Проверен успех с “Red Tag” - Variant

Преди мухата..Допълних темата за Златоград (http://muhatadnes.blogspot.com/2010/09/blog-post.html)

Винаги съм ги носил със себе си и много рядко съм ги ползвал, до този момент. Мухата днес е “Red Tag” - Variant, която много ме радва напоследък.Знаете, кефалите капризничат в последните седмици, да не кажа месец. Има и такива, които категорично не искат да взимат, независимо от мухите, които им предлагаме. В много от случаите рибата идва, стои под мухата и просто не взима. Плаши се като придърпаш и изчезва, ако упорстваш. Криеш се, „таиш се” :-), както казваше един приятел, а резултатът - все един и същ. Трудни риби с несигурен резултат. Оказва се, че ако се закачи някой клен, то не е задължително да е за устната. Я за хрилен капак , я от горе на „носа”. Естествено пробвах различни варианти. Единият от тях се оказа доста успешен и за това го споделям. Така го и нарекох – вариант. Проста работа.. в смисъл проста муха, лесна за правене. Най-хубавото - никакъв проблем с трайността и. Не е класическият “Red tag”, въпреки, че е със същите елементи.За правене – лесно е.. Препоръчително е да се подберат по-меки пера за хакъл.. Малко по-остри са тези,които ползвах от колкото ми се искаше. Все пак е мокра мухата. Ползвах каквото намерих. Изпокъсах доста мухи във водораслите и се наложи да понаправя „по спешност”. Не съм се заигравал с качество и прецизност. Важното е да „работи”. Който иска – да си ги доизкусурява.Този "Tag" работи потънал. Подаване на дистанция.. изчакване на първата реакция на рибата. Ако вземе – вземе. Ако не стане веднага при падането, започваш леко придръпване с паузи. Ако усетиш, че рибата се е заинтересувала след придърпването, внимателно ускоряваш честотата и скоростта на придръпванията и съкращаваш паузите между тях. Една скоба: Не мога да не отбележа невероятното усещане за заиграване с рибата отсреща! Контактът точно в този момент е пълен..още в заиграването.. Дори и да не я хванеш - струва си! Страхотно е!
И тогава се слува случката. Вълната от кефала постепенно настига предполагаемото място от воденето на мократа муха и въдицата натежава изведнъж.Остава само да добавиш малко в засечката. Вече може да не бързаш и спокойно да изведеш „бабанкото” от трудната за вадене зона. Така беше и на Вит, и на Стара речка, и на Янтра,и на Огоста, Росица и на още няколко реки.. и язовири. Една от екстрите на тази методика е възможността от едно и също място да извадиш повече риби. Воденето на мократа муха е доста по фино и леко, за разлика от класическите „джапанки”, „коркове” и всякаква други „детски играчки”. Цопват значително по-фино и не ги плаши. Рибата взима уверено и без всякакво колебание. Проблем има единствено в подбора на размера. Ако е на много малка кука, при падането си не прави достатъчно впечатление на рибите. Т.е. трябва да е поне 12- ка/ от по-дебелите/ за да цопне, макар и леко. На татък е ясно.. водиш под повърхността и нещата просто се случват.Та, така.. Приятен риболов на опитващите, пожелавам. И не забравяйте, че тази муха е чест повод за „трофейни” изненади! Както каза Тео за големите пъстърви, ” голямата риба не се показва, когато взима!” У дома си е !:-) `Що да не похапне на спокойствие и сигурност!
Д-р Косьо