Една любима снимка..

от място пълно с риби....да допълня малко...
Така си направих организацията, че да проимам около 3-4 часа за да се порадвам на същата тази прекрасна река. За моя неприятна изненада, реката беше вдигнала нивото и бе замътила. Все пак имаше някаква видимост макар и на не повече от 20 см. Разочарование 2 - валеше. Този досаден ситен дъждец, който е в състояние да изяви и най-потайните меланхолично депресивни мисли и от най- отявления оптимист. Като умножим факторите - "тежка" облачност, налягане.. и ,че е вече късен следобяд, перспективите за успешен риболов, меко казано, се изчерпват. Пътьом, проверих едно друго място. Тео - надникнах. Наистина духаше леко,на тласъци, но риби определено имаше и се вдигаха. Забравих да ти кажа за мостчето,макар и импровизирано, което те прехвърля на на отсрещният бряг. Там е мястото с големите риби! Нищо - следващият път! Та, за рекицата..Избрах си за проба по-тихи и плитки места. Сложих познатата вече "Неустоима" .. и ,и нещата си тръгнаха все едно си е ясен слънчев ден. Имаше доволно риби. Нещо повече..,въпреки ,че не атакуваха веднага, на трето, четвърто придърпване, ако не си достатъчно бърз във влаченето, се оказва,че без "Москито" (по-фин "кохер") е абсолютно невъзможно да откачиш и извадиш мухата..По-лесно ще е от другия рибешки край ;-). С изненада установих,че телефона ми е без камера, този път. За снимане имаше като за няколко репортажа. Например един 40 см.-ов "тежкар", когото прелъгах след пределно далечен кастинг и след три скъсани мухи зад гърба ми. Такива кръгове правеше..,а аз бях на границата да си изкъпя телефона за втори път. Подавах "на пръсти" за да не прелее гащеризона дори от малките вълнички наоколо. Другото е ясно. Подаваш - желателно на един два см. от брега. Това беше важно, защото високата вода беше изтласкала рибата съвсем по краищата. Подаването - да е със сила! Изчакване около две-три секунди.. и методично но упорито придърпване. Още след падането и чакането става ясно дали ще има преследване на мухата. Получават се едни такива водни "дистърбънси", които веднага се предават и на сърцето. Уж се приготвяш за засичане, а се оказва, че си точно като котка преди скок - сърцето ти направо спира и се "вкаменяваш". Риби имаше много. Едрите също бяха наизлезли, но си искаха специфичен подход. Имам предвид далечното подаване и то от страна, от която да не те усетят.Естествено тази страна е в храстите от които подаване няма!;-) Четирите перспективни места, за които предварително се бях "наточил" се оказаха вече преджобени от местен парашутист.
И така, откраднах няколко страхотни риболовни часа за компенсация на съботно-неделното ми безсмислено висене по оптични изложби.
Д-р Косьо

Продължението..


След изморителното многодневно "тичане" по офталмологични задачки, поех дълбоко въздух и седнах зад волана.Трябваше да отхвърля около 300 км. още в съботата, за да спечеля няколко часа повече риболов. Основната ми идея бе - стъпя ли на реката да не мисля за нищо друго. Толкова просто изглежда, ама хич не е ! Коментирахме веднъж с Младшия "..що не се хващат риби.." Ами защото бързаш. Защото си се ограничил във времето и чакаш да свърши. Направил си план, направил си всичко, но липсва основното. Хармонизирането със срeдата. Нещо много, много важно, поне за мен. "На бързо", "на крак", риболов тип " Мак Доналдс" никога не ми е доставял удоволствие.Не ми решава основният въпрос. Не ми се "връзва" някак с мухарство. То е като някаква припряна имитация, илюзия на мухарство..На някой може и да му стигне.. на мен, определено, не! За мен е пълно разминаване със смисъла да си с мухарка в реката. Бързаш ли - губиш! Не си ли изпаднал в съответен "резонанс", никакво удовлетворение няма да се случи. Те и рибите го усещат - да знаете! Не, че няма да успеете да изтръгнете някоя от безчувствените. Резултат ще има, но чисто физически и количествено измерим. Мен ме кефи - онова другото, което можеш да разкажеш, но не и да измериш! Мяра за тези, другите, неща никога не е имало, няма и да има!
Застанах на брега пълен с колебания. От силният вятър не можех да си представя как ще се подава точно и прецизно. Фаворитът ми .. онова "червендалестото" е достатъчно малко и леко, макар и да бе много ефикасно последният път, не го виждах в ролята на победител на ветровете. На път бях да се откажа от него, поне докато вятъра утихне. Въобще .. взех яката мухарка, тежък шнур - тип "уинд кътър" и прогоних системата. Толкова якета и полари навлякох, че не можех сам да се намеря в тях. И се потопих...Потопих се в експерименти. Позицията ми бе перфектна - в изтъняването след падането на водата от широката стена на бента. Около мен се разшаваха риби. Имаше и скобари с потресаващи размери. Имаше и един шаран, тип "астониш",.. с жълтият си корем и наглото си поведение. Беше там ,колкото да докаже, че ситуацията е нептипична! Вдигна се точно на два метра.. и то не веднъж.. Какво взе от повърхността не можах да видя. Имаше ужасна бяла пяна. На моменти се чудех бразденето, което прави мухата дали подсилваше или прогонвше евентуланите кандидати за мухицата ми. Така и не разбрах,защото: След около час експерименти .. все пак реших да направя и риболов. Кленовете се вдигаха и самостоятелно. Не взимаха убедително. Изборът на муха ми се стори като цял дисертационен труд. Нищо не работеше "като хората". Бях избрал трудното място за подаване, но пък предпочитано от рибоците. Лесните места, с познатите риби, оставих за след пробите. Но. "Но"-то се оказа една джипка с трима втурнати пича. Няма "здравей", "здрасти.." Напред.. с мухарките и директно към лесните места. От ляво и от дясно. Меткаме и толкова. Няма да описвам.... Видях, че "моят" риболов приключи. Дори и даго удължа, щеше да е друго. Постоях малко, колкото да разбера безсмислието на ситуацията. Не знаех дали ще продължат или ще се откажат. Исках да видя как ще реагират. Не им беше за първи път. Виждаше се. Е, и.. на мен не ми е за първи път.. Но обикновено изпитвам симпатия и пълнота. Сега виждах едни невротични хора, кой- знае защо, с мухарки в ръка. Това нелепо съчетание, автоматично отне и моето удоволствие от срещата. Не ги познавам. Не знам кои са, но "излъчваха" нервност и неудовлетвореност "от километри". Смених мястото. Тръгнах по течението, за да избегна близостта. Не се получи. Надолу имаше още един. Прескочих и него. Опитах се да ловя. Вече не можех. Пълно разсредоточаване... от нелепостта. Върнах се. Подкарах джипката за да сменя реката. Върнах се на първата. Онази с бурният вятър. Какво да се прави. Поне е наблизо. Не губя много време в преместването. Нека ловят на спокойствие. Вероятно са се почувствали като мен. Знам ли ? Стигнах, разпънах. Разпределих си времето за обхождане на перспективните места. Оставих "фейвърит плейсес" за десерт. За да може точно десет минути след това да констатирам, че летящата тройка от предишната река се изсипва на същото място по същият начин. Е, нали ви оставих да се накефите - да сте сами, без да ви се пречкам. Е, няма такава тъпа ситуация. На 300 км и кусур! Познайте от къде започнаха? Познахте! Точно от "десерта". Отщя ми се риболова, Честно! За първи път ми се случва, да ми се отще, ама не от търмъкчии, парашутисти, брако-та или мрежари.., а от чисти, спретнати и организирани мухари. Даже повече - много организирани. Направо агресивно организирани. Да им "завидиш", едва ли не. Взех решение. Оставих и тези места. Заврях се в едни шубраци,`дето със сопата -"тройка" (в метри) и тежкия шнур.. посях десетки мухи по дърветата. Поне бях сам, макар и не мислещ вече за риболов. Каква невероятна глупост. Фактите са такива.. Не знам, и не искам да знам. Това ми дойде в повече. Питах се друго.. Защо като отида на Янтра ми е приятно и да ловя и да се видя с мухари. А днес - сега не..?! На Ятра забравям даже да хвърлям, гледайки и радвайки се и на колегите и на рибите. Получава се празник, в който риболова въобще не е на преден план, нищо ,че километрите са зачително повече. Всичко е спокойно и позитивно. Има време за всичко. Риби се ловят и да бързаш и да не бързаш. И да не се хванат - все тая. Просто е. Ясно е. Готино е и толкоз. А тук не е! И вече няма да бъде. Всеки път като сляза, ще мисля за тази случка. Уж нищо, а вече отчитам ефект като от пропуснала ядрена централа. Очаквам невидимо непредвидимо разпространение, на точно такива случки по всички реки. И тези от сънищата. Така ли ще е за напред? Да мисля ли ?
Това, което разбрах е, че има нещо тотално сбъркано. Знам му и името! И "то" вече! присъства не само виртуално, но и реално. Там, в същата река в която обменяхме позитивизма си, което пък беше жизнено необходимо,(....поне за някои от нас)! А сега?
Не съдя "колеги" просто се опитвам да ви разбера.. ,а никак не ми се отдава. Питах се и онзи постоянен въпрос.. "Дали сте удовлетворени". Дали в този ден отнесохте към домовете си онова, за което бяхте дошли?
П.с.
Видях и четири убити риби.. Вероятно с ток.
И пак стана така - видях ги след като вече гледах с други очи..Убеден съм, че преди това ги нямаше!