На лов за речни чудовища

Има места, за които казват, че ти е хвърлен пъпа. Не съм сигурен дали моят е хвърлен някъде около вливането на Арда в Ивайловградския язовир, но знам, че това място винаги ме е очаровало и привличало със своя дивашки магнетизъм.
Риболовът там, по стечение на обстоятелствата все ми се разминава...Минавам оттам рядко и все някак транзит. Спирам някъде нависоко да се полюбувам на уникалните меандри и винаги отнасям със себе си заканата да се завърна.
Планирах този излет отдавна. Сънувах сънища, речни чудовища и накрая въобще не спях от вълнение.
Вълнение да се завърна към своите корени, към очарованието, което ме накара още като дете да заобичам риболова.
Промених се доста през годините. Бях различен.Осъзнах го щом усетих, че гледам реката през кутията мухи, които специално бях навързал за тази среща. Гледам реката и тя се е попроменила. Спомням си един огромен камък с размерите на полуремарке – нямаше го. Какви ли още изненади ме очакваха?
Напорист силен вятър и небе, което всеки момент щеше да се продъни – беше ми все едно. Бях се озовал на мястото на срещата, която чаках от месеци...
Много исках да ловя на суха муха. Ама много. Толкова много, че настоявах почти два часа къде ли не. Нищо. Очертаваше се труден риболов.
„Ако много ви кълве и хващате риби, веднага сменете мухата с класическа!”
Звучи изключително добре, но седи някак недовършено. Съзнанието ми веднага добави още едно изречение /без реално да има логична връзка с първото: )
Ако сте един Младши и от два часа се опитвате да накарате рибата да ви обърне внимание „Моментално вържете неустоимата жълта невзрачна Д-р Косьова мини оса”
Или накратко „Ако изобщо не ви кълве и не хващате риби, веднага вържете жалкото подобие на осичка”
Това, че на второто подаване извадих риба не ме изненада. Че щяха да „играят” мокри мухи ми беше ясно от самото начало, както и че осичката работи перфектно. Изненадан бях какво извадих!- Костурче!
В Арда от детството ми такава риба никога не е имало. Възможности да се завъди – хиляди. Усещането да хванеш костур в Арда е като да откриеш пораснало брюкселско зеле в сандъчето с цветя на терасата..Дребният досадник беше излапал мухата предназначена за речното чудовище, но това изобщо не предвещаваше, че в уникално кратки срокове ловът на чудовища ще се превърне в костуролов.
Взимаха рядко, но навсякъде. Подобно на кленовете - на сантиметри от брега, в изтичането на бързеите, около камъните в големите разливи и къде ли не... Случваше се да нагълтат на секундата, както и да гонят като подивели при придърпването...
След засичане, по-големите еземпляри все едно пускаха ток по линията – удоволствието беше уникално. Не ги броих, но при всички случаи бяха над 50.
Кълвяха единствено на осата! Отказаха всякакви стримери и други блещукащи мокри /което беше странно, тъй като Сергей ги ловеше доста успешно на блесна/
Показа се слъннце, а като че ли и с него се появиха и кленовете - доста плахо, но с настъпването на вечерта доста по-уверено.
Тогава се появи и чудовището. В едно полу – заблатено заливче. По моя преценка беше доста над килограмов клен. Влачих го над 20 минути, за да скъса точно преди да го извадя. Сега си има пиърсинг – една невзрачна осичка на устната: )
Мръкна окончателно и бях тотално изцеден. Едвам събрах сили да се дотътря до колата...
Тук е мястото да спомена за базата – „Тракийската къща” в Бориславци. Много чисто и спретнато хотелче с няколко стаи. Бай Марко от години посреща сомаджии, шаранджии, белорибаджии, каракудаджии и всякакви други „джии”/включително мрежаджии и бомбаджии. Самият той е „болен” риболовец. Вози с лодки из заливите на язовира. Това обаче на мен не ми се случи заради многото дъжд и огромната кал -нямаше как лодката да стигне до водата.
Храната е уникално вкусна. Единственото условие е, че менюто се поръчва предварително /за да могат да се напазаруват продукти/.Вторият ден не спря да вали онзи влудяващ ситен дъждец, който сякаш минава и през якето, и през гащеризона, и през кожата докато не ти размекне костите и скашка мозъка. Риболовът стана още по-труден, а рибите още по-редки и предпазливи. На моменти /особено при по-силните пориви на вятъра/ абсолютно невъзможен. Все пак равносметката беше няколко едри костура и няколко 30-35 см кленчета.
Осичката този ден реши да почива. Всички риби се хванаха на мократа муха на Младши и на Ачовия стример.
Ще ме попитате за звяра. Със сигурност си е още там!
На тръгване от Арда дори ми се стори, че го чух да казва нещо:
(бълбук) „Сънувай ме още веднъж, Младши и пак ще ти се покажа!”

Младши