Продължението : Чисто, бистро, висоководно..и уловисто!

Оставих Митко, моя приятел от детската градина угрижен. Щерка му се `мъжи. Нямаше как да го разгрижа. Нещата от живота се завъртат в непредвидена посока, от време навреме, а ако не внимаваш, всичко отича.. Отича яко! И вместо да създаваш събития.. започваш да ги следваш. Ако въобще остане място за теб! Вероятно не е изключение.. , вероятно ще се случва на още много хора. А може пък, това да си е естествен ход на нещата.
С нашето „изкривено- дисциплинирано” съзнание може да сме неподходящия субект за осъзнаването му. Знам ли?!

С двете последни думи посред нощ .. и тежки мисли.. завих към реката. Не ми се искаше да се прибирам. Исках да мине време за да „смеля” натрупаните неестествени впечатления. Подслушаният разговор от типа: ”Къде ти е гаджето?” и отговорът : „Разкарах го” се вписваха перфектно в схемата.. А добавката „ А така! Браво!” сложи капак на изумителната картина от лъскавина, модерност и нови дрехи, както върху присъстващите, така и сполетелият ги традиционен и умело изпълнен ритуал.

Отчето беше изненадата. Държеше всяка секунда събитията в ръцете си. С упоритост и старание в контраст на горния диалог. Сякаш наистина през него извираше непреходност. Глупаво е в такъв момент да правя анализи.. ,но се набиваше на очи. Всички го приемаха ..И аз го приех като нещо естествено.. с добавката с, че е рядкост и си е чист късмет.

Май, това ми бе достатъчно за да приема - сватбата се състоя! Подсъзнателно си търсих подобен елемент, който да не е рожба на пошлата ни изкривена действителност, стане ли дума за такъв род мероприятия..
За друго започнах.. Исках да се оттърся.. Исках да презаредя..
Исках тотален ”ре-сет” на деня и на себе си. Завих към реката. Предупредиха ме ,че е висока и вероятно ще става още по-.
Така се оказа.. Пътьом я зърнах.. Перфектен цвят, перфектно ниво и данни за риби. Данните малко ме смутиха. Веднага забелязах оживлението. Суетящи се хора с въдици..нервно притичваха насам натам. Оказа ,че се провежда поредното първенство по риболов на пъстърва -част от националният шампионат и т.н… Пламен Бойков, Сашо Пасарелски- мярнах още няколко познати лица.., и по спешност се разделих с тях за да не мисля за онази гледка, дежурно изплуваща в съзнанието ми - Девин! Девин преди, по време и след състезание – грозна картина. Настървени риболовци..( някои от тях много добри!) с хъс и яко наточване размахват дълги геги над главите на състезателите.. Още не дочакали края на състезанията , ловко си пробиват път и накисват глистите между секторите. С шпрей да ги пръскаш не мож` ги умори.. Нагли ,безочливи, не чуващи , не виждащи и неразбиращи нищо.. Онемели и нахъсени.. Сякаш ако не изтръгнат последния живот от реката, тях няма да ги бъде! Няма такава порода.. Снимки - колкото искате, ама не искам да развалям темата.
Темата е за риболова.. риболова на муха.

Елегантност, финес и красота. Това ще е! И нищо друго!

Реката я знаете..Прочула се е напоследък с едрите си пъстърви. Никак не е лесна. Трудна си е направо. Особено с облите си хлъзгави камъни.. и високите силни водИ . Намирам проход към място над състезателите. Не искам да да виждам дори малкото насъбрали се Бачковски „девинци”. Направо ми стъжниха картинката,.. а дойдох за обратното! Водата беше с характеринят си синкавозеленикав цвят нашепващ за риби. Там бяха.. даже видях няколко.. Не няколко.. – много! Но от другите.. вездесъщите кефали.. Така е , в този участък има смесено „население”. Ловяха ми се пъстърви.. а гледах кефали. Не бях предвидил „сериозен” риболов.. Просто така… да излезем „на въздух”. Две нимфи.. – от „учените”. Достатъчно утежнени за да се закачат перфектно.. и по рибите и по дъното. По често по второто. Веднага реализирах няколко кефлета. Няма ли кой да ги храни.. веднага налапаха нимфите. Спомних си как Жоро ги вадеше по две наведнъж.. Да.а.а. , а къде са пъстървите.. Водата бе достатъчно студена , а мястото достатъчно проверено за да очаквам пъстъви. Да – случи се но на стотина метра нагоре. Едната се изметка по пъстървешки.. Няма как да е друго. На тази дистанция бе нормално да порпусна в засичането.. Едвам се държах на крака в бурната вода.. Прехвърлях през мощно силно течение.. и разчитах на случайното задържане в тихата вода до брега. Трудно е да се закрепи мухата по достатъчно естествен начин на 15 -16 м.. при тези обстоятелства. Ако успееш е добре.. , но ако успееш да избегнеш и досадните кефали.. може и да имаш успех. Втората я „заковах”.. ,но но беше с размера на месарски пръст. Макар и дебел – не достатъчно дълъг.;-)

За днес – достатъчно.. Натренирах си рефлексите. Захраних с пресни нимфи. Почувствах тръпката ..” аха да се гмурнеш..и поплуваш..” със спомена от последното мокрене на телефон, радиостанция и апарат. Стига за днес.. Прибирам се…
„Така не се прави”- бях казвал на Младшия, когато той се беше втурнал да хване риби.. ,ама бързаше да се прибира. Мислиш ли за друго, липсва ли съсредоточаването – за `що си отишъл, питам аз.. Какво ще постигнеш? Нито едното – нито другото. Просто ей така ще се изнервиш .. вместо обратното!
Послушах се! Сам се послушах! ;-)

Част втора – на връщане минах през другата река. Имах „дежурни” риби там. Трябваше да проверя как са. Последният път бяха цветни и наедрели ! Сега очаквах повече. Очаквах и друго - да ми е спокойно и комфортно при риболова. Е, точно това никак не можеше да се случи. Времето бе прекрасно..Слънце . Тихо и направо мечтано време за риболов, с малката подробност, че вече е топло и снеговете се топят.. Колкото по-топло, толкова по-високи води се очакват. Не се очакват – вече са! Просто реката беше чудовищно висока. Неприятно! Неочаквано.. и някак прието спокойно. Не знам как , но този път не се разочаровах.

Имах вътрешният комфорт.. може би от гледките със зелените поляни, свежопоникналата трева, песента на птиците и най-вече на кристално чистата вода. Виждаше се от далече. Т.е. рибата ще вижда от далече. Че е силна и виждаща пъстървата е ясно. Ще стане – заключих и не сбърках! Трябваше да избера мястото за риболов. Че няма да е лесно е ясно. Не ми е за първи път. Ходил съм на такива реки. Знам колко интересен, макар и не лек е риболовът. Подавам целенасочено в петната от тихост! Трудността е единствено в задържаето. Тактиките са две. Или задържам само с върха.. и повода опънат над водата, или подавам с голям резерв от шнур,когато се налага да се подаде по-далече.” Гебетсройтер”-а също пробвах.. По-трудничко ми е с него.. Не мога да преценя колко шнур за колко време да изсипя в петното. И друго не ми хареса. При малките петна .. шнурът трябва да падне в същото петно, в което ще дебна пъстърва. Е, няма как да стане. Ще питам Тео следавщият път. Да е жив и здрав пак да ни „светне”! Започнах да ги ловя.. – не на бързото, а на бавното. Подавам в краката си.. и чакам. Много чакам.. готов за засичане. Атаката закъснява.. засичам. Гъвкавите шарени тела не искат да излизат. Аз пък настоявам.. И така ги докарах до 20! Не се шегувам въобще.. и аз не подозирах какво място съм намерил. Това беше мястото , което уверено пропуснах при ниските нива на реката. Сега ми стана любимо. Двадесет риби в рамка от 5 х 5 метра..! Как ви се струва, а? Най- голямата бе око 30-32 см.Пак охранена и цветна! Не можех да повярвам.Трудно е за вярване - в такова „тъпо” място да има такива риби. Забава – и то каква! Истински подарък, заради упоритостта в неразумността!
Стъмни се. И вместо риболовът да залезе, започна обратното. Рибите ставаха по-големи, по-настървени и започнаха да се вдигат самостоятелно. Чудно. Вече не предполагах къде са- виждах ги и подавах целенасочено и точно.
В заключение : Оставих нехванати риби! Имам пред вид вдигащи се и нехванати. Това ми се случва понякога, когато съм се наситил на риболов. Е, ще го кажа : наситих се и днес!
Сигурно пак ще повторя, но за сега – стига!

