...

"Мухата днес" е място за споделяне. Споделяне, преди всичко, на личен опит при риболов с муха и шнур (flyfishing), а после на всичко останало, свързано и не чак толкова свързано с това великолепно хоби! Ще пиша за неща, които не срещам в "Net"-а, а смятам за интересни. Текстовете, картинките и идеите - всичко е авторско. На края ще намерите и снимки, които винаги показват повече и ме "зареждат". Надявам се и вас!


18 август, 2010

Пак на бързо, но този път - далече!

Ето го и разказчето..Отчетох странно поведение на кефала. Бях тръгнал за трофеен екземпляр, че много ми хареса напоследък да дърпам едри риби с малък клас въдичка. Удоволствието е пълно, когато се окаже ,че засичаш на пределно дълечна дистанция. Всичко е едно такова - като на каданс. Плавно подаване, леко полагане, плавна атака с видима вълна. Борба със себе си - дали сега е моментът за засичане. Невероятно трудно преодолимо изчакване. Преценка на „корема” за ефективно засичане и „ряз”! Страхотно! И всичко това на фона на изумително красиви пейзажи..
Все едно си участник в жива картина.. !Отплеснах се.. Щях да пиша за капризите на кефалите. Е, така беше. Със стъпването на реката.. се опитах да хвана близките кленчета.. Т`ва ми е тестът как да подходя. Гледам как реагират. Бързат ли? Боричкат ли се? Колебаят ли се? Независимо, че големите кленове си имат собствено поведение, малките до голяма степен ориентират за активността. Все пак са роднини. Обичайно, на първите подавания само наблюдавам. Въбще не сменям предварително избраната муха. Този път нещо не ми хареса. Не се стърпях и `почнах да сменям. Намалих размера и пробвах още четири вида мухи. Не исках да отида на мястото на истинския риболов - неподготвен! На четвъртата муха се отказах. Явно така щеше да е..върнах се на първият модел- "Осичката от Орешака"Та, подавам си аз, и гледам. Че атакуват – атакуват. Че се втурват по няколко - нормално. Много са и са глупави. Но че не взимат, хич не ми хареса! Можех да изтърмъча някой, ако се прицеля, но смисълът е друг. Не ми хареса, но това е. Днес – така!
Поредно предизвикателство за преодоляване.Май, ще стане интересно! И така, тръгнах по познатият маршрут. Тук там подавам. Много интересно - всички риби си бяха на типичните места. Между другото, все повече се замислям, дали и големите кефали, като пъстървите, си имат „къщи”!? Бяха си точно там където предполагах. Вероятно знаете, че едно от любимите места за големи риби е зоната непосредствено след туфа водорасли, непосредствено зад тях! В такива места съм хващал най-представителните си кефали!Не веднъж съм ги проверявал. А сега? Да, да, но не взимат! Атакуват. Удрят, но не взимат!!! Вече започнах да се изнервям. Толкова километри. Уж, всички условия са на лице. Бистра вода, не много ниска, водорасли. Пълно е с риби. Не чак толкова горещо е. Улеи от водорасли. М..мм.. мечта, ако си кефал. И не взимат. Знаех къде живее „онзи” с когото имахме стара приказка.
Позиционирах се, изчаках и подадох.Мястото му е, как да кажа. Мисля, че ако не знае човек, че там въобще е възможно да има нещо, не би подал никога. Първият път - подадох там случайно. Преди години. Ей, така ,за пълнота при разчесването. Този път – бях готов. Подадох уверено, точно и без „корем”. Дистанцията бе около 8-9 метра. Стоя между водораслите – под коляно. Пред мен има паднало дърво. Листата на водораслите плуват по повърхността. Шнура с 95 процента от дължината си пада върху листа- на сухо. Част от типета единствено пада на точното място.Мухата цопва.. и.и..и.и.и Ето го! Знаех си, че пак ще бъде там. Малко трудно се виждаше, че мястото е малко в тъмното - около 50-тина сантиметра на метър. Колкото и да бе малко, почти до брега../дълбочината бе някъде около 20-тина см!/ Бавен и уверен, го виждам, с отворена паст. Както си беше отворил устата - така плуваше срещу мен. Тази секунда се разтегна във времето. Бавно и с характерен звук просто загреба мухата. И се потопи.По скоро се разтвори във въпросните 20-тина см. Изчезна. Това продължи невероятно дълго. Хем дълго, хем знаех, че е половин секунда. Втората секунда бе борбата със себе си - „да засичам или да чакам”. Видях го как взе, но взе срещу мен. Устата му бе зейнала като вход в тунела „Траянова врата”. Ако дръпнех веднага, мухата и без това се губеше с нищожният си 12-ков размер.Кофти! Гарантирано щях да я извадя. Мига, колкото и да бе разтегнат свършваше. Рискувах – дадох му едва полвин секунда преди да засека. Усетих, усетих онова, заради което бих толкова път. Ето го онова чувство – бързо като ток. Пълна декортикация. Разливаща се по тялото топлина и пълно блаженство, прелято в хармоничната връзка.. типет, шнур..въдичка .. Усещаш всяко мускулче в ръката като част от някакъв лечебен танц на успеха. Успехът прелива по цялото тяло. Ето го. Идва на мощни тласъци..така, както само кефал от килограм нагоре го може..Няма много място, за да удължа усещането за блаженство. Сега разбирам, че водораслите имат пряко отношение към вида щастие - като лъжичката катран в бъчвата.. и така на татък.. Но - това е!Държа високо въдицат с мерака да не му позволя да се оплете в растителността. Държа, държа, но и той ме държи. Знаех, да не бързам. Не съм сигурен как се е закачил.. Видях категоричното несъответствие между мухата и засмукващата бездна. Трудно ми бе да преценя. И тук направих най-глупавата грешка.
Започнах да мисля за кадъра..От къде идва слънцето? Как да избегна водораслите? Присъствието та дразнещо неестествено шарените боклуци по брега. И това чепато, начупено дърво, което ме дразнеше по начало. Гледах и преценях. Не ми се щеше да пускам неестетични кадри. А "нещото" трептеша на върха на системата. Една идея внимание ми трябваше още. Бях го довел на половината път. Бях преодолял два от свободните въдораслови канала. Запъна се на третия. Не можех да си представя, че вече може нещо да се случи. Не важеше!(поговорката)....за водата и тигана. В случая рибата беше във водораслите и говорим за снимане вместо тиган. Водата е, казах ви, 20-тина см. На една ръка разстояние се развива действието, а половината "ръка" вече преодолях. Мислено направих три четири характерни кадъра. Подготвях следващите. Какво, че рибата е още във водата. По-скоро във водораслите..Там си беше и там си стои. Стоя аз, стоят водораслите. Стоим си и постепеннно осъзнавам, че всъщност тласъците вече ги няма. Въдицата е сериозно огъната. Мястото си е същото. Напрежението – също. Просто рибата я няма! Държа си водораслите на куката и си мечтая за естетични кадри. Май, вече трябва да ги композирам без него. Трофейния, заради когото бих толкова път. Ее.е.е.х.. и този път успя. Нещо не се разбрахме. Нямаше да го прибирам, просто го исках за фотосесията и толкова. Не щя!Вкиснах се. На секундата. Какво е това: Десетина минути опити за риболов. Първата ми риба. Точно която и каквато я исках.. и...
Как ли ще минат останалите 4-5 часа, а?Е минаха. Предимно в опит да намеря точната муха. Излишно е даказвам, че опитах всичко. Но кефалите си бяха капризни. Пада мухата. Усещам, че идва рибата. Стои от долу и наблюдава мухата. Няма никакво значение каква муха подаваш. Все тая е..Интересното бе, че след първоначалното усещане за присъствие на риба, всичко се успокоява. Няма никакъв белег на присътвие и че следи. Но, като понечиш да преместиш мухата, да придърпаш или я вдигнеш, под нея се образува невероятно завъртане.. от едра риба. Кръга е поне половин метър от самото си начало..Какво е това? Толкова ли са ми калпави мухите? Със същите съм ловил, ловя и ще ловя успешно, в това число и на това същото место!?Продължих с експеримента. Хванах риби.Големи - не. Знаех, че онзи ще единствения и неповторим за този ден. Примирих се. Хващах и малки и средни и уклейчета. Пробвах и от сръбските. Същият резултат и същото типично –дразнещо поведение. Така и не намерих решение. Като най-успешна приемам със зор ”Осата-бебе”. Хвана 20-тина средни риби..Успех?! Какъв успех? Като ври от риба! А, какви кръгове видях и им подадох., а резултатът е направо жалък. Но - това е! Има и такива дни..
Все пак направих малко кадри..Ее.е.е.хх.х..х ...Имаше такивива страхотни условия за снимане.а главният герой – не ще, не ще и това е!Това беше..
Д-р Косьо

2 коментара:

  1. Изчетох го три пъти...И трите пъти стоях с огъната пръчка над водораслите : )
    Уникален фишинг - трилър : )))

    ОтговорИзтриване
  2. Нищо ,че няма кадри с "големия" след като прочетох репортажа го видях.Видях как засмуква мухата и после се обръща за да си тръгне .Няколко пъти пътувам към тази красива река и си мислш за "големия " а той къде е бил.Много хубав разказ благодаря ,че сподели емоцията с нас.
    Поздрави

    ОтговорИзтриване

Коментари