Кефал на „Спукана гума”

Последнитие дни посетих района на АКГ „Св. София” многократно - по хубав повод – роди ни се втори син. Там преди осем години се роди и другия юнак – място, което човек неволно свързва единствено с много тревоги и безкрайна радост.


Дори тълпите от орки, които извират наоколо, подобно на пришълци от „кораба майка” остават като колоритен придатък.

Днес просто реших пътьом да мина оттам за да взема няколкото снимки от деня на изписването.Снимки, направени от един от онези нагли фотографи, които заедно с мургави оркестри са постоянното присъствие пред всяка ритуална зала, ресторант или родилен дом...Бабите обичат точно такива снимки. Достатъчно е да ги сложиш в рамка и се превръщат в безценен подарък за тях.

„Всеки се опитва да оцелее някак” – помислих си докато чаках фотографа да наснима поредното стъписано семейство и тяхното новоизлюпено отроче. Можеше поне да поиска позволение преди да започне да им се завира от всички страни с ловкостта на Джим Кери, когато си сложеше маската в онзи филм...

Взех каквото имах да вземам и запалих. След няма и десет метра вече знаех, че имам проблем с предното дясно колело. Отбих веднага – джантата се беше врязала грозно в гумата – дупка ли ....бордюр ли ...уж не усетих нищо.

Изобщо не ми мина през ума тогава „обира със спуканата гума”, но инстинктивно заключих колата по време на манипулацията. Всъщност наложи ми се да отключа единствено за да прибера обезобразената гума в багажника, крика и останалите чаркалаци. За около половин минута. Точно толкова след това открих с нарастващ ужас, че за това кратко време някой е успял да отвори шофьорската врата незабелязано и да  вземе от съседната седалка чантичката ми.

Често съм чувал изрази като „да се въртиш като обран евреин”, „да се въртиш като п....ст на чешма” и други подобни, свързани с въртене...

Повъртях се и аз...Доста се повъртях – първо си зараздавах телефона на разни бармани из околните кафенета – в случай, че някой подхвърли нещо...После се повъртях около контейнерите за боклук наоколо – в случай, че са били наистина бързи. Бая се повъртях и в трето районно, където се оказа, че служебна бележка мога да получа най-рано в СРЯДА?!?

„Ако ви извадим албумите ше мое ли ми посочите извършителите” – бе единствения въпрос на дежурния.

„Ами видях една каруца мангасари, докато сменях гумата – отговорих - ...Попитаха ме дали продавам желязо...казаха, че изкупували желязо...никога не бих ги познал..по клепачите ми имаше пот ... опитвах се да развия натегнатите болтове, скачайки отгоре трупешката..освен това, може и да не са точно тия...”

Полицаят отдавна не ме слушаше.
И аз не се слушах...

Мислех си за орките с естествения имунитет. Отново онази мисъл „Всеки се опитва да оцелее някак”.

Днес те в името на оцеляването хванаха 80 килограмов, 35 годишен клен на...”спукана гума.”

Не видях как точно се връзва тази муха, но със сигурност е много уловиста и е по-елементарна, дори от „сиромашката ми оса”.

Отделно от трофейния екземпляр, ето как изглежда улова на орките за днес:

Лична карта
Шофьорска книжка
Контролен талон
Всички документи на колата – талон, застраховки, преглед и прочие
Ключове от вкъщи
Ключове от офиса
Дистанционното и ключовете от паркинга
Служебни карти и пропуски
Болничните листове за майчинство на жената
Осем стотака в брой...

Дали да си наточа студена вода от чешмата или да потърся друга напитка? : )


Младши