Що така “постничко, бе Бат Стане?!

..или Широка Поляна по никое време
Бат стане,Бат Стане ..е бива ли така “постно” .. То твойто малко напомня оная приказка за детенцето, дето разказало "Червената шапчица" като " Ам - бабата , бум- пушката". Къде "червена" , къде "шапчица"... За "вълка" .. да не говорим.. Не пролича вълнението от безсънната нощ на някои, на които им беше за пъви път. Нескончаемите черни истории на Петко, който сам се определи като "Майстор на късия / тук въобще не съм съгласен/ разказ". Е`га ти късия разказ .. от 5 ч. на единия до 22 ч. на другия ден.. , Ако това е късия , как ли ще изглежда .. дългия!? То не бяха затрупани от сняг коли, то не бяха ударени глигани , хванати риби , обърнати лодки , замръзнали хора, счупени брони.. А ние пътувахме към един несигурен лед все пак..?! Ще ми трябват още поне 24ч. за да възпроизведа една десета част от чутите истории. Пък да не говорим за дзурлите и тъпана с мощтност около 110 децибела .. в местната Доспатска кръчма ..,които не само, че свиреха всички песни по един и същи начин, та не се разбираше кога почват и кога свършват и какво всъщност свирят, но и Контрата държеше това да става някъде между тъпанчето и ушните костици ... Така че " острата слухова травма".. да изкара поне два последователни ТЕЛК-а - с гаранция!.. Ми то очарованието на първите потрепвания на кивока , след ребуса- къде да дупчим...Къде го пропусна...? Е.е..х забравил си ти, че като се ходи на лед трябва да е двудневно .Кой знае какво си мислил докато държиш "балалайката"... А да вид`я най-щастливия човек на земята!? .. Иначе си има име - Янко!.. От четири месеца се е наточил... И , че се сбъднаха мечтите на човека.. Та чак лед на първи декември докара... Ех... три реда и толкоз...! Не става така..! Я виж какви кадри .. как да не ти се разтупка сърцето.. Ми Контрата като си спраска калника и обърна бронята - Ама е доволен .. Отсякъл три дървета / за да влезем / и той язовира му го връща .. Ма, що на него .. не разбрах.. То в края на краищата ние се възползвахме от удобството... Ех..х.. Бат Стане, Бат Стане.... Виж за какво говоря...Как да пропусна определението за това ,което се случи на Ачо " Не съм се чувствал така от Лефеджа!" Тези, които следят мухарските теми - ще се досетят.. А му беше за първи път .. Прощъпулник.. Така го направи, като че ли беше най-естественото нещо на света... Пък и три вида риби хвана .. ей така - От раз... Да.,.да....Истина ви казвам.. Гледай сега... Ей така ни посрещна леда... до брега..Ми то платна от ръката на Твореца..А така беше приготвил едно друго място ..Ма за най-смелите.. тия дето са готови и да цопнат..за видят. Да стъпиш..поне за малко на мечтаната мозайка от ония най луксозните..и най-живописните...А иначе - Като стъкло... че се и виждаше през него.. А слънце ,слънце... Половината вода ,половината лед.. А сега де.. иди стъпи..!Всички сме си по местата.. Щото има за какво!
Някой са от най-усмихнатите .. Макар и с жилетка.. от "ония"! Че е на 10 м. над дъното...върху една коричка лед..След разказите на Петко и аз се замислих над покупката на такава..! Той си беше с "плаващия" човека и можеше да си разкаааазва...От това начало - на къде по-добре ..? И се отвориха едни... за многобройни успешни риболови...Как да не ти трепне отвъртре...В точното време на точното място... Въпреки Петковото.. " А сега една истинска история... " от която кръвта ти се смразява..." Ако го приемеш за сериозно , де..!А това никога и при никакви обстоятелства не го правете сам.. Има приятели..споделяйте..!Ето така трябва да изглежда всеки щастливец...въпреки педиатричните порции и малоумния сервитьор..А така ми изглежда концентрираният разказ - "No comment"Как да го опишеш..!?Ей така изглеждаха нещта . пак сте по-близо ,но всъщност наистина много ,много далече...
Благодаря Контра ,че ни провокира , Благодаря Ачо,че се осмели и ме впечатли с разбирането си за планината, Благодаря Янко за ентусиазма и заразителното ти "мормишкино"настървение, Благодаря Петко ,че постоянните ти истории с "неочакван край.." намалиха разликата - Сигнал / Шум между почти войнстващите музиканти и ромона на подащите кристалчета лед.. Без теб децибелите щяха да ни се струват като 300-та. А и остротата на изживяването, което непрекъснато свързвахме с някоя от твоите почти трагично завършващи пиеси ,непрекъснато ни изненадваше с факта, че все още не ни се е случило .. Цели два дни живеехме с прокобата на очакването.. И все ни се разминаваше..Облекчено си отдъхвахме всеки път.. когато разбирахме ,че все пак сме в друго време и действителност... Благодаря и на хубавото време ,което просто ни подари най-големия си подарък..Ха сега наточете мормишките и се пригответе..., че ще ходим пак..!
Д-р Косьо