За Тодор и късмета - Старание и упоритост!

Е, като ми тръгна така къръшки .. все на някъде трябваше да “избие”.. Пътьом се чухме с Тодор.. и вместо да страдам ,че не хващам на Койнаре...що дане пробвам да друго място , то така и така по-лошо няма да стане.Просто няма на къде.. Е, вярно светна малко слънце..,ма така ,плахо и несигурно.. и от към запад . Аз пък съм се засилил на изток.. Лефеджа.. Толкова отдавна се каня и все се разминавам с нея . Легенди ,мълвят хората .. особено за един участък .. където.. ,но.. нека после , че така от самото начало не е добре да се разбере “кой уби лелята”. Що пък : Тодор – Той “ Уби лелята” със своите над 100 хванати риби на мухарката този ден”! Дано си спал след такава случка.. Пътувам и гледам часовника как ми отнема времето за риболов. Натискам газта .. ,ма и той натиска... Едни такива криволичещи пътища с дупки. Така са подредени – като шахматна дъска .. няма начин да не влезеш. Въпроса е да си избереш...Заръми .. Все се надявах да спре и да светне .. Като на Койнаре .. ,но само до там .. да не стане и Койнарския риболовен резултат.. Стискам волана /палци/ .. А Тодор – “..стигнахме на реката и се вдигат риби.. “Разтреперил съм се !” Е, това ми трябваше само ... за да литна.. Стигам до мястото .. Прекрасно.! Реката перфектна и цвят и мирис.. Вярно – ръми , но не е за прибиране.. Тодор – накиснал се .. лови кленчета с ММ.. и дебне “един голям “ в един бързей ,който аз веднага избрах ...,но за да го прегазя в бързането си .. Сори Тодоре, ще компенсирам.. Къде къде .. видях едно микроезерце под едни върбички .. и едни такива продълговати сенки да мърдат.. на дъното.. Има ги , има .. Вързвам до колкото мога бързо .. и правя няколко пробни подавания.. Не ще !.. Не може да бъде . Наистина не ще !.. Ега ти къръшкия ден. Има риби и там /Койнаре/ и тук .. и не щяло.. Я пак ,но по-внимателно , под клоните на метър до брега ... най в дъното... Не ще !!! Добре , я да подръпнем малко , лекинко с “подскок”... я като попоърче , я като попова лъжичка ... Йес! Дребосъка се размърда и нагълта – до края ... Ще стане работата ... Няколко дребнички за проба и хайде да търсим представители по-така!.. Тодор се пооплака ,че все дребни били и трябвало... Ми то е ясно – трябва да ги търсим . Щом не са тук .. трябва да се другаде .. Разходих се малко срещу течението .. тук там се вдигаха малки рибки , но реката е леко заблатена и не се движи . Предпочетох да се върна по течението .. Все пак мярнах няколко перспективни местенца с изтънено дъно .. , но как да стигна до тях като са на отсрещния бряг. Търся пътечка и намирам . На Тодор приятеля се е сврял зад едно дърво и както съм отгоре виждам две “торпили” минават под него.. “Там са , там са !” – чувам се да казвам . “Да ,ама не щат /блесната/”. “Като не щат блесната ще щат мухата .”. обнадеждавам се двусмислено.. и се запътвам към отсрещния... - “Тодоре , нали искаше да хващаш големи, идвай веднага! В бързината и вълнението от хванатата риба – първата по сериозна този ден, а е вече след 12 ч./!!!/ Го обърках човека накъде да ме търси . Казвам срещу течението.. а съм бил по течението .. Ми вече се побърках къде какво .. За риби съм тръгнал , а все с други работи се занимавам...а вече преваля ! И като се наредихме с Тодор... Риба след риба , а голяма , а малка , а пак голяма , а пак и пак... Голям кеф казвам ви . Накиснали сме се и не мърдаме от едно то място. Казвам му на Тодор , когато извадиш една риба от едно място не подавай веднага пак там – смени на два три метра в дясно или ляво .. после пак ще опиташ.. Нищо подобно .. Където и да подадеш риба излиза . Гледам едни такива тръстики стърчат от водата .. и се клатят .. Търся вятър – няма! Аха... и подавам – Я още един приличен рибок. А те, тръстиките продължават да се клатят .. и пак рибки и пак и пак... Какво да ви кажа . Да бяхте ми прочели SMS и да бяхте дошли ! Казах ви аз .. Той Тодор е виновника.,де, ама си стана риболов и половина. Станаха десетки.. И се сетих ,че вече е време и за малко