Изненадайте себе си, със собствените си хубави снимки!

(Сказка за снимащите и сниманото, погледната от моя ъгъл и донякъде принципите на Ръсел Харт – успелият да систематизира и изложи достатъчно ясно всички тези сложни неща..)

Как снимането и снимките винаги да ни харесват?

Хм м.м... прозрях добрата идея в темата на Росен за „грозните снимки”, но както винаги, нещата не са еднопланови. Пък и отдавна се каня да направя един лек обзор по обратната теза. „Как да правим хубави снимки”. И както става обикновено, понеже темата е много обширна, все нещо става и отлагам ли, отлагам, във времето. Сега Росен ме провокира и ще се изкажа с думите на мъдреците.., че „ и най-дълъгият път започва с първата/малката/ крачка../
Е, Росен я направи, а аз ще се опитам да направя втората.
Допълнения и забележки..., приемам - моля!

Ще попитате от къде толкова самочувствие. Ще ви кажа - пак от „бая-годишната” си практика с апарат в ръка. Както и да звучи, първите си стъпки във фотографията и кинаджийството направих още като ученик в първите класове. Това беше наистина доста отдавана. Баща ми бе достатъчно технически напредничав за да ми даде възможността да се потопя в тази интересна Вселена от възможности. Доста по-късно се оказа, че този опит е освен приятен и полезен. Осигури ми много приличен доход през студентските години. В тази връзка, никога не е излишно, човек да попрочете и понаучи нещо странично! Когато учим, винаги отваряме нови територии, до които не бихме стигнали, ако не влагахме труд в тази посока. Иначе казано, ученето винаги е бродене в непознатото. Разширяване на светогледа с цялата съпътстваща несигурност, колебания и неясноти. Когато учим - създаваме нови възможности! За мен, по онова време, беше просто едно страхотно забавление с което заразявах и всички наоколо. Припомних си "камера-обскура", и „Пин хол”-фотографията / *ентусиазти и до днес поддържат страхотен сайт посветен именно на нея/, стъклените плаки (!), които носех със себе си дори в Германия (*за три снимки!)… Три плаки – три снимки, ама с размер -колкото човешка длан. Мехов апарат с пълната възможност за промяна на равнините.Дървен статив - на гръб, с яка метална глава! Ех.х..х какъв ентусиазъм..,какво нещо?! Имах и време и желание, въпреки всичките неудобства на тогавашната технология. Промивай на ръка капризни негативи и позитиви. Промивай цветни ленти и „къпи” цветни снимки в килера. Мери температури и трепери. Дано си уцелил, че четвърт градус и вече си „убил” още един час проби! Спазвайки технологията, едната снимка отнемаше не по-малко от 20 мин без сушенето. Работиш в пълна тъмнина, за да разбереш, че филтрацията ти хич не е желаната и пак .. и пак. и пак.. до добиване на, що годе, поносим резултат. Беше доста трудно и времеемко, но пък учеше на търпение, внимание, съсредоточеност и най-вече на воля да постигнеш желаното. Все неща, които не се учат лесно. Учат се само и единствено, когато си сам „с проблема”. Поставяш задачата и я решаваш. Това е. Трудно- лесно – каквото и колкото трябва за да стане! Ами кинолентите? С онези 8 мм машинки, навиващи се на ръка.. !? Една скоба - Правех разкошни копия от тези мижави 8 мм филми. Колкото и да е странно в това число и контактно! Ставаха изумителни! Страхотна школа за творчество и развитие …
...
Сега, поглеждайки към съвременните технологии много ясно виждам къде е грешката. Безкрайно лесно е да натиснеш едно копче. Просто защото всичко е сведено до него. Тотално липсва простичката отговорност за това, че зад всяко натискане на копчето стоят часове нечий труд/ а не твоя?!/ за да се постигне желаното/ или какво да е!/. Сега натискаш и разчиташ, че всичко вече някъде някой е премислил, измерил, установил и най-вече е възможно да се коригира след това. Няма го премислянето преди кадъра. Безотговорността от всяко натиснато копче уж се „компенсира” с многократното натискане на същото това копче (със същата безпардонност, като първият път)!? Т.е. не коригираме а просто повтаряме. Е, понякога може и да се получи, наистина!? Ако случайно сбъркаме в натискането, де! Съвременните технологии и внедряването им в апаратите направиха т.н. снимане безпределно лесно. Но онова, което прави снимките добри не е само технология. Даже бих казал технологията е на края. И за всеки кадър е различна. Важното си остава - първо да видиш и осъзнаеш кадъра, а после да го материализираш. Не е трудно. Това умение се гради с практиката. То е малко, като да изпревариш събитията или да мислиш освен за ситуацията в която участваш и с поглед на страничен наблюдател. Да си представиш нещата отвън и след време. Това се гради и натрупва с времето. Може, и се учи. Иска се съвсем мъничко внимание за да "спреш времето" – една идея преди натискането на бутона. Да се огледаш, да усетиш, да излезеш от ситуацията и тогава да натиснеш копчето. Особено когато си решил да го натиснеш втори път! Както искате го наречете.. имена да искаш….

Така е, лесно се снима днес. Но колко от кадрите си харесвате? А знаете ли защо не си ги харесвате? А знаете ли защо ги снимате въобще? Дали, за да ги получите като краен резултат – фактология - документализъм. Или просто за да участвате в процеса на снимане !? - все възможни ,примерни въпроси. А въпроси – много!
Отговорите, обаче, не са чак толкова лесни. Вярвайте!

Тези дни търсих една статия специално за снимане и риболов. Не я намерих. Беше много точно описано точно това. И ми се щеше да не я цититирам по памет, а директо да я преведа. Уви, загубила се е някъде в безкрайния Net. Но пък намерих друга. Не е връх, но сновни ориентири при снимането все пак дава.
Ще преведа известна част от нея. А за другите неща ще допълня. Пак казвам, че темата е неизчерпаема, но все пак не е лошо да има, човек поне някаква обща схема за да може да разпознава характерните ситуации и да си определи поведението за по-добър резултат.

Предговорът ми е дълъг. Виждам. Пиша го единствено с идеята да спечеля вниманието ви именно за тези въпроси, които не са написани в книжките, иначе, изброяващи великолепните технически параметри, характеристики и автоматики на хардуер. Пълно е!
Той е само средство! Апаратът е просто изпълнител.

Снимките ги правим с главите си! С идеите и творчеството си! Вдъхновението си!

Няколко думи за пикселите. Да, хардуер, ще кажете. Да, ама "не". Крайния резултат, който ще разглеждаме е 90 % софтуеър! За да не кажа 100 ! Няма да навлизам в подробности, но добра снимка може да се направи и с по-малко пикселна матрица. ”Забравете „Пикселманията”- съветваше един много уважаван от мен експерт! Определящ е не само броя, но вида и гъстотата на хардуерните пиксели. И особено самият размер на матрицата. Ако щете и по дебелина! А ако питате за моето мнение, определящо е всичко, но матрицата трябва да е голяма като размер, дори и да е с по-малко пиксели! Най-вече е важно, дали целта на производителя осигурил ви Нещото за снимане в ръцете е това, за което сте го купили. Ако сте купили апарат за пейзажни снимки, искайте пейзажи от него. Всичко ще е на ред. Ако искате обаче портретни снимки, този „пейзажния” няма да ви е от съществено полза.
Т.е. важно да знаем това, с което снимаме, до колко е „способно”да изпълни задачите, които ще искаме от него. Иначе казано, ако вече имате апарат първото нещо е да се запознаете с него. Вижте какво НЕ може! И не го искайте повече!

В случая – тема: „Риболов” е нещо безкрайно като условия и вид фитография.
Щем, не щем - трябва да правим компромиси. Има и портрети, има и пейзажи, има и нощни снимки, има и „на маса” , има и в динамика. Има и "внезапни"- с изненада. Има и ярко слънцe. Всичко има! А такъв апарат, който да ги може всичките тези неща – няма. Компромиси! - Ясно.

Само за протокола ще изброя някои приемливи компромиси.

1.Размер на апарата – малък, джобен, с възможно най-голям като апертура, обектив
2.Прахо, водо, ”дурако”, ударо- устойчив.
3.Надежден в смисъл.. от доказан производител..на фотографска техника.
4.Лесен за работа – по възможност с повече хардуерни копчета, а не „тъч скриин” менюта/ За съжаление, един от пътищата за поевтиняване на този вид техника е въвеждане именно на менютата, понякога с кошмарно дълги трудно разбираеми нелогични подменюта/ „Навлизането” в логиката винаги отнема време, а не винаги имаме такова, когато сме в „зоната на снимане”.
5. Издръжлив на батерии и с достатъчен капацитет на картата. Имаше една такава приказка за предишните (аналоговите): „Или ще ти свършат батериите или лентата…”.
Това правило продължава да важи с пълна сила. Една допълнителна батерия никога не е излишна. Едно дозареждане вечерта преди риболов- също!
6.Калъф за апарата – няма да обяснявам. Всички имате/ме опит - и с удари и с „водни процедури” ;-(
7.Нещо много важно: Апаратът, както и всичко по нас трябва да е вързано! В реката сме, все пак!
8.Лесно и бързо привеждане в готовност за снимане. Т.е. да е „под ръка” и по възможност включването му и позиционирането му да е възможно с една ръка! Не винаги можем да оставим или подпрем въдицата или рибата, която държим с другата.
9.По отношение на обектива - 24-55 мм –ов, по възможност максимално просветлен.
За реалистични/естествени/ кадри, близки до усещането на човешкото око са обективите с фокусно разстояние малко под или около 50 мм.
10. Аз лично не харсвам "зуум"-обективите.. Вид компромис са!
Ще цитирам : „ най-добрият "зуум" са краката”! Никога не забравяйте класическият прийом за снимане от от ръка. При ползване на голям „зуум” – синхронизиране с дишането. Точно като при стрелбата e. Лекото трепване = голяма вероятност за размазване на кадъра. (*За това по-късно. Има си трикове.)
11. Светкавица – доста деликатна тема. Може би по-нататък ще поговорим и за това.Трябва си!
12. Аз лично винаги съм си мечтал и ползвам сенници! За мен специално е важно!
14. Триножник, фиксатор, статив – задължително! Последното решение ми е малък компактен – бърз и лесен и постоянно монтиран на апарата. Винаги ми е под ръка и не ми пречи при кадрирането/ за разлика от ориганлното калъфче :-(.
14. Сигурно има още неща.. като се сетя ще добавя.

Това бяха щрихи към хардуера, а сега за по-важните неща!

15. Ако всички точки до тук са изпълнени, нямате никакво основание да НЕ носите апарата си където и да ходите!
16. Нещо много важно – винаги планирайте снимането в това число и „по време”! Макар и грубо, добре е да сте наясно колко време ще трае излетът. Кои моменти задължително трябва да „увековечите”?! Проверка на настройките на апарата. Лек разчет на ресурса – „батерия – карта” и най-вече: да предвидите.. „непредвиденото”. Винаги очаквайте..най-добрият кадър! Бъдете готови!

Цитирам: „ Най-красивият кадър от риболова се получава обикновено с току що хванатият трофей, когато в очите на роболовеца се е сахранила емоцията от току що преживяната „борба”. Този момент трае различно дълго и винаги има време да направим не една, а серия от фотографии. Особено ако снимаме не просто като формално доказателство от риболовния подвиг, а "завием" леко в творческа посока..” Снимайте смело. Имате батерии - имате и място на картата. Просто правило : Снимайте много но се старайте да не снимате еднотипни кадри.
Композирайте! Композицията е неотменима част от снимането. И да не и обръщате внимание, тя ще присъства в кадъра ви. Добре е поне малко да сме на ясно с композицията, за да се знае, че не сме просто фотографи документалисти, а творци!

Елемент първи от композицията е… рамката! Искаме в кадър да съберем вътрешното си усещане за събитийност. Е, „Джипег”- компресия за усещания все още няма и за това ще се ограничим с рамката. Тя е нещото, което ще определи до каква степен сме успяли да предадем „Духа” и „атмосферата”. Виждаме и усещаме значително повече, отколкото можем да натъпчем в кадър. Следователно – избираме. Първо – разпознаваме важните елементи, които са ни впечатлили. Ако успеем да ги „хванем” всичките накуп – отлично! Ако не, нека отсеем по-маловажните. Ако не сме съвсем сигурни, просто снимаме и едното и другото и третото. После ще го мислим! Друг подход е приближаване и отдалечаване. Желателно - без "зуум", а просто пеш! Трето.. „Играта с хоризонта”. Не е без значение къде на кадъра ще се окаже. Направете две три снимки с хоризонт под различен ъгъл и ще видите, колко изумително различно е впечатлението. Мозъкът ни има "автоматика за хоризонт”. Ако искаме да го успокоим, „слагаме” хоризонта където му е мястото - обикновено на първата трета по вертикала. Ако искаме да го „разбуним”, както казват македонците,.. местим го някъде мноооого високо, или мооого ниско. Един съвет – избягвайте средата. Почти винаги стават „тромави” кадрите! „Композирането” на кадъре е в пряка зависимост от рамката. Примерно, ако снимате крива ограда и нейните лини, са под лек ъгъл граничещ с „правата” рамка, автоматично вкарваме напрежение. Окото вижда дисонанс. „Падащите” сгради, например, почти винаги са в конфликт с рамката на снимката! Окото „обича” хоризонталните линии. Опитайте. Наснимайте хоризонтално разположени обекти. „Изтеглени в далечината. Изберете хоризонален формат, примерно 9 х 16. Сложете един хоризонт в долната трета и вижте колко спокойно ще ви е когато разглеждате кадъра. Обратно. Ако наежите и „щръкнете” едни "вертикали", автоматично настръхвате и вие. Но, това се отнася повече за вашият личен избор. Дали искате напрегнатост или мекота в кадъра. Вече не е просто, нали..? И това е само един от елементите. Да не забравяме – рамка винаги има! За това по-добре е да свикнем, че я има и да се научим какво да правим с нея. Една хитрост - рамката може да е продължение на съдържанието на кадъра. Хванете обекта „като в прозорец” и нека естествената рамка от клони и храсти, примерно, се слее с рамката на снимката. Интересно, нали?
Визоьор… Той е „пре-образа” на рамката. По този въпрос доста се спекулира, но основното е, да знаете дали това, което виждаме във визьора или на дисплея на апарата е това, което ще влезе в кадър. Проби - нищо страшно. Просто проби. Най-лесно е като наснимамме тестери или още по-просто - мрежи. Бройте квадратчетата и всичко ще стане ясно. Ако имаме "зуум" е добре да направим серия снимки при различни стойности на фокусното разстояние. И пак броим. Сега, когато компютърната обработка на кадър е вече много лесна, значението на визоьора в значителна степен намаля. Важно е да не отрежем някоя глава или крак. Нека е в кадър - после ще му мислим. По-лесно е да отрежем/ кропнем/ ако е в повече, отколкото да добавим, ако липсва!  Нали?! ;-) Още нещо за кадъра: Глупаво е да снимаме нещо дребно в далечината, разичатйки, че после в компа ще махнем излишното и ще остане важното в едър план. Важното ще остане, но със значително по-лошо качество. По добре е да „напълним” кадъра още при избора на позиция за снимане. Ако трябва ще се приближим. Ако трябва ще пипнем "зуума". така, че да композираме направо във визьора. Помнете: „Снимките от близо винаги са интересни!” Защо са интересни ли ? Защото дават усещане за близост и участие в кадъра с видимите си и многото подробности. Същото се получава като застанете до голям телевизор. Виждате повече подробности отколкото очаквате, и съответно, това е изненада. Близо сте и вие вече сте „в кадър”. За „присъствието” в снимката има и други хватки, но се чудя, като взех да "разбридвам" теми наред...май, изложението ще стане безкрайно…:-(

Рамка - добре, а сега да добавим тоналност!
Цветното виждане е един от основополагащите елементи в човешкото съществуване. Не случайно са наречени „ топли”, „неутрални” и „студени” цветове. Всеки цвят е емоционално зареден. Съвет – „не воювайте с цвета”. Малко „Дзен” – огледайте се! В природата цветовете са невероятно съчетани. Почти винаги са удивително преляни или контрастирани, но винаги са съчетани и въздействат! Учете се от тях, от съчетанията им. Просто правило – нека в снимката ви преобладава определен нюанс на тоналността. Нека всичко е леко синьо, зелено, кафяво или сиво, ако щете, но нека преобладава определен един тон! Вярвайте ми. Първата емоция, която ще събудите с една снимка ще се роди от тоналностт ! . Дори рамката е след това! Вземете “парчe червено-жълт оранжав залез” и сте вече на Карибите. Ще усетите и пясъка между пръстите на краката си, че и мириса на морето и изтръпналата прегорена кожа на гърба. С това не искам дакажа, че други цветове не трябва да има. Нека са си там, но нека един да е преобладаващ. Нека той носи основното послание. Усещането за цвят е вродено. Добрата новина е, че кога и колко от цвета да дозираме в кадър подлежи на развитие и се учи. Като направим повече снимки с внимание към композицията и вече ще сме все по-близо до исканите въздействащи снимки. След време ще се научите предварително да виждате кадъра. А още по-важното е, че ще се научите как да отхвърляте неподходящите композиции. Просто ще ги разпознавате отдалеч!
Ето един прост критерий:
Мислете как след време ще държите кадъра в ръка или на десктопа си, и дали това, което ще виждате тогава, ще ви върне в „сегашната” действителност.

