Както и да го описвам - малко ще да е!
Нещо като това малко кученце..притежаващо всичко нужно за да е щастливо.Нито повече - нито по-малко!
Жевее на воля - близо до реката.
Всичко е щастие!
Не можех да не се замисля.. Пред мен са гора, река, цветя и бръмбаретки.. Всичко се подчинява на неудържимият порив на пролетта. Няма и помен от падналите покафенели есенни листа. От всякъде се чувства мощен напор за живот. Всъщност, точно за това сме тук. Трудно е да се почувства това в големия град. Нито блоковете пожълтяват през есента, нито позеленяват през пролетта. Ако вятърът довее някой лист, то той ще е с цвета на поредното оциментено скеле..с привкус на безпардонност и агресивен грохот. Няма го баланса и методичната хармония, гарантираща развитие, подчиняващо в акорд всичко и всички.. Неизменна логика на смислена Еволюция. Точно тази, която винаги побеждава, винаги коригира с непонятната си категоричност на грижовна майка. Вярна логика на събития и факти. Точно тази, която всекидневно убиваме дори само с присъствието си в града. Забравям, забравям всичко. Затворих вратата за да чуя гърленото пеене на далечните и непонятни "тунги" / "модел" ескимоси/ които имат всичко това в изобилие през целият си живот. По точно тях изобилието ги има или те са част от него. Простичко пеят. Късите фрази в началото дразнят. Вероятно с предвидимостта си. Бързаме. Винаги бързаме. Всичко ни е ясно и гледаме на пред. Бързаме да гледаме на пред.Търсим винаги следващото!? Като всички наоколо..А, защо?! Безумие някакво! В това "тук и сега" се крие разковничето. Нека се заслушам, нека усетя, нека си представя поне малко защо тунгите пеят така. Бавно се съвземам но започвам да усещам. Помага. Ми то било до вътрешна настройка. Опитвам се да обясня. Защо?! По важното е, че се получава! Вписват се! Фразите наистина са прости, но естествени и на място. Какво, като пред мен не плуват тюлени, а бялото е зелено?! Същото е! Ето! Това е! Естественост и нормалност. Без грам напрежение и припряност. Всичко си е на място. Не само по място.. по време! Днес ще бъдем малко тунги..
Макар и тук...доста делече от "там".
Това бе като прелюдия към следващите кадри!
Най-доброто от най-доброто! Този кадър..просто ме превзема!
Тук сме и за това, де.
Завой , ама какъв?!
Зареждащо.. макар и не съвсем спокойно!
От тук излезе най-представителната.
Гледайте внимателно.. Пак ще го намерите.. Някъде там, в дъното..e вкопченият Ачо във реката!
"Точка", ама "гледна"!
Казах ви, гледките се надскачат за да се покажат.
Респект пред внушителният склон. Перфектно място.. за по-натам.
Погледнато от специфичен ъгъл
Ачо "извира" от зеленото..
В този шум покрай бурната река,какво по-добро от това, да си глухарче!
Само на пред и нито крачка на зад!
Моделът с главно "М" , макар от "М" алък (Сечко)
С вкус към рекламата.. моделът му с модел!
Как да го пропуснеш! "Малкият Сечко".. търсеше "Големия".. по кръчмите :-) на около
Финес и детайлност.. "високата летва" в муховръза. Мостра, разбира се.
И тук ги има .. на най-непристъпното.
Свежо и зелено.. зелено и и свежо.. Направо да забравиш полу-изгнилите изхвърлени книги от български класици.. Йовков , Вазов.. Точно на три метра от тук.
Едно от много перспективните места.
Душичка малка златна..
Колко е просто: Едно докосване .. и си щастлив!!! (двупосочно)
Живее при пъстървите .. как да не и завидя.
St Fly-я - мимикрирал.
Това е St Fly-я, макар да не личи..Слял се е с природаата ,като истински мухарин.
Открадната от Ачовите снимки..Фона е "убийствен"!
Още две откраднати.
Това е гледката от към кръчмето. Има криза! "Крем карамел"-а вече е по левче.., а не активно забравените 80 стотинки.
Три пъти се връщаше да си допие..Нали, все пак, беше модел на фотосесия, няма как да му откажем.
Остана ми дакажа: Май, успяхме да побъдем малко тунги.. Макар и тук... и твърде,твърде делече от "там"-то. Какво, като пред нас пак не плуваха тюлени, а бялото е пак зелено?! Аз бях. За другите - не знам!
Д-р Косьо
п.с. снимките са "кликабелни" за пълен размер.
Постарах се, да си струва, да ги опитате големи! :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари