Ник`ви неволи :-)

Преди написаното от Ники (Д-р К):
Едно от основните правила в риболова е да не планираш нищо друго.
Концентрацията трябва да е пълна.
Що за риболов е, да държиш мухарка и да си гледаш часовника?
По-добре - отложи. Свърши с часовника, и после!
Нали помниш, че той ти е основен "враг" -

Винаги отнема времето за риболов.
Понякога и дни.

Бързаш ли - решенията в повечето случаи са грешни.
Не си помирисал още реката, и вече търсиш друга. Може би, пък точно когато решиш да я сменяш, да `почне "якото" кълване.
Със стъпването на брега.. трябва да я усетиш.
А като бързаш - усещаш секундомера (вместо реката)!От Ники: Бях заложил почти абсурдни параметри за излет и стана ясно, че няма как да се присъединя към Д-р Косьо този уикенд, въпреки огромното желание, което имах. За това, заразигравах алтернативни сценарии, които така и не изкристализираха до последно. Чух се с един приятел от детинство, който по принцип лови на блесна и за когото знаех, че също е притиснат откъм свободно време. Идеално – потегляме в 4:00, от изгрев - слънце мокрим ботушите докъм 10:00 – 10:30 и с агресивно шофиране бягаме обратно.Истината е, че няма нищо ИДЕАЛНО в това да поставяш подобни ограничения, но мисълта, че няма да видя река близките седмици придаде особена неизбежност на това претупано начинание.
Струма! Реших го категорично, вероятно подтикван от разни дребнави реваншистки подбуди. Струма, но този път откъм севера.Сънливи поздрави с авера, докато натоварваме багажлъците и айдее „ Господ напред и ние след него”. Малко след Перник, тъмното небе се отвори и започна да изсипва от онези многото литри дъжд на квадрат. ”Няма връщане назад”- сетих се планинските "подвизи" на Стефан и настоях да не се прибираме по леглата. Петдесет километра порой, петдесет километра в час– поне имахме време да си побъбрим.
- "Григоров, какво става с Места?"- заразпитвах, знаейки слабото му място.
-"Минало"
- "И Места ли?" - Няколко години жителите на Хаджидимово, Копревлен, Хвостяне и причие правят буркани...До 60 буркана на семейство ги докарвали – чисто месо, без фира! Похвалиха се. Да има за зимата, а каквото остане напролет – за прасетата. Разменят рецепти и за „клен с бобена салата” и за „мряна в собствен сос”. Мангасарите взимат 5 - 10 лева и ти карат цял багажник.
- "Сега с тия проблемни субсидии за тютюнопроизводителите ще увеличат реколтата от буркани, ми се струва. Гладни хора" - казвам и се опитвам да си представя какво ли е да имаш изба, а вътре буркан до буркан с речна риба.
- "Места е история. Сега са в Гръцко – там не смогват с товаренето и ходят семейно. - "Наистина гладни хора" – отвръщам.
Дъждът спря и с проясняването на небето ми дойде друга идея – сетих се за онази река с многото мухи край пътя и реших да се отклоним от първоначалния замисъл. Добавихме още трийсетина километра с надеждата нагоре пороят да е пропуснал.!:-).Реката първоначално ми се стори добре, но буквално за половин час вдигна ниво и помътня много. Времето съвсем ни притисна и вече нямахме право на избор на място. Първият излаз до Струма, първият мост и наново разпъваме пръчките. В 09:00 – красота: телескоп, щека, дънна, броиш десет метра и нов цикъл, броиш още десет крачки и подредбата е в обратен ред. На места където са концентрирани толкова много любители на природата няма начин на втората минута да не разбереш, че от съмване „не било взело”- нито на телескоп, нито на щека, нито на дънна. Празни живарници и много ревниви погледи. Опитахме се да се отдалечим и поне да поразгледаме реката: Тресавище от боклук и всевъзможни миризми. „Тия МУХИСТИ само маат – плашат рибата” - дочух коментар на облегчение, когато разбаха, че всъщност нямаме намерение да им облавяме около плувките. Мътилката в Струма беше по-малка и няколко дребосъка се заиграха с джапанката.
Минути преди да си тръгнем, около час по-късно, един едър клен, скътан досами тръстиката се престраши и удари „по кленски”. Явно не го засяках добре и се откачи на метър преди да го снимам за документи. Поредното бунище. С тази мисъл и с агресивно каране потеглихме обратно. Следващият излет / това е идея от тази сутрин – докато чаках на един светофар на бул. Сливница/ ще бъде по Владайската река. Коритото на канала е обрасло с буреняк и придвижването ще е достатъчно екстремно. Ще се спусна някъде около "Христо Ботев" и нагоре по течението към Опълченска. В горното течение, след Коньовица, може и пъстърва да държи:-).Сега само ми трябват сподвижници за идеята. Ще поканя Бате Райко, като основен мухар на територията на Софийска Община. Едва ли ще ми се върже на простотията, обаче това ще бъде моя крясък срещу безграничната свинщина....
П.с. – Не се подвеждайте по снимките - нещата не изглаждат така. Искаше ми се да изглеждат така. Едвам подбрах такива ъгли, че да не хвана нищо от действителите пейзажи..П.с.(Д-р К):
Като няма - няма! И за да не е съвсем постно от към риби, ще черпя с една от Стефчовите (St Fly-я), че много ми хареса :-)За вас написа Ники, а наснимаха Ники и Стефчо.