Не ми се отдава писането като на Бай Кольо-Джуниър, но пък имам снимки от тази събота.Започнахме малко по-надолу от къщите, там имах 2 около 20 см, след това и Танчето се отчете с една хубава балканка. Има един страхотен бент, на който веднага се намери един със стръв да се кютне. Споменах малко роднини по негов адрес..
По едно време гледам Танчето, от другият карай реката ми прави знак. Разтълкувах го: „ за малко да настъпя риба”. Доближих и разбрах, че не е било риба, а змия на брега на реката.
Последва малко успокоение от моя страна, все пак запръв път виждаше змия на живо.
Не след дълго видях друга, „покатерена” на храст около реката. Показах и и нея.
Направих няколко снимки.
Продължихме нагоре и стигнахме до моста. Танчето отново се отчете! Тя тръгна още по-нагоре, аз към малкия водопад след моста. Там имах една риба и тъкмо да се изкатеря на един голям камък за да продължа, видях друга пълзяща красавица. И на нея малко фотосесия! Само мъничко се поизплаши! Срещнах любимата и тя отново ми се похвали, познай с какво? Така неусетно стана време за обяд, почивка и заслужени няколко глътка охладено вино. Изстудихме го в реката, като истински натуралисти.
Починахме и хайде на ново, но...реката не беше на същото мнение. За по-малко от 15 мин яко се замъти и не ставаше за любимата суха муха. На нимфа пробвах около 30 мин. Омръзна ми бързо и решихме да отидем от към селото. Там - пълно разочоравание. Реката-перфектна, но с доста плажуващи по нея, доста боклуци, явно от селото. Респективно, риби нямаше, по-точно аз уплаших 2 риби около 20 см вече за да няма:-).
Решихме да прекратим риболова и да пийнем по биричка купена от селото. Проблем беше къде.
За части от секундата с поглед се разбрахме с Танчето- на водопада. Пийнахме биричките и стана време за "вечернята" на пъстървите.
Балканката клъвна като по книга - към 20.30 часа, на мястото където беше водопада (сега го няма). Близо до ръбчето и с такъв хъс взе мухата...., голям кеф!
На същото място преди това хванах още 4 риби, но по-малки, едната скочи два пъти около 70см над водата, след това и подадох и взе, просто кеф от всякъде! Не бяха придерчиви на мухи. Смених 2-3 мухи и все си взимаха. Настана време да си стъкмим „къщата”, пак на „онова” място . Отиваме там и "О шок, о ужас". Имаше плажуващи въпреки че беше към 21 часа, и явно отиваше към провал. Не стигаше това, ами и едни тинейджъри бяха с една от онези гадни машини, наречени АТВ и искаха да ни покажат как се кара такова чудо почти до носа ни. Добре, че не продължи дълго.Тръгнах да проверя "онова" място дето бях видял преди месец с „хубавиците”.
Всички си тръгнаха, ние разпънахме нашия дом, храната беше на имровизираната "маса", но мен не ме сърташе. Викам си:" Не, не мога да пропусна въпреки всичко". Вече беше почти тъмно и приближавайки мястото видях мухуване.
Напрово не е за вярвяне, само до преди 20 мин във вира имаше състезание, кой ще скочи по „по-Бай Ганьовски”, а сега игра на риби. Беше невероятно! Разбира се, хванах 2 хубавици по около 24 см. Стъмни се окончателно, но въпреки това реших да пробвама на челник и муха. Взима или не! Явно не щеше. А то вечер като вечер ли беше. Едни звезди, една месечина, една тишина и шумоленото на реката или поне това, което е останало поради ВЕЦ-а по-надолу. Хапнахме, допихме винцето и хайде по чувалите, но...Еееех, ако нямаше това "НО". Към 00.30 часа взеха да се чуват „тътени” грохоти. Проблясваше в небето. За кратко време дойдоха почти върху главите ни. Взе да прокапва. След това по-силно и накрая,съвсем „ядосано”, взе да тече вода от небето. Страшни светкавици гърмежи!
Трябваше да се действа. На две, на три, скатахме дома. Сложихме го в колата така както си е мокър и отпрашихме, "по спешност", на там, откъдето бяхме решили да избягаме за събота и неделя.
Това ми дойде така изведнъж - от вътре, за изминалия уикенд.За вас разказа : St Fly
п.с. Направи ми впечатление, че през целия ден имаше много малко мухи, да не кажа, че нямаше. Само надвечер се появиха, но пак бяха много малко. Танчето направи личен рекорд- 4 риби, аз моите не ги броих, но имаше доволно.
