Разходка "на глас" из софийските магазини..особено един!

Обикновено, в такива магазини влизат позитивно настроени, щастливо „наточени” от хобито си хора. Има някаква магичност и труднопреодолима сила, която е загнездена дълбоко у всеки хванал навреме тояжката/въдицата/. Щях да напиша ”гризнал дръвцето” на риболова... `щот` разликата между усмихването и озъбването, както казва един приятел, не е чак толкова голяма. Иначе, да кажа, в повечето магазини като вляза наистина се усмихвам и ми е добре от предстоящото откриване, я на някой засукан тъкъм, я на някоя хитринка завряна между таинг материалите. Всеки път имам усещането, че дори само за това че съм стигнал до там, съм, някак задълъжен, да реализирам обладалото ме щастие от докосване до хобито с някаква покупка. Може да е дребна, а може и да не е, но трябва да я реализирам. Просто за да ми държи приятното чувство възможно по-дълго във времето. Все ще си харесам нещо, ако не го взема този път - следващият. И така. В повечето магазини се познаваме. А в този, всеки път не се познаваме. Не, че много държа на това, но...Някак служебното общуване не го свързвам с хобито. Служебно си общуваме в другите сфери, от които „бягаме” именно в хобито си. Някак неестествено ми се струва. Специфично е - знаете. Някои неща рядко се намират. Има и доста засукани, а важни неща,с които ,ащо не си се сблъскал в ровченето и връзването, хич няма да знаете ,че съществуват ,дори. От практиката съм се научил, че видя ли нещото /точното/ веднага го купувам. Ако е хубаво - по две или по три..за приятели. Важно е да е точно това, което търся. За пари – никога не се „циганя”. Винаги смятам, че продавачът има право да определи цената си. Тази, която го устройва. Даже, смятам, че цената трябва да е малко над очакваната от продавача. Защо ли? `Ми ,просто е.. Така ще има по-голям интерес да се държи ангажирано. Не дай си Боже, ако има проблем. Да има мотив за решаването му. Обидно ми става в два случая. /вторият ще го изкоментирам следващият път!/ Първият – когато виждам, че цената е много надута. Естествено - не купувам. Просто казвам на продавача каква е според мен цената. Ако реагира – добре. Може и да взема. Но някак остава неприятното чувство, че клиентите са овце за стригане. Вероятно си има основанието да сложи въпросната цена. Вероятно.. казвам..Натъквал съм се наистина на абсурдни неща.. Тотална дисоциация между продукт и цена..И в двете посоки! Обикновено е залежала по разни причини стока. Последният случай е една мухарка -оригинален "Мичел" за 20 Eu! в една не чак толкова дълбока провинция. Че и отстъпка ми направиха хората! Не знам, и не искам да знам логиката в тези случаи. Виждал съм и друго. Един разпадащ се шнур, от миналия век, ми лепнеше по ръцете, а цената му си стоеше "в облаците"! Вместо и той, барабар с цената си, отдавна да е в кофата! Щом съм в магазина, съм готов да купя, но не трябва да ме стряскат..Има Нет.. почти всичко се знае, все пак.. Да не говорим, че във всяка официална цена рядко липсва луфта за „смазване” на сделката. Нормална практика е. Никой не е забогатял или фалирал от няколкото процента плюс или минус. Все пак са дребни нещата. Приятно е, когато ти направят отстъпка, макар и след като си приел относително „високата" цена. Така става практически във всички магазини. Най- честият въпрос е : „ При нас ли си извадихте билета?”, „Имате ли клубна карта?” И всеки път този въпрос звучи благонравно и позитивно. Някак, като търсене на повод, жест, да се дръпна макар и малко цената на долу! Просто заради позитивизма, който трябва да отнесете от магазина заедно с покупката. И да го върнете, в същият този магазин или в друг, следващият път. „Не, не съм си вадил билета при вас..”, „Не съм член на вашия клуб” - са най- честите отговори, които им връщам./с гузността, че ги разочаровам/. Защо ли? Защото съм член на един друг клуб - на видни вносители на риболовни тъкъми, които нито веднъж не са ме попитали .. дали съм си вадил билета при тях и дали имам карта от техния клуб...! Картончето го пазя. Защо ли? Едно такова, претенциозно, офсетово, шарено е! С печат и подпис..,даже! Една голяма цифра стои отгоре. Все едно е представителен сьомгов клуб, поне на Северна Америка.. или Канада. Номер си има - от 200 000 на горе!!! Никога не съм се натискал да влизам в клубове.. Даже обратното. Но знаете как е при нас. Просто някой някъде те записва и води. А че няма значение и от това нищо не следва се доказва с всяка покупка от въпросните магазини. Така и този път. Въдица купих от тях.. Бяха ми поръчали приятели.. няколко пълни комплекта да спретна. Но макарите купих от други.. таман 4 бр. купих. Просто бяха 10 % по-любезни, макар да не съм от техния клуб и да не съм си извадил билета при тях. Питаха хората - и за едно и за другото! Благодарих им! С горчилка.. им отговорих: „На „страхотен„ клуб, даже „....СУПЕРТИИМ”, както се е самокръстил..се оказа, че съм член. Че даже два „.. „ Мани, мани..!
Д-р Косьо