Причината

Оказа се, че изобщо не е трудно да си намеря причина да пропусна грандиозните концерти на „В. Левски” от 22 и 23 Юни, както и по-голямата част от световното по футбол. Тази новина обезпокоява особено сериозно хората, които ме познават отдавна и помнят например, че заради един концерт на Скорпиънс през вече далечната 1993 сътворих чудеса, за да отложа казармата с шест месеца...
Срещнах единствено сериозни затруднения при опитите си да формулирам по някакъв начин гореупоменатата причина...ей така - за себе си.Явно дългогодишната ми любов към риболова, съчетана с новата ми страст към мухите започваха да правят странни неща със съзнанието ми.Очевидно ставаше въпрос за чувство, за някакво усещане, което трудно подлежи на дефиниции, опити за декодиране и нормален прочит.
Реших да оставя нещата. Реших, че щом е усещане, ще го усетя по-ясно и няма смисъл да бързам. Така и стана...Чух го.

Чух го още първата сутрин. Видях го съвсем скоро след това, а в момента, в който вдишах от него вече знаех малкото, което исках да знам...

Проскърцването на ботушите по речните камъни, очакването, че ей сега ще се случи нещо голямо…още рано-рано в изтъняващата мъгла пред погледа на току що изгряващото слънце. Песните на жабите, щурците и всички господари на тези места...

Подобно на древно езическо заклинание...

Толкова непознато и загадъчно, колкото тайни пазят реките, извили се покрай канари, зъбери и уморени от старост дървета ..
Ето
това беше причината..Моята причина.
Златоградския язовир
Дранговска река

Мъгляне
Неделинска река


Гърция
Бях обещал на Ivanvater да се обадя, веднага щом разпъна цирка близо до Златоград.

Открих властелина на източнородопските кефали на местия водоем – изпробваше някакви стримери. Не ни бе необходимо много време за да договорим сценарии на съвместни копродукции, първият от които бе с местонахождение северна Гърция.Новооткритият пропусквателен пункт е само на два – три километра от Златоград. Много неприятна изненада е обаче пътя непосредствено след преминаване на границата. Изключително стръмен, с много остри завои и необяснимо тесен. Разминаването става при почти спрели автомобили. Няколко километра са, но ми се стори, че шофирах с часове...След това всичко се нормализира. Още двайсетина километра на юг и реката ни посрещна поразмътена от дъждовете.

Веднага ми направи впечатление една родна картинка – вероятно придошла бе повлякла някое бунище и доста от дърветата, в някои участъци бяха с „коледна” премяна. Личеше си, че местните нехаят за реката...както и за рибата...На едно две места, където бяха копали баластра едновременно бяха създали дълбочини за да се крият гиганти, едновременно бяха създали умален макет на Бате Райковия ТЕЦ-о....

Залисахме се с риболов и мислите изчезнаха. Получи се интересен излет, изпълнен с обрати и добро настроение. С оглед на това, което видях с очите си, както и това което чух от Иван /за него бе поредно посещение/ - наистина има много кефал от всички възрастови групи и мястото не е никак лоша опция. Предполагам, че си струва да се изучи горното течение на тази река, от момента в който свършват селцата нагоре към баирите. Следващото ми проучване ще се съсредоточи там. Ако не друго, със сигурност ще е по-красиво, тихо и прохладно.
Притокът на Върбица.
Страхотно бе да споделя излети с човек, който познава всеки бързей в района и от когото за съвсем кратко научих страшно много. Втората ни копродукция беше на един от притоците на Върбица. Влюбих се от пръв поглед. Изключително красива, спокойна и подходяща за мухарстване дестинация. Много прилични вирове, доста риба и чиста природа – приисква ти се да останеш там завинаги – да те плацика водата, да те напича и прижуля по врата, а сенките на по-големите рибоци да те стряскат отвреме – навреме. Не издържах и се върнах там отново, вечерта преди да отпътувам обратно. Бях нагазил почти до кръста в един живописен разлив, в чийто горен край имаше огромен камък. По едно време гората на отсрещния бряг се раздвижи. Вероятно там имаше някаква пътека, която не се виждаше от шубрацита, а по нея се движеше нещо.