експерименти.. Като не върви – сменяш , като върви – също! .. Природа...! Започнах да пробвам и с други мухи – освен “детските играчки “ и Микро Мохикана”. “Безотказната” – естествено .. Няколко подавания – няколко риби . Перфектно! Смених я с такава с бяла мачта . Прав си Боянски , понамаля кълването. “Осата-бебе” – работи перфектно. Но май, за рибите с този размер “сръбските “ бяха най-успешните. Редувахме се с Тодор ,кой по риба ,кой по две... Ми то си беше като в магазин.. Поръчваш – получаваш. Отново реших да разнообразя.. Като гледам Тодор как се е разпалил.. Не исках да му отнемам от удоволствието и рибите.. Тръгнах да проуча по-подробно района . Ми то красота. Място до място . Реката – ниска – релефа – като на длан. Хайде надолу до смесито .. А там едни риболовци – от ония с с дънарките – замрежили вира . Рибите скачат , ма как да подадеш .. Брега висок – дълбоко е не е за нагазване , а рибите яко пляскат. Прибрах мухарката и наблюдавах. Не само кленове – распери ,братя , распери. Едно такова приятно бухане с хвърчащи риби.. Само един се завъртя около “сръбската” .. ма, който спи как да засече .. Леко натегна линията и докато се усетя .. оттърва се добичето.. Тръгнах активно да ги търся.. на отсрещния бряг обикаляйки целия вир. Трудна работа .. “Ей ххххх........да не газиш.. захранил съм “..с едно такава отвратителна нотка на агресивна вулгарна селяния в гласа...! “А може ли да си по любезен .. Какво си се развикал!”... Отговарям и започва да ми се повдига от поредния сблъсък с изкривената ни действителност. Типично - “Реката е моя щом съм захранил” .. Явно не може само хубаво .. Огледах се още веднъж..,но този път от друг ъгъл. Не исках да пиша за това .. Но след тази реплика ... усетих вонята от водата.. , видях умрелите побелели риби покрай брега..Изтръгнатите вътрешности на други риби.. влакната носещи се по Янтра и хлъзгавите обвити водорасли от незнаен промишлен произход....Сигурен съм ,че преди репликата ги нямаше Погледнах и този който се беше развикал... Все едно беше излязъл от водарслите .. Смърдеше ми на вид точно като реката....! Докато не се беше развикал всичко си беше наред..даже бих го поздравил.. Не исках да пиша .. .. Имаше и двама старци .. заговорничаха и меткаха “ парашутите”...Учеха се ! Завистливо гледаха какво правехме с Тодор .. хващахме и пускахме клен след клен .. и ни “кълняха “ .. не знам дали го чу Тодоре... А по нагоре един друг парашутист чевръсто и упорито проверяваше подмолите. Отщя ми се да стоя в тази среда..и риболова някак ми остана на заден план... Демонстративно издърпах няколко риби и демонстративно ги върнах.. Да ме видят и намразят още повече .. Дано им мръдне нещо в тиквите... Върнах се към колата.. Тъкмо Тодор ми звънеше .. “Такъв риболов не съм правил и през лятото...” “ На всяко подаване – риба”.. Невероятен възторг прочетох в очите му.,но някак се сетих за кацата с меда и лъжичката катран..или каквото там беше.. Със счупено чувство на удовлетворение завърших риболова.. Такова счупено не се лепи.. а се трупа .. трупа .. !??? Да не прекалявам.. с анализите..,че много тъжно взе да става.. Пренощувах в Пиринец.. и по план трябваше да направя още един риболовен ден в района .. Реших да проверя Джулюница и Стара речка .., но Тодор беше споменал Бряговица.. Я да видя и там за какво става дума... Отидох - харесах – пробвах.. Срещнах..един разочарован от Джулюница.. нямало вода.. А пред мен разпенена вода от пляскащи скобари.. пени се казвам ви като сапун. Места прекрасни .. ма как се лови с мухарка пляскащ скобар...!!?.. Валеше неприятно , прогнозата беше все да е така.. Като си представих как щях да се влача в задръстването през тунелите – я да прибирам навреме.. Направих няколко снимки , колкото да ви покажа как изглеждаха нещата .. и .. назад.. Борко – оня път трябваше да отидем на Лефеджа.! Тодоре – късметлия си ... Уцелихме и времето и мястото. А твоя приятел ... Нали ще си сменяш мухарката!? Роска – не подценявай мястото.. – има и распер.Има и трофейни....има и примитиви...
А сега обещаните картинки..
Пътуването .. с неподправена надежда...Място номер 1Място номер 2Доволният Тодор
Да му завидиш благородно..Много е кленско... Микро Мохиканчето в действие...Ето тук трябва пак да се ходи - Бряговица. Пак.. а как пляскаха скобарите .. не е за описване...
Прекрасно е за мухарка..Борко..От тук ми се иска да подам...
Какво ли живее тук , а Роска?А тук?Взе много да ми харесва тази част от страната...
От тук започна късмета на Тодор.. да не го забравя!
Ще ходим пак .. няма начин..
Поздрави,
Д-р Косьо

п.с.Надявам се Тодор /и колегите/ да няма нищо против да пусна и неговото описание на излета. и реплики на колеги познаващи това прекрасно място..

От Тодор Пон Окт 22, 2007
Ами той д-р Косьо всичко е написал.
И аз понаписах нещо , ама да не се дублираме ще го пратя в iantra.com
Щастлив и доволен ли? Това е слабо казано! Чувствам се удовлетворен, като след секс. Или даже може би по-силно.Слаби са думите за да изразят усещанията ми. Ще кажа само, че Лефеджа е велика река, кефалите са прекрасни риби, а д-р Косьо е истински мухар - всичко което съм чел за мухарите го видях на живо - помощ, съвети, етика.
За себе си съзнавам, че имам още много да уча, но това не ме плаши, а ме радва, защото ми е страшно интересно и носи истинско удовлетворение.
ааа и още. Аз не видях "лъжичката катран" може би защото бях прекалено увлечен от рибите и не мръднах повече от 10-20 метра.
Оптимист съм, че всичко ще се оправи. Тъй или иначе аз помня само хубавото.

Тодор Карнобатлов – Разград

След откачената седмица и обичайните вечерни ракии съм заспал пред телевизора – а щях да вързвам „безотказната”.... Предната вечер вързвах Микромохикани и цяла нощ сънувах кефали... Събуждам се в 23 ч. – никой не се е обаждал, нямам лични съобщения, прогнозата отчайваща .... Имаме мъглява уговорка с колегата Марин за Лефеджа /или някъде там/, но не се търсим. В 2 ч. се събуждам от воя на вятъра и поройния дъжд. Явно ще пропуснем риболова – най-лошите прогнози се сбъднаха, до 4 все вятър и дъжд – край ! Спим! В 8 вече май почти не вали и духа, но не така. Поглеждам телефона СМС от д-р Косьо – на Койнаре е и ще пътува за Пиринец. Обаждам се – ние май се отказваме от риболов – защо времето е перфектно, съвсем тихо и не вали – така ли? Тръгваме ! До 11 сме на Горски Долен Тръмбеш. - Марине тръгваш ли? – Да. Тръгваме! Още от високия бряг забелязвам да се вдигат риби. Разтреперан от адреналин обличам гащеризона и вързвам микромохикан. Не след дълго издърпвам едно кефалче над туфите с водорасли. Имам и други атаки, откачания, но все такива – 12-15 см. и хоп! – видях те! до сухото дърво един кандидат подскача на границата на бързея и тихата вода. Подавам, изчаквам – нищо. Пак подавам пак изчаквам пак нищо и хоп – атака – пропуснах, втора атака – е това вече е друго – един 25 см. приятел се опита да се шмугне във водораслите, но вече късно – първо трябваше да го откача от куката. Жесток плясък в бързея зад гърба ми – кръгом и облавяне на краищата на бързея и вътре. Нищо, но зад мен охооо – наборите на предния кефал май са му заели мястото. Цялото внимание нататък и пак плясък зад гърба ми – ааа ще се дебнем! И се дебнахме докато не видях кой пляска – доста приличен шаран периодично си изкача в цял ръст от бързея.Премествам се на на по-горния вир. Под едно дърво забелязвам много голяма активност на кефала. Да ама с моя кастинг и оборудване не ми достигат 1-2 метра – недостижими. Забелязвам риба с размер като лакът в края на вира. Подавам – нищо, сменям няколко вида мухи и нищо – само се мести по малко напред назад и проблясква със сребърно сияние. Реших, че това е скобар и го зарязах. На близкия край на вира забелязвам усилена активност – подавам коркова муха – ясно – там е детската градина на кефалчетата – 10-на см.