Повторих почти веднага - на другият ден. Планът бе да проверя една друга река. Оказа се, че се наложи да проверя не една, а направо три други реки. Проверих ги не с мухарка, а с поглед. Мътни, високи, направо кални и неприветливи, напук на слънчевият ден. Пропуснах първата втората и третата, за да стигна до тази, която току що описах. Чиста, силна, висока и бистра. Знаех вече, че е пълна с риби. Опитът от предния ден спестивремето за търсене на позиция. Знаех точно кога, къде, с какво и как да ги хвана. Същите тези поне 20-тина риби! Така и стана. Започнах ги успешно. Докарах ги до пет - с една представителна красавица! Най упоритата. Бе дебела и нервна! Изпълних се с оптимизъм и тръгнах да търся още големите, още по добелите и още по-цветните! Ще се повторя – така и стана! С първото подаване пропуснах. Видях я да се вдига след като вече бях подал. Макар и малко неточно, но все пак рязко ме отрезви. Задържах. Не исках да я изплаша. Изчаках да се вдигне още веднъж и чак тогава повторих. Чудесна балканка-пак над 30-тте. Готово! На татък риболова ми беше само в плюс. Не исках повече. Исках само да се накефя на фини подавания, дори „ Гебетсройтер”-а ,ако трябва, да усъвършенствам. Мястото не беше лесно. Пак същата схема – през бързей. То да е бързей добре, ама такъв който не позволява да стоиш на краката си хич не е проста работа. Стоиш и повече мислиш за изплъзващите се камъчета под краката ти, а после къде и как да подадеш. Стоиш като на подвижна платформа. Камъни се удрят в краката ти - не можеш да ги задържиш. Отнася те методично и сигурно! Но пък си струваше. Замръзнал в реката, борещ се за собственото си място, но правиш всичко възможно да видиш, подадеш, засечеш, хванеш и пуснеш. Всичко да е плавно, красиво и пълно. Ситуацията удивително наподобяваше онзи танц на ирландците - невъзмутимо спокойна горна половина на тялото и невероятно бързите движения с краката.
Двойнственост и успех. Сякаш съчетанието на противоположностите присъстващи едновременно някак гарантира успеха. Много пъти съм го забелязвал. Трудно ли е – има успех. Има удовлетворение. Има пълнота и сякаш награда за упоритостта. Парадоксално, но в някаква степен е вярна и обратната теза - да търсим трудното, което няма нищо общо с упеха. Знам ли..?
Хм.м..м..излиза, че успехът може да е лично усещане, което си докарваме с трудности!

Три пъти опитах да засека вдигащата се „розова” пъстърва. Голяма и упорита.. Лесна по позиция и непонятно защо- нехващаща се ! Сигурен съм, че поне три пъти лапна мухата. Мухата не бе от малките. Да вметна: Рибите в тази река обичат големи мухи! Вервайте! Противно на очакванията, с големите мухи бе успехът! Първият ден не бях готов. Бях с едни минималистични модели. Добре, че беше „Микро Мохикана” - да ме отсрами. Но вторият път бях заредил. Удоволствието бе пълно. Тъмно е. Водата – набраздена. Виждаш само петното от светлото небе. Дисторзия на повърхността с падането на мухата. Само предполагаш движението и …Мухата изчезва и за миг усещаш натежаването в ръката. Засичаш мълниеносно. Токът протича през цялото ти тяло. Вече не ти е студено. Мокрото от ботушите е някъде другаде. Камъните престават да се движат. Водата въобще не тече. Тръпката стига до шапката.
И ти е светло и пъргаво. И на тялото и на душата.

Страхотен риболов. Страхотен! С луната,скритото слънце и "отлетяла" сватба.
И с една нехваната „розова” пъстърва. Сивен ще да е!
Казват, имало ги и тук.. Ама все тая..
Нехванатите винаги се помнят по-дълго от хванатитe!
А пък „розова”?!
Някой да се е хвалил с "нехваната" такава?!
Д-р Косьо

п.с.
Да добавя един щрих..
Има мухарки,които независимо от класа,строя или дължината си, буквално си "вадят парите".
В конкретния случай-от рЯката!;-)

Тази ми е най-скъпата мухарка. С никоя друга не съм го правил.
Значи: това (проверено), важи за скъпите мухарки!
Чак сега разбрах защо по реките ни се "разхождат" толкова скъпи тъкъми..;-)
(Да съм знаел, да съм я извадил преди години! ;-))

п.с.2
Няколко километра по течението..
Благодаря Ангеле,снимките са чудесни!