р. Марица - чиста и бистра ! А в нея е невъобразимо!

Още не мога да го "смеля"... Друга държава и друго време е мястото около Септември. "Вервайте"! Разказчето- после. Апропо.. От днес аз съм с подута горна устна. Наведох се да снимам едни странни цветя и чух рояка комари как ме нападна. Докато се бръкна за репелента. Бях готов. Един на челото. Един на устната. Останалите жужжейки истерично чакаха реда си - спазваха иерархията. Ужас ! А на всичкото отгоре бях нагласил апарата да снима на един режим в който бавно фокусира. Точно толкова бавно. Да! Не дишам, в неудобна поза, за да дам време на комарите спокойно да ме оглозгат. Не си сам в бедата Ники!:-(Ето. Бая се чудех в коя посока да го кривна , да не бъда разбран криво..
Станах/събудих се/ почти щастлив, че измислих да си подаря един риболовен ден.. Дестинацията избрах без много колебание - кленска, защото: РИБОЛОВЪТ НА ПЪСТЪРВА ПРЕЗ СЕДМИЦАТА Е ЗАБРАНЕН. Пиша го с големи букви защото виждам много риболовци да ловят през седмицата и то на целогодишно забранени реки!!! ,в това число и хора от форумите! Не мога да не си спомня какво ме направиха една година, когато лових не през седмицата и не на забраненото! А сега същите тези си копкат!!! Други - репортажи пускат. Въбще на кой каквото му е кеф!
Как беше :" Врата у поле"..бил "законот".
Както и да е .. Не ги съдя.. Не ми е работа. Споменавам го просто да се знае несъстоятелността на всички гръмки изказвания, в стил "Булгар, булгар", от преди години!"Да","да", ама "не" . Обади ми се един приятел… и в отговор на обяснението ми „защо съм така възторжен днес” …попита: „Приемаш ли алтернативни предложения?”. Веднага разбрах, че риболова за днес току що се провали. Имам ненормалното поведение да се съобразявам с хорските желания и да им помагам /в свой ущърб!/, когато и както мога. Така и сега. `Айде да закараме жена му и щерката до Велинград за някой ден.. и попътно да топнем по някоя въдичка". До тук добре.. Казвам му : „Жоре – часът е вече 9.30.. и хората са с по 5-10 риби напред.. Готови ли сте ..?, Кога ще тръгнем.?” Все въпроси на които предварително знаех бавещите отговори. Така и стана! Само от любопитство погледнах колко е часът в момента в който най-после, успешно се "оттървахме” от немухарската част на групата.
Познайте .. 14.30!.. А още не съм стъпил на реката.
Чара е. Виждате как гледа! Как да я оставиш?!
Багажа си го приготвих от вечерта и така стои, опакован и готов часове наред. И какво от това? Все тая. Риболов? Друг път-риболов. Тя стана ясна. Пътуваме и мисля къде да се позабавляваме за малкото останало ни време.. до „напишкването на кучето. Горкото, остана в София в надеждата все някой да го изведе на време. Въобще, за кучета ли да мислиш, риби ли да ловиш. Късно тръгваш, но за сметка на това - рано трябва да се прибереш! Пълен провал на стратегията и тактиката ми..:-( С тези намусени смесени чувства и объркани мисли сглобявам тъкъма на брега на неочаквано малката и бистра р.Марица. На това място съм ходил преди години. Пак така - пътьом.
С пет подавания – пет прекрасни големи риби. Споменът ме докара до тук .. Отново..Местните, тогава, когато се ловяха по много риби, дори бяха засипали пътя!? ` да не ходи никой друго освен тях! Местният шовинизъм е вродено качество на българина. Доказва се непрекъснато и навсякъде. Така и този път. Само, че не беше дига на пътя, а познайте- „самите хора”. Хора е трудно да се нарекат. `ич не се шегувам. Хората, когато разговарят, обикновено, го правят с думи и изречения … С начало и край. Е, понякога и със смисъл по средата.;-) Но не и този път..Тук беше друго. Т.н. хора бяха мургави. Едните по рождение, другите.. от слънцето. Все тая. Държаха се еднакво и неадекватно. Всъщност, неадекватно само според мен. Те си бяха у дома и сами си определят правилата. Друга е държавата там.. Казвам ви! Слизам на реката в участък в който няма никой. Нагоре срещу течението виждам 20-тина циганета. Познах ги от далече по пъргавите им безстрашни тела и ловкото боравене с "парашутите". Интересното бе, че и тези с "парашутите" и другите, които се къпеха .. го правеха на едно и също място. Мястото бе може би около метър дълбоко. Останах с впечатлението, че първите по парадоксален начин се опитват да хванат вторите. То друго във водата, едва ли, вече имаше.. Поне в този район. Въздъхнах дълбоко и се съсредеточих в „моята си зона”.. Виждах ги рибите. Тези около 20-25 см-тровите. Предполагах, че има и по-големи въпреки ниската вода.
Някъде там в дупките се криеха. Знам го от опит. Приготвих си новата муха.. онази – "Германката". Няколко пробни подавания. Няколко фалшиви атаки. Потвърди се – при въпросните 36 градуса на сянка....На слънце беше практически невъзможно да се стои .. ,но на рибите им бе добре. Хранеха се. На пет – десет атаки по едно две рибета се закачаха.. Все пак бяха във водата, която бе неочаквано освежаваща. Не само за мен. До тук добре. Хванах един по-представителен. С много дълъг каст.. Беше плитко и рибите веднага усещаха присъствието ми. Огледах го.. Добър екземпляр.. почти като за снимка. Казвам почти, щото беше около 27-28 см-ов.. борбен и стегнат. Бори се. Позира в прозрачната вода. Но... "Но"-то бе, че ми беше от първите прилични риби този ден, подлъгвайки ме, че ще има още по-големи, още по-красиви..и още по-като за снимка. Пуснах го без да се мъчи много. За да си отнесе разочарованието от пропуснатата възможност да стане известен. И така продължих да мамя малкото скрити „едряци”. Така само си мислех. Настигна ме една група от десетина от онези "орки"- мургавите. Все тая дали са с антиген ”Ц”. Без никакво притеснение се изпльоскаха в малкото вирче в което дебнех някой клендак. Не един … всичките се изредиха.. с блеснали от първичен кеф очи и нечленоразделни звуци.., които така и не можах да разшифровам.. Окончанията им бяха някакви дълбоки гърлени звуци.. Нещо като възклицания в заклинанията на врачка в транс.. Това за нормален човек би било екстремен напън, а тях въобще не ги мъчеше. Явно, те така си общуват!Със звуци! Страдах само като ги слушах как се напъват. И с някои кучета е така, знаете! "Дерат" се, прегракнали, а за тях си е нормално!?
Прибрах си мухарчицата и "дръпнах" на долу по течението. То хубаво, но и орките дръпнаха. Аз направя пет крачки- те направят десет.. Нали са много..И са без въдици. Аз засилвам темпото да ги изпреваря. Те интуитивно-координирано се разделят на групи. Едната излезе на брега."Врагът" е ясен! Изпревари ме и атакува!-Намира първото възможно по-дълбоко място и се бухва в него направо от брега..
Забелязали ли сте, че още от първите минути на даден риболовен излет ви е ясна цялата схема до края. Е, на мен ми се изясни окончателно. Бях готов, де. Само не знаех, този път, конкретната формата на прецакването. Последва препускане в пълна екипировка. Под наистина палещото слънце - 36 градуса..в 5 след обяд! По почти сух бряг на река в гонитба с орки..и джвакащи от пот ботуши. Представяте ли си го? И аз не можех... нямах толкова фантазия до този ден! Е, това ако е риболов?! Чудо! Така- "марш на скок" минах повече от километър! Проблем бе, че възможните места риболов, разбирайте дълбочина повече от половин метър, никак не бяха много .. на петдесетина метра, я има две до три места за подаване. Че и упорити излязоха..муглите! Пардон! Наложи се, да сменя тактиката..Върнах се обратно до колата- за да установя, че в мястото от където хванах първите си рибки, се киснат няколко разплути орки-екземпляра. Като биволи по пладне се плацикаха.. и опашките им видях.. "Вервайте":-) Нямаше какво друго да направя освен да се кача на возилото и да напусна… Да напуснеш - добре, но къде да отидеш? Нагоре и на долу - орки.. По съседните притоци – орки.. И не само. Един орк държеше в ръцете си малък харпун с който целеше.. двайсет сантиметровите кленчета. Другите-с парашути … Е, как без тях? Трети бъркаха с ръце. Тъпчеха си гащите..Всичките бяха "кос коджа ми ти пергиши"!!! В смисъл достатъчно големи и мъже .. и да си завират разни мърдащи неща - на вън и групово!, ми се струва, меко казано, неестествено! Това, вероятно, е описано някъде в медицинските книги като някакав извратен вид удоволствие – да си държиш живи риби в гащите?! Трябва да попрочета....! И да не забравя. Имаше и един с въздушна пушка с оптичен мерник! Той беше много сериозен. Екипиран, съсредоточен. Беше най-нелепото нещо, което можеш да видиш до реката. Беше дори по-нелеп и от мен с моята си екипировка, но поне държах въдица в ръка! На река сме, все пак! При петдесетина голи, с по една препаска, орки - един облечен, почти перфектно екипиран в камуфлаж орк-безумец с оръжие в ръце! Дума не обели. Няколко пъти!:-) Наблюдаваше наоколо..., като Клинт Истууд...същински! А най-големият кеф на останалите орки бе, да намерят някой мухар и да му скочат във вира- баш където подава. Орки- какво да ги правиш? Черни ми бяха и чернееха още повече пред очите ми! Просто ги гледаш, и се чудиш. От къде ще им се появят белите петна по кожата. Тези в главите ги има - стана ясно от поведението.. А по кожата да "избият".. предстоеше.По този повод си спомних, една случка, на Панега от преди време. Непосредствено след падането на пъстървовата забрана… Освирепели за мухарлък се сбираме - две три коли пред изненадващо високата и мътна река. Чешем се по главите и се чудим на къде. Така и така е отреден денят за риболов, а риболов – няма. `А на пред, `а на зад.. и минаваме покрай рибарника. Въръжени, освирепели .. само жертви ни дай./все едно какви/. В един момент, като един се вгледахме в една групичка.. боричкащи се циганета.. Асоциацията се натрапи от самосебе си. Да ме прощавате за черния хумор, но всички възкликнахме дружно: „ дали е открит сезона за „острел” на малки циг..ета..а….а..?! „ А Владко (Класика) добави: „… и гледайте да са мерни!.. Да не избракониерства някой! Няма да се излагаме, я!.. „ Щегичка, разбира се, но да ви кажа, като гледах какво става около Септември.. Не ме разбирайте погрешно. Не съм от тия. Даже обратното, но това, което видях е напълно ненормално!
Друга е държавата, друго е времето. С тези хора там нямах нищо общо! Грешката беше моя, че тръгнах да споделям времето им и място им. То, явно си е „тяхно”. И вчера, и днес, и утре ще бъде. Всъщност те не ловят риба. Те са естествена част от реката. Местен вид фауна. Част от хранителната верига.Винаги са там. И са по-много! Може да се окаже ,че са основен регулатор, примерно, на количеството риба..в Марица. Знае ли,човек? Току виж, ако ги няма..(орките), рибата тръгнала по улиците на Септември или Харманли! Ей, тъй, на! Как да не се замислиш ? Живеем в успоредни Вселени. Кой каза, че не съществуват.. Идете в Септември и вижте!
Д-р Косьо
п.с. Малко за мухите .."Германката" се представи добре. Втората бе, онова бръмбарче,помните го, с електриково-зеленият корем. А най-успешната бе "Осата-бебе"..една такава мъничка, но категорично убедителна. Не съм я показвал , но вече много пъти ме е радвала. Как изглежда ли? Представете си бръмбарчето с електриковия корем, но вместо черна гума - жълта. Коремът -пауново перо. Просто е, но с чувствително предимство.Трябва малко да се обгори за да добие една идея по голяма относителна тежест.Куката е 14-ка! Това е.