Лесна и ефективна "Нимфа в сос" :-) за пъстърви.

Че хваща - проверих!
Става и за "балканки" и за "американки"! Прави се за минута-две.
Не изисква, кой знае какви, специални умения.
Повод да я покажа е току що скъсалата ми "сериозна американка".
Причината за скъсването са : миналогодишният тънък типет и несъбуденият и все още не дозиран рефлекс след зимата.
Снимките са "на бързо", за което ще ми простите.
Ако ги наснимам добре-ще проличи калпавото връзване :-).
Та, за това. Последното ми напомня да спомена, че
и някои от естетично вързаните мухи също ловят! ;-)Куки - големи: 6-8-10. Особеност при връзването е да не се стяга много, а да се навива рехаво. Причините за това са две. От една страна- водата прониква в дълбочина и се получава малко ефект на обемност и полупрозрачност. А от друга - меката нимфа дава шанс на рибата, като захапе, да не се чуди дали "нещото" става за ядене, а да е сигурна, че става! Това второто важи с пълна сила при случаите в които рибата капризничи. Особено в тихи води, когато има време да провери.
Знаете, голям процент от кълванетата се пропускат, но от нас!:-),
а не от нея. Другото е ясно.При намокряне нимфата добива много реалистичен оттенък + артефактни проблясквания на зеленикавия айс-дъбинг.
Дъбинга се навива по класическата схема - сухо лепило по конеца и предеш с палец и показалец :-) дъбинга около него, Данчо. Предишни години оставях дъбинга само до половината на тялото. Получава се много интересно. Сега, обаче, тъй като рибите са все още трудни, поне за мен, оставям повечко атрактори! Да минат големите води и пак ще почна да пестя от айс-дъбинга :-). Много добре се получава с добавянето на малко фини, меки връхчета от заешка козина.
Във водата около нимфата се получава "апетитен" "лигав" слой.
Като "нимфа в сос".
Цветът става много дълбок и "жив".
На последните два кадъра трябва да личи,
ама не ще!
На живо е друго!

Една от рибките, прелъгани за снимка от въпросната нимфа/април `09/
Успешен пъстърволов!
Д-р Косьо