Случвало ви се е, знам! Действията да изпреварват съзнанието. По-точно събитията да се случват в една определена последователност, която до голяма степен покрива най-смелите ви очаквания. Всичко се подрежда като добре премислен и композиран план. Всъщност, това е материализираният израз на голямото желание - нещо конкретно да се случи.
Е, случи се. Знаех, че „не е за изпускане”. Не, сапуна на ”Дуру”, естествено, а точно тази събота и неделя.
Още от "Емен" беше ясно, че нещото ще се получи. Въпросът бе единствено във формата. С кого, кога и как?
Отговорът не закъсня. Обади се Младшия с еднодневна надежда. Поляхме я. Прорастна до двудневна / надявам се, без същестено щети на сложната семейна ситуация/. Възхити ме, Младши! Показа изключителна дипломатичност! Честно казано, движеше се „на ръба”. В крайна сметка се получи. От друга страна, очаквах още няколко обаждания, но не всеки се предусещаше какво ще се случи в следващите дни!
Усетиха го Пламен & Пламен и Ради. По-точно казано – рискуваха да скочат в непознатото. Евала, момчета. Кефите! Така и не ми стана ясно каква е тази тайна, неведома сила, която трайно ви теглеше към Тунджа. Сетих се, за няколкото чудовищни распера бухащи в краката ми именно на Тунджа. Знаете мястото „ капата” ли беше.. „ шапката ли” един голям объл камък в средата на реката - малко под Срем. Наистина бяха големи и силни! Но пък не споменавате за распери по Тунджа?!
Странно ми бе. То ми е странно и по друга причина, че от както разбрах за расперолова, пусто - не ми е излизал никога от главата! Ах, тази непредвидима риба! Особено сега - след Емен. Кой го спомена? Чакай да си спомня. Бранко беше- възмутителя! Много били. Взимали били. И мухата знаел. Толкова ми трябваше! Не разбрах как изтиках на „акорд” всички дни до съботата.
Чатя си с Пламен, предвкусвайки риболова. Няколко нощи вече ги ловя успешно там - на Янтра.”Ние ще ходим на Тунджа”. "Хм..,добре сте решили. Реката е супер, но защо не на Янтра?". И започвам да обяснявам за какво иде реч. Говоря си сам. Както ми е Янтра в глава вече цяла неделя, така Тундажата е заседнала в техните. „`Ми.и.и. Аз само ви предлагам. Просто, конкретно знам какво е..”. Опитвам се да го говаря с равен, сдаржано безучастен глас. Причините са две. Едната - за да не ги сугестирам и излишно да подхраня напразни надежди, а втората - решението, все пак трябва да си е тяхно. Трябва сами да си го поискат за да им е сладко.
Е.е.е..х ,само като си спомних онази незабравима нощ. Първата ни среща-„от трети вид”.. с Мънков и Боянския. Толкова импровизирана и толкова незабравима. Как да им отнема най-сладкото - откривателството и срещата с напълно непознатото и предизвикателното. Парадоксално, малко им завиждам. Далечни са ни расперите като риби и риболов. Друго е е да ги опиташ. Но къде, кога. Все е трудно - било по време, било по място. Било по „кална е реката” или „ висока е - не става”. Все причини, аха да стане, `ама все не става. 
Сега всичко е ”на масата”. „Всичко сте приготвили, лесно ще вие. Километрите са същите. Два дни сте приготвили. Единствено трябва просто да смените посоката. Колко му е!” - Говоря го с тон на приключване и по инерция. „Ще се чуем по-късно” - репликата на Пламен ми прозвуча като „Тунджа. И толкова.” Прочитам .. текста! Нали знаете, че човек вижда и чете това което мисли. Виждам текста
„Много лесно се навиха”, а го чета или чух като „Пожелавам ви успешен риболов". ”След малко разбирам, че те всъщност са взели внезапното решение да дойдат! Спя ли, какво! Чуваме се .. за подробности. „Кога ще тръгнете? „Към 4-ри” – отговарям пак рефлекторно. Кроил съм го и съм готов за такива отговори.„О.К” – чувам отсреща. „Ще се чуем”. Чухме се. Направо се чухме към 18..и малко. Думите „`Ми ние сме на моста на Долна Студена. Вие къде сте?”. "Как къде сме, не сме тръгнали. Нали ще тръгваме в 4-ри, говорихме..” "А..а.а.а" - чувам отсреща.., което ще рече че сме говорили за различни часове.. От край време е имало два "4-часа", казват, единият 4 а другият пак четири, ама се пише иначе:-). Малко "фал-старт" сеполучи. Хм.. риболовен признак за нещо ли беше? "Е, к`во да правим. „Звънете на Венелин ...”. На татък е ясно. Сутринта - на реката! Междувременно Младшия се обади. Справил се! „Четири. Добре ли е?”. Добре е. Чувам и пак не вярвам. Толкова лесно се случва? Нали беше сложно ?! Преставам да мисля – действам!
Пак така, като онзи - първият път „Спя и гледам как се сменят цифрите часовника..” Багажът стои педизвикателно готов. Предишния ден вързвах TAF – „Томороу асп флайс”. Снощи - стримери. Навързал съм ги вкусни. Както аз си мисля, де. Правих проби - получи се! Стана! Не издържах. Кафе. Нов преглед на багажа. Въдици, Типети.. и какво ли още не. 3.30 h. Тъмно е. Чакам в колата. Безсилен съм да "завъртя" часовника. Надявам се, Младшия да избърза. Казах им в 6.30 да сме на място. Що така го казах - не знам. И с Росен хортувахме. И той го знае, часа.. Един такъв кръгъл, с обли шестици и нули, но крайно неверен, ако си представиш, че Бяла все пак е почти до Русе. Ние сме в София. Че е рано, рано е, но километрите са си километри. Не очаквам трафик., но все пак. Просветлява от към изток - точно преди Бяла.. Ей.. успяхме значи! Съвсем на време. Групата е налице. Правим се, че не сме закъсняли малко. Кой ти гледа? Всички трескаво са се облекли и "атакуват". Бързаме и ние. Познавате този магичен миг. Миг на 100 процента надежда и нито един процент реализация. Що да не му се отдадем. Всъщност, това е, може би най вълнуващият момент от всеки един риболов. Точно преди да превърнеш надеждите в действителност. Едното, винаги е красиво - бяхме в него, за разлика от другото..Е, не винаги, де.. но все пак.. Понякога понаприличва леко, понякога – студен душ си е направо, но.. Време е за риболов!
Дойде и времето, да си спомним и „Легендата за Жоро” /расперът с име/. Помните я нали? Онзи митичен распер, който се хващал много пъти..и все се откачал. В последствие се оказа, че е нещо като електрона - можеш да го намериш с еднаква вероятност и по всяко време на всяко място на реката! Поне за 6 места в които живее Жоро– знам. Размножил си е, Какво ли? :-) Не ми се вярва да е толко`з бърз..
Огледах реката. Бе точно каквата трябва. Ниска, бистра и дашна. Поне на такава ми мирише. Оглеждам. Тук там по някой риболовец. Събота е и би трябвало да са вече тук. Хареса ми, че все още ги нямаше. Но пък нас ни имаше. Хубава гледка. Добре екипирани, втурнати. Само по себе си, това вече си беше част от удоволствието. Какви кадри само а?!
Веднага се видяха бухащите распери. Трудно ми бе по пътя да обясня на Младшия за какво става дума. Любезен беше. Не призна, че говоря глупости! То бива да обясняваш, че ти „мие очите, буха ти в краката.„Водотресението”.„Хвърчащи риби”,„Скъсани типети и поводи” и т.н. Все едно говорим за акули и ли нещо такова..в Янтра?! А реката е тиха, гладка и „ мека”. Усещаш възпиращата и сила срещу всяко грубо вмешателство.Тя самата е респектиращо силна. К`ви са тези грозни картини – „ Хвърчащи риби! `Айде, бе!”. Казваш го и си избърсваш лицето от пръските на бухащият распер.
Шегувам се, естествено.:-)
Но, те са тук и наистина си бухат! Летят риби! Няма шега! Борят се за живота си като за последно! Така си е! Само да го видиш един път и всичко разбираш. Инстинктите са над всичко. Прородата е непобедима. Единственият шанс на едните е да оживеят, а на другите да се спасят! Театър на живота и смъртта. Тук и сега - пред очите ни. Помислих си и друго..,че всичкото това не важи само за събота и неделя! То`я пъстърволов определено ще ни съсипе. Взехме да живеем и мислим "съботно-неделно"! Ужас! Как може! Болна работа.. к`во е т`ва?!
И дойде времето да останем сами с всички. Всеки с неговата си риба – на среща! Тук вече всеки да си каже. Аз съм доволен. Имах риба на куката на петата минута. Успокоих се, че не сме дошли на празно! На татък.. дебнене, пределно далечни подавания. Тук там по някой распер. И така до обяд.
Дойдоха Бранко и Митко. Станахме си цял отбор! Редувахме местата и рибите. Всеки си търсеше „Жоро”-то. Росен се включи домакински грижовно. Пое логистиката, барабар с „гостите”. Това пък ни позволи да се заиграем с Младшия. Как да се заиграем? Само като видях ботушите...и.и.и. стана ясно.. Бе, Младши , Янтра е е това.. Не гащеризон- водолазен костюм няма да ти стигне..! А ти – ботуши! Познах веднага какво си си купил днес! Нали?!
Риби, жаби, змии, воблери, бракониери... хванахме всичко до обяд, но без „Жоро” !!! Пак ли?! Росене, нали го познаваш. Ти поне имаш „козове” в ръкава!Обяд. Отдъхване на сладка приказка с по бира. И пак на реката. Да се потопим и във водата и в новото приключение. Риби, риби, риби - нямат край. И малки и големи. Всякакви. Няма да описвам всичко. В края на деня уцелихме и мястото. Жоровци да искаш! На горе - километър, на долу – също. Все Жоровци. Като сбирка в Мемфис / на "Елвис Пресльовци”/ Жоро до Жоро! Ти да видиш бухане и битки. Пръснахме се, подпряни от риболовния инстинкт. Същински Жоровци с по мухарка в ръка.
Е, тогава ми се случи Случката. Настигнах единия. Гледам - атакува. Приближих се максимално, но и тихо. Плитко, бе. Всеки път се учудвам как успяват такива големи риби да не се показват над водата, като е половин педя! Чудно! И до като се глася за далечно подаване.... Виждам невероятно бясна атака не на един, а на два распера едновременно! Носят се със „сто километра в час”! Един срещу друг!.. Катастрофата беше неизбежна! И се случи! Удариха! Не катастрофираха един в друг, а във всички посоки едновременно. Разхвърчаха се риби на метри от сблъсъка. За разлика от друг път, този път спектакъла продължи чинути! Не стига че почти се сблъскаха, но и продължиха стръвно да преследват малките падащи рибки наоколо. Бясно се врътяха в кръг. Точно както вълците разбиват стадо. Невероятна гледка в рамките на минути. Спектакъл от най-екстремните. Хем „Лайв”, хем на живот и смърт!
Застинах. Не можех да повярвам, че всичко тава се случва на 7-8 метра от мен. Рефлексно подадох. Трябваше да участвам ,нали за това съм дошъл.Оттърсих се от вцепенението. Прехвърлих мястото с четири пет метра. Точно през средата.Не можех да избера нито един от двата.. така бързо се движеха! Докато зверовете оглозгваха `где що бе останало след бухането, придърпах максимално бързо за да стигне „ поповата лъжичка” уж по естествен начин в „зоната на смъртта”! Тогава се случи неочакваното! Изключително рязък завой на един от дзверовете ...и водата се раздели на две! По скоро пяната. Вода отдавна нямаше. Абсолютно не знаех какво се случва, чак след окол 6-7 секунди разбрах, че всъщност има някой на куката. Не някой - Някоище! Ето, това - на снимката! Невероятен дзвер - пълен с енергия и сила. Жоро! Губиш пич! Този път съм с 0.18! Доволен го изчаках и лекичко придърпах. Знаех, че е мой!
Нали цял ден го търся. Той беше - местният Жоро! Сам се закопча! Зарадва ме. Изчака съдбата си! Исках да го снимам и естествено да го пусна. Жоро, достави ми огромно удоволствие. Заслужи си свободата от всякъде. И повече! Ще ти ръкопляскам на бис за изнесеното представление! Можеше да доведеш и другите артисти, но нищо. Другият път, нали!
Прибрахме се доволни и щастливи. Всичко планувано вече бе факт. Фактите покриха надеждите от сутринта. Как да не сме доволни и щастливи. Не ми се мислеше за Младшия. Още от сутринта се беше наточил, и как да кажа, леко шашнал..И как да не се шашнеш, когато „локомотив” излезе от водата и ти скъса лидера на половина. Пак ще кажа: "Едно е да ти приказват, друго е наистина да ти се случи!" Е, сега вече можеш да се смееш на всичките "глупости", които си наговорихме сутринта по пътя..за Русенската Патагония - Янтра.
"Разглобени" от риболов се прибрахме. На бързо по „виски”. И в леглата. Да „смелим” емоцията от деня. Който го може, де. Все пак, станахме в 4 –ри, а си легнахме в 12.. и кусур. `Ми то си е почти 12-14 часа активен, силов, риболов. Мазоли, колена, гърбове, кръстове - всичко се обади. Кога ли? `ми веднага щом си тръгнахме от реката :-). Така е винаги! Болка, но приятна. От онези, за които се радваш, че имаш! Сам си се докарал. Събуждат пресни спомени.
Така беше и втория ден. Макар и по-спокоен и някак сигурен. Нали, вчера направихме всичко. Днес просто трябва да го повторим. Е, повторихме го, че и го потретихме. Заключихме и реката,на изпроводяк, както се казва. Имаше и кленове. Имаше и змии. Имаше го и Жоро- то, но този път само поизтанцува над водата. Колкото, да поддържа предизвикателството до следващият път. Красив беше. И голям. Точно като този, който всички и всякога описват. Този, който с всеки разказ става все по-голям и все по красив. Точно толкова, колкото и митично неуловим! А кадрите сами говорят. Не искам да ги „цапам” с разказ. Като го гледам, Младшия, няма как да не напише. „Друга бира е” - разказът, казват в този случай, но и той си има свой привкус и мирис. Жаждата се утолява всякак!
За мухите - на кратко., че дълго стана. Росен ги „мореше” на бял попър. Признай си! Аз - на „Поповата лъжичка” – предимно кафява с жълт корем! Друга тема ще е за ефектът от цветовете! Специално за едрите кефали, най-успешна беше ”Блек Зулу”-то, вездесъщият „Ред Таг” – но мокър. И на края- една смешна, полу-потъваща тънка осичка - семпъл вариант, на малка кука – 14-ка. Проста е и лесна. Малко е грозничка, горката, но лови безупречно големи риби! Поне сега! Илиян ги „мореше” на стример. Упорстваше! Ради –разбрах, че е опитвал да опитоми една голяма риба. Подавал ”от ръка”... попъри с „чудовищни” размери! :-). Изял му (за малко) ръката до лакът - казват! :-) Бранко също ги „осо-шваше„, но май повече кленски, отколкото расперски. Митко- не знам. Специално трябва да отбележа, че и Младшият си хвана първият распер! Рапорт - даден, рапорт – приет! Това на снимката е той! Дали е щастлив,а? Как мислите?
Димо откина кленовете започвайки от метър - два по 45 :-) ! Това е.
Базата е екстра. Само,`дето пак не се задържахме там. Реката ни е базата. Ясно е! А Венелин се е погрижил всичко да си е на място. Чисто и спретнато! Благодаря ти, Вени! Пак ще се възползваме,от сега - да знаеш! Следващият път ще ти взема един „ болничен” та да можеш и ти да се "отъркаш" в мухарката и риболова. За какво си я купил, ако ще ти събира прах?!
Благодаря на цялата компания : Пламен & Пламен, Ради, Илиан, Димо, Бранко, Митака, Венелин, Ники- Младшия и Росен. Как без Росен, нали му ръчкаме из Русенската Патагония!
Готви я за октомври Роска! Така лесно няма да се оттървеш!
Д-р Косьо
П.с.
Добавям и един хубав кадър от Илиан. Благодаря ти!
п.с.2С извинение за качеството на снимките..Все пак телефоните са за говорене, а не за снимане!
Красота!
ОтговорИзтриване