



Та, приказката ми беше за скромните хора.
Копаят си в градината. Грижат се, стараят се и получават резултат. С други думи, свършили са работата и си ползват менгемето. Връзват си на воля, или просто си решават проблемите по свой, уникален начин. На място и веднага. Ние не знаем. Никой не знае. Вероятно, резултатът ги радва. Вероятно, това с което са се заели им носи удовлетворение от вложения труд. Дали им стига – не знам. Мога да попитам и ще го направя! Какво се е получило ли ? Ще видите, разбира се . Всъщност не се разбира, защото тези хора не изпитват необходимост да тръбят на висок глас.. „Вижте какво направих!” А просто решават нещата. Тихо, спокойно.. и по същество. Къде са тези хора? Колко са ?
А „онова” с викането, май, или не са го учили, или са го забравили от малки..
Това ми напомни и за едни други , които в прекия смисъл, „на крак” връзват водачи. Забравих да попитам дали на левия или на десния става по добре!:-) По-важното е другото – приели са, че:
„Щом има задача – решаваме я!” Колко е просто, нали? Има такива хора, но няма дела, като техните - лични и по същество!Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари