"Скуби"-та на суха - продължението с Иво

За сега - картинки..Дните се нижат един след друг.. и случайно не забелязваш, че е време за риболов. Не си сигурен как да подходиш. Сам ли? С верни другари ли? Както казваше Боянския…Тече една сподавена настройка с неясни очертания и по време и по място. Условностите са много и все тежат точно толкова, колкото да изместят въпроса. Най-малко да не изисква непосредствен отговор веднага. Въпросът е ясен – "Кога и Къде…" и той винаги стои..,но обличането му в конкретна форма е сложен процес с много неизвестни. Разсейвам се, с две думи, за да не си призная, че пустите му скубита не ми дават мира. Натрупах едни впечатления, `ма верни ли са, не са ли?! Кой да каже?!. Дали това е нормално или ненормално в поведението им. Така ли е по другите реки или само в тази, нещо са се объркали. То пък за късмет, се хвана не един не два. Как да не си повярваш, че вече ги можеш. Ама гложденето си остава.. Познаваме се от години. "Вярването е за незнаещите", както казва пък Алекс цитирайки.. Стана обяд. Стана събота на обяд. Настана време за неизречени планове.. и неартикулирани мераци. "И к`во реши, на края? А? Време е ?"...отговорът на който избягвах непрекъснато..Така бе до звънването на Джъ Съ Мъ-то. Непознат номер. Да вдигна ли? Да не вдигна ли ? `Ич не ми се поемат служебни ангажименти да ми тежат на съботно-неделния риболов. Повтарям си го като мантра.."Не ща, не ща" и вдигам телефона. „Здрасти, Иво съм” .. Познах гласа, но какъв е този номер.? и т.н… безсмислени приказки, за синхронизиране и изкристализиране, на онова, което и двамата ни накарало да държим технологиите на ушите си. Очаквам „пъстървов” въпрос… Имам „пъстървов” отговор, но не искам да го давам! Мълча си ..С гузност и сподавено желание да не ме разкрият..Ходи ми се и за пъстърви, разбира се..На кой не му се ходи?!:-) Но там е относително лесно.. и познато..Правя изпреварваща маневра- задавам директно „скобарест” въпрос! Надявам се да е погледал в блога ми. Поне малко да се е "пречупил"! „Искаш ли …” и т. н… Стискам палци да не чуя кагеорично „пъстървов” отговор. За моя изнанада, чувам думи, зад които има разбиране и нескрит интерес! Не може пък толкова да е лесно , мисля си! Оказа се, че може. Е,.е.е. "Иво, наистина си пич, та дрънкаш, да знаеш!" Чудех се, как е възможно, не си звънял от година, сигурно, а като се замислих на скубита и веднага се обаждаш!? По стари спомени.. май си им майстора на скубитата, а? Е, на леко по- различни схеми.. ,но си си като в свои води .. знам те аз!?Познаваш ги! Е`га ти.. и късмета! Хем се чудя от къде критерии за верни скуби-изводи.. ,а той -„справочникът” ми звъни по Жъ Съ Мъ-то! Че и на реката сее приготвил! "Справочник на място! Хвала на такива "справочници"! :-)Речено – сторено., та чак пре-сторено се получи.. Както не знаех: Кога? и Къде?, така веднага докладвах, все едно решението съм го взел поне от преди година! Изведнъж се смени въздуха в стаята. Lсе едно той ми се обади да ми каже какъв ми е плана за утре! Как всичко се намести изведнъж!? Времето стана подредено и ограничено. Странна работа е това -как работи подсъзнанието! Всичко стана за секунди! Пътуваме.. сред весели закачки..,които долавям с крайчето на ухото си.. `Що ли? `Щот` съм нагазил във водата.. и вече подавам.. Нищо, че пред мен монотонно се движи накъсаната осева линия. За да не е монотонно- изпреварвам. И събитията и колите. С наближаване на крайната ни цел, изпреварванията стават все по-бързи и по дръзки... "`Ми тя, колата си го иска. Не аз… какво ли общо имам .. с тази работа?!;-) Пътят е хубав.. коли има, но не много..Що да не „дръпна”.." И без това, щом слънцето вечее изгряло.. ,значи сме с поне три риби на зад! Успокоява ме единствено срещата с непознатото. Естествено е да коства повече време в наблюдение и проби. В такива случаи хич не ме мързи! Вдявам като плетачка многостаночничка с медал от Димитровските. Коментирахме по пътя.. за поведението на скобара… Да, да не забравя, да кажа: Това са едни от най-ценните моменти във всеки риболов! Пътувайте заедно. Това което ще чуете и кажете… в ограниченото от пътя време е безценно. Там се пораства и узрява! На отиване главата е пълна със съмнения и бъдещи експерименти.., а на връщане.. е празна от към това, същото.. Останал е само тънък слой достоверни факти – смлени и готови за употреба! Пътувайте заедно! И за и от риболов! В тази връзка се сетих за един от първите ни риболови с Краси (Гергененовиs).Не се познавахме още. Бяхме и с Иво. Говорихме на предната седалка за пъстърви. Краси, с неподправената си прямост възкликна „Може ли да си говорите по силно, че на задната седалка нищичко не чувам!” :-). Така си беше, нали го помниш, Иво?! Онзи риболов, на реката със скачащите по метър и кусур риби. Над водата.. Е, такова пък чудо ,наистина, не бях виждал по нашите реки. Една риба,не да се вдигне, а да скочи цяла-целеничка във въздуха на метър и нагоре! Остави се ,.. не един, не два .. ,ами три пъти последователно..Да ни вземе акъла вероятно, нали всичко ни е ясно! Я, да ви видя сега! Ще да е била уникално вкусна мухичката, която я е накарала да се потруди чак толкова!..Стигнахме реката. Тиха и спокойна..си беше. Аз си се хилех под мустак, макар да нямам. Знаех какво се крие в тези спокойни на вид води. Иво да му мисли.. ,като види за какво става дума. Леко му завиждах за предстоящата му изненада. Говореше ми той за Струма и подредени плашливи скобари. За далечни подавания, фини схеми.. мокри мухи.по дъното .. и т.н. Да го видя сега на ряката! Нито е бързей, нито са подредени скубитата.. Нито да тътриш мухи по дъното.. ,че си е тиня. Скубитата нямат работа там.. На повърхността са, или по-точно малко под нея .. на 10-тина 20-см. Какво да ги правя тези схеми, `дето ги коментирахме по пътя. Самодоволно потривах ръце от предстоящото, разчитайки на опита си от преди два дни. Не вярвах условията да са се променили драстично за толкова краткото време неудържане. Така и стана..Схемата е абсолютно същата… Нагазих си на дълбокото. ”Дежа вю” от всякъде. Рибите си бяха на същото място и си кълвяха по същият начин. Имаше една разлика. Разликата бе количествена.. Два или три пъти повече бяха от предишният път.От къде извират - не знам. Не се бяха показали ли? Не ги ли виждах достатъчно преди.. ,но този път, вода нямаше от риба! Започна се! След няколокото неуверени опити за подаване успях да изплаша всичките - както са на куп. Водата буквално завря от стреснати риби. Стреснах се и аз. Бива ли така нелепо да ги смая. Ами сега?... Повторих схематас преследването.. Крачка по крачка, на пред. Бавно, внимателно.. и изгазих целият участък.. Не хванах нищо скобаресто!!! Кленчета излизаха,п но и те бяха едни такива никакви и безлични. Все едно нарочно се правеха на безсилни.М.м…,да.. нещата не тръгнаха на добре.. Защо ли .. ` Ми, много е просто … опитвах се следобедният опит да прилагам сутринта! Е, как да стане? Не става! Онзи път бях избягал за следобедното кълване, а сега е откровена сутрин!„ А каква ще е наградата? Знаеш ли, каква ще е наградата ”- трети път пита овчаря(сега ми липсва обръщението - "рибарю") на стадото крави, успешно захранило участъка от реката непосредствено под нас. ”За каква награда говориш, бе човек?" – недоумявам и се учудвам на лекотата с която влиза в контакт ”управителя на биологичните единици със захранката”.. в случая- крави! Пита ме човекът за състезанието с автомобили..Дъ подминахме една "подготовка" по пътя.Забравих я моментално. Сега си я спомних. Имало било такова..