Рамка, тоналност - добре, а обектът! Честно да ви кажа, най-обичам снимки с трудно различим обект! Ей от ония, с част от опашката на току що релийзнатата риба. Става си като сюжет за малък разказ. Някъде зад кадър. Който иска, ще го прочете. Не ме слушайте :-)!
Обектът е основата на всяка снимка. Нали заради него снимаме. Молбата ми е да не го кльофвате в средата. Винаги има на къде да се измести и да го хармонизирате с фона зад и пред него.
17. Фокус! Дали да сме маняци по темата фокус? Принципно да. Рязкост? И „да” и” не”! Винаги е добре да имаме поне един кадър с максимална рязкост на изображението. Не пречи да направим пробен кадър. Да проверим добре ли е рязкостта и ако не е - да повторим. Това е едно от страхотните прeдимства на дигиталната фотография- корекция на място, в реална обстановка. Но помним – голяма рязкост – плоско изображение! Има едно такова понятие -  „въздушна перспектива”.(* допълнително)
 Основно правило: Не трябва да се бърза! Всички съвременни „дигиталки” имат възмогността да направят увеличение при преглеждане на вече сниманият кадър. Проверете го. Просто и лесно е. Ситуацията едва ли ще се повтори. Не разчитайте на случайността. Има снимки, които са красиви, дори и размазани. Ако искаме динамика. Що да не „размажем” някое парченце от кадъра. Размазването се прави по няколко начина. Или общо или локално. Общо- даваме приоритет на блендата. Колкото е по-голяма, толкова вероятността да размажем нещо е по-голяма.(*има условности, разбира се!).  Втора „хватка” е намаляването на чувствителността. По ниско ISO -хоп- размазахме. Трета хватка е умишленото „трепване” на ръката. Добре е да преценим посоката в която да „трепнем” и големината на трепването в момента на снимане. Един прост опит. Ако вземете и завъртите апарата около оптичната му ос и в движение снимате, ще видите как всичко по краищата на кадъра тотално се размазва, а колкото обектът е по-близо да оста, толкова е по-ясен. Ако сте сложили най-важното в центъра, ще се получи изключително атрактивен и динамичен кадър. Гаранция! В този случай е важно да се знае зависимостта между осветление и скорост на затвора. Това винаги може да го прочетете в ръководствата на самите апарати. А малко проби никога не са излишни.
Динамиката в риболовните снимки винаги е печелела и ще печели привърженици. Тя директно ни вкарва в „клип”и неволно си представяме какво е било преди и след кадъра. Кадърът един вид оживява и се разтегля във времето! Е, нали това искаме-да сме съпричастни! Да съпреживеем. Ето! По отношение на динамиката на кадъра има и други условно приети правила. Казвам условно и си е така. Правилата са просто ориентири как да направим гарантирано динамични снимки. Пък колко от динамиката ще усвоим и управляваме - вече "всеки сам в тъмното!" :-). Ето още ” хитринки”.
Пример: Ако имаме движещ се обект- лодка, човек, птица, риба.. е добре да бъде разположена от ляво на дясно, т.е. опашката от ляво а главата на дясно. Очите ни винаги са склонни да проследяват посоката към която е обърнато лицето, главата, фаровете и всичко, което стои отпред. Неволно поглеждаме на там. Винаги е добре да оставяме повече пространство, възух.. „пред”. Ако искаме да подчертаем това движение е добре, форматът на кадъра също да е хоризонтален. Да има един вид „далечина”. Добре е в тази далечина да има прогресивно намаляващи обекти. Може да са камъни храсти, къщи и каквото се сетите, но да дава вид перспектива. Тук също има една хитрост. Някъде на края на тази песпектива е добре да има нещо интересно. Цветно петно. Дребен обект или просто нещо, което да прикове вниманието за миг. Това винаги подсилва усещането за динамика. Добре е обектът да е разбираем и „бързо усвоим” за разлика от всички тези „перспективоопределящи обекти по пътя до него. Т.е., ясен преден план- размътеени или не съвсем определими обекти в перспектива и накрая нещо ясно, точно и характерно с позната реална големина. Усетихте ли как тръгнахме пътувахме и стигнахме. Ето за това говоря. А всичкото това се съдържа в един единствен кадър, а вече прилича на разказ!
Друг похват за динамика е разликата в плътностите. Колкото е по-близо даден обект се предполага, че ще е по-ясен и тонално наситен. На татък се сещате как да го ползвате.
Друг похват е многоплановостта. План – разпознаваеми обекти, разположени на пластове. Точно един такъв кадър ми стои на десктопа и много му се кефя! Планове обаче не бива да превишават 4-5. Ако са повече, ефектът от наличието им започва да намалява. Близките обекти са по-големи. Далечните- по-малки. Ето ви перспектива и динамика. В нашият случай—почти винаги искаме да снимаме я някоя риба, я риболовец. Ето го първият „задължителен” план. А колко лесно е леко да се скрием зад храст, камък, дърво, лодка или нещо, което умишлено да „вкараме” в кадър като още по-преден план. Свалете ниско апарата и вкарайте няколко стръка трева като преден план и ще видите колко раздвижена се получава вече снимката. Изведнъж „пропадате” в пространството или по-точно започвате та го усещате като метри. А защо да не изберем и позиция /ъгъл/, която освен предния стрък трева ще позволи да снимаме и далечният замъглен отсрещен бряг. Ето ви втори, трети и т.н. планове, които автоматично ще разходят окото ни из характерния риболовен район. Страхотно, нали! Нали всеки път като държим в ръка снимка на успешен риболов се питаме: ” Къде е снимано това.?” Как изглеждаше реката, времето, цветът на водата и какво ли още не. Все неща, които с лекота можем да добавим в кадъра „на място”. Винаги е добре да сменяме плановете. Единият път фокусирайте на близо. Вторият път на далече. После акцентирайте на средния план. Все някой от тези кадри ще е този, който ви е накарал да извадите апарат и да снимате. Очите виждат значително повече отколкото ограниченото от рамката на визоьора на апарата. Винаги ли сте наясно кой план точно ви е впечатлил? Често се случва да сме разочаровани от снимките си именно заради това. Виждаме в дълбочина, в персепектива и в широчина, а кадърът ни е запечатал една 20-30-тна част! Цялата магия просто си останала там - на мястото на снимане. Фокусиране върху отделните планове най-добре се прави с ръчен фокус. В условията на „накиснат” риболовец, все ще се изкушим да ползваме автоматиката. Най-простото решение в случая е да завъртим копчето на приоритет ”А„-апертура. Още по-добре е ако апаратът ни има режим „точково фокусиране и измерване на експозицията”. Ползвайте него! Добре е предварително да сме го направили, а не да търсим „къде беше” в последният момент. Много от съвременните „дигиталки” имат предварителни програми- „сценични” настройки. Честно казано,ако, човек не ги проиграл многократно, едва ли ще може да прецени ефектът им в конкретната ситуация. Аз лично ги избягвам. Повече ме мъчат от кълкото ми помагат. Понякога ги ползвам просто като вариант – да разнообразя кадъра. Ако няма с какво друго, де.. Или просто от любопитство.

Две думи за приоритет „А”-апертура. Значимият и ефект е в това да допусне повече светлина, но и повече светлинни аберации в кадъра. По нагоре описвах как от дефект, тези аберации ще ни помогнат да засилим усещането за пространство и динамика в кадъра. Другият ефект е подчертаване на избарния план. Т.е. усещането за ясен рязък образ на точното фокусно разстояние. Той е значително по-подчертан. Т.е. засилва се впечатлението за подробности и яснота. Усещането за реалност, а предният и задният план леко „пропадат”. Това също е динамичен параметър. Трябва да се помни, че приоритет "апертура" е в пряка връзка със стабилността на апарата при снимането. Основен недостатък на малките апарати е, че са леки. Отворена бленда.. леко трепване.. удължен”затвор”.. все неща размазващи кадъра! Майстори ще сме, ако се научим да го дозираме! Обратно - Приоритет “S” – скорост на затвора. Добре работи в ясно време с ярко слънце. Трябва ни за "застинали" пръски вода, „Изригващи” риби, щукарски ”свещи” , атакуващ распер. За такива неща се сещам, но.. „Но”-то е за продължителността на събитието. Не разчитайте на един кадър по време на снимане в подобна ситуация. Гответе се за серийни снимки. Едва ли от първият път ще хванете „бухането”. Има такава опция в много от апаратите - серийни снимки. При някои от тях качеството е „по-малко пикселно”, но въпреки това е достатъчно добро за да „хванем” момента! И той да ни радва!
...
Ако има интерес, ще има продължение..,че много дълго стана..:-)
Ще подготовя и картинки. Ще стигнем и до рибите, въпреки че вече доста е писано.

За някои ще е отегчително..знам. Просто не четете! ;-)

Д-р Косьо