На кой му пука, колко е часът ? ;-)

„Мисля да не бързаме..и без това е по-интересно след обяд и вечерта..” – Това го повтарям като мантра седмици наред на всеки който, в неуправляемото си желание за риболов спонтанно иска да ме сложи зад волана преди да съм се събудил. От части е вярно, но не съвсем. Опитвам се да звуча убедително. Рибите си кълват целодневно. Проверил съм. Вярно е, че не са големи, но при тази висока вода си е истинско предизвикателство, не толкова риболова ,колкото успешния кастинг. Рибите просто са бонус към екзерсайза. Няма начин да стана по-рано.. Обикновено се събуждам след като съм ги "надробил". За това умишлено оставям неприятната работа за рано сутрин.. Някак от самосебе си да имам естествено оправдание, ако не стане както трябва. Тарикатлък в общуването някак. Пък и сутрините някак са по-мъдри от вечерите..казват, та чак сега се сетих защо! Просто сутрин преди да си се събудил въобще не ти пука.. Тресваш проблема на масата чист.. без нюанси и подробности.. /избягвайки идеята да спестиш някоя неприятност и нечий дискомфорт/..Преведено " на български", излиза ,че голямата мъдрост на сутринта е да не ти пука!
Хм..мм... `що пък само на сутринта...? А ?!

Както и да е .. приказката е за риболова. Планирано, проверено, предвидимо, но не съвсем. Разликата днес беше в прогнозата.. Прогнозата беше за силен дъжд от обяд. Това, норвежците, всичко знаят за времето по нашите реки ей.. Много ги бива.. Единствено часовниците нещо не им работят добре.. Закъсняват с няколко часа, иначе – познаха(www.yr.no е сайтът."Тейст ит" - ще ви хареса!)
Първите тежки капки само подсилиха удовлетворението от сбъднатата прогноза. Тъпо.. Радваме се, че нещо се прецаква, но това е човешкото съзнание - някакъв парадоксален компилат от личен опит и търсене на възможности за ендорфин..от най- неочаквани посоки. След 30-тината риби във високата и трудна вода. Изумителните съчетания с шнур тип откриване на Китайските олимпийски игри, се съсредеточаваме върху доброто шкембе и екзотичната македонска манджа. Шкембето си е класика.. Нещо като „V-power” на Shell… Изведнаж светът ти се вижда по-хубав – рипва и ти раздвижва кръвта. Започват да ти идват разни смели идеи. Хм.м.. Идея : по-добре да се „друсаш” с шкембе .. вместо с „магистралки”…Ако шкембето е добро - ефектът, предполагам, ще е същият! ;-)
Поне изръсените ендорфини не ни оставиха друга възможност освен да ги материализираме! На колата – и газ към новата дестинация.. Не беше предвидена…втората река, не беше предвидено и разочарованието от миниатюрните риби.. с плахо кълване. Толкова бяха малки.., че не успяваха дори да захапят 16-ка!. Тъпо.. Енергия – болл.. а няма къде да я реализираме.. Къде .. къде.. А а.а.а.а „да” – не е е далече.. Да идем , а? Задавам си отговори! ;-) Ще имаме около час риболов!
Е, за този час.. исках да ви напиша.. Става тъмно в момента в който излезеш от пътя. Реката е неочквано ниска и относително бистра. Летят „хеликоптери”. Нещо не е така.. Осъзнавам го малко по-късно. Ми, да – след този няколкоседмичен маратон от висш пилотаж в подаване на висока вода, тези условия ми се виждаха неестествени. Колко неестествено..Подаваш където си искаш.. Линията е винаги опъната..Нищо не ти носи шнура в непредвидена посока. Нищо не ти пречи да подадеш където и както си искаш.. Няма течения. Водата бавно се мести.. – не тече.Просто се мести. Все едно си в басеин.. Гладка повърхност.. Рибата се вдига.. Спокойно можеш да засичаш. Тихо е наоколо, по начин по който може да е тихо в една възбудена джунгла. Мирише на живот, а аз искам да ми замирише и на риби, риби.. риби.. Докато се глася и настройвам тъкъма, виждам мечтания кръг! Там е .. Да, ще стане работата! Подавам. Поводът ми е прекълено дълъг. Нищо. Няма да рискувам точно сега да сменям,. Подавам и чакам.. чакам.. чакам.. Подавам пак.. и пак така.. чакам, чакам, чакам защото знам- Тя е там и ще клъвне. Клъвна и то както си трябваше – уверено и категорично! Засичам. Приятната тежест… плъзва по линията. Страхотно.. Не бързам да я вадя. Наслаждавам се на момента.. Бааааавно и внимателно я докарвам до себе си.. Прекрасна, цветна „широкоекранна” балканка. Изненадано се гледаме и се разбираме. Тя знае и аз знам. Видяхме се и „Чао”. Не мога да повярвам, че толкова лесно се случва. Виждам втора риба. Пак подавам. И пак така - с изчакване, но взима сигурно и успешно. И пак така - малко по-нагоре. Виждам още риби да се вдигат. Не мога да подам на всичките, а искам. Запомням ги. Избирам ги! Това не ми се е случвало от години! Избирам най-големия кръг. Подавам и хващам. Това са пъстърви! Как е възможно, да е толкова просто? Е, този път е така. Пълен комфорт. Правилния такъм, правилно място в точното време. Е, да знаете, че се слуват и такива неща. В това томпо продължих още около час. Извадените риби взеха да наедряват. Най-голямата бе около 40 см.. ,но много охранена. Корема и, едва ли не, стържеше по дъното. Борбени, силни риби и красиви, ама много красиви. Местата ги знам, но няма нужда де се дебнем. Всяка вдигнала се риба си е почти хваната.Въпросът се свежда единствено до това на кое подаване. Числото на подаванията се свеждат до три! Радко четири. Ако е в бързей- от раз! Просто не може да е вярно - риба след риба.. и всичките мужду 30-40 см.. Тук там по някой дребосък поизпреварва на „кръстовището”, какъвто бе един от впечатляващите случаи с втората голяма балканка. Избирам си едно кьоше… , с къмък на около 30-тина см. от брега. Водата се „свива” в теснината. Знам ,че ако има риба- там ще да е! Подавам на три метра пред нея. Мухата плавно завива към протока. Нищо не се случва.. Изчаквам до критичната точка за закачане..до момента в който виждам атаката. С рязко движение „спасявам” мухата си от разочарованата пъстърва. Не беше голяма..,но все пак. До като линията е още във въдуха, връщам мухата в изходно положение.. т.е. подавам по същият начин - три метра напред. Мухата се носи към същото това кьоше. Този път кьоше вече няма!Всичко е в пръски, камъкът изчезна!Водата "завря"! Не виждах ни муха ни чудо. Воден взрив с водна „гъба” - торнадо… От там като резна… Да не ви описвам! Отпускам линията „по спешност”. Вирът е плитък, но широк. Има на къде. Опитва се да избяга.. Тць.. `ич не се давам - само леко отпускам,но я държа под напрежение… Да ни ви описвам как пулсира в ушите ми..Гледам от страни като на филм. Действам на рефлекси. Дозирам опъна. Това ми е единствената мисъл- внимателно дозиране. Сложил съм дебел типет. Знам – ще издържи, но все пак с дивата балканка шега не бива. Успявам да се насладя на атрактивния скок. Малко е закъснял - на три метра от мен. Държа обтегната линията. Не пускам. Страхотна риба. Кротна се до ботуша. Едвам успявам да се съсредоточа за да я хвана. Трудна е. Дебела, цветна красива и респектираща. Мухата ми – 12-ка се губи в плавно движещата и паст. Забодена е здраво – имах късмет. Това беше "Върхът"! Страхотна две три минутна случка - пълна с адреналин! Доволен и сит, сигурно съм се хилил и през нощта. Това е риболовът. Това е!
Държах я за опашката да се съвземе. Исках да се съвземе. Исках да разбере, че и благодаря. "
Вече ми беше "все едно". На горе се вдигаха още риби. Ловях ги една подир друга. Избирах. Ей тъй на – като в магазин! Естествено, по-големите и по-„кръглоликите” ;).Часът беше десет p.м. На кой му пука, колко е часът? Риболовът беше страхотен! Слънцето упорито не залязваше. Държеше светло небето. Белите нощи сигурно са такива! Единият час се разтегли на четири. Май не искам да си тръгвам. Така ми е добре. Така ми е много, много добре.
Магия някаква.. , вълшебство, което пожелавам и на вас!
Д-р Косьо