състезание в градчето. Явно е някаква местна атракция и значимост. Пак ли различни светове? Се питам. Дреме ми! Какви автомобили.. ,какви награди.,бе човек?!. Аз се чудя как да им избяга, а те тайно се сговарят и проникват под формата падар..с дарба за преодоляване на прегради в общуването! Всъщност, за него прегради няма.. Пита си човекът.. и това е! Какво като си се съсредоточил и ни виждаш ни чуваш. Беше се подпрял на моста. Гледаше.. : „ Сега не ти е мокро, нали”- досети се! Как да не призная. Липсваше ми само многозначителното почесване по главата.. Едвам се сдържах да не погледна на горе, за да си го дочакам..„Така е !” – потвърдих повече за себе си .. и се сетих за всички залепени дупки.. И новите, които тези дни вероятно съм направил..Вече знаех,че ще протекат.. Така и стана.. Неизбежно бе! След такъв диалог..какво друго да се случи!Препуснах, с идеята да се оттърва и без това бях се запътил да проверя онзи/клена от снимката/ от онзи ден. С „луксозното” жилище. И него го нямаше.. Сутринта не беше тази.. А следобяда?! Настигнах Иво.. Наблюдавах с интерес методичното му упорство в прелъгването. Вероятно успяваше, иначе защо да упорства.. Така е! Потвърди.., но малко вяло..Не беше от най-доволните. "Схемата работи – каза, „но скубитата не са тези.. Различни са. Не съм виждал такива... И какви ярко червени перки имат..” Говорехме, а рибите бяха пред нас и късаха не само моите, но и неговите нерви..с кръговете си. Постоянно му трепкаше индикатора.. Закачаше по някой, и почти веднага се откачаше.. Беше извадил 4-рима, каза. "Не е нормално.." и … закачи поредния за снимката. Ставаше все пак… Неговата схема, ставаше – той да си я каже.. Аз съм за следобед! Оставих го да се самонадлъгва..и дисциплинира и тръгнах срещу течението. Миналият път не успях да разгледам реката. Сега не ми кълвяха и можех да си го позволя… Тръгнах и не сбърках.. Докато отчитах все по лошите условия за риболов на скубита, слънцето превали, точно толкова ,колкото да дойде мо`йто време! Я да видим.. ,а…..а.а… можело значи, а цяла сутрин ми се назландисват.. Я, един „Ред Таг”.. като по книга..Бяхме го коментирали в колата! Точно такива съм ги направил, като за скобари..С малък хакел..за да потъват.. Леко и плавно.. в повърхностния слой.. Я малко цопване със сила.. Да ги стресна преди да го отнесат.. Ми, да! При леко падаване - не реагират. При рязко забиване… тръгват да проверяват.. и вземе, че се хване някой скобар. Опитват как е на вкус..от любопитство предполагам. Има описан такъв рефлекс при бебетата. "Булдог-рефлекс" се казва. Като допреш беберона до бузата му - веднага се обръща и захапва. И пръста си да подадеш - ще гризне. Това е. И на тихото и в бързея. Работата ставаше.. и то от добре по-добре..! Отпуши се, така да се каже.. „Тръгнаха” и кленовете-тупалки. Как да откажеш апетитен „Ред таг” на залез..Невъзможно е!Поиграхме си предоволно..Бяхме решили да направим пауза на обяд.. Като при пъстървите.. обилно изглезване в местното кръчме.. Обяд отдавна мина. Трудно е да се откъртиш от гледката на шантави скобари на метър. Но..такивата в градчето не работеха.В този град нужното кръчме беше на гарата. Странни места са гарите, не мислите ли.. Едни такива солидни ив винаги на половина, да не кажа, на две трети изоставени сгради. Определено винаги имат история, не само по руските филми..Личи им..От там са се преточили цели поколения във и от градчето.. Всъщност,повече "от" Източва се градчето, за да се превърне в село.Интересното на тази бяха няколко неща. Първо.. ,че беше самотно изместена на края на града..Сърдито наказана, бих казал. Хем в страни, хем да я виждат и тя да вижда, какво става „на близо”. Но пък тя му го връщаше, като се беше накичила с трите си работещи в неделята ресторанта. Ха, сега де.. Това се оказа целият социален живот на градчето в неделя. Просто го беше иззела .. като че ли да си отмъсти..
И с още нещо се беше накичила.. Да казвам ли , да не казвам ли.? С некролози.! Не се стряскайте… В тези градчета те имат по-различен смисъл от обичайните ни представи.. Това разбрах много отдавна. Още с първите подписани смъртни актове в едно незнайно село ..като прост доктор работех, почти оттатък наш`та граница…Друга тема е .. ,но някак ме върна.. Естествеността на присъствието им опасвайки точно подлеза за идващите и напускащите.. Бяха си точно на място.. Даваше простичката фактология.. Да приемеш нещата.. Да си в течение на „ин”- а и „аут” – а във всякакъв смисъл..Бели листчета с две дати.. за протокола.Ако е един - да го мислиш.. кой е бил, какъв е .. кога, какво.. А като са толкова много.. Побелял беше входа../ по скоро- изхода. Като абсурдно дизайнерско решение стоеше. Да ме прощават. Значението на всеки по отделно някак изтляваше..вече не е сам и, в някакаъв абсурден смисъл, значимостта им намалява и се слива с тази на останалите..Общ некролог - за всички, на веднъж! На пътя..,който никога не свършва.. Уф..ф.ф пак се отплеснах..Хапнахме, подчертавам дебело – по селски, но вкусно. Поръчах си голяма бира.. Попитаха ме „Голяма ли? Казах да, голяма. Аз да не съм малък?! Не подозирайки, че ще бъде 2 литра и половина! Няма лошо .. Така е преценила жената.. , няма да я връщаме я!? Картофките – „убиец”! Въобще пълен "рикавър"… за нови подвизи в превалящият ден.. Сменихме мястото, но не много. Искаше ми се да поровча още по темата. Ставах като наркоман. Всичко исках да проверя и схавана. Ако може сега и веднага. Иво - по течението – аз напротив! Половихме..,но явно ни доскуча.. Нищо съществено не се промени, а това ,го бяхме „дъвкали” вече.. Решихме да сменим мястото. Сменихме го, макар и малко късно.. Ловихме… Аз скуби не хванах, но Иво – да! Показа ми го към кило имаше, добичето.. Тъмно беше вече и като че ли късният обяд ни измори повече от риболова.. Някак на бързо и и с притъпено внимание ошарихме реката..Имаше и друга причина… Току що разбрахме от един местен „мухар”.. Май отдавна не бях срещал подобна фигура.. „местен мухар”- странен тип с разбрицан автомобил и едно почти уплашено от автомобила детенце в него.. Видя ни, че се стягаме да ги започнем.. Миг колебание.. и се осмели с репликата.. „Минали са са тока”. Очаквашие нещо след репликата си! Вероятно очакваше и двамата с Иво да паднем по гръб и …..и.и..и.. Или не знам какво очакваше, но определено, не му хареса, че невъзмутимо продължихме да се обличаме с отговора… „`Ми какво да направим.. ще си поиграем…” И до сега не знам какво очакваше, но определено не беше това.. Май завиждаше ,че ще го правим ,пък той го беше свършил! Съмняваше се в собственото си отказване от риболов. Повтори още веднъж за тока.. Каза ,че е пробвал с мухарката, но излизали единични малки риби… И си тръгна..с неохота. Тъпо се получи, но така е .. Цялата ситуация беше такава. Как за тези три секунди общуване да му предам възторга от целодневния скубилов. Трябваше ми поне месец....И така.. Стъмни се,..за да не личи много доволството. Доволството от споделеният риболовен опит.. От пробваните и потвърдени схеми. От новото преживяване-скубилов на живо! Дай Боже пак да се случи.. Още ми звучи репликата на двамата плувкари..Нали ви казах, винаги има по някой сърдит.. Сега бяха двама и не бяха сърдити! ..Единият възторжено обясняваше на другия как успехът го споходил.. „На два три излета имал по един!”/скобар/ -убедено го твърдеше единият в опита да зарази другия с ентусиазъм. В този момент мухарката ми заби до дъно!.. Сякаш нарочно, като за продължение на случката.. с плувкарите. Спряха да ловят за да видят какво ще направя с килограмовия голямоглав.. Е, видяха .. и снимките и позирането.. и връщането му.. Приеха го, подобаващо.. Направо не повярвах..Дочух реплика от типа.. „ловят за удоволствие” или нещо такова. Хареса ми! В този ден всичко казано бе вярно. И момчето, което попита „Може ли с обикновенна въдица да ловя”, като му направих забележка за „парашута”. Спокойно попита .. Сякаш не му е за първи път. Беше опит за някакво взаимно спечелване.. И това ми хареса!Ами краварят с неговото, цитирам точно!„ Рибарю, да си виждал една кьопава крава тъдява?!” Ей,т`ва, падежното „рибарю”, одма ме удари у земята! Че, падежите ходели и по реките, бре! Ти да видиш! Да, този същият беше. С небрежният въпрос за наградите от автопървенството, който успя да зададе на всички! Успокои ме, след време, че не съм сам в незнанието си по автомобилизъм. Щом пита повече от един път, значи поне веднъж не е получил отговор..Не съм сам в безинтересието си ..Не съм!:-)И така.. до следващият път.. ,че много има за разказване.. и ще стане скучно на веднъж..Този ден,за мен, беше изключително полезен! Благодаря Иво!
Д-р Косьо
п.с. При Иво също има кадри, но оставям на него да реши дали да се включи :-)