Здравейте, Стефчо,
Питаш, ама не всичко може да се опише. Тази искрица в погледа е нещо, което няма аналог. Ето и сега, когато пиша, гледам пръстите сами подскачат по клавиатурата, по простата причина, че отново се почувствах в този облак от благоразположеност и грижа. Най-после дойде време и аз да кажа няколко думи. Вчера си поиграх с филмчето от Бяла и за пореден път усетих онази впечатляваща благопожелателност и добронамереност, която е толкова рядко срещана по нашите географски ширини. Похвално! Поклон, "Стари видри"! Не знам, кой запали този плам, или просто го е организирал, но това, което се вижда е наистина нещо живо и горящо, силно ангажиращо и същевременно невероятен източник на сила, благородство и устрем! Как го направихте?! Няма как да не ви разкажа за "ефектът"... върху хора, изключително далече от тези неща! Непосредствено след мероприятието ми се наложи да пообиколя пак същия регион, но по друга работа и с други хора. Естествено, споменавах и за "Училището ..." Това, което ставаше е изумително преобразяване в поведението на тези, които започваха да слушат в захлас. Големи хора, а в един момент виждаш как пред очите ти се потапят в някакави забравени емоционални връзки и асоциации, но точния термин е "пробуждане"! Хем странно, хем непонятно ,хем смесица от чувство за гордост, оригиналност, малко съжаление / че не участват/ Една такава емоционално-наситена добронамерена атмосфера.. Направо "сос" ама от най-добрите!.. "Ефектът" е изключително позитивен и заразителен. Някак даващ надежда и много, много доброта..! Потта по доволното челото на Росен, замисленият втурнат Шаман, Стефчо на ръба на организацията, Сашо-Пасарелски - невидимото активно присъствие..,а за Левака и бебето... направо не ми стигат думите... Как да не се впечатлиш..! Мавро с неговото твърдо мнение за "кошчето" / направо се засилих да си купя още едно, нищо че имам три! / Усърдието на Мишо било по мухитe, било по краката/ той си знае../ "Някой да донесе йод...Тук ракия не пиете ли " още ми звучи в главата.. Мунчовият слънчев ентусиазъм из под веселата шапка /..да рови в кутията на Мишо... !?.. / в която всички искаме да бръкнем..!/ Да пиша ли още? Няма толкова букви по клавиатурата... ...И мухи, мухи, и стримери и воблери ... Както и Сунайското вярно решение с ледено студени бири в тая жега.... ...и ... многото други, втъкали се в организацията /надявам се да се запознаем нататък/ Слънцето пече ли пече .. и реката е мътна,ама кой ти гледа. За друго е приказката /и май ще има друга!?/..
Ей това съм смесил и опитал. Ей това видях! Ей това разхвърлях около себе си тези дни. Видях разтеж, видях пробуждането, видях надеждата. Благодаря, "Видри" за споделения празник! Определено ще го запомня, както и моите приятели .. Имам доста снимков материал, така че, и за напред ще популяризирам това, което видях! Дерзайте ! Нека се види и чуе!
Да бъде светлина... и вече я видях и в очичките на онези, малките, които всъщност възпитават нас!
Д-р Косьо, Д-р Люси, Петя и Веско
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари