал съм идеи за проби , пък все не ми остава време да направя онези мухи за тестване на идеите. На реката поглеждам пълната кутия с мухи.. и както е пълна, така и липсват онези новоизмислените.. за пробата., Нали щях да ги правя.. обещах си..и пак не стигна времето.. от работа ли от риболов ли..не знам! И така - до безкрай.Последният ми спомен от командировка по този маршрут , преди няколко години, леко ме стъписа. Самото споменаване на тези няколко града ме вкисна. По-тягостна и песимистична командировка май не бях имал до този момент.То си е за отделен разказ с неочакван край, но този път ще пропусна. Няма да казвам кога и къде.. но все се натъквах на абсолютно незаинтересувани от работата си хора. Изчакват любезно да кажа каквото имам , да им връча проспектите.. и по най-естественият за тях начин да се върнат в монотонното си ежедневие и еженощие. Какво от това ,че имало революция в офталмологията.. Тя още и никога няма да стигне до там../при тях/ . Сякаш, революциите идват не чрез хората , а по няакъв друг път.. по въздуха ли , по водата ли? Странни хора.. трудно ги разбирах..и приемах.. Не ми се ходеше на там.. определено спомена ми беше пресен. Учудващо пресен!.. Точно като онези спомени от риболовите.. Ако е успешен- се помни много по-малко от неуспешните.. А капото си е част от нас.. Няма оттърване!:-). Няма как.. трябваше да тръгна. Два дни в нищото.. онова – офталмологичното нищо.. някъде там .. в най- южните части на страната ни. Малка е страната ни .. за ден си на три граници, ако поискаш . Правил съм го много пъти.. Този път си казах: ”Работата и днес е времето между два риболова!” и се втурнах да уплътнявам времето между двата риболова.Единият го бях направил.. съвсем скоро.. Държеше ми мокро.. Вторият предстоеше .. единствено не знаех къде да го сторя! Спомних си хубавите кадри от Златоград. Нямах работа там , но си ме теглеше! Китно градче на края на страната ни .. или по точно, в началото на останалото. Eu-то започва и от там! Странно – уж на края , пък изведнъж се оказа в началото! Всичко тече .. и така на татък.. Стигнах Смолян .. Поразговорихме се с колегите.. О, нещата са се променили.. поне на думи. Констатирам ентусиазъм и устрем за професионализъм.. Надеждите ми се връщат със страшна сила! Окрилявам се и се развихрям по темата.. Стигаме до „Hi Tech” машини и реални чуднотии. Отлитам! До един впечатляващ момент.. всичко е истина ,но тя трябва да стъпи не на друго.. а на оригинален „ Рабкин”.Контрастът е драстичен- но факт! Една цветна книжка ме гледа из под бюрото ! Изохроматични картинки?! От онези, .. познатите .. Почти, като познатата на всички „Ишихара”.. Да, но по-различна.. Само от любопитсво я прелиствам.. Годината е неизвестна..страниците... Страниците са убиствено исторични..Направо дизийнерско решение на проточилите се години.. Времето бе дълбало върху нея, но вместо да натрупва .. е взимало по малко.. Ето я . Виж те я! Заслужава си! Толкова е стара, а вдъхва респект.. Ако не знаете,.. това е значително по-прецизно помагало –от разни там „Ишихари”. Времето бе опитало да я преправи – първо беше заличило розовите страници.. Ориганалът е такъв – особен.. цветни табла на розови страници.. И да знаете, печатът също е специален .. Нищо общо няма с „простият” офсет.. Учено , та учено!.. Хареса ми!.. Имаше някаква показателна символика в това да надградим хай-тека върху оригинален „Рабкин”, макар и толкова стар.. Нещо като „вграждане на сянка” се получи... Здрава основа ..с истинска работеща идея в основата! Ще стане, ей ! Ще стане , казвам ви! Ще стане! Има ли идея ,има ли хора да я ценят – няма начин да не стане! Сега разбрах ! Точно за тази случка бях тръгнал.. Още първата ми среща осмисли пътуването! Как да не съм доволен! На татък, остана риболова.. като вид безгрижие.. Не можеш да риболовстваш ,ако мислиш за друго.. А така – свършена работа.. Ама истински.. Що да не направя и един истински риболов! Ей така – за идеята ! Нека го има .. Може да е за час , но да го има .. На истинска река, с истински мухари ... истинско приключение. Рекох и го сторих..Обадих се тук там за координати. Знаех ,че ще стане.. Поговоихме , обсъдихме.. Ясно точно и конкретно..” Ти само ела- ще го измислим” категорично и безапелационно рече Ашо! Клометрите не ме бъркаха.. Летях ,след свършената работа! Където и да е, както и да е . Тук всичко е автентично. На където и да се обърнеш природа .. и то каква! А непознатото .. е още по-интересно.. Нямах много време , но исках да опитам!Срещам се с Ашо. Ясен и конкретен е . Веднага спретна програма.. Седим и ще пием кафе.. от най-доброто в града. Отказвам го с максимална любезност.. петото ще ми е за днес. Седим и чувствам , че има някаква грешка.. Приятно е..все пак за мухаране говорим.. И изведнъж разбирам .. Той си мисли за утре – цял ден.. А аз си мисля за сега – веднага. Не веднъж съм го правил..да скачам от колата и както съм с вратовръзката - по реката.. Трудно ме разбра.. , Естествено..