Честно казано нямам решение. Децата ги видях да се къпят. Малко по-късно като захладня извадиха "парашутите". Много нахални деца!!! И агресивни!? Първото, което видях с парашут, така ми развали настроението, че се запътих директно към него. А то доста се колеба, аха да побегне. Докато наистина разбере, че отивам именно към него заради "парашута”. Първо му се скарах, после му обясних, че да имаш риболовен билет / било имало, но в къщи..!?/, не ти дава право да ловиш с парашут! Някак доста трудно му беше да го "смели". Интересното дойде после, когато му обясних, че с парашут в ръка ще си остане "ограничен и тъп, като онези там" / Имаше още трима на неговата възраст /и ред такива по-силнички думи .. ", а в същност, сега е времето да избегне този момент, да разбере колко интересен е риболова и има шанс да изглежда като всички, които е видял на състезанието - екипирани, красиви, усмихнати и щастливи. И съм убеден, че няма да бъде като другите. Говорих бавно, за да ме разбере. Внимателно подбирах думите, така, че изчаквах реакцията от лицето му. Хлапака беше към 13-14 годишен и не беше цигане. Даже от време навреме по лицето му пробягваше намек за интелект. Да, но тотално объркан! Веднага си представих, че всъщност, то прави точно това, което вижда всеки ден. Вероятно няма кого да попита, с кого да сподели. Просто средата е такава. В този смисъл, контакта по време на състезанието му се е видял катогорично друг, непонятен свят. Да не се отклонявам много. Оставих го в размисъл/ до колкото можеше/. Имах усещането, че нещата в дущицата са му черно/ бели. Нахокват те, а то си знае как да се държи. " Всичко е ясно! Чакам да мине и после пак - каквото си знам ...". Малко съжалих, че му отделих повече внимание и някак заплахата в началото: "Да не те виждам с парашут повече и ...Пак ще мина!", някак започна да изтлява. Силата и значително отслабна. Продължих нагоре срещу течението и разгоних още 3 дечица - "парашутисти", но този път с кратки ясни команди. За всеки случай ги постреснах като им направих по една снимка с парашут в ръка. Уж за архив, та после да ги познаем. Едното бързо се обърна с гръб. Поне за това съобрази, а другите си гледаха нагло и с неохота заприбираха.
30-тина метра по-нагоре. Виждам първото хлапе, но от другата страна на реката. И вика : "Чичко, а с блесна мога ли да ловя?" Направо ми писна от него! Че са досадни, досадни са, ама този път в обратния смисъл. "Чичко, а тук на дървото има една закачена блесна, да не би да е твоя? Да ти я сваля .."! "Каквото си намериш - твое е !"- опитвам да се откача... Но, не ! То продължава да гледа. Много внимава какво правя с мухарката. То с блесната: "Тук, ако хвърлям, ще ти преча ли ?"... Е..е....е.. зарязах риболова и хайде пак една кратка лекция по тема. Усетих, че нещо май се промени!? Детето хем се зарадва, хем се събуди, хем не го беше страх. Изгаряше от любопитство. Прояви и щедрост, като ми предложи намерената блесна. Някак много странно се почувствах. Едно хлапе. Хем ме дразнеше, хем ми стана драго, че се замисли. Едвам успявам да се оттърся от тези мисли и тъкмо да заметна за пореден път, чувам тънкото гласче : "На слука, аз ще си тръгвам вече.." Оплетох шнура, повода и типета едновременно. Стоях и го гледах! Май всъщност себе си оплетох. Едно на нула за детето! Май се получи!?
Да,.а... Увлякох се .. ама така го усетих и се опитвам да ви го предам. Питам се, а другите три?! Много ми е интересно какво ли ще стане след време. Кое ли е по-по-най - това детенце ли или онези малки бабаитчета ? Макар, че всичките бяха с парашути, май си бяха чисто алтернативни..
Поздрави,
Д-р Косьо
Продължението:
...
От всички прозорци дънеше чалга. Две мутри с дебели вериги на вратовете се бяха разплули в местната кръчма пред широко отворените прозорци на возилото. На една друга маса сервитьора донесе на поднос GSM-ма и зарядното на друг-а с една мутреса, чиито дънките се крепяха единствено на татуировката !? Преди да си тръгна видях двама "мрежари" около 50-55 годишни! /с чувал с приготвена мрежа/ с категоричен вид и поведение. Като видяха, че спирам - си смениха плановете. Направиха се, че все едно си стоят "Ей тъй на". Като ги заговорих по темата и исках да видя "чувалчето", започнаха да наглеят, че "колата била на полковник от МВР" (!?)..и "не можело да се пипа"../ за съжаление бяха прави, не че е на полковник от МВР! ..и продължаваха да гледат нагло/ Като настоях, и разбраха, че са на "границата на сериозния край на тоягата", взеха да внимават какво говорят и заобясняваха, че той (полковника от МВР) "бил пенсиониран вече"!?
Направо ме е страх да си помисля... Какво ще стане с тези деца .. и коя от гореописаните роли ще играят за в бъдеще...!...
Продължение 2:
Здравейте,...
Честно казано, нямам решение. Децата ги видях да се къпят, а малко по-късно като захладня извадиха "парашутите"...
............ ...............
..... ............ .........
Едно на нула за детето! Май се получи?
Да, а... увлякох се, ама така го усетих и се опитвам да ви го предам. Питам се .. а другите три?! Много ми е интересно какво ли ще стане след време. Кое ли е по-по-най - това детенце ли или онези малки бабаитчета?
Макар, че всичките бяха с парашути, май си бяха чисто алтернативни.
Ей т`ва бях писал преди време за едно от риболовните училища на "Старите Видри" - Гложене-Тетевен... А сега, видях същото детенце "омесено" сред останалите. Гордо и спокойно подаваше блесничка. Беше от същата страна на реката от която бяхме и ние /направо символика/! Нямаше притеснение в погледа. Някак естествено и спокойно се опитваше да участва. Като другите. Много ме хвана яд, че пропуснах мига, в който то се е появило. Щеше да е изключителен момента на съпричастието с "онези от София". И как се вплита. Жалко! Пропуснах! Но и това е достатъчно. Да го видя спокоен и вече някак свой. А онези, с парашутите, стояха като него преди. Гледаха си "диво" от тръбите. Чудеха се "К`во е т`ва" и не смееха да приближат.
Дано дойде и техният ред...
Поздрави,
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари