Другото заглавие трябваше да сложа защото:"Много Others и малко риболов"
Всеки път, когато се сблъскам с подобно нещо си задавам един и същи въпрос:
„До кога ще боледуваме от детските болести на прехода…" и "Не е ли това вече хронично заболяване,клонящо към идиотизъм..”
Случката е в поредната болница в един чудесен град с едни чудесни хора. С тях ме свързва само пизитивизъм. Мухарките са в багажника. Всичко е под контрол! Готов съм максимално бързо да свърша, това за което съм отишъл и да се отдам на заслужена мухо-разтуха...Но!!! Натъквам се на една леля-„зелка” /"зелка" я кръстих после!/. Няма такова същество, освен по комиксите. Една жена, явно пенсионерка с неочаквана бодрост за възрастта си, се пръква почти до кръста през малкото прозорче на будката между двупосочна бариера. Въобще не бях убеден, че може да се върне обратно!:-) Вход/ изход на паркинг. Как не заседна не знам! Представих си я в същата позиция след месец! Нахилена, точно като зелка. От опита, който имам с подобни ”зелки”, обясних бавно и членоразделно, че съм там служебно по договор и трябва освен да доставя/тежкия кашон/, да пусна и обуча колегите за работа на скъпата японска апаратура..Не съм длъжен да го правя, но нали съм с позитивно отношение.. исках да го предам на жената.. Нямаше вид да има нужда, но все пак.. „Ето ти карта.. на излизане ще ми я върнеш”.. и ми отвори бариерата.. Останах с убеждението, че всичко е наред и е пределно ясно.. Като навсякъде по страна.
На излизане, обаче,.. заставам пред бариерата и подавам картата.. „ 4 лв. „ казва "зелката". ” Госпожо, когато влизах, Ви обясних…...Не ми е за четирите лева.. Тук съм по договор , служебно..” .”Зелката” се скри и също така нахилена се обръна към някакъв нагъл младеж ,вероятно неин началник. „Дължите 4 лв. и няма да ви пусна докато не ги платите.” Категоричен е той. С онази наглост в погледа характерна за паркингджиите пред ЦУМ. / Направило ли ви е впечатление колко е нелепа картината на здрави, прави младежи в разцвета на силите си по цял ден да натискат едно копче на касов апарат!? Изумитилно е! Вижда се, че за тази ми ти работа правят и допълниителна подготовка - фитнес, протеини, добавки.. Важно е все пак, как се натиска копчето!/ Познато, но този път не е уцелил! В това време зад колата ми започва да нараства опашката и започват истерично озвучаване на конфликта. „Няма да ви платя" отвръщам с твърдост и мобилизирам цялото си възпитание за "интелектулана" битка за четири лева. Обясних подробно на „зелка”-та, пардон – лелята. Категоричен съм аз. „На две табелки е написано.. – твърди младока. „ Господине, когато има жив усмихнат човек – защо са ми табелки..?! „Ако ще се плаща - пусни фактура на болницата. Ма, нали сте към нея!?” Като ходите на работа, вие ли плащате на болницата, че сте отишли да работите или тя на вас?”. И така, спорът продължи.. Ужасното в случая бе, че Илиан ме чакаше да разпънем мухарките.. Отнемах и от неговото време! А най-неочаквано се оказа, че трябва да преодолявам административни неуредици, изискващи от същото. Всички участници току що решиха, че това е прецедента за да си изяснят вътрешните неуредици от прясната реорганизация. Всъщност, какво ми направи впечатление..