Обажда се доктора. Пристига. „Ето ти една „светулка” и една „сръбска” муха. Подаваш точно под дървото/храста и след една идея изчакване почваш да придърпваш с шнура леко, но така, че да прави вълна и като почнеш няма да спираш. Бъди готов за засичане. Само с шнура.” Приблизително такива бяха инструкциите придружени с нагледни примери – започна да ги лови „гол след гол”. Вярно маломерки, ама много. Почнах да поусвоявам техниката – пропуск, пропуск, засечка! Рибата отиде зад гърба ми .... Ясно, че не така...., ясно само с шнура.... и пак – тренировки, тренировки... Май почнах да им разбирам.
В това време звъни телефона „Тодоре, тук на 100 метра по-надолу излизат страшно много и доста прилични. Идвай.” Ето там вече се започна ! На всеки 5-10 секунди риба. Повечето мерни. Почва да вали, спира да вали, но кой ли обръща внимание. „Хайде да пробваме пъстървови мухи”. Доктора пак ме спонсорира с две „безотказни” и както се и очакваше – работят! При това определено излизат по-едри кефали. Но не е за мен тая работа – чистене, миене от слуста, сушене, мазане.... Аз искам да ловя. Слагам пак „сръбската” и дърпам, дърпам .... По едно време водовъртеж, засечка и някой ми сгъна пръта. Усетих силни напъни – 2-3 и толкова. Откачи се без да го видя. Сигурно беше добър.
Не усещам как минава времето. Или задобрявам в засечките или кефалите са ужасно настървени. Засичам почти всички вдигнати риби. Времето лети, смръчава се. Марин се провиква „хайде да тръгваме, че не остави риба в реката не хваната”. Отговарям „още само пет риби и тръгваме”. Пет риби ама за пет минути.... „Хайде още пет?” и така четири пъти. Наистина притъмнява, аз съм премръзнал и схванат. Време е наистина да се спре. С мъка се откъсвам от наркотичната страст. Излизам, побъбряме няколко минути с д-р Косьо и си вземаме довиждане – надявам се за кратко.
Качвам се в колата и установявам, че наистина съм размазан от риболов – точно както искам. Едва карам по обратния път – всичко ме боли, но ми е хубаво, хубаво, както сладката умора и удовлетвореност след добър секс.
Със сигурност това е един от най-запомнящите се излети, които съм имал.
Лефеджа е велика река. Кефалите са прекрасни риби. Д-р Косьо е истински мухар.
А аз имам още много, много да уча, но това не ме плаши, а ме радва защото е страшно интересно и носи истинско удовлетворение.

D-r Zaekov Окт 22, 2007
Майко мила, докторе, това место колко ми лежи на сърце.....
Вира, дето си го дал с папура обрасна миналата година...Там екшъна започваше още в бързея в горния край, под надвесените върби. Преди водата го беше отмила и беше на баластра. В долния край, под върбите, беше се утепало за клен. Надолу реката е засукана около един паднал мост, още по-нататък е и в корекции. Обаче добрите места според мен са над моста/не мога добре да се ориентирам по снимките, май сте били там/. Като тръгнеш срещу течението и подминеш вира под селото /не защото няма риба а защото е дълбок за газене/, след един относително каменлив и бръз участък има вир към километър дълъг, който става за газене след последната си трета, нагоре/ и е бъкан от клен. Същото и по- горните вирове-не дълбоки и с бързеи, надвесени с върби...... Реката е топла, чиста и бъкана с риба-шаран, сом, клен, разпер, мряна, морунаж, скобар...... Приказка!
Д-р Косьо

Здрасти Тодоре,
... ако си мислиш ,че не ти личеше.. многоооого се лъжеш !
Направих си извод .. за да не виждам катрана.. избирам място и не се отделям на повече от 10-20 м. от него /някъде около Тодор! /.

"Майко мила, докторе, това место колко ми лежи на сърце...."
Д-ре Заеков,като видях реката ,честно казано ,доста сърца видях по нея .. Винаги съм твърдял ,че Стара речка е една от най-богатите на клен реки в страната.. ,но Лефеджа е просто по-доброто и издание ..и като добавиш и другите риби... мани , мани... И толкова години съм бил на една мухарка разстояние / Пиринец/.. и не съм го проверил... а имах нишани - болл!!!
За обраслото с папури място... Ми то си е като по учебник ... направо си е мухарски тренажор... Направи ми впечатление ,че водата сега е наистина доста ниска и до колкото разбрах от местните релефа на реката е малко нетипичен за нея .. от там и аномалиите ,които регистрирахме .. То и времето има отношение.Да ,но все пак..има си особености.По-специално разпределението на рибите . Вече са групирани и трябва активно да се търсят.На местата с папурите .. наистина е било без папури / както и на Стара речка... но явно намалялата вода е причината да се позаблатят..Това пък дава други преимущества!
Специално по темата за скобара .. Вчера си направих една кратка литературна справка. Прочетох доста интересни неща .. освен ,че се храни по дъното с водораслите с особено име.. "мъх" по камъните.. опитват и други гадинки .. Предимно дребни плуващи по дъното. Изрично се споменава ,че неподвижна стръв не яде!..Тя трябва да се влачи бавно по дъното. За повърхността ...Единични случаи / за съжаление/ на взимане на насекоми , като понякога се обръща с корема нагоре /защото устата му е отдолу../ за да поеме.. И това най-много ми хареса... Любимо ястие - яйца от мравки!!! Прекрасна тема за мухарска дисертация !.. `Айде сега някой да каже има ли опит.. и какво мисли за поведението на мравченото яйце във водата .. Леко ли е ?Тежко ли е..? Колко е голямо .. ? Кога го има ?Къде "расте"? Как пада ..? По колко падат? Има ли различни цветове..? Миришат ли на нещо...?..От кои мравки..,че са доста видове..?
Сетих се за още едно прочетено нещо..Кълвавнетона скобара е много фино , а горната устна за разлика от долната е месеста и вероятността да се закачи здраво никак не е голяма .Спомних си една зима на р. Стряма бяхме излезли трима със зет ми и един приятел..да ловим скобари на директен телескоп.. Нищо не разбирах ,но ми беше интересно.Ние ловихме, а до нас двама местни - хващаха .. С едни такива "дървени" въдици и тапи от стиропор.Гледах какво правят, но все не улавях тънкия момент.. Накрая си поговорихме с човека ,който хващаше повече.. Оказаха се две неща - тънки влакна / 0.10/ и второто бе усета за засичане. Там беше големия тарикатлък. Сменихме линиите и плувките и започнахме да го имитираме ,до колкото можехме. Резултата не закъсня.. Толкова беях ентусиазиран ,че веднага разработих плувка за скобар - именно с идеята да улавя и най-фините докосвания на линията / и досега не съм виждал подобна! даже, май още я пазя някъде../.. От тогава, а това са много, много години / мале,мале / целенасочено за скобар не съм ходил.. Ходил съм за други риби и за да мразя търмъкчиите.. Сега като чуя скобар веднага си представям р.Струма - Пастух - Бобошево и нагоре.. и освирепели косачи ... Единия хвърля пиратки в долния край на вира - да гони рибата нагоре , а другите косат ли косат...кръв се лее на поразия..Грозна картина казвам ви ...
То е друга тема, де ... но дайте да измислим ,какво да направим с помощта на нашата любима - мухарката...
Косьо