Стигнах,погледнах, прецених. Помните - „да прочетем” реката. Четох,четох и разбрах, че съм си забравил речника... Нищо не виждам. Гладка, девствена повърхност, без грам белег дори за фючърсни лингвистични еквилибристики на тема риби, камо ли за риби. Липсваше дори повод да си измислиш такива.Веднага ми заприлича трето „капо”. Първите две имаха все пак някакво оправдание, ама вече ще станат много или направо вече си станаха! Айде стига, де... Даа.а.а. Дошъл съм – ще пробвам.
Стоях десет- петнайсет минути и гледах. Че вали,вали..вали е ясно, ама нищо от това. Тъкмо се чудех, къде да си избера място колкото да развъртя шибучицата. Само колкото да потанцуваме и толкова.
Той пък риболова взе че си стана уникален! По-точно - уникално труден.
Мрачно отвратително време. Страшно високо налягане! Като гръгвах от София беше 1020!!!..И в този ми ти момент, почти разколебан от натрупаните неблагоприятности, виждам чаканото кръгче! На края на "ламинарния" поток. На завоя.На най бавното , но все пак движение. След малко - още едно две плахи вдигания. Ама не на повърхността. Някак от долу, без да се показват. Изчаках да видя дали ще се появи втори път.. – Тцъ. След десетина минути- още едно, но на друго място. „Скенирах” всички възможни потенциални места и не се излъгах. Вдигат се под повърхността. Почти незабележимо. Стана ми много интересно.. и се облякох. Нагазих.. В тинята- повече от 50-60 см! И не на всякъде под краката ми бе твърдо! Почти като на „праговегте”..,а над нея 40-50 см. вода. Избрах позиция. Хем да не съм много близо, хем да не закачам по дърветата зад мен. Пробвах няколко вида мухи. Мното се чудих с какво да започна. С тези плахи опити за взимане, трябва да е нещо фино, леко,ефирно.. с внимателно и точно подаване. Нещо, което да е повече под водата отколкото над. Реших: бъзери и мокри. Пробвах с много тъмни.. – тцъ! Със светли: - също - тцъ. Накрая, издебнах една риба за да съм сигурен къде се вдига.. и подадох.
Ама и те – хитри! Вдигат се на едно място и веднага се местят на друго! Не стана. Какво, по дяволите, става тук?! Някак пътьом взимат нещо под повърхността и продължават, на където са се запътили. Храненето им въобще не им променя движението. Много интересно беше! И едно такова плахо, плахо. Сложих чисто нов дълъг лидер и съответно дълъг типет. Връзнах "Неустоимата". Да „оная” - от Янтра. Пак подавам, но вече се изхитрих - въобще не подавам където е рибата, а поне на метър! В страни. Все едно тази муха въобще не е за тази риба! Подавам и чакам. Все едно ме няма. Чакам, чакам и.. започвам леко, но методично да придърпвам без да спирам.. Малко на тласъци.., ама без да спирам.. И по някое време просто линията натежава. Въбоще не се усеща кълването! Просто както си придърпваш, пак си придърпваш ,но вече някак по-тежко..С едни приятни вибрации по линията - тези,за които май дойдох..
Новата ми въдичка се представи страхотно.Точно за тази работа е. Хем дълги красиви кръгови.., с ужасно дълъг повод и типет и малка муха на 16- ка. Не виждам мухата.., а само я чувствам..`щот` знам ,че е някъде там..
Докарах ги до 20..парчетата, ама на два пъти, че ми зъмръзнаха едни работи от неподвижната позиция. Наложи се да изляза - поне за малко. Интересното бе, че нямаше точни места за подаване. Това за първи път ми се случва. Да видя риба, а да подавам на другаде - повече от метър от нея! 
Течението беше ...,а бе, почти не течеше. Явно, всяко движение на нещото във водата го усещат перфектно кленюгите. Ама са си страхливи. Крият се. И чак когато наистина се уверят,че нищо друго, освен мухата, не се движи- атакуват....Мооого "тънък" беше риболова този ден..Риболов „на нерви”. За това пък им намерих „цаката” и по още един начин.Нали тинята е голяма.. –„помарширувах” в нея. Точно там, където водата да може леко да я размива и отнася.. към мястото, където се вдигаха някои от рибите. След половиния час, нали излязох, гледам, точно там започнаха по-чести вдигания на риби.
Излових всяка една, която поне веднъж се показа.Направи ми впечатление, че на "тинестата захранка" се хванаха най-малките?! Странно. Много странно. Защото обикновено в такива места има и "тежкари" , които не би трябвало да пропуснат такава възможност.Особено ако малките активно се ххранят! Факт! Ще го мисля. Особено, ако се мисли за връзката между люпещите се и тинята. По-големите явно предпочитаха повърхността, противно на предположението, че при високо налягане са по дъното!!! Сигурно си зависи и от други фактори. Знам ли! Най-важният е да са се настроили „на вълна”- хранене. Но..когато ги мързи, или още са в зимна "хибернация", май всичките ни теории трябва да са с коефициент на достоверност или просто не работят. То за това е най-интересно да се отиде на реката. Да се „сблъскаш” с конкретната обстановка..
Мисля си, че този път на клена му пречеше налягането и това, че все още е доста студено. Водата беше лед! Ама пак имаше мераклии… за „Неустоимата” Явно, си се консумира „он дъ рокс” ;-) `що пък не ?!
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари