"Откраднато" от St Fly-я - Good Shots! - II

п.с.(д-р Косьо)
Благодаря Стефчо! Разходката из планината ми достави истинска естетска наслада!

"Откраднато" от St Fly-я - Good Shots!

В една учена книжка пишеше:
"Хващайте хората, когато правят добро..."Та, издебнах St Fly-я.. и му откраднах някои от хубавите кадри.Винаги съм смятал, че красотата облагородява,
(освен ,че ще спаси Света!).А как да си свърши работата, ако не и дадем шанс ?!Нататък мълча и се възхищавам!Отишъл си за кадри, Стефчо, не за риби.. личи си!
И хич да не се оплакваш, че не си свършил работа!
Д-р Косьо

Есен

Есен е. Есента на 2010. С нея дойде и краят. Ще попитате: „Кой край?”. Няма да отговарям, защото на всеки чието любимо хоби е Flyfishing-a e ясно. Ще карам направо без заобиколки. Цяла седмица се чудех: „На къде в събота?”. Отговорът дойде не от само себе си. След анализа на предишния излет и получената информация за реката, на която ходихме от миналата седмица, питанките във въпроса станаха повече от една. Благодарение на телефонен разговор с човека, на който винаги разчитам в такива ситуации, и хубави спомени от лятото се получи и необходимият отговор на въпроса. Пристигнахме. Решихме да риболовстваме по долното течение на реката. След 2 часа риболов резултатът беше следният:
1. Удари и улов на малки кленчета и пръскачи;
2. Замърсена река с отпадъци;
3. Установихме, че в реката има умряла риба-кефалчета и мрени. Причини или улов с „електрическа” въдица или отравяне.Харесва ли ви извода? Лични на мен не, но такава е действителността в България. По-лошото е че този извод е валиден не само за тази река.
Слезнахме по-надолу по течението на реката. Мислех си: „Там реката е по-пълноводна, в нея се влива друга една река. Може да е по-добре откъм риболов и да не са посегнали на рибните запаси”. Но и там положението бе същото.
И така по обяд, по-точно „по икиндия” се озовахме в най-горното течение. Обядвахме, пийнахме по биричка, почивка и хайде пак на реката. Знаех за едни митични големи вирове с още по-големи балканки. Видях я. Видях я още щом хвърлих първия поглед към вира от високото. Голяма, хубава, стояща във втичалото на големия вир. Ама то вир като вир ли е? Един такъв, голям, син, дълбок и не на последно място трудно достъпен и още по-трудно достъпен, ако решиш,че не трябва да те види хубавицата. Както и да е, справих се, но трудно. Намерих такова място, от което да подавам мухата към красавицата, да бъда до самия вир и без да ме вижда. Успокоих адреналина причинен от гледката - да виждаш Пъстървата, с главно „П” в началото на вира без да замяташ. Рибата беше над 35 см, на разстояне от около 5 м.Започна се! Първо, второ, трето замятане. Последва интерес към мухата, но само толкова. Смених мухата. Пак първо, второ. Пак интерес, но без атака. Трето подаване, малко по-далечко от рибата, почти до самата скала. Изтичне на мухата и...И стана тя каквато стана... Бурна атака, силно изпляскване, засечка и...и няма никой на мухата.С една дума- „капо”, но не това е интересното в случая. След атаката, видях рибата да плува в дълбокото с бясна скорост към мен, направи остър завой на 1 м. от мен и започно едно действие, което е характерно за друг вид риба- Скобар. Характерното проблясване в дълбокото на страничната линия на рибата. Помислих, че рибата е именно такава, но не може да е такава, защото в тази зона на реката няма Скобар, а само един вид риба- Царицата. Движенията с проблясването на рибата в дълбокото се повтори още няколко пъти. Забелязах и едно характерно трептене с опашката. Сега вече разбрах- женска е, края на септември е и ред за малките красавици да се появят на бял свят и атаката на мухата ми не е било с цел задоволяване на апетита. След няколко дейсвия с опашката, същата риба направи това, което най-малко очаквах. Тя се върна на мястото си– в началото на вира и зае първоначалното си положение. Е, пак се наложи да успокоявам адреналина.Минутите се точеха бавно.
Сложих парашут (благодарности към Д-р Косьо). Почаках още минута-две и заметнах. Ситуцията се повтори- интерес към мухата, но без атака. Хм, тази приказка сме я чели вече или както казват в някои райони на България: „Тез’ кИфтета сме ги ИЕли веке” . Прецизно замятане малко по-далечко, до сами скаличката и последва същата бурна атака. Засечка. Рибата е засечена. Сърцето бие лудо. Рибата тръгва към дълбокото и...и при мен се озовава лидера без типет и муха. С две думи скъса типет 0.16 и го отнесе заедно с мухата. Отново я видях да идва към мен в дълбокото, но този път като сянка и бърза като светлината. Но не се ядосах, даже се зарадвах. Нали е женска.След кратка почивка реших, че е време да „по ора” с нимфа. Сложих Заешка нимфа и започнах да замятам. Още на първото замятане видях 2 хубави риби да следят нимфата. Рибите бяха от онези мечтаните, като едната беше по-малка от другата. Но само толкова. Повторно замятане и „О, чудо!” други 3 риби следят нимфата, отново 2-те по-малки от третата и пак само толкова- следене. Рибите като че ли се бяха наговорили да следят по двойки, по тройки нимфата и извираха от различни места във вира. Направо онемях. Това се повтори 3-4 пъти. Смених Заешката с други нимфи, но рибите нямаха интерес към другите нимфи.Трудно е да се повярва на това поведение на пъстървата, но е факт. Групирани - две, три риби, едната от които с по-голям размер (женската), другите по-малки (мъжки) да следят нимфата без да я атакуват. Причината за това поведение е една и това е есента.(Хм, и рима има).До 18.30 часа аз и Танчето, не регистрирахме нито един удар даже и риба не уплашихме. С риск да се повторя, но отново като по книга, привечер към 19.00 имах удар на сухата муха и една риба под нормата подиша планински въздух за малко, само докато я щракна с фотоапарата и след това отново си заплува в реката. Върнахме се на онзи голям вир с идеята, че е време за вечерното мухуване на рибите, но си останахме само с идеята. Нощта падна и нас ни чакаше обратният път към София.И така. Сезонът е закрит. Очакваме следващия с още по-големи мераци за риби вдигащи адреналина като от скок с бънджи, че дори и повече.
От мястото на събититео за вас репортер бе Stflyfisher-a.

п.с.(D-r Kosio)
Благодаря на St Fly-я за споделеното. Добавих два кадъра от моите - от същото място. Голямата риба не видях и вече съжалявам, че не упорствах достатъчно!:-)

"Доценти" и "Професори" - "Огоста 2010"

"Доценти" и "Професори" - `щото много знаят и много трудно "взимат". Не случайно са дебели!
Интересното от вчера бе Конгреса на кленовете по Огоста! Залата беше ей, тази на картинката. Сенчесто и с валящи насекоми дърво. Дъното предлагаше много и разнообразни удобства..особено за "лекторите"(най-дебелите!). Предлагаше им тънко място със слабо "проветриво" течение и джакузи непосредствено до самия бряг. Там естествено бяха ложите на "тежкарите". От време навреме, някой от тях излизаше да изнесе лекция и "демо" от типа: "Как да разпознаем живото от изкуственото при подаване от упорит мухар". Друг от "дебелите" с поведение демострираше "Как да избегнем успешния кастинг с правилно позициониране". Трети водеше група неопитни да да им покаже пътеките за скриване и показване след "загубата" на някой събрат". Най-"тежкият" водеше лекцията: "Психическа и физическа устойчивост при атака от чудодейни примамки"! Добре, че имаше и обедна почивка! Беше нужна и за двете страни!
Имаше и пренареждане за следващите "лекции" от програмата.
Мога, със сигурност, да твърдя, че си проведоха успешно мероприятието. Инциденти се случиха на не-повече от 15-тина - предимно от невнимаващите в теорията и практиката по темата: "Завръщащата се опасност: Red Tag Variant"!
Процентно, "недоучените" вече са по-малко..сиреч общото нивото на компетентност средностатистически нарастна значително!
Снимката е от "конгресната" обстановка! С червените "чафки" съм отбелязал някои от конгресмените с впечатляващи размери, поне които се виждат на снимката. Тези, които не се виждат бяха поне два пъти повече! Жълтото - отбелязал съм мястото за разходка. Като се изморят да слушат лекции - разходка!
Е, малко рискова e, де! :-)
Д-р Косьо
п.с. Малко закъснях, но и аз участвах. Бях включен в програмата, като демонстратор и презентатор на неподходящи мухи и нескопосан кастинг. Представих се отлично! :-)

Щучеста забава с...... "Попова лъжичка"

D-r Kosio

"Неустоимата" - ще я кръстя!

За да спазя традицията! :-)Невзрачната на вид, "удари о`земи" всичко - познато и непознато! Това дребничкото ме смая с уловиистостта си! Семпла, изчистена от всичко излишно и както най-обичам - бърза и лесна за правене!
Кленове - и малки и големи. Всяко подаване - риба.
Распери - и малки и големи! Уклейките не ги броя.
Между другото не се хващат често точно на това място! Знаете какви са им устенцата.. А се хващаха на "изненадата"! Другите мухи, вярвайте пробвах много видове, на пет атаки - я хванете една риба, я не..или по-скоро - не! При същите условия!
Особено фантастичен риболов направих в рамките на последния половин час преди залез! От снимката всичко е ясно. Фина микропореста гума. При навиването трябва да се опъва за да остане без въздух в нея! Може с риб, може и без риб. Микропореста гума за главогръд и глава - не се опъват за да остане малко въздух в тях, за да държи мухата една идея под ъгъл. Пет-шест косъма - каквито имате. Хакелът не трябва да е гъст! Косъмчетата да са насочени на зад и надолу! Мокра муха е. Има малка особеност при подаването. Подава се с удар. Мухата е на 14-ка кука и не е никакъв проблем с удара да се потопи поне 5-15 см. За екзотика може леко да кривнете куката в "кръста" - за да вложите още един ъгъл за отваряне на атаката на върха на куката. Куките са - Даичи - лесно се кривят и са достатъчно здрави! Контричката им е малка. Лесно влизат ,но е достатъчна за да държи здраво! Кленовете реагират мълниеносно. Мухата е дребна и въобще не ги плаши. Взимат или с падането или още с първото или второ придърпване. Не бързайте с придърпването, ако ще ловите кленове. На места където е по-дълбочко,все пак трябва да има време големия клен да дойде до мухата. Дайте му избор да вземе "от раз". "Тежкари" са, знате!:-)Искат си уважението! Ако се размине или не стигне.. на време.. след придърпване е ваш! Натежава изненадващо приятно! За распери схемата е по-различна. Подавате прехвърляйки очакваното място. Придърпвате още с падането.. въобще не чакайте. С приводняванете - веднага. И то бързо! Ако усетите ,че има риба на близо.. ускорете скоростта на придърпването. Ако спрете - ще ги откажете! Упорито и прогресивно ускорявайте.. обезателно ще настигне мухата и ще се хване! Не се притуснявайте, че мухата е малка. И при двете риби има здрави места където обезателно ще се закачи! Когато е малка - мухата много лесно се увлича от засмуканата вода и почти винаги се закача някъде дълбоко в устите им! Друго важно нещо са типетите.. Лових на 0.14 с риск! Преценете какви риби ще ловите. Водата беше много бистра и се наложи да сваля размера до 0.14 "Stroft" (който всъщност е 0.148). Мъничето успя да примами повече от 15!!! распера с размер, верно не от големите, 35-40 см-ови (Бях напипал точното място,де!) Но пък удоволствие e да ги прелъжеш, и от теб да зависи кога, как и колко да хванеш. Нещо невероятное! Да не пропусна, описаната схема определено не работи, ако сте решили да хващате распера-Жорко! Килограмест е и агресивен е - хич не е за тези типети! Успех!
Д-р Косьо
п.с.1Мухата я правих преди години. Вече не си спомням по какъв повод я мислих. Май, беше експериментално подобрение на "Осата -бебе" след един екстремно-капризен риболов!
Неуспешните риболови винаги ни учат повече!
п.с.2
"Пресни" кадри в потвърждание на уловистостта им. Янтра - 10.10.10"Неустоимата" е страхотна муха, а сега е още по-страхотна, щом хвана представителни кленове пред смаяния поглед на двама "надуто-печени" плувкари..и двама местни..мъж и жена с отчайваща схема за риболов. Не знаех за какво са потопили ужасните си въдици във водата. Определено не беше за да хванат риба! Харесваха си се такива. Личеше. Седяха един срещу друг и се гледаха. Не говореха. Сякаш всяка дума би развалила "уж риболова". Имаше нещо хубавов тази простота на общуването. Пълно взаимно присъствие. Вид пълнота по повод риболова. Не знам как да го определя по-точно. Спонтанно ми се появи желанието да им събера хванатите риби. Не знаех как ще го приемат.. пък и бяха на отсрещния бряг. Глупава идея. Единствено щях да разваля хармонията. Нищо, че гледаха леко завистливо. Имаха вид на хора, които са свикнали с това, че някой хваща, а те не. Даже, биха се почувствали зле, ако вземат да хванат.Стига ,че пак ме изби на философия. Пък си бяхме на риболов. Нищо, че облаците бяха страхотни. Небето бе синьо и розово едновременно.., а Вени Кабакчиев отново ме учуди с будността си, втурнатостта си и пълната липса на мързел, например.
Евала Вени! Готино е да има будни хора наоколо! Ще мисля с какво "тъпкано" да ти го върна!:-)