С тези распери напоследък все към висок клас мухарки се заглеждам. Имам достатъчно, но все нещо не е съвсем както си трябва. Или шнура не е от най-читавите, или е читав, ама малко не съответства на гегицата. Все по нещо, което отнема точно този, последния недостигащ метър за да падне примамката в обсега на лакомата риба. Тежка схема, големи дистанции. Превежда се - всичко трябва да е в идеален баланс за да може наистина да се извлече максимума от тъкъма. Големи са изискванията. Допуснеш ли компромис - почваш да пишеш допълнението към онази статия за счупените въдици. Така е! И Росен и аз, а вероятно и други колеги, за съжаление има какво да добавим към въпросната статия. С лек горчив привкус от нелепостта на ситуациите при счупване. Забелязали сте, нали? Винаги се чупят „адски” нелепо и „тъпо” в най-неподходящият за това момент. И така, като имаш опит – вече ходиш поне с две мухарки на реката.
Оглеждам се, снощи, за втората си яка гега и пред очите ми изплува онази нелепица от счупването и. Ловя си распери и кленове. Премествам се от място на място и изведнъж в краката ми – щука! Да истинска, ”вкаменена” щука. Замръзвам. Изведнъж се стряскам от нелепата ситуация. На плиткото - в рамките на има няма 40-50 см.. стои неподвижно щука. На 40 см от левия ми крак..! Изумително красива зъбатка. Спокойна и неподвижна. Само леко трепка с предните перчици. Трескаво мисля какво да направя. Не мога да мисля. Блокирах. "Блесна" ми за миг, че все още бях с макар и малко стримерче на края на линията. Подадох с минимум движение пред мен. Опитвали ли сте да подадете на под метър пред вас? Никога не става? Практически е невъзможно? А стримерът е лек. Не ще да потъне. Щуката не мърда, а аз съм в цял ръст с вдигната ръка.. и се опитвам да потопя непотопяемото! Ползвам силата на течението.Да увлече. Не става. Решавам друго. Леко подавам въдицата на зад и малко по малко „пълзя” към върха. Скъсявам дължината, така да се каже. Така я скъсих :-( Че в момента в който дръжката опря във водата, течението рязко се намеси. Последва познатият звук на хрустене. Остана ми в ръцете "нужната" дължина..Направо успях! Но какво от това. Вкиснах се, като по филмите. Да и се не знае и щучката. Нали не съм тръгнал за щуки. Какво толкова и обръщам внимание. Загледах я мразейки я… А не беше тя виновната. Не прецених. И така си останах с мухарски връх в ръка, и пълно нежелание да се разправям с щуки. А тя,зъбатката, елегантно ме изчака да си счупя успешно мухарката, след което с цялото си достолепие се фръцна към дълбокото. Купих си поредният урок, по запазване на самообладание. Пък от друга страна… за това съм дошъл - за изненадата и провокацията. Да, "да съм мислил", както се казва в такива случаи…Но приказката ми бе за друго.. Европейци може и да не сме, но сме тръгнали да ставаме! Един от ярките признаци за тове бе днешната ми спонтанна покупка на заместител на счупената /мухарка от по-височкия клас/. Ровча из Net-а и се чудя коя да бъде този път. Хем искам да е добра, хем да нее много скъпа. Нали върху цената на новата ще добавя цената на счупената. Кофти, но няма как. Търся компромис. Попадам на точното решение. Точното за мен, в конкретния случай, ще се окаже после. За други, вероятно обратното! Прочитам цената. Прочитам я пак. Реших да не бързам. Преспивам. Проверявам на другия ден две неща. Дали още ми се иска да си купя нова мухарка. Като видях батареята в ъгъла, веднага се обърнах на другата страна:-). И второто - цената. Бях си определил праг за цената. Ровча отново в намереното от вчера. Вдигам телефона и питам: „Така и така мухарка ..еди си каква.. има я в сайта, но имате ли я в наличност? Мога ли да я получа още днес? Утре съм на реката .. и без резерва не тръгвам!”. След десет минути получавам обаждане.. „Мухарката е на лице, може да я получите, но няма такава цена, която ми споменавате. Нещо не е така..?!„
„Е, хубава работа, как да не е така? Да не съм луд? Два дни я гледам цената! А кой знае от кога стои ”. "Цената бе …. И с намалението…. Добра е. Таман ме устройва !” "Ето, отварям и чета.. Каталожен номер, Модел, Производител, клас, секции.. тегло.. цена.. „ И тук изумявам.. цената вече е друга!!! "."Ей, вие на подбив ли ме взимате? Какво? Сега променихте цената! Какво е това ?!" И не мога да повярвам на очите си ?! Поредната Българска простотия – казвам си на ум.. и се чудя вече, за мухарка ли да мисля или отново да се разправям за да му стане на "поредния" ясно, кое е бяло и кое черно. Очевадни истини, отдавна забравени от Белия Свят. На границата съм да побеснея. Аман! Проверих веднага телефоните на онази организация - в защита на потребителите. Не бях още решил как да постъпя, но ми се щеше да не го оставям така. ”Имате две възможности, казвам, или да ми продадете въдица както сте я обявили – и цитирам точните числа, или да ви разнеса по всичките си познати с подробности за случката. Аман от некоректност и простотия. Поне си признайте, че сега я коригирахте!!! Другото е ясно – в България сме. Все някога ще свикна..” Затвори момчето в объркване. Обеща да попита собственика на „он-лайн" магазина. Затворих и си дадох половин час преди действието. Реших да не се ядосвам, но да направя каквото трябва. Поне толкова, че да се ядосат, колкото аз! И тук стана Чудото..! Обадиха ми се с извинение, че грешката е тяхна! Сбъркали цената. Поправили я! Това ми бе напълно достатъчно.. На татък каквото дойде. Доволен бях ,че поне си признаха. Нататък нищо не очаквах. Но Чудото се случи.. „Можете да вземете въдица на обявената в сайта цена /не сегашната – предишната!!!/” Е това вече, наистина ме обърна. Не вярвах, че е възможно. Не бях сигурен, че чувам правилно. „Сега, пак ще ви разнеса по познати, но този път заради коректното ви поведение! Ще ви похваля!” Или нещо такова изломотих, че не беше лесно да си събера мислите още. Цената въобще не беше от значение вече. Постъпката ме изкефи „на макс”! Ей, ще тръгнем да се оправяме, ей.. Наистана нещо се случва. Не знам дали на всякъде е така, но във Фирма „RIBOCO” определено!!! Отлично момчета! Ще го запомня това! И ще ви разнеса, да се знае! Има коректни търговци и трябва да се познават! Ще успеете, вероятно,както успявате и до сега! Не ви познавах до днес, но от днес каквото и да ми потрябва, първо при вас ще надникна. Както ще го правят и поне половината от „облъчените” ми приятели! Час по късно я държах в ръцете си. Нова новеничка плюс една мухарска кутия – подарък! Вид извинение, вероятно. Не беше нужно въобще. Достатъчно бе, още първото.. Да поемеш отговорността си. Другото ще дойде само. И успехът, и развитието, и удовлетворението, че си направил някого щастлив! Благодаря ви ! Така бих постъпил и аз! Лицето, което имаме е най-важното! В него трябва винаги да прочитаме блясъка за чест и достойнство! За него живеем.
Поне някои от нас..
Д-р Косьо,
с благодарност към:
http://www.riboco.com/
п.с.1
В действие почти веднага!
Представи се отлично! Чудя се, защо чак сега си я купих, като прекрасно я познавам!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари