...

"Мухата днес" е място за споделяне. Споделяне, преди всичко, на личен опит при риболов с муха и шнур (flyfishing), а после на всичко останало, свързано и не чак толкова свързано с това великолепно хоби! Ще пиша за неща, които не срещам в "Net"-а, а смятам за интересни. Текстовете, картинките и идеите - всичко е авторско. На края ще намерите и снимки, които винаги показват повече и ме "зареждат". Надявам се и вас!

19 юни, 2011

Няма начин да няма начин ;-)

Кратка версия :
В надежда за добър пъстърволов!
3 Х “Тц..”
“Мухарката е Голяма работа!”
Старец с телескоп- 1 бр.,1 бр. пъстърва в живарника + n-броя от горната реплика-(извън живарника ;-)).
По реката: 20-тина хубави пъстърви на суха.
Време : от обяд –до вечерта .
Як хатчинг с вечерно вдигане.
Последна хваната риба - в 22.00 ч.!
Изпусната голяма "балканка".
Тюх!
Старецът – свидетел :
3 Х “ Мухарката е Голяма работа!”
1 Х “ Мухарката е мноооого Голяма работа!”
3 Х “Тц..”
Голям кеф!

Дългата версия:
>„Тц..тц…тц…Мухарката е ГОЛЯМА РАБОТА” – беше няколкократно повтаряната мантра от един дядо с телескоп и плувка. Беше ”окупирал” едно от най- „силните” места на реката. Лесно достъпно е и почти винаги там някой виси. Не ме притеснява защото денем никак не е лесно точно тук да се хване риба. Открито е. Рибите виждат и помнят кой ги лови и връща и кой ги прибира за винаги! ;-) Не се дават лесно! Преди много години на същото това място хванах и най-късната си риба.. в 21.20 ч. - много едра мъжка, борбена балканка. Всекии път като мина покрай вира, не пропускам да си го припомня, и някак сегашният ми интерес към него лекинко изтлява. Кога ли пак ще ми се случи?! Страхотна вечер беше Почти на шега минах от там. Беше тъмно и нищо не се виждаше. По-точно много повече се усещаше, от колкото се виждаше. Имам пред вид, облака от насекоми с плътността на снежна буря, носещи се над водата. Много от тях просто се блъскаха по повърхността, което докарваше балканките до лудост. Знаете този момент, цял ден висиш пред една гладка повърхност на пределно бистра вода, с очевадна липса на живот. А като дойде моментът, се чудиш от къде се материализираха толкова и такива невероятно активни риби! Това същата река ли е? Бистро, тихо, спокойно, а после, няма как да подадеш без да нацелиш зоната за лов на някоя красавица. Ей, такива мисли ме споходиха, когато преодолях първото разочарование от гледката на дядото с телескопчето. Мярнах и столче с раничка. Второ разочарование- беше се приготвил дълго да седи. Лошо! Надеждите ми за терен изтляха успоредно със събуждащото се любопитство към това, защо се бави предполагаемото недоволство от компанията ми! Отговори ми преди да съм попитал : ”Сам ли си? От къде си? Не бива да ходиш сам за риба!”… Изненада ме- признах си! Не искам да навлизам в подробности, но този дядо си имаше концепция! Обичайната случка я знаете- намръщен риболовец, следящ всяко движение на „досадника”… и при първи намек за опит за подаване, следва агресивен скандал. Бях готов. Въобще нямах намерение да подавам, а се приготвих за контраатака. На борба за преразпределянето на вира! Щях поне да опитам - заради спорта! Нямах никакво намерения да ловя в него след като видях старчето.. Вирове – болл, ама сега се спрях. Просто от любопитство. Защо ли пита така? -„Вдигат ли се риби?”..опитах се да отговоря на въпроса с въпрос?../нали знам какво беше минала седмица- пълна лудница!/.„Ей там на "бързака". Ама не е като минала седмица. Страшно беше тогава!” - беше отговорът ама след третото ми задаване на един и същи въпрос…и недочакан отговор. То е като при рибите, хората очакват точно определена комбинация от думи за да отговорят, не на това, което питаш, а на това, което те са решили, че ги питаш. Модели. Не ми е интересен такъв тип разговори.. Стандартни схеми, нямащи нищо общо с истинското общуване между хората. Опитах се да го „поразчупя”. Отговарях едносрично и нарочно с по-трудни за "смилане" изречения. Стана още по-сложно. Старецът явно не дочуваше и цялата ми стратегия за объркване се сгромоляса върху мен.. Трябваше да потретвам едни и същи сложно-словоредни конструкции. Стана ми смешно и докато нагласяхме каналите на общуване, взех, че подадох един два пъти. Ей така - пробно. Не реагира. Започнах да подавам и в бързака. Въобще не ме интересуваше дали ще хвана нещо. Чаках да ми се скара. Исках да ми се скара, "залуду" ли се подготвях?! Тцъ.. не ще и не ще!? Ловеше си човека.. и даже се премести още по далече, да не пречи!? Хареса ми поведението. Не ще да е местен. / от София се оказа в последствие/. Това ми даде повод да прибера мухарката и доволен от „провала” си наистина да започна да ловя пъстърви. Знаех точно къде да ги търся. Нали минала седмица видях „страшното” и много ми хареса. Прегазих „голото” на бързо. „Голото” е място в което преди време живееха много пъстърви. Бе многогодишна "къща" на десетки риби. Сега наистина е голо и пусто. Изсекли са дърветата покрай брега. Превърнали са този участък в прав безжизнен канал. Какви риби, какви пет лева? Няма как. С горчивина подминавам и ”на пук”… пропускам и следващото място!? Видях го и него- оглозгано, макар още да не беше.
Тук вече може. Знаех къде са и колко са. Реката беше „паднала”. Още по-ниска от вчера! Преведено – очаквам рибите да са още по-лесни от вчера! Така се оказа, само на пръв поглед. Подавам – атака.. и нищо! Рибата атакува и плува с мухата около метър. Размина се. Втори път въобще не поиска де се вдигне. Пробвах „съседката”. Същото. Тук нещо не е наред. Водата не беше се сгряла. Имах подобни риболови преди години, но в най-жежкото лято… по 39-40 градусовите жеги… Помните ли „Целувката на пъстървата” – Е, същото беше и сега.. Големи красиви тела се стрелкат за част от секундата. За две секунди плуваат под мухата и се отказват. Да..а..нещо не е така, вероятно с мухата. Не искам да сменям размера, и без това ловя на неподходящо малки куки за тези риби. Смених мухата със "CDC".. Моментално реализирах. Не ми хареса! Рибата беше добра.. ,ама нали се сещате: десет мухи поне ще превържа, ако сметката ми излезе вярна. Е, излезе, да му се не види. Две риби и нова муха. Завърза ми се "връзвалото"..от непрекъснато връзване. Не ще пущината на муха без поддръжка! Две риби и в бокса. Амаду-то подгизна!
Хем кофти - хем гот! ;-)
Нищо. И така е добре.Продължих методично да ги дърпам. Изброих ги. Никой не беше ги разреждал от последният път! Е, и пропуснах няколко. Има един такъв момент, знаете! Като сте с поляризирани очила виждате повече и понякога реагирате преди рибата да е захапала мухата. В тази случаи има поне двама разочаровани - рибата и вие. Решавам го простО- удължавам типета. Знам, че ви звучи леко не логично, но работи!
Реших, че при толкова риби, днес е денят да се поглезя. Пропуснах дашните места и се качих още много нагоре. Исках само "черешки от торти"! По точно от тази вечер, защото се бях настроил за вечерта! Да, точно за този вир, на който попаднах на дядката! "Убивах" времето методично, и все за онзи вир си мислех. Колко пъти я хващам онази –„едно времешната”, само. Вдига се- подавам и, приклекнал. Внимавам и хоп.. Тежко,силно и безкромпромисно-точно като Златнопанежки тир! Ако не си бърз в отпускането, на осмата минута мухата е в центъра Луковит! ;-) Ловя практически само сигурни риби. Въобще не експериментирам. Знам ги къде са и само ги броя. Лових и се връщах, връщах се и лових.. Докарах ги пак до двайсетина. Като изброя и първата - около 40-те. Риболовът си беше повече от O.K., `ма си ме теглеше към вира. И това е! Върнах се. Пак "дръвце"- старчето упорито не искаше да си тръгва. Няма ли да си ляга този човек?! Хем се оплаква, че не вижда, а вече знаех, че и не чува. К`во прави на тази река? А то си седеше. Опитваше се и риби да лови?! Добре, де заедно ще ловим. Вече бях проверил поносимостта му към натрапници! Докато си хортувахме, отчетох вдигане на риба! Той не я видя! Изведнъж ми просветна - всъщност рибите са си се вдигали, ама той не ги е виждал.. Ех, как се заблудих, доверявайки се. Нищо, нека ми е за урок! Хванах я с второ подаване! „И синът ми лови на мухарка, ама сега на море..” - Опита се да е някак съпричастен с успеха на мухарлъка. „Това - френския канал, това -американците с техните свръх технологиии. „ - докато се възхищаваше… запецна, виждайки как рибата отплува обратно. „Хубава беше!”- заобиколи директния въпрос. ”Малка е!” - мимоходом но твърдо отвърнах, целейки се пред следващият „кръг”. ”Как ще е малка?.. Я, като моята е. „ и ми показва живарника с обезцветеното, безжизненото тяло… Така беше.. 24-25 см. са си 24-25 см. Пропуснах следващата. Разсеях се. Третата, парадоксално за мен, реших да му я запазя. Мушнах му я в живарника, преди да ме види. Имаше нещо нормално в този човек. Стори ми се, че така най лесно и разбираемо ще му подхраня позитивността.
Гледам го – зашушка се нещо, ама някак целенасочено и трескаво. Опитах се да не гледам. Ама пусто любопитство. Разбрах. Телескопчето се пръвърна „болдо” с някакви полуграмотно направени "му`и" за клен! Нищо не казах. Смачкани "м`уи" на 16-ка. Как ли ще изглеждат на фона от буря от 6-ци, 4-ки. - размера на летящите насекоми! Вълни правеха, като кацнеха. Ми.и.и. не поглеждам напред, съсредоточавам се към онази-голямата, в "бързака". Изшляпа се два пъти и пак не успях да я видя. Там беше. Подавам и без да я виждам. Подавам без да виждам и мухата си. Повърхността се е превърна в течно олово. Нищо не виждам. Нищо не мога да направя. Разчитам, че мога нещо да чуя и рефлекторно да засека. Разчитам на ритъм. Разчитам на "тайминг4, въпреки пълната липса на видимост - как се разпределя линията по бързата вода. Избразди ли- понятно! Подавам умишлено далече в плиткажа. Очаквам атаката да е на ръба – там където става относително дълбоко и бавно течението. Така е. Пак се показа, но само със звук. Мълниеносно засичам. В мига се вместват: обирането на „корема”, рязката тежест от забиването на кука, плавното потегляне и рязко отхвърчане - и на мухата, и на типета, и на повода, и на всичко което концентрирах, за да може всичко това да се случи! Откачи се..! Язък! Не знайно как! Нищо не видях – само усетих! Това беше! Най-голямата, най-агресивната. И да не беше такава – така ще я нарека. Нали най-големи са винаги изпуснатите риби ;-). Такава беше и тази. Мухата си я имам – свита (огъната) на вътре. Сещате се. Не и се е яло желязо този ден, на рибката. Това е. Вече знам къде и кога да я търся. Нека остане и нещо несвършено.
Бих казал: „Аман, от този пълен комфорт и успешност !!!;-)
„ ` ма наистина ли я убоде?!! – не можеше да повярва дядката. -„Абсолютно!” - отвърнах му, „привидно” спокоен и търсещ, начин да подам без да се оплета в шнурището. Това го накара периодично да пита още поне 4 пъти. Беше ме чул, но не вярваше! Преживял е инсулт. Каза го, като извинение, за слабия си улов. Не беше така. Беше там- на реката просто защото не можеше да не бъде! ..... Улисан, не бях усетил, кога си беше събрал всичките въдици. И столчето беше кокетно приготвено. Раничката- скатАна. Пръчките –„Уставно” подпряни. Ломотеше си нещо под носа. Едвам долових : „Мухарката е голяма работа..” , „Мухарката е голяма работа..”. Стъпките му затихващо отекваха преди да се слеят с шума на "бързака". Ехото ги пое и плъзна леко над водата.. „Мухарката е Голяма работа! Мухарката е мноооого Голяма работа!..
Тц..тц…тц..ц„
и заглъхна...

п.с. Има още много за писане... Примерно, как се ловят шест балканки за десет минути :-)...,ама друг път!
Д-р Косьо

1 коментар:

  1. Тц, тц, горкия човечец.. На стари години, терзания му създаваш :-) ..
    Страхотен риболов, представям си какво е било.. Истинска атракция :-)

    ОтговорИзтриване

Коментари