Поведение на клена на Лефеджа в края на октомври.
Времето .. няколко дни след дъжд. Температурата 6-14, 15 градуса.Реката е ниска от един ден.. т.е спаднала е по-рязко.. Водата е сравнително бистра но носи бяла пяна и листа . На места пяната и листата са се спластили в плътен слой . За съжаление в някои от най уловистите места... там от където идва храната. Района който обследвахме бе – Моста на Бряговица и стотина метра над смесито с р. Янтра . Времето беше със стабилно атмосферно налягане ,но за съжаление през целия ден слънце не видяхме.В началото мъгла – после надвесени облаци.Вятър нямаше. Големия вир пълен с надежди за хващане на распер беше опасан от вече налазилите го дънари.Чух едно пляскане .. ,но ми се стори доста неубедително на фона на такава голяма площ. Иначе на повърхността си играеха малки расперчета.Голям не видях. Чух че предишния ден един от риболовците е хванал един към петдесет см-ов,но по-скоро случайно. Качихме се по-нагоре срещу течението.Реката беше обезпокоявана предимно от единични скачания на малки риби – уклеи ,кленчета и тук, там по някой мерен клен.. Както винаги – на отсрещния бряг активността беше по-голяма!Трябваше да опитаме. Аз се приготвих с вече проработената схема – “сръбските детски играчки”. Ачо заложи на малките бръмбаретки тип “джапанка” със светъл корем. Резултат имаше но доста колеблив . Капризничеше рибата . Трябваше да се търси активно . Аз проверих познатите места и за мое съжаление констатирах единични удари на дребни кефалчета вместо на едри такива. Преместих се на друго познато място в което рибата, практически, не свършва. И какво се оказа колкото и внимателно да подавах “сръбските”.. рибата просто изчезваше и не ще и не ще А иначе скача стръвно до 50 см над водата.и то на едни и същи места! Замислих се до колкото можех / когато си мухарка в ръка – трудно се мисли .. обикновено си на рефлекси!/.. и стигнах до стандартния извод – вместо риболов – експерименти.. Е тази година много ми върви на експерименти.. Е.ее.е х! Както и да е започнах с набора пъстървови мухи . За моя изненада – проработиха,мака ри не толкова убедително ,колкото очаквах. На малък “Адамс” - 16-ка ,след упорито подаване и придърпване по повърхността успях да прелъжа един доста приличен екземпляр. Бореше се доста и ми се стори ,че два пъти направи опит да захапе мухата преди да се наниже наистина. Много труден се оказа днешния риболов .Продължих експеримента и други пъстървови мухи .. но намаляването на размера влоши резултата.. Върнах се на по-големите.. Като сменя 5-6 мухи и не нацеля .. винаги започвам да търся причината и извън кутията ми. Спомних си за рязкото падане на водата. Приех го щото ми бе удобно. Но продължих да търся вярната комбинация . Качих се и нагоре към Бряговица. Над моста се оказа най-благоприятно . Имаше един риболовец ,който дърпаше на болдо ,но май на малка рибка.. Ползваше го нещо като бомбарда. Чат, пат хващаше по някоя риба . Продължих да упорствам и започнах наистина да ги вадя една след друга .Отсрещният бряг беше изтънен и се бяха събрали на група в плиткажа. Просто намерих мястото където се спотайваха ,пък и времето леко се затопли и вероятно дойде време да се хранят. По стечение на обстоятелствата попаднах на точното място и точното време.. Е, стана работата – риба след риба .. ,но някак дребни .. Друго ми се искаше друго..Да не говорим ,че и за распер се бях наточил...
Половихме още някой и друг час и сменихме. Този път реката. Хайде на Джулюница. Видях ниската вода и се съгласих,че ще е трудно и тук. Видях и няколко по-едри риби но стояха на дъното . Вярно ,че проявиха интерес към мухите, но само до някъде .. Независимо от мухата вдигаха се стигаха до нея и се връщаха . Някои от тях удряха с опашка ..При Ачо е било същото! Това доста рядко се вижда ,между другото. Специално клена по-рядко го прави и наистина е интересно, особено когато го виждаш .
Нямахме много време този ден , а имах още един риболовен обект на ум .. За съжаление не стигна време да го проверим и него .. Но така е може би по-добре . Поне от него нямаше да съм разочарован , независимо от основанията.
Равносметката :
Рибите са си там. Капризничат по неизвестни причини. Когато дойде момента започват да кълват значително по-сигурно ,но на малки пъстървови мухи с придърпване . Придърпването трябва да е упорито – поне два метра на тласъци и паузи. Потъващите мокри мухи в различцни размери не дадоха по-добър резултат. Нимфите даже разгонваха каквото е останало. Сръбските мухи не дадоха очаквания резултат. С по-голяма упоритост в търсенето е възможно да се намери място в което наистина да се получи “гол след гол”.
Такова място намерих ,но късно! А най- доброто място се оказа в компютъра .. ,но го прочетох после. Д-ра Зеков го е описал ,но кой да си спомни навреме.. Стигнах в подножието на хълма а не се качих на върха . Сиреч проверих вира в долния му край ,че ми се видя доста дълъг, а по описанитето на д-ра рибата е невероятно много в горния му край. Сега вече знам.Втория ден беше сънчев и топъл .. ,но това не даде кой знае какво отражение в кълването. Поне до обяд.
Края на октомври е риболовно време и може да се употреби пълноценно стига да си наясно с особеносттие на вапросния участък на Лефеджа и Джулюница.
Ще го опитам пак!
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари