Трябва или не трябва „ да откриваме топлата вода”.

IN MEMORIAM…

Много пъти се е коментирало.
И всеки път отговорите са еднакво общи и неприемливи както в едната, така и в другата посока.
Това ме накара отнова да се замисля, дали въобще нещо някога е открито или непрекъснато си е около нас... Едни го виждат, други не. Спорихме, преди много време с един приятел (*сега- виден отличен хирург), кога започва да „бие" сърцето - чисто биологически. Кога точно започва всичко - от непулсираща част от ембрион, до възрастно вълнуващо се сърце, с всичките му електрически и звукови феномени. И пак така, неопределено увисна въпроса в пространството../въпреки многобройните справки и консултации/. За спиранeто всички знаем. Но кога започват нещата? Започват ли въобще?
Или са си тук и са си такива. Винаги.. и постоянно..Просто се спъваме понякога в тях, и щем не щем ги забелязваме...

Пиша това по повод една тъжна вест. Почина една много странна жена. Не ми е била близка, не съм предполагал, че ще се „спъна” именно с нея. Трудно приемах неадекватното и поведение, противоречащо на много от писаните и неписаните професионални практики.
Незнайно защо, всъщност „знайно”, се постарах да подкрепя ентусиазма и в прагматичен план. Ако може – да стане. Но за друго исках да кажа. Поддържайки яркият и позитивизъм, се натъкнах на нещо направо смайващо. Признавам си, че на много от контактите ни гледах с леко пренебрежение. Не правеше нищо, с което да покаже задължителният минимален професионализъм - да бъдеш точно на това място и по това врeме. Направо се отчайвах - няколко пъти, когато наистина виждах фрапиращи несъответствия, Не само с медицинската логика, но и в чисто паспортната ако щеш - изследванията на един пациент се "закачат" /по чисто невнимание/ на името на друг.. !!? Нещо абсолютно недопустимо и направо опасно, погледнато от съответният ъгъл. Но.. това е. фактите са такива и нищо не мога да направя. Нееднократно се опитвах да разбера защо и как.. и накрая приех, че просто не трябва да навлизам в дълбочина. Пропусках повечето покрай ушите си .. и активно чаках да изчерпим конкретният ни повод за общуване.

И... и нещото, което непрекъснато не ми даваше мира.. е ,че зад такова поведение не може да няма причина. Каква?!В началото можех само да подозирам. Има няколко диагнози, включващи подобно поведение. Точно страха да не излезе вярно ме спираше да мисля нататък. Какво ме интересува? Беше толкова далеч от ежедневието ми, че въобще го прескачах съвършенно осъзнато....

Един ден... /Този ден никога няма да забравя!/ Пак така неангажиращо си бъбрехме на полу-професионални теми когато, ей тъй, в разговора вметна изречение с което ме вцепени! Беше на тема офталмология. Че хората, които идват в кабинета и са доста селектирани, с определени, конкретни диагнози. Този поток си е естествена предпоставка за извличане на редки диагностични елементи, които можеш да чакаш с десетки години. А може и да не дочакаш. И тогава прозрях... Тя, бе докосната „от Горе”! Бе разбрала нещо, с което всеки ден, всеки средностатичстически офталмолог, навсякъде по света, се среща ежедневно...,но никога не е поглеждал от този ъгъл. Жената бе прозряла нещо толкова просто и естествено. Може би най-простото и най-естественото. И точно за това - гениално. Втрещих се наистина! Не бях се замислял и аз. Нали винаги се учим по определен утвърден от практиката начин и преставаме да мислим.

Тя бе открила елементарна логическа връзка, която никой, никаде не беше се сетил да опише и най-вече да ползва! Толкова просто нещо и толкова очевидно и ефективно! Искаше само леко оформление – да се опише като методика и да се събере малко статистика. Че работи е повече от очевидно. Така ми се завъртя главата, че не изтраях. Казах и „- Защо не го публикуваш, направи, го ..” Доценти ,професори ... Поне на мен не ми е извество някой от тях да го е забелязал и описал. Какво по-лесно от това. Всеки ден ти е в ръцете. Имаш натрупаният опит..” Наистина, бях смаян от простотата и гениалността. Втурнах се, с каквото мога да помогна „ - Така ясно го казахте, не може ли да ми го напишете...?! „ Бе смайващата реплика, която чух...”. Това си е ваша идея и ваш труд, аз просто го формулирах - нищо повече! ”.. - " Не,не, напишете ми го, моля. Аз ще го представя на ръководството на болницата..” . „-Добре! „- се чух да казвам, смаян от рязко даденият „заден ход”. Усетих уплах от сблъсъка с бюрократичната система - или по-точно липсата на опит и сили. Или просто нежелание, да се занимава с това. От друга страна, "прочетох" в очите и изведнъж осъзнато самоуважение. Все едно завиждаше на себе си, за тази неочаквана самоизява, добила смисъл от погледа отвън. Вчера, с колеги се заговорихме за онзи философски постулат, че „ нищо не може да бъде измерено точно, защото с факта на меренето изменяме обекта на мерене..” . Така и сега, с факта на проява на интерес, неясното се изясни и повлече всички сложности с реализирането му. И хубаво, и практично, и същевременно в несигурни неопитни ръце...и хаотично поведение. Направих, каквото зависеше от мен. За два дни бях готов. Сглобих една страничка наситен текст, изясняващ гениалното прозрение. Написах го от мое име към ръковоството на болницата с главно действащо лице - собствената им докторица. /с цялата ми гузност, утрояваща старанието ми да компенсирам така дълго недооценяваното./
Старах се много. Написах го. Връчих и го, с чувството за удовлетвореност от изпълнен дълг и лека гордост от съпричастността. Очаквах реакцията и с неподправено любопитство. Активно търсех да открия същият плам, но вече в посока реализиране на идеята.
..............Отмина месеца. Отминаха два .. и тогава си припомних притеснено изломотената реплика. ”-Това, аз ли съм го направила?!" Беше ми убягнала (репликата).. отначало. После си спомних, че всъщност, именно ентусиазма ми не даде на тази жена възможността да си каже точно какво мисли да направи. Аз и не попитах!? За мен бе ясно и просто. Явно не за всеки е било така. Нещата спряха на прага. На прага на невъзможността да преодолееш себе си. Да оформиш многогодишният си труд от свое име. С цялата тежест и логика на ежедневния опит и несигурност в себе си..., чакаща външни критерии за истинност. Не го разбрах. Не исках да го разбера. Не може да има такава ситуация..!? А всъщност, вече беше факт! Листът остана нередактиран. Остана ням и неподвижен.., сред цялата тази „въртележка” от незначителни, дребнави, несъществени, тровещи нервите ни стандартни, многократно повтарящи се ситуации...
Нататък - не знам .... Не знам ...и досега. Преди три дни, случайно разбрах, че жената вече я няма.. И я няма по същият нелеп начин, по който всеки пропуска това, което ни прави такива каквито сме!

Много пъти се е коментирало : Дали трябва или не трябва „да откриваме топлата вода”.
...Дали въобще нещо, някога е открито или непрекъсанто си е около нас ...
Едни го виждат други не...

Спорихме преди време с един приятел ....

София ,
03.07.2009 г. В памет на д-р ....................