Слънцето си беше заотивало.. Понятно е.. Но все пак .. Утре пак съм в търсене на офталмологичен оптимизъм..в този трудноразгадаем от тази гледна точка край. Трябва ми концентрация , не мога да се разсейвам. Гледа ми черната риза, Ашо, и още не може да повярва..какво го подвеждам да прави днес! Днес ли ? Сега ли..? И чета огорчението от проваленият утрешен план.. Някъде там , в развалините от огорчението , се събужда нов..план с днешна дата! За това говорим! Зарадвах се. Сглобен от две – три неща.. Река – километри – краткото време.. и загубеното време от логистична гледна точка също е в сметката. Втурваме се изведнъж.. Бърза телефонна координация ..запазване на стая.. Пръчките в колата и газ! Газ! До най-близката река..Не бях минавал на татък.. оглеждах се и попивах завоите.. Снимах тук там.. красиво е .. спор няма! Гоним слънцето да не залезе. Опитваме се с разговор да го забавим.. Забравяме малка подробност – Валяло е .. Валяло е и всичко се е свлекло в реката.. А какви спомени за нея чух. Мани , мани.. то бяха едни риби .. едни „тупалки”... А реката ни посрещна ниска и мътна.. Пак разочарование.. За Ашо – да , а за мен ни най-малко.. Всичко ми е ново и оптимистично.. Без значение е .. мътна , бистра .. к`во от тва. Парадоксално , но виждам риби да се вдигат.. Обърнахме ролите.. Сега наливам оптимизъм в Ашовата градина! Разочарован е - виждам.. Условията – кофти , наистина..Сглобявам на скорост.. и подавам.. Няколко бързи снимки.. и пак.. Съсредоточавам се .. опитвам.. Пропускам нескопосано първите риби... Ашо, да знаеш, с твоето разочарование направо ме разконцентрира.. Трудно ми е да преценя.. Мисля за всичко и нищо едновременно.. Единствената мисъл ми е, че няма време.. То наистина няма.. ,но това не пречи, каквото правиш ,да го правиш добре..Поне на теория е така! Е,този път не се получава. Стъмва се. Отказвам се. Направих сефтето. Това е достатъчно. Една, две, три .. четири рибки.. и една – особена! За нея, няма да ви кажа. За пръв път ми е да хвана такава! В мътната вода..при това! Току що разбрах, че ги има .. и вече е в ръцете ми!
Кеф ми е- признавам! Трудно ни бе да се съгласим със стъмването.. Не искахме и двамата. Но.. няма как.. Събрахме и хайде на обратно. Иво вече звънеше с нетърпение.. Ей сега, бре ,ще ти се обадим.. Часът отиде към 22... как да изтърпиш и да не звъннеш. По стар обичай.. как да оставим „незаключена” реката. Нали винаги го правим! Така и сега.. Кръчмата- после, сладки приказки, мухи, закачки.. Снимки. Всичко - после!!! Като след истински риболов си беше! Иван само не беше... Сега се питам, защо? После се сетих, че всъщност.. се видяхме в магазинчето.. пред старата английска спинингова макара и хич не говорихме за вечерта. От къде да знае човекът, че оставам. Макарата -атрактивна закачка.. и като цена и като механика на бигела! "Юник" Иване! Впечатляващо наистина! Да не забравя .. Първо минах през магазинчето. Поразгледах мушиците.. От тях винаги става ясно как и какво се лови в района. Интересно е. Видях и ”плетеняците„ на Иво. Заиграл се е в плетките и плетенето..Щом му е кеф - Дерзай Иво.. Наистина стават много интересни. `Ма, пипкава е таз` работа...знаеш. Изтърколи се денят. Така и не можахме да го свършим. Преляхме го в другия. Стана изненадващо студено за да ни подсети, че и кръчмата затваря.. Ние можехме да си говорим още месец, но хората си лягат.. Нормалните, де.. И така.. Употребих един прекрасен наситен с впечатления ден прелял в неподозиран риболов с приятели и кръчма. Що ли, беше толкова запомнящ се? Сигурно ще да е от мястото и хората. От какво друго ще да е!? Нали?Хайде,Иване, Иво , Ашо - гответе се за пак и за още.. Нищо не разбрах в бързината /намигам/ Трябва да повторим и потретим.. :-)Пък офталмологията пак ще я мушнем между двата риболова!Благодаря на Иван, Ашо и Иво.. Изтъркахте, до изчезване, песимизма от вече минал спомен..! Вече ще идвам – оптимист!Една от "кутишкте" на Ашо. Има какво да се види! Особено онези рошавите.. в дясно, долу!Студът ни гонеше непрекъснато, но го усетихме чак след полунощ!Резултатът от мухоплетството. Заиграл се е Иво, отвсякъде! Марица-та. Един бивш перспективен участък..отново се е превърнал в място за добиване на пясък. Пясък има достатъчно.., но рибите не го обичат много.А този кадър си дойде някак естествено. Стана дума за анонимковците, които се крият зад храстите - Там където хората.. да не казвам.:-) Е, в случая са бараки. Така е написано, че човек интуитивно поглежда в портфейла си с надеждата да намери поне едни от заветните 10 лв.(на цяло). Пред бараките - може!? Явно "облекчаването" именно на това място - зад бараките, е някаква специална, особено търсена "екстра" :-)! Като гледам не е и чак толкова скъпа! Как да не станеш анонимко! Ще можеш да ползваш "екстрата" многократно и безплатно - съвсем по "тарикатски". Сори за скобата.. изплъзна ми се! Трябваше да я има, че твърде хубаво беше! :-)Д-р Косьо