След няколко минути се показа главата на една крава през подобие на прозоче в зеленината. Главата се скри, мернах и опашката, а веднага след нея изскочи някакъв младеж. Подаде врат през прозорчето и ме видя. Остана така поне десетина минути подобно на безмълвен портрет, след което пропълзя незнайно откъде и се озова клекнал върху огромния камък. Поздравих го. Не отговори. По движенията му личеше, че комуникацията ще е трудна. Улових един по-едър екземпляр.
- Оть го пущаш, ба? – проговори най- сетне странният непознат от гората.

- Нека си живее – отговорих простичко.Явно бе достатъчно, защото не каза повече нищо. Помахах му за довиждане и тръгнах за следващото място. Горският човек ме последва. По някаъкв свой си начин – прекатерваше се по камъните, напомняйки ми за Смийгъл от „Властелинът на пръстена”. Ловко и безшумно... Не знам колко време остана с мен и не разбрах кога си бе тръгнал. Така и не престанах да усещам присъствието му. Дори когато слънцето залезе и взе да притъмнява. Дори когато крачех по шосето в тъмнината обратно към колата.... Странна работа...Дали и това не беше просто едно видение, някаква част от магията на Родопите?
Мухите
Тъй като отношението ми към мухите на този етап е като на пънкар към музиката, се чувствам изключително неловко да повдигам темата. Както е известно, повечето пънк музиканти нямат кой знае каква музикална култура и теоретична подготовка. Други са с оскъдни умения и закърнял или никакъв талант, но композират смело и най – лошото - често вземат някоя стойностна песен и и правят безобразен кавър... Но тъй като дори пънкарите се появяват пред хора, реших все пак да споделя някои неща: Безспорният отличник на излетите бе възможно най-елементарната оса – жълта „джапанка”, нашарена с черен маркер и две – три витки отпред за крила и крака. Беше ми неудобно дори да я снимам, защото изглежда отчайващо плачевно. Кръстих я „сиромашка оса”. През зимата вързах няколко изключително красиви оси с крачка, крила и всичко, които само дето не нося в джоба си и не показвам на всеки срещнат. Тях не ги ползвам, защото ще ги скъсам и после едва ли ще ги повторя толкова изкусно. Предполагам, че биха вършили същата работа, но се разбрахме по въпроса, нали ? По същата причина не посмях да вържа да тествам и някое от Ивановите плетени произведения на изкуството, които ми подари. Иначе, осите определено работеха почти винаги, когато спреше да кълве да друг вид муха. Другата муха с много добри показатели се оказа един кавър на Royal Coachman. Върви си значи Royal Coachman отзад – напред, докато се стигне до момента, че главата му е от чиста черна джапанка. Опашката също е спестена. Мухата потъва та дрънка! Малкото джапанка не може да компенсира напоените паунови пера, но я държи във вертикално изправено положение под водата. Провокира доста атаки и празните удари са пренебрежимо малко. Не съм се спрял окончателно на името и. Мислих, за „мокър royal coachman”, но външно изобщо не прилича на мокра муха и ще ми се подиграват навсякъде...Третата, но в никакъв случай не трето място муха бе:
Макро Мохикан – изплагиатстван като основен материал и име от д-р Косьо, за което се надявам да ми прости с времето. Макро Мохикана бе тестван от мен с припряността на начинаещ на всяко възможно място, от момента в който прототипа бе завършен. Изводът след стотици опити – определено провокира по-едрата риба, вижда се отдалеч, плува прекрасно и само се надявам да не се окаже, че без да знам съм направил нескопосана имитация на вече доказан отличник. При интерес, какъвто не очаквам, ще фотографирам поетапната изработка и на трите мухи. Отделно, след тези излети развалих между сто и сто и петдесет мухи, които освен, че изглеждат зле и не ми харесват, показаха и че за нищо не стават. Необходими ми бяха четири опаковки бръснарски ножчета, но поне си спестих пазаруването на кукички.
Толкова за мухите. Толкова и за източнородопското приключение от това лято. За останалите две реки ще ви разкажа на по бира. Все пак трябва да има какво да разкажа и аз, нали.
БайКольо_Младши П.с. Специални благодарности на
Ivanvater за прекрасната компания и всичко останало!
...Пък аз ще благодаря на Младшия Бай, че продължава да провокира интереса ни към тези екзотични и непознати за нас дестинации!
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари