Даже и не предполагах, че съм тръгнал за снимки. Все распери ми бяха в главата. И най-вече теоретично. Препрочетох някой статии за тях и като стигнах на реката. Тя отново нищо не ми говореше. Мислим на различни езици. Тя си крие расперите. Отвреме навреме ми покаже по някой, колкото да поддържа интереса.А аз се чеша обезсърчено по главата. Имаше някаква тръпка в това да си мислиш за едно, а пък да правиш друго. То, май, в целият ни живот е така правим едно, до като си мислим за друго. Все някак се оправяме.Понякога даже много добре. Пак се сетих за една от тезите /по специалността ми/ как работят "пръчиците".За да виждаш именно с тях ..трябва да гледаш другаде.Особено пък ако това, което исксаш да видиш се движи.Направо ще ги раздразниш - 100 %-та гаранция. Ето така и аз.Държа въдица, мисля си за распери, а невероятните гледки се редуват пред погледа ми. Замайват ми главата.Не може така!Бръкнах си в джоба и се заканих.Поех дълбоко въздух /чете се избутване на риболова встрани/и произнесох определящата реплика - „Днес ще снимам”. Двусмислието на поведение продължаваше да ме държи в неизвестност.В едната ръка мухарката.В другата апарата. Обикновено, в тази ситуация не се получава нито едното нито другото.Този път, обаче,”Не”!!! Лових си кадри „на поразия”. Единственото, за което съжалих е, че не си поиграх повече с ръчните настройки.Статив нямах под ръка.Естествено е в колата.Но пръстите си ги носех.Тях си ги имам, но замайването от бинарното поведение ги беше парализирало. Окото гледа - пръстите не реагират.Ми, как да реагират като виждаш Божествени картини. Редуват се една след друга. Насищат съзнанаието до такава степен, че го превръщат почти в епилептичен припадък.Пълна дисоциация и релакс. Като истинси сеанс за отдаденост благоразположение и спокойствие. Е, тематиката е ясна. Мисля да не уточнявам. Чували сте много пъти репликата „Магията на риболова” и т.н. Все поизносени фрази от този тип. Звучащи, уж обещаващо, но по-скоро вехто и някак изхабено–носталгично.Това, което бе пред очите ми ,със сигурност,бе друго..Точно "от татък". Нещо съвършенно различно.Напрегнато и силно.Богато и наситено. Облъчващ натиск, мощ и нежност едновременно. Необяснимо е! Не се разказва. Няма как. Просто вижте. А това, което ще усетите е толкова, толкова малко.Просто е повод да бръкнеш и извадиш онази болка в гърба и рамото, мазолите по ръцете си ..схванатият врат ..и си припомниш неизброимата бройка похарчени примамки /с кеф/. Неумолимият натиск на реката в коленете, отксъсваща те коварно от дъното.Къпах се.Няколко пъти (мислено).Обходих с поглед всичките аксесоари - вързани по мен. Чудех се как да задържа въдицата, докато плувам. Как да не позволя да влезе вода в гащеризона докато ме носи водата. Как .. как .. как.. всичко това ще се случи ей сега.Почти веднага.Със следващата крачка напред, а още по сигурно е с тази назад.И ти е страшно и ти е хубаво едновременно. И там някъде са рибите.Между къпането ти и удобното място за подаване.Местят се. Ако успееш да намериш удобната позиция.Само чакат да си готов .. и..се преместват.Точно толкова , колкото да не ти достигне метър. Така е.. Сгодата отстапва предизвикателно, непрекъснато и безкрайно.Ще се опитваме. Ще се стараем все така упорито и с настървение да намерим онзи комфорт, който с благостта на лятно вечерното уиски под лекия бриз, ще ни накара да се усмихнем на безразсъдното в нас, донесло успехът в надпревара със себе си..
Е, този път „Си свърших работата”. Отдавна не се бях чувствал толкова доволен не от главната, а от „другата работа".
Е, ще почерпя, разбира се ..Нека започна от "Котела със страсти", в който тридневно скочихме надолу с главата..
Мястото с голямо "М". Зарязахме останалите заради него!
И аз ще ловя/Росен/,но с "3-CCD" на три части събрани в единият край.. 
С леко носталгичен полъх..
За да сме първи и спазим правилото."За распер се ходи с кола". После разбрахме, че трябвало с "Дачия". Ами сега?!
"Предстоене"
Росеновият подход 1 /Като видях снимките разбрах защо ни заведе именно там!/;-)
Росеновият подход 2..
Ами забравихме си репликите.. Трябваше да попитаме за някоя вълшебна думичката.. за да стане работата.. Всичко останало го бяхме нацелили.
Пълно съсредоточаване... и вълшебството наоколо..
Необятно и обещаващо.
Връзката между земята и "горе"-то.
Направо да не смееш да подадеш ... ни шнур .. ни муха.. ,камо ли нещо по-така..
Това беше и е най-расперското място.
Нищо да не пропуснем. "Двуножникът" Росен
Спокойствието цареше навсякъде. За съжаление и сред расперите. 
Като стана дума за кастинг и дистанции.Ачо се представи отлично със "Зейна" и стримерите..!
Истина си беше.Магията е пълна.
На ето това място.. дебнехме..и се надявахме много.
А това си е Бранко-вата рибка.
Точно тези бяха най-честите ни посетители, въпреки "распер-ените" ни мечтания.
Нарочно я направих такава - дълга, дълга.По повод расперите, де..Бухат пред теб, а се ловят на дистанция..
Русенската "Патагония"- каквато я видях. 
Има и друго.За тези,които трудно четат подобни неща.... Къде бяхме ,колко риби хванахме, какви и колко см.. надлъж и напреко..На какво..Цвета,на мухата.. А, забравих и за клюката .. с кого..и как,.А те хванаха ли? .. Ама с каква въдица..и шнур.. М.м... ще си купя такава.. Явно много ги лови.. и т.н... уж "основните" неща хич няма да пиша. Тях умишлено оставям далече,далече..Ама наистина много далече..
п.с. и тези кадри ми харесаха...
Косьо
Страхотни снимки!
ОтговорИзтриване