Този Наци - няма спирака .." Огоста,та Огоста..." А , бе и на мен още ми се въртят в главата онези незабравими двуметрови кръгове ,които не ме оставят на мира цяла седмица .. Ма стискам зъби .. не съм като Наци! А, разгеле, обади се Джогата .. Засърбяла го мухарката...И къде, къде ..на "автобуса" за Огоста.. .. Тъкмо се застягахме .. Ето го и "Боянския" . А зададе ли се "Боянския".. винаги очаквайте изненади...! Естествено всеки си имаше конкретна схема в главата и попътно споделяйки случки в блага приказка " се "дотътрихме" /цитирам/ до величавата река.
И какво да видим .. Леките съмнения за неспокойно време постепенно се превърнаха в конкретни факти .. Като ни забрули един бръстнещ вятър.. Шнур ли мухарка ли дагледаш.. А едни вълнички - ту се появяват ту изчезват точно в мястото в което се целиш да подадеш.. Неприятна работа.. Прозорливият Боянски .. веднага се ориентира и взе голямата сопа.. Аз винаги си ходя с по две .. ,но бях заложил по-тежичък шнур на макарето... Наци си знаеше..,а Джогата ,Ах Джогата .. мълчеше.. сякаш вече знаеше ,че ще го оставим без обяд ...
Пръснахме се по най-бързия възможен начин .. Едни на проучване , а други /като мен/ да проверя едни храсти ,които последният път ме накефиха с четирите прилични риби от едно и също място .. Почти на брега!
Уф,този вятър направо ме съсипа.. Бях си навързал по-длъжки поводчета като за голяма и спокойна река .. /че онова чудовище което бях видял ,хич не даваше да се приближа../ а с този вятър направо си танцувах неопределено с мухата във въздуха.
Точно когато си на брега и трябва да подаваш .. аз нервно връзвама нови поводи ... , а пред очитеми все риби ,които чакат с отворени усти.. Как се уцелва ухото на куката в такъв момент?......И`ч не питайте..
Е поне нервното подаване се реализира почти веднага - една мъздруга към 300 г. се метна "като за последно"...За малко да се размине със сръбската "детска играчка".. Поуспокоих се малко .. ,че ще стане работата , но вятъра продължаваше да ме държи в напрежение..
Качих се на познатите места.. ,но все дребнички излизаха .. Реката - ниска и като ,че ли рибите се бяха "спекли".. Големитете въобще ги нямаше...
Тръгнах срещу течението и постепенно настигнах Наци.. Беше се слял с представата си как трябва да се изкарва една неделя. Плавни далечни подавания в познатите подмоли .. и дърпаше ли ,дърпаше..
Ето как изглежда един доволен мухар..
Тъкмо дръпна един по-приличен екземпляр...Фото сесия и обратно..да повика останалите.. Продължих нагоре срещу течението.. ,но пусто все дребнички излизаха.. Тук там по някой "по така".. Вятърът като че ли леко поутихна ,но резултати "йок". Видях Боянския нервно да подава ида подава .. но нещо не беше на кеф.. Джогата вече слизаше обратно към моста .. И той вместо за риби, реши да си говорим за обяд..
Явно нещо не бяхме уцелили.. След кратък сговор решихме да слезем към Мизия .. За там вече писах .. няма да се повтарям..
В сладка приказка неусетно пристигнахме.. По настървението с което "грабнахме " реката веднага си пролича желание за реванш от Хайрединския ни опит..
Боян заложи на харамиите , Наци - кленове.. А чак после разбрах ,че Джогота се е ориентирал също към расперите.. Аз "драснах" на познатите места и набързо разбрах ,че и тук ще е доста "куцо" .На места в които нормално се дърпаха по 3-4 дебели риби .. сега- тук там се прояваше по някой дребосък.. Нещо не беше наред.. А слънчево , а реката бистра като сълза..Водораслите поувяхнали ,реката - с коридори от тях .. тук там игра на дребосък.. Нямаше някаква, кой знае каква, причина...
Съгласих се ,че риболова ще е труден .. и минах на експерименти..
Настроих се на "дойци".. все пак това и е интересното на тази река в този участък..
Резултатът не закъсня..
А тук Джогата и се чуди.. не се срещат по близките до София риболовни полета..
Ето още една красавица..Обаждаха се и скленчета..Е не са трофейни ,но все пак някаква живинка..
В далечината мярнах "Боянския" как отпраши да гони расперите .. "После разбрах .. "М.. му - От десет .. един..".. Явно ги е имало и са бухали подобаващо...
Разбрах ,че и Джогата е дръпнал първия си распер на стример .. Но интересното е как му скъса един бая дебел точно пред очите ми .. Така се изшльопа при обръщането варху стримера .. ,че ни стана ясно .. Ето за това хората ходят да го ловят.. и полудяват..завинаги.. А някои мъчехме мъздружките.. Почна да ми става интересна тази риба .. с тези нервни пъдръпвания и изстрелвания към мухата.. Боян стоеше на отсрещния бряг .. "Виждам цяло стадо под дървото".. да ама над стадото има поне около метър -метър и половина вода .. и се движи..как да я вдигнеш /рибата/и провокираш..Колкото и да е странно .. с много настояване .. някоя не издържаше и се меткаше на мухата.. Почнах да си правя някои изводи за тази интересна риба.. Движи се на стада , плашлива е ,красива е . На бързеите взима стръвно като пъстърва.. може и с по големи примамки - тип насекомо.. А на тихите места .. "оная" схема с пъстървовите мухи.. Екперимента подължава.. ,но ми беше най-интересно когато подавах в един сляп ръкав при абсолютно спокойна вода.. Дълго подаване .. и оставяш мухата да стои .. Нищо не правиш ../ а само нервно се точиш../ и след около две три минути ,нещо чудовищтно се изплясква върху мухата .. и ти спокойно прибираш..очаквайки поне килограмова риба .. , а то се оказва мъздружка ,която едва провисва от длантата ти..Но пък екшъна си е направо каляващ нервите..
Настроихме се към приключване и заключителна равносметка ..
Тя изглеждаше така.
Дружината..в надскачащ спор..в който всичко си вярваме.. За радост на рибите "Боянския" има и друго хоби.. иначе тежко им..
.. което продължихме в приятна обстановка в едно Ботевградско ресторантче.. /За което вече съм се записал .. като мембър..!.. Толкова е `арно и то вече няколко години!/ Риболова не беше ,кой знае какво ,но остави приятни впечатления от голямата интересна река с причудливи и капризни риби .. Приятната компания заличи острите ръбчета от тегавия риболов.. Така ,че съм доволен..
Пък и понаучих малко повечко за мъздругите..Например ,че захаресваха "Безотказната" ми мушица..,която публикувам по молба на Иво /Кентавър/.
Дано и колегите са прекарали така приятно .. както аз.. Д-р Косьо
П.С....още два забравени кадъра..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари