С Red TAF..и есенни мъздруги.. (11-12)

Няма нищо по-хубаво от хубавото време..
бих казал, предвкусвайки утрешния успех. Още не знаех, че 20-тината навързани Red TAF-а, едвам ще ми стигнат и са едно от задължителните неща преди да стъпя на брега „Русенска Патагония”. Естествено имах приготвени типети от по 0.20! Естествено се „логнах” с тояжка, съобразена с дистанцията и размерите на очакваните риби. "Чужда" е територията. Росен ми е дал „парола” -Янтра!
Има такива моменти, разбирате, че всичко е точно колкото и както трябва за да имате успех, но…А рибите ли? Бяха си там. Както винаги, но и тези, които издевателстваха над тях! Първият и най, най-от тях е служителят на самата подстанция. Следобяд захранва няколко точки. А като се стъмни, ходи да хвърля мрежите в тях. Контрастът е пълен, когато го наблюдаваш как носи кофите със захранка, покрай него се умилкват шест -седем котки и две кучета. Мила картинка. Вероятно не е лош човека- храни ги и го следват…Хортува си с местните. Приятели са. Всеки ден са там!? Ей т`ва хич не го разбирам. Единият бракониерства, другият лови- на вид "нормално".. и са си приятели. Дружки са си някак. Това май само при нас го има. Пък може да си ги "делкат". Иначе ми е напълно непонятно! Еклектика - в чист, кристален вид! "Външните" сме ние. Те са си в синхрон. Отделно са "парашутистите"… Винаги са поне двама! Вписали са се вече като неотделима част от действителността. Част от моста са! "Орките" са си дежурни… С по две въдици..чат, пат по три. И поне две чаавета… наоколо. За билети - не питам и не мисля! А пък това да ловиш не с една въдица и, евентуално, две куки на нея /ако ти е зор, де!/,а поне с три –четири яки тояги "на дъно", докато си меткаш, я с плувка, я с блесничка на около. Стандарт! Въобще – атмосфера на нашенския прагматичен подход : "И цаца да е – ще я приключим". Ако не стане с въдица..винаги има начин - мрежи, ток, вар.. и какво ли още не. Денем, нощем. Все тая. Винаги успяват. Така да разполагат въдиците - като ветрило… Да може да откажат всеки следващ ”навлек” да припари до „препиканото” поле. Репликата „захранил съм” важи дори и да не си захранил. Колко му е да се изрепчиш! Че и свиркат - да не връщаш уловените риби!? Пълно безумие!?А колко такива "изрепчени" сме ги виждал в „ онази”, другата ситуация. Че и мили и любезни стават, като сервитьори в първокласен ресторант. А роднините им изведнъж всичките да вземат да се споминат. Единствено и само заради това, са отишли на реката. За утеха. Да им олекне ог житейските несгоди "О, да! Разбира се. Веднага прибирам излишните. Бях ги пуснал само да ги пробвам." (как къпят червея,вероятно!) Страшна работа е нашата мила, родна картинка. И всеки път е една и съща. И се повтаря като улей в надраскана плоча. Един и същи рефрен, по един и същи начиин : с агресия в началото и молба за прошка и снизхождение пред инспектиращият орган, като финален щтрих.Прочетох го това по водата. Нали помните, колко е важно да се „чете” водата, преди да заметнете. Хората я „четат”, а ние преговаряме..едно и също, едно и също,но не водата, а всичко около нея. За истинското „четене” я стане дума, я не! Абсурдното е, че проблемът е ясен и решим! И какво от това? Както се казва,
„Ако един проблем е добре поставен, то той така може да стои много години!” И наистина стои. Не стои, `ми направо се е врастнал и вкаменил. Станал е на фундамент на порочното ни съзнание”. Съвсем като „Стара планина”..
На някой да са му вкусни новите салами?..А?Не бяха много този път. Макар, че малко закъснях, имах да пробвам, имах да да проверявам. Експериментът винаги иска същите условия, същата тактика и същите мухи. Точно тази точка за подаване бе свободна. Благодаря им! На „орките”, че са ми я оставили. Така е. Благодарен съм. Активно се уча на еклектика.Да знаех, какво е след залез … Добре, че не знаех!
Кълването, де...подавайки точно от тази позиция!!!Тази година я посветих на расперите. Неизбежно беше, след репортажите на силната русенска група. Не се търпеше някак, като знаеш какво е. Един път опитваш и си крайно запленен. Непредвидимост, сила, екзотика /поне за нас/ и всичко това примесено в невероятно вълнуваш коктейл от емоции и приключение. Нямаше как да се размине, нямаше как. От друга страна трябваше да се използва момента в който расперите бяха дошли да ни обучават. На внезапност, на изненади. За проверка на тъкъма, на стратегиите и тактиките ни. Просто трябваше да се случи. Направи ми впечатление, че местните риболовци не отделят голямо внимание на тази причудлива риба. То е вярно, че имали кости, де.. Може би за това. Пък е не толкова лесна за ловене..;-) Тъкмо работа като за нас, с малката подробност, че си бухат точно там където живеят и останалите риби. И щуките и кленовете, и мъздругите и костурите, и шараните и всичко останало, като впечатляващите със скоковете си и силата си бели мрени, например. Но това си е тема за друг разговор. Да се върна на въпроса. Сега расперите не бухат, но пак са си там. Големите някъде се изпокриха. Къде? Да кажат русенци. Средните и малките..си се навъртат.Появиха се, обааче, мъздруги. Бях ги забравил от мухарска гледна точка. Това, го отчитам като грешка. 15! от тях успях да хвана все пак, въпреки липсата на всякаква целенасочена подготовка. Интересна и красива риба е. Особено интересно е когато се „вдига”. Особено сутрин. Клипче направих. Да взема да го пусна ли?! Като в сюрреалистичен клип изглеждат гърбовете им в момента на обръщането. Имаш усещането за огромен потопен във водата барабан с наредени обли ножове по него, които последователно се показват над повърхността. А червените им перки леко намекват за хищният им нрав. Уж хрисими а… занеш ли?!
Никога няма да забравя онази снимка на мъздруга.. която почти се беше задушила с една от сръбските „детски играчки”. То бива лакомия, но нейната си беше с риск за живота. Хазарт!Какво друго ми направи впечатление. Рибите бяха най-активни до към 9. Максимум до 10. После се ловяха единични риби тук - там. Расперите са активни само рано сутринта. Още от 6-7 ч. Бързо се „изчерпват”. А през следобедите въобще не успях да прилъжа нито един! Мъздругите са най-активни рано сутрин до към 9 ч. Обичат повъхностните примамки, но не отказват и на мокрите мухи. Още не съм се спрял на муха – селектираща именно мъздруги. Това ми е за „домашно”. Предишните пъти ги хващах на всичко, що е е за клен, да не говорим, че атакуваха и стримерчето на Илиянски! Ще ровча, ще питам..Ако имате идеи - добре ще!Кленовете бяха основният риболов. Специално на това място са във впечатляващо количество и качество. Имам пред вид, че на серии можеш да хванеш по 10-15 риби, преди да се преместят. А размерите им се колебаят между 300- и 1300 г. Някои от тях бяха странно къси за дебелината си. На това все още нямам обяснение. Къси на сантиметри но много широки и високи. А колко са борбени е трудно да разкажа. Това трябва да се усети. Вторият пик на активност им е точно когато слънцето залязва и.. и..и особено след като залезе!!! Тогава разбирате, всъщност, че сте отишли точно за този момент. Прости виждате как времето се прецежда през пръстите ви.. и се молите да не скъсате! Всяка секунда е ценна. Почти на всяко подаване имате атака!Да не говорим, че ако прорпуснете в засичането/това е практически много рядко/, с продължаване на воденето, хващате втора, не по малко атрактивна от първата риба! Страхотно е!Всяко подаване от една страна е усилие да подадете на възможно най-дълга дистанция на около 20-25 м. С всяко допълнително напрягане на мускулите.. си гарантирате дъпълнителните метри..Мислите не за тези при подаването, а за тези при прибирането. Някак влагате всичката си сила в това да подадете колкото може по-надалече, за да може по-дълго време да водите рибата към себе си..Че ще я хванеш.. въобще не се коментира.. Ясно е! Изненадата е единствено в големината и.. дали ще е под или над заветното кило.. условната мярка за ”сериозен” риболов! Като добавите бройката от по 50-60, че и нагоре като брой за деня. Разбирате, че това всъщност е много далече от стандартната ни представа за успешен риболов.
Страхотно, нали?!.. Не е лесно да се подава непрекъснато на такива дистанци с високи класове! А това е едно от условията за успех. Тук отварям една скоба – предизвикателство е и към тъкъма и към повода и към типета. Особено към възела на примамката. Когато е утежнена и непрекъснато наядена, възелът не устоява. Има две възможности – или да превързвате непрекъснато.. или да сложите по-здраво влакно. По-здравото влакно съответно идва и по твърдо. То за кастинга е даже по-добре, но не и за възела.. С тези максимални усилия - или се скъсва на възела или се развързва.
Нова тема! Не съм се сблъсквал до сега така очевадно с подобен проблем.Това е и причината за онези 20-тина примамки които останаха там .. по рибешките усти и каманака. Поне са лесни за правене..
Колко му е?!Второто е в самото водене. Вече писах, но си има нюанси. Последният път бе ефективно или много бавното водене с пропадане или бързото водене, ако рибите са активни. Намерите ли ги, първото нещо е да пробвате един път бавно и един път бързо. После ви просветва. Вие сте!И друго ми направи впечатление..имаше „колеги” блеснари..и „воблеристи” – нищо!!! Нито един от тях, за два дни не извади нито една риба! Това нормално ли е? А бяха много упорити! Излишно е да обяснявам колко пъти замерваха местата от където вадих рибите. И нали нямат проблем с дистанциите с тези „железа”, познайте.. Само да ми тръгне риболова (разбирайте -две три последователни риби) и хоп, някое „джелезо” пльосне за да разгони кълвящите..Класика!Връщаме се на точка първа - Иречек и т.н. И така.. Остана и аз да се науча да изпитвам същото, като не хващат.Ще ми трябва учител! Пълно е с такива и най-вече с богат и проверен практически опит! От мен - ще се постарая да им поддържам чувството и хъса на педагози, като продължавам да вадя и връщам рибите пред очите им. Може пък да се попроменят и станат все по-малко учители и все повече човеци и риболовци.
Знам ли?Риболовът беше повече от впечатляващ! Ще разкажа - когато успея, писах вчера! Дано днес успях поне да маркирам точките. Да предам емоцията все още ми е трудно! Това ми беше най-впечатляващият и кленолов, и маздруголов, та ако щете и риболов въобще!
Има такива моменти, когато всичко ви е ясно и е с предизвестен край.(без мъздругите, естествено!)
Така беше в събота. Така беше и в неделя!
Въпреки това бе интересно и вълнуващо! Имаше и други- успоредни кадри.Всъщност, Животът си тече в неговото си разнообразие и форми. Щем, не щем, сме част и от това.
Д-р Косьо