За мрежаренето разбрах от местните. "Орки"-те - основно. До сами ма`алата им е мястото. Под носа им или каквото там решите. Имало и един- "профи", който бил най-изявеният мрежар на селото. За наш срам.. `ич не бил "орк"! С това се изхранвал. Ден и нощ - мрежи.. по 100, по 150 кг. вадел, казват.. "Промишленик"! Пусто.. и алкохолик е бил. От чашка на чашка, от приказка на приказка. И като се скарат с един пенсиониран полицай. Да `земат да продължат разговора с оръжие в ръка..Гръмнало .. в самозащита?! Споминал се човекът.Та, казвам -бил. От тогава, има риба в реката, макар и да няма време за да порасне.
Направи ми впечатление, че по-големите кленове продължават да се движат по двойки. Кое време е, а хормонът хич не ги е напуснал! Странна работа. Вадиш рибата, а след нея, почти я докосва, още една- същата по размер. И така много пъти.
Срещнах и един мухарин-"току що". Чудеше се, как да си завърже типета за повода. Гледам поводът е на половина. "Къс ми идва! Що го отнема`,бе човек?!" Сам го беше скъсил. Държеше мухарка, на която би завидяла цялата русенска група в купом и за дълго. По-скоро бе мухарка за тролинг. Дебела и яка..като за дунавски моруни! Много ми заприлича на стъкло - черна беше и с характерен релеф! Ужасен конус! Тежка безумно. "Маде ин Австрия"-прочетох..И веднага загубих интерес. Усетих критичният му поглед в тила си "..този пък какво се ровчи?" Направих се на безразличен, до колкото можах. На върха на езика ми бе, директно да го разочаровам. Младежът едвам удържаше концентрацията си към мухарството въобще като такова. Уж си припомних - нещо ме спря: "Мълчанието е злато", каза съседката от Торос. -"А.а.а.а. и в Торос ли мълчанието злато?"..опитах леко да изоригиналнича. Не се получи. Не си носех артистизма. По скоро, бе непреодолимо препятствие развиващата се в момента случка. Тя на пейката пред къщата за да не влеза .. Защото като влезе` ще се скара с внука си гарантирано. Беше махмурлия от двудневен запой. Бавно, или въобще не изтрезнявал .. 30-тина годишният хлапак. Как да го нося/артистизма/ като не можех да откъсна поглед от оперираният парциално базоцелуларен карцином на лицето и/ сега е относително добре!/, примесен със спомена за загубеният и от алкохола син /мой братовчед. Следеше ни от некролога от среща/ с добавка: Внукът поел категорично пътя на баща си.. Е.ех..живот ли е?! Вгледах се и в него- внукът.. Имаше същите типични искри от обречен интелект в очите. Буден, но обречен, мозък! Чакай, че се пак се отплеснах..за друго..Младежът-"току-що" мухарин я бе обзавел с, на око, 4 клас шнур- при колец 10-ка поне на 9 стъпки..от малките :-)! Е тук вече някой яко го е "вързал"! Опитваше, опитваше и все се чудеше, защо не става.. "Я виж тез` мухи.. И за тях ли ме излъгаха?"- попита предпазливо с прокрадващо се съмнение в гласа и не скрито желание да чуе само одобрителен отговор. Всъщност, отговори на незададен въпрос. "Защо трябва да те лъжат, бе човек.. Защо?"- дипломатично, да печеля време и да избегна директният отговор, отговорих с въпрос. "Ми в България е така!" - не ми остави никакъв шанс "Току-що"-то. "Опитай с моята мухарка" - единствения шанс да схване и да ми повярва, за който се сетих! Хвана но не схвана! Рибата бе много добра! Нервно я откачи и бързо я пусна!!! в желанието си бързо да повтори пак упражнението- до като е прясно и става! Опита пак... и тихо промълви.. "Май, наистина съм си купил голямата глупост! `Ми като не знам".. тихо и самокритично- този път! Онази, леко агресивна активност примесена с нетърпение, която ме спираше в общуването, се стопи невъзвратимо.Всъщност, просто се изненадах ,че внезапно я няма. Познах подходящият момент да напусна!
Продължих срещу течението. След време се върнах. Въобще не се изненадах, като го видях отново с проиграната схема с директния - за мрени. Несравнимо е..разбирам!
Единични прилични риби..болшинството са - 15-25 см. Мъка!Д-р Косьо
п.с. Онези кадри - "черните".. Я се вгледайте в хоризонта..макар и висок..и много контрастен. Така ме хвана яд, че не бях с апарата! Имаше и време.
Щеше да стане великолепен контражур! Ама на.. един път ще го забравя.. и ето! /снимките са "кликабелни" за пълен размер/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари