1. Удари и улов на малки кленчета и пръскачи;
2. Замърсена река с отпадъци;
3. Установихме, че в реката има умряла риба-кефалчета и мрени. Причини или улов с „електрическа” въдица или отравяне.
Харесва ли ви извода? Лични на мен не, но такава е действителността в България. По-лошото е че този извод е валиден не само за тази река.Слезнахме по-надолу по течението на реката. Мислех си: „Там реката е по-пълноводна, в нея се влива друга една река. Може да е по-добре откъм риболов и да не са посегнали на рибните запаси”. Но и там положението бе същото.
И така по обяд, по-точно „по икиндия” се озовахме в най-горното течение. Обядвахме, пийнахме по биричка, почивка и хайде пак на реката. Знаех за едни митични големи вирове с още по-големи балканки. Видях я. Видях я още щом хвърлих първия поглед към вира от високото. Голяма, хубава, стояща във втичалото на големия вир. Ама то вир като вир ли е? Един такъв, голям, син, дълбок и не на последно място трудно достъпен и още по-трудно достъпен, ако решиш,че не трябва да те види хубавицата. Както и да е, справих се, но трудно. Намерих такова място, от което да подавам мухата към красавицата, да бъда до самия вир и без да ме вижда. Успокоих адреналина причинен от гледката - да виждаш Пъстървата, с главно „П” в началото на вира без да замяташ. Рибата беше над 35 см, на разстояне от около 5 м.
Започна се! Първо, второ, трето замятане. Последва интерес към мухата, но само толкова. Смених мухата. Пак първо, второ. Пак интерес, но без атака. Трето подаване, малко по-далечко от рибата, почти до самата скала. Изтичне на мухата и...И стана тя каквато стана... Бурна атака, силно изпляскване, засечка и...и няма никой на мухата.
С една дума- „капо”, но не това е интересното в случая. След атаката, видях рибата да плува в дълбокото с бясна скорост към мен, направи остър завой на 1 м. от мен и започно едно действие, което е характерно за друг вид риба- Скобар. Характерното проблясване в дълбокото на страничната линия на рибата. Помислих, че рибата е именно такава, но не може да е такава, защото в тази зона на реката няма Скобар, а само един вид риба- Царицата. Движенията с проблясването на рибата в дълбокото се повтори още няколко пъти. Забелязах и едно характерно трептене с опашката. Сега вече разбрах- женска е, края на септември е и ред за малките красавици да се появят на бял свят и атаката на мухата ми не е било с цел задоволяване на апетита. След няколко дейсвия с опашката, същата риба направи това, което най-малко очаквах. Тя се върна на мястото си– в началото на вира и зае първоначалното си положение. Е, пак се наложи да успокоявам адреналина.
Минутите се точеха бавно. Сложих парашут (благодарности към Д-р Косьо). Почаках още минута-две и заметнах. Ситуцията се повтори- интерес към мухата, но без атака. Хм, тази приказка сме я чели вече или както казват в някои райони на България: „Тез’ кИфтета сме ги ИЕли веке” . Прецизно замятане малко по-далечко, до сами скаличката и последва същата бурна атака. Засечка. Рибата е засечена. Сърцето бие лудо. Рибата тръгва към дълбокото и...и при мен се озовава лидера без типет и муха. С две думи скъса типет 0.16 и го отнесе заедно с мухата. Отново я видях да идва към мен в дълбокото, но този път като сянка и бърза като светлината. Но не се ядосах, даже се зарадвах. Нали е женска.
След кратка почивка реших, че е време да „по ора” с нимфа. Сложих Заешка нимфа и започнах да замятам. Още на първото замятане видях 2 хубави риби да следят нимфата. Рибите бяха от онези мечтаните, като едната беше по-малка от другата. Но само толкова. Повторно замятане и „О, чудо!” други 3 риби следят нимфата, отново 2-те по-малки от третата и пак само толкова- следене. Рибите като че ли се бяха наговорили да следят по двойки, по тройки нимфата и извираха от различни места във вира. Направо онемях. Това се повтори 3-4 пъти. Смених Заешката с други нимфи, но рибите нямаха интерес към другите нимфи.
Трудно е да се повярва на това поведение на пъстървата, но е факт. Групирани - две, три риби, едната от които с по-голям размер (женската), другите по-малки (мъжки) да следят нимфата без да я атакуват. Причината за това поведение е една и това е есента.(Хм, и рима има).
До 18.30 часа аз и Танчето, не регистрирахме нито един удар даже и риба не уплашихме. С риск да се повторя, но отново като по книга, привечер към 19.00 имах удар на сухата муха и една риба под нормата подиша планински въздух за малко, само докато я щракна с фотоапарата и след това отново си заплува в реката. Върнахме се на онзи голям вир с идеята, че е време за вечерното мухуване на рибите, но си останахме само с идеята. Нощта падна и нас ни чакаше обратният път към София.
И така. Сезонът е закрит. Очакваме следващия с още по-големи мераци за риби вдигащи адреналина като от скок с бънджи, че дори и повече.От мястото на събититео за вас репортер бе Stflyfisher-a.
п.с.(D-r Kosio)
Благодаря на St Fly-я за споделеното. Добавих два кадъра от моите - от същото място. Голямата риба не видях и вече съжалявам, че не упорствах достатъчно!:-)
Уел дан, както се казва : )
ОтговорИзтриване