„Зелката”, която забърка всичко, като видя ,че става дебело, се скри зад младока. Появи се втора „зелка”.Ще я нарека „тиква”, че беше със същата физиономия, но с руса кръгла коса и лице. Нахилена точно като тиква ../ от онези от „Вси-те светии..”/,която за почна да кудкудяка ..в подкрепа на младока. Имаше нещо парадоксално-комично в тази неестествена нахиленост. Хем се карахме, хем безпричинна нахиленост.И тази, осмисляща съществуването им, неприкрита бодрост на топчестите бабички! Нали знаете, кои са безпричинно "щастливи"!? Първо, тя въобще не присъстваше при случката. Второ младока нямаше никаква нужда от подкрепа..И сам си беше достатъчно, да не кажа надхвърлящо - нагъл. Всъщност, тя само отслабваше позицията му. Стигнахме до показване на документи, твърдения - как е по страната. Промъкна се и репликата "Ама вие сигурно сте от София"?! "Че, само София ли се държи на принципи, бе?!". Исках му името.Трудно си го даде /вероятно и той си го сменя -според случая :-)/.Ама нали се правеше на пич.. трябваше да се докаже..?! Последва докладване до ръководството. Наложи се да доведа старшата сестра на болницата за да реши проблема .. по компетентност!? А часовника продължааваше да отнема времето за риболов. И не само моето.... Е..е.е.х х...И всичко това просто защото .. две пенсионерки са се вживяли в ролята си на паркингжийки, работещи на „електронна система" !!! /Четири пъти го повториха!?/ Ти да видиш ! Ее..е. Хей.. Не е проста работа тая.. Плюс един наглец, поставен да ги управлява.
Вероятно, организацията е създадена с добрата идея да се реши някакакъв проблем.. И както обикновено става в България, всички се опитват на този фон да решат собствените си проблеми, преди този, заради който, всъщност, е направена промяната....
Питах се и защо една достолепна леля, трябва да изглежда и по-лошо - да се държи като "зелка" или "тиква". Убеден съм ,че извън ролята си на паркингжийки с "електронна система", те ще са съвсем естествени и нормални. Пък и нахилеността им, вероятно, ще има съвсем друг смисъл.
Питах се и дали болниците се правят за да имат паркинги!?
Въбще,.. въпроси .. да искаш .. От тези, които светът отдавна е забравил, ако въобще си ги е задавал.
При нас всичко тръгва добре и веднага опира в собственото си обезсмисляне..
Що сме толкова късогледи / да ме прощават миопите/ и няма ли най-после да погледнем поне малко по-напред от носа си… ?!
Добре, че познавам русенци и от друго тесто…
Харесвам този град ! И така ще е за напред!
Сега за риболова .. ,но след малко..
Текстовете - после!За пръв път ми се случва! Реката - перфектна. Водата - бистра. Слънце. Мухарка в ръка. Пълна екипировка.. и с ясното съзнание да тръгна не към реката, а към колата.
Толкова много вятър на едно място!!! Не може да бъде! Не можех да стоя прав, камо ли да си помисля за подаване. Естествено - опитах. Колкото да скъсам 5-6 мухи.. Отчайващо! Вторият ден беше по-добре, но за малко. Тръгнах през дъжд. Престана, колкото да хвана двайсетина рибки /а не риби!/ и отново заваля.
Толкова много дъжд на едно място!!! Не може да бъде! Не виждам нищо, камо ли да си помисля за подаване. Естествено-опитах! Колкото да скъсам 5-6 мухи. Отчайващо!:-) И се прибрах. Не с кола, а с подводница!
За риболова: Основно видях прекрасни места и си ги представих как изглеждат през лятото, в разгара на сезона! Видях и щукари! Видях и скобарджии. Видях и скобари /много!/ да се обръщат по средата на реката. Едри парчета. Около и над кило! Видях е един шаран /според мен/ с много жълт корем! Видях, че въпреки кошмарното време се ловят риби. Кефалите стояха на ръба на тихата вода и течението. Обикновено след бързей, но някак потопени. Т.е. не на повърхността. Атакуваха "след малко" т.е. след задържане на примамката за по-дълго - " да изтече".
Покрай брега също излизаха риби, но значително по-дребни.Идеята беше осъществена - риболов през януари.Всичко останало е на втори план. Дори при такова "шантаво" време и през зимата си има риболов!
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари