Мухарска среща Осеново 2009

Време е да напиша и аз някой ред за проведената наскоро Мухарска среща.
Многото впечатления малко по малко се осмислиха и някак вече изкристализира същността. Ще започна от зад на пред ..От към резултата..
Осеново `09 е от тези мухарски срещи, каквито винаги съм си представял, че трябва да бъдат: Открити, естествени, непринудени.. и полезни.
Аз я намирам за една от важните за тази година по много причини. Първата и най-важната е, че тя даде една гарантирана опорна точка. Имам пред вид, че се срещнахме с човек, който категорично е наясно с нещата. Човек, който знае, може, може и да покаже, може и да прецени. Това е! Не случайно, навсякъде по света,хората опитват въвеждането на стандарти. Стандарта трябва да гарантира минимума и стъпването ” на правия път”. Това ми беше основното усещане от срещата.Стъпването "на здраво". Нещо като „флайфишинг доктор”. Проверява връзките и поведението.”Чеква” комбинацията и дава ”лечението”.. Пък ти, ако искаш го следвай, ако искаш, недей.. Много ми хареса именно възможността да видя това, което за повечето хора по света е нещо нормално и естествено..,а при нас непрекъснато сами откриваме и осъзнаваме.Ачо, май най-добре го каза..”Искам критика!„.Иначе няма научаване. Няколко пъти вече ми се е случвало да присъствам при "Демо" на някое от филмчетата, които отвреме навреме правя. Някой колега се вижда на екран и пита с нескрита изненада в очите „Ама това аз ли съм?! Леле.. колко” дървено” подавам..” И всеки път възниква въпроса .. Ами сега?! Че е „дървено, го видях”.А сега? Какво да правя?!” Критерии никакви ..или , хайде.., Почти никакви..
Ами, лесно е ..Много е лесно..Само трябва да ти се обадят по телефона или да прочетеш в Нета за Мухарска среща в с. Осеново Варненско. И готово!
Там ще присъства..Тодор Атанасов … Специален гост от Германия.Член на Европейската Асоциация по флай-фишинг. Участник–връзвач на всички големи световни форуми. Сертифициран кастинг-инструктор..и т.н.и т.н. .. Лесно, лесно, но човекът ,колко труд е вложил никой не пита.. Отидохме на готово с широко отворени очи и уши..и попивахме,и попивахме. Че е сладко, сладко е така.. , но пък яко захапвахме „дръвцето” с нескопосатният си кастинг..: „Боли ме рамото..боли ме лакътя, боли ме .. Имам мазоли..” Как няма да те боли ..?! „ Щом те боли .. значи не правиш нещата, както трябва”. Позната е репликата, но някак по-иначе звучи от знаещ и опитен човек. Че, имаме всички - имаме/мазоли/.Те са ни любимите! С нескрита гордост ги подаваме на пред, на зад. Именно трудът в грешната посока ни ги е докарал.. От друга страна, пък , именно с тях.. сме хванали рибите си . Как да се разделим с присъствието им?! Нали са си наши.Любимите ни мазоли...!
Е, Тео показа… „ Ето така подаваш зад камък. Ето така ще засичаш срещу течението .Ето така се подава само с върха.. А "Спей" с две ръце..!!! Шнура следва върха на въдицата.. Правиш „мендинг”, правиш "суич"..” И какво се оказа? ..Оказа се, че не познаваме азбуката.. Не познаваме буквите, а искаме да говорим. За себе си признавам. Никога не съм отделял специално внимание на кастинга. Нещо повече с ръка на сърцето, признавам, че даже го бях сложил в графата „загубено за риболов време”.. Ето единият от важните резултатаи от Осеново`09.. Аз съм си мислил, а хората знаят,че това епрекият път… Знаейки и можейки, ще спестиш много повече време за риболов. Нещо повече .. Върхът в мухарството: Да подадеш три пъти и да хванеш трите предварително планирани риби.. може да стане единствено и само с великолепен и точно пресметнат кастинг. Може да звучи малко пресилено..,но не е! Вече за втори път, след срещата, опитвам да ловя риби,внимавайки за кастинга си .. И какво установявам.. Подавам безумно! Да, успявам да подам точно където искам,точно с колкото искам шнур да легне върху водата..но никога не съм сигурен ,че ще го направя "от раз".. Резултат ще има! Да!.. и всичко което предшества резултата е твърде неразбрано, неосмислено и неосъзнато.. Понякога става, понякога ..не!.. И тук,трябва задължитено да кажа.. Най-лесно е да си отличник… Спестява се време и главоболия.. Отличник,отличник.. ми, като нямаме школа.. Няма кой да ти хване ръката.. Няма го камъка /крайъгълният/около който да се завърти.. и надгради..
Къде е основата? Да! Летим! Що-годе сме се научили,а няма от какво да се отблъснем, да отскочим.. Летим си във въздуха.. и всичко си стои там.. Във въздуха .. без логика..без глас, съответно без смисъл, макар и с видим резултат.
На какво ще научим тези след нас..?Ми, просто е – На същото..Това, което правим ,но не разбираме.. Ей така се лети .Ако можеш - задръж се .. Ако, не .. Блъскай си главата в стената.. и се прави на много умен..или малоумен..каквото ти хареса..
Да не става прекалено самокритично,все пак.Изводът, поне за мен, е да се започне отново и то системно. . Това, което осъзнах е, че наистина трябва да се гради основа. Винаги трябва да я има. Да научим азбуката. Да научим да пишем поне буквите с мухарката, за да можем да комуникираме.. За да вържем освен двата края на говоренето и двата края на мухаренето,и то, такова,каквото се практикува по света. Да обменяме мисли адекватно, с вложен един и същи смисъл в думите.. Тогава наистина ще дръпнем напред, ще се научим и да се развиваме..и надграждаме с по-малко мазоли по ръцете и най-вече в главите ни./Пак да летим, но вече целенасочено и осъзнато..
Убеден съм напълно ,че всичко, което направим след това, ще има съвсем друг, далеч по-пълен смисъл.. и ще носи дълбоко лично удовлетворение.
Нататък , който иска, който.. не .., но основа трябва да има.Ако ще и пренебрегната!
Още малко ще „залитна”,че така здраво ми се запечата кадъра с лястовичките..и аналогията му с действителността ни .. ,че не удържах да го пропусна..Кадър - символика. Как го прочетох ли?..… Множество мухари закачени на мухарската жица.. Къде,по групи ,къде самостоятелно полетели ..или кацнали. Уж обединени ,но всъщност разделени със собствената поза и компания.. Че даже са и три .. /жиците на мухарството/.. Две успоредни линии.. уж предназначени да свързват някого с някого.. Ма, при нас са си почти успоредни, и май така ще си останат : Несвързващи никого..
На татък е позитивното..и конкретното..Двора с портата..разделящ обикновените хора.. тръгнали към кръчмата от тези, пренебрегнали я заради поляната..Поляната.. погалена от слънцето за предстоящото надхвърляне..Имахме и публика.. Следяща с непонятно любопитство.. още по-непонятно интригуваните типове размахващи тояги..и шнурове..Тео с цялата му деликатна грижовност да обърне внимание на всеки!Кутиите, които минаха през ръцете на всички.Лично за мен бе много любопитно! Както се казва„По мухите им ще ги познате”:-).

А това е „Елегантността”, въплътила в себе си оригиналната /и лесна!/технология на Тео..Всъщност,в ръцете на Майстора всичко изглежда повече от лесно!!!
Потвърждението..в морски вариант, със същата оригинална хватка за приковаване на вниманието..А, че обстановката беше трескаво творческа .. не остана никакво съмнение..
От една страна беше естествено и нормално , а от друга впечатляващо полезна и запълваща отдавна съществуващите празнини в осъзнаването, разбирането и моженето..
Май този кадър най- много ми допадна като символика на срещата. Не се вижда Тео..,но всички присъствали знаем ,че той свърши тази работа.Тази със замислянето, но вече не случайно и хаотично,а в точно определената посока!Лична и различна за всеки от нас.Как спонтанно този човек ни накара да се вгледаме в себе си и да си зададем онези въпроси ,които,чисто по български,винаги сме избягвали!?Още няколко кадъра..
Може да ви се стори, че не пиша по същество.. ,но за мен това е важното и го споделям…
Благоря на Росен за непресъхващият ентусиазъм, който,със сигурност, му отне поне един час от началното училище/Роска, масите бяха шест! :-) Борко е Голем! и т.н.. Благодаря му.. ,че ме подразни достатъчно за да ме провокира да дойда. Благодаря на Ачо, че споделя „безумието ми”. Благодяря на Мавро, че най-накрая излезе на светло. Благодаря на Пенко.. за изразено личният подход в това, което прави и споделя..Благодаря на Юли,Иво,Дейв.. и невидимата дружина наоколо, която позволи всичко това да се случи. Надявам се и те да получат своето от вече доволните си съпрузи..,леко гузни заради собственото им „егоистично” поведение.

Тодоре, Благодаря ти лично за това, че дойде и сподели..Незнам до колко ти достави удоволствие, но за мен си беше истински подарък, от тези, които не мога да си купя! Пося нещо, което тепърва ще поливаме и ще се грижим да порасне!

Осеново `09 беше от тези мухарски срещи, каквито винаги съм си представял : Открити, естествени, непринудени.. и полезни..”Ужасно” полезни..!

С уважение,нескрито удоволствие и благодарност,
Д-р Косьо

п.с.А тази снимка си е час от двудневното преживяване.Пускам я, все пак да се знае,че риби се ловят и без кастинг :-). Вече знам, че иначе е по-лесно и доста по-красиво!А щом е толкова красиво няма начин да не е вярно!