Седмицата се изтърколи под знака „неопределено". Да работим, ли ? Да почиваме, ли? Всичко е като замряло.Като през отпуските, въпреки, че до тях има поне още месец.Усещане за неопреденост витаеше през цялото време.
Вероятно икономическите кризи започват така.Нещо като хрема преди повалянето от болки в мускулите и кръста.Или преди възстановяване, ако имаш останали сили за това.
Нещо неестествено имаше и в подготовката.. Нестествеността стана очевадна в момента в който чух поредната прогноза за времето. Добре е, че поне високите температури са налични. Тълкувам ги като „горещ” динамичен процес за разрешаване на нещата.. Дори и в лоша светлина да е. Нещо като парадоксална гаранция за резултат. И ето часът наближи до предела.. Температурата също.. 38 – 39 градуса.. !!!Беше топло , горещо ..а се предвиждаше температурите да се покачват! На къде..!?
Започвам разрешаването.. Пълня колата с всичко внимателно събирано през седмицата.. В най-голямата жега.. натискам педала и едвам успявам да избегна две катастрофи..? Мисля ,че съм трезв.. , но бързам.. Бързам да срещтна неопределеността .. Там на реката на която съм обещал, да дойдем с приятели. Пътуват без мен.Бързи са. Вече са там и практически вече определят неопределеността си. А аз не съм .. Още се лутам между прегрелите мудни шофьори, кой знае защо, тръгнали да ме бавят и стряскат.. по пътищата..
Трудно си спомнях всичко ли взех. Мисля, че -”Да”.. В последният момент –мисля ,че - „Не” ..Така е винаги ... когато се готвиш от делече..Все тая .. вече съм на път. На път да присъстваме на нещо екзотично и неповторимо. Първо впечатление можеш да направиш веднъж! Е,аз исках да видя това първо впечатление на тези, които не се бяха срещали с Любимата река. Щеше ли да ги приеме, така, както нас .. Има ше ли смисъл нашето присъствие. Поканихме ги без да я питаме, разчитайки на двупосочното дългогодишно доверие. Тънка беше нишката.. да не „предобрим”- като казваше един приятел. И тънка и важна.Бих казал особено важна.Точно тази последната стъпка, която превръща препечната златиста коричка в горчилка от въглен с дълготраен, неприятен привкус.Разчитам на вътрешната си убеденост, че когато си искрен - всичко помага. Ще помогне и тя -Реката.
„Нещо не се получава”, „Не става..” все реплики изказани с лека нотка на съжаление и доловим елемент на разочарование. ”Нещо не е така..” Репликите бяха на приятели попаднали от четеното пред компютрите в реалното от картинките. Винаги има такъв елемент. Започваш да се съмняваш в себе си.”Дали разбрах това, което е писано”.”Дали видях, това което е показано..”. Това е нормално и естествено.Особено-нормално и особено-естествено.. за мислещите и участващите..
„На нас 6 часа назад не ни стигнаха да обсъдим всичко, което се случи - прекалено много бяха преживяванията Ако има как всяка седмица ще идвам ” пък беше, нещото което което премахна моите съмнения и незададени въпроси. „Дали разбрах това, което е казано”,”Дали видях, това което не е казано и показано..”
Забравих нощният пушек лепнещ по влажната кожа. Забравих безсънието в тъмната жега.. Забравих алтернативно включените мивка и душ. Или едното или другото... ?!.. Ако въобще има какво да потече като ги отвориш..
Забравих всичко.За да запомня останалото. Кое е останалото? Останалото е онази искрица на сблъсъка с непознатото, която зарежда за винаги. Да го направиш. Да го направиш за първи път. Онзи устрем да се наситиш, попаднал на точното време и точното място. Онази тръпка да ти се случат нещата..Да ги познаеш, въпреки всичките ти колебания и неяснота...
Разбираш.. разбираш..разбираш..И ти е хубаво и спокойно.. Нещата се случват, случват се като „на кино” ..Някъде около теб върви невидим сценария..Ти го знаеш на изуст.Опрял си се на него. Предвиждаш почти всяка следваща стъпка и пак ти е интересно и пак е завладяващо прелестно. Дишаш с пълни гърди. Не искаш да се криеш зад очилата. Искаш да видиш всичко в неподправената истинност и красота..Ухае на прелест.. Ухае на реални събития в живота ни. Тези, заради които, уж се подготвяме непрестанно и все се оказваме неподготвени.
Събуждаме си рефлексите.Най –верният критерий, оформен от природата и еволюцията, за да намести и изтрие всички „бъгове”, породени от ежедневната ни инертност и ленност.
Такива мисли, с благостта на свеж ендорфин, преминават през кожата.. и ръсят наоколо..
...ЗА КОЕТО, СЪМ БЛАГОДАРЕН НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЛИ!...
/Бр.Ди.Ро.Ил.Ач.Лю.Ми/
Д-р Косьо,
София
Две без една снимки от Ро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари