Тео - не само разказче "по същество"!

Петък е, най-сетне работната седмица привърши и утре е дългоочакваният ден- 1-ви Май. За едни е ден на труда, за мен обаче е ден на риболова! Няколко дни умът ми е обвзет изцяло от мисълта за този излет. Този път ще се подготвя по-добре, мисля си аз. Знам ги къде стоят, на какво взимат, а дали още са там...!
Часовникът звъни, време е. Не съм мигнал цяла нощ. Kакто винаги не се намери време да си вържа мухи и пак стоях до сутринта. Бях си определил четири часа за сън, но така и не можах да заспя от вълнение. Мятах се като риба в леглото, като една от онези които се готвя да уловя!Вече съм на реката. Оставям колата на обичайното място и сърцето ми се свива при вида на захвърлена празна найлонова торбичка, цялата окървавена и миришешта на риба. По пътеката се виждат доста следи. Най-сетне виждам реката, а тя изглежда страхотно. Нивото е нормално и водата е леко оцветена. Ако тези които са оставили следите са оставили нещо след себе си, има шанс да се получи добър риболов.
Вързал съм заешка нимфа със златна глава, а отгоре пупа на ручейник. Вече минах няколко преспективни места без резултат и сега съм се заинатил на един много хубав вир, като това е поне десетото ми безрезултатно хвърляне на това място. Трябваше да съм се отказал вече, но нещо ми подсказваше че рибата е някъде там, просто трябва да и поднеса мухите по подходящия начин. Оказах се прав- при поредното хвърляне индикатора тръгна в посока срещуположна на течението, последва засечка и борбата започна. Рибата беше едра и доста ме изпоти докато в крайна сметка не полегна пред мен в очакване на съдбата си. Беше прекрасна женска бълканка, към тридесет сантиметра. Попипах се за апарата и както можеше да се очаква мястото където по принцип седи беше празно, останал е в колата.Отново стоя на хубаво вирче и упорито го облавям. Този път апаратът си е на мястото. Трябваха ми още две американки над педя за да ме накарат да извървя обратния път до колата за да го взема. Явно риба ще има, а апарата за какво съм го взел ако не снимам. Във вира има паднало дърво и съм сигурен, че рибата се крие под него. Стремя се да прекарам мухите максимално близо, но този път правя нещо различно от предните няколко хвърляния. Задържам линията когато мухите стигат дървото, те започват да се вдигат нагоре и незабавен удар. След кратка борба балканката вече позира за снимка и веднага след това е освободена. Следват още няколко риби, като едната беше доста добра балканка. Историята с нимфата на задържане се повтори, рибата отново седеше под паднало дърво, но този път бе американка.Ето ме, стоя пред поредния вир. Той е голям, разлят и бавен. В края му виждам две риби да събират нимфи, но за съжаление ги прогоних след като закачих още с първото хвърляне.Наоколо се носят всякакви насекоми. Дребни светли ручейници, едри кафяви ручайници, стоунлай, комари. Крайно време е да сменя тактиката и да мина на суха муха, мястото е идеално за целта. Слагам едина имитация на ручейник и започвам да облавям сенчестите места към който се оттеглиха рибите. Не след дълго тактиката проработи и първата риба на суха муха ми беше в ръцете. Последва дълга пауза, смених мухата и атаката не закъсня, но рибата не се закaчи. Четири удара, а рибата не се хвана! Все пак я извадих и разбрах каква е причината да не може да се закачи, рибата беше с откъсната горна устна. Последваха още няколко риби докато не хванах една красива балканка. Реших, че е време да спра, като завърша риболова с тази риба. Нека да ми остане този красив последен образ от един незабравим, дългоочакван 1-ви май, по-хубав от колкото бих могъл да си го пожелая.
Тео.

п.с. Благодаря на Тео за споделеното "по същество".