Есенни кефали "09, предизвикателство отново.

Уж прекрасно време за риболов, но риболова си е труден.Не е толкова труден, трудно e да се намери мястото, в което се спотайват представителните риби. Реката изглежда, и е бистра и приветлива. Слънцето ме радва с присъствието си. Есента, естествено е оцветила дърветата на около.Колко странно.Всичко е направила от зеленото..от едва доловимото жълто...до безмислено агресивното червено.Пуска по някой обагрен лист по повърхността. Как да не се впечатля от хармонията. Да не забравя, че и рибки се виждаха .. Вярно, доста са малки, но все пак някаква живинка в „търсената ” посока. Трескаво приготвям мухарката : Новата ми „стара” придобивка-третият ми „Митчел”.. Странното се случва понякога.. Когато тръгна по улиците на някой по-рядко посещаван град и нещо започва да ме тегли към някой магазин.. За риболовни принадлежности, разбира се .. и оглеждам ,оглеждам… Чета по рафтовете начина на риболов в района. Чета за интересите на местните риболовци.И преди за пореден път да констатирам, че мухарството и тук не е на почит,се сещам за притчата : Като ти се е паднал лимона и ..така нататък. И най-накрая уверено измъквам затрупана оригинална френска мухарка! Кой знае кога и от кого внесена и.."активно" забравена под купища други, знайни и незнайни въдици.
Благоря ви колеги, че не сте ровили старателно.
Благодаря ви и за това, че не сте я наранили във времето. И ето я сега цяла, почистена, лъсната и съживена..Обзаведена е подобаващо и готова за „бой”.Така се беше „наперила” само река и дай и виж!!!...Сякаш за да компенсира годините забрава.Едвам я спирах да не се разчевръсти и сама да хваща риби по реката :-)
Не разпологах с много време. Мястото що годе го познавах.. С него завърших пропиляният си двудневен риболов!..
Е какво да кажа.. риби много, но малки .. Най-голямата около 26-28 см.. Но за друго бях започнал да пиша.. Поведението им. Наистина, почти винаги има голяма разлика в поведението на малките и на големите риби.Все пак от едните стават другите.Все нещо общо трябва да имат. Пробвах класическите схеми за дребосъка.Малки бръмбарчета от различни материали.. с различни коремчета, с крака, без крака..и цветни и „широкоекранни”.. Все тая.. Рибите се държаха по един единствен начин. Рязък старт към падналата муха, независимо от вида на подаването. И нежно и грубо .. и с изтегляне и с дрейф.. Абсолютно без значение беше.. Рязко се изметкват, но не взимат..Удрят мухата,сякаш я давят. Доста агресивно, бих казал, с подскок. Нерядко цялата риба се вижда как се вдига над водата и атакува мухата отгоре, но пак казвам, не за да яде, а за да я дави.. Оставям мухата да се носи свободно.Минава метър .. два , три .. и в повечето случаи нищо не се получава .. Придърпам ли,обаче, става същото като с моментната реакция при падането.Рязка атака и удар. Няколко рибки хванах не за устата ,а някъде по тялото.
И така почти до вечерта.Имаше две по-големи риби, които атакуваха класически. След доста дълго свободно плуване на мухата и то в средата на най-дебелото течение. Дълбочината бе около метър.Бавно и плавно взимане с несигурен резултат.Едната ми скъса.. , по скоро развърза хлабавият възел.Това беше изключението от правилото. На тиха дебела вода .Подаване почти без удар и като ставя да проплува почти до края на свободния шнур, току изчезне мухата.Засичам. Смених вида на мухите.. Минах на пъстървови.Получи се разбира се,но пак така - малки невротични риби. Погледнах си часовника.. и набързо разпределих оставащият час за едно от тихите закътани места, в които винаги се спотайва по някой дебелан.Така беше и сега. Видях ги спокойни и наредени. Под една надвесена върбица. Подавам.. Втурват се по пет.. и който изпревари.Обикновено не е най-големият.И пак така. Мястото е малко и бързо ги изплаших.
Изводите.. Рибите, наистина,вече са се групирани. Трябва активно да се търсят. В бързеите има единични малки до средни рибки.По-точно в края на бързеите. В по-дълбоките и тихи места си стоят по едрите. И в двата случая атакуват агресивно.. ,но не се хващат винаги. Тези, които взимат кротко и спокойно са тези в дебелата бавно течаща спокойна вода. Примаката е почи без значение! Независимо от времето на деня! Вечерта определено излизат по-едри риби.А най-големите правят зашеметяващи кръгове,но определено с въдица не става.И пак така в средата на реката и в най-тихото и бавно течение. Най- сигурно се хващат когато са на групи. Да се измяткат три –четири на веднъж. Единият със сигурност ще е на куката.Температурата на въздуха беше около 17-19 градуса! На водата около 10-12. Налягането беше 1005 kPa.Тенденцията беше към бавно понижаване.
И така. Отново е есен и отново започвам да си задавам онези въпроси.. от предишните години ..” Есенни кефали 1” ,” 2” или „ 3”.. дали се чете като „Трудни риби 1” ,” 2” ,” 3” Капризни и своенравни са и трябва да се търсят "по къщите". Особено тези с които искаме да се фотографираме.
Фона е гарантиран, а рибите – не!
Поне се накефих на новата ми „стара”„Митчел”-ка.
К.
п.с. Впечатляващо е и друго.. Колега спомена,че абсолютно същото е било поведението на рибите в река на повече от 100 км. от мястото на което лових аз! Хм.м..Има над какво да се замисли човек!