“Шемши бей” или мухарска среща В.Търново 2007

Да..никак не е лесно да се пише когато впечатленията надхвърлят оперативната памет .. Що не снимах ...Тюх ...да му се не види..., а определено имаше какво Това ,което няма да забравя - Кастинг в 23-24 ч....как да го забравиш..Борко, поне като взимаш хапчета ,черпи и останалите..!!! Не за всички това е...хм..м.. "нормално" Но пък кефа беше голям.. и бих казал - "е те такова животно няма... " камо ли по търновско..Ма като ни е мерак- що да не го направим... Горкия орех - среднощна фино подстригваща буря...го сполетя.. Ми как да забравя гледка като тази ..полянка за кастинг между питиетата..под ето тази странна кула..с двукилограмовия ключ.. Да не за бравя и похваля издържалите среднощните ни "странности" дами..
Ами това? - Роска ,пак ли си бръкнал в спокойните ни души с организаторско настървение?А това си е направо за снимка..
А някои се подсмиваха докато други ръкомахахме...Имаше и такива случки извън програмата... ,но красотата си струваше дори дъжда ,определено! А кой каза ,че скобар се ловял трудно на мухарка .. да ,де ама с този размер...иначе ..тепърва ще го мислим... Ама пък как ръфаше мухите с острата си шпатулка...нямаше равен..Имаше и неканени почитатели на мухарството .. с което си заслужиха и вчерята от "Златния черпак"
А продължението на мероприятието на терена Долна студена си остана само "студенО" ..нищо не помръдна в тая кал.. А иначе - красиво... Но пък ние взехме правилното решение - шкембе ,шницел.. /а другите да си кажат/.... още ми стърчи вилицата от устата...Ма колко вкусно беше..мм.мм...м.. То емоцията водела до огладняване ПО СПЕШНОСТ .. се оказа в последствие...Е.. и един кадър от леко тъжната подготовка за заминаване... Няма как - хубавите неща свършват.. Понякога.. Иска ми се да понапиша малко повече ,но нека мине някой и друг ден ..,да осъзная и се насладя напълно на пресните впечатления... Благодаря на организаторите и на тези ,които отделиха от времето си за да споделят любимото си хоби.. Няма да пиша имена - да не пропусна някой .. но снимките говорят достатъчно.. Ще напиша още , ама после...Хайде пак!
Д-р Косьо
Продължението : следващата среща..пак Леденик.. пак "Шемши.."Пускам го тук защото и аз имам по-особен, да го нарека поглед..
Открито писмо до Росен
Сега ше пиша.. Ще пиша за смутените хора....А иначе, идеята e прекрасна !
Здравей Роска,
Не стига, че събра толоква хора от цялата страна , но се погрижи да обърнеш внимание на всички. Знам ,че вече си тиимбилдър с опит .., но мухарите сме чепато и упорито племе и няма така лесно да се дадем!!!
Свалям ти шапка още веднъж, за всичко което направи и правиш.. Не мога да си представя нещата без твоят упорит ентусиазъм и настървение..
Категирчният ти отказ за помощ е основната причина за гузноватия привкус от всяка изпита съботно-неделна бира в тази жега..докато те съзирам между капките на изпотеното стъкло да се потиш пред поредната програма , табелка или етикет.. Не може повече така..! Или спираме бирата, или те пращаме на клонинг .. Мънков ще помогне .. ,че там в Англия са доста по-напред..
Събрахме се да разменим монети. Монети без определена стойност.. Всеки сам ги оценява.... Уникални и редки , стари ,нови , цветни и уловисти. С характерния нюанс на всеки български и не толкова български град...Монети с място - всеки сам да сложи точното количеството достоверност.. Пари , пари, пари валят отвсякъде .. пари от нрави , пари от впечатления,..... Есенция от всички случаи.Цеден със месеци експеримент..Монетите са лично-уникални.Увеличават стойността си с всяка прехвърлена ръка.. Подръж за малко. После подай на приятел.. Усещаш как се полират , изглаждат, набъбват .. Правят всичко възможно и лесно. Вързват недовързани мухи , сглобяват недонаправени въдици..отварят вратите на непознатото и интересното и запалващото... Пари специално приготвени да се дадат !
Видях момчета от цялата страна.. Колите “За Събора” ярко светеха още по пътя.. Онзи характерен безпогрешно разпознавам блясък в погледа личеше отдалеч.
Роден от доброволната самоопределеност на съпричастие с почти тайното ни и на външен вид загадъчно и почти неразбираемо общество.. говорещо сподавени разкази с характерните убедителни натъртвания на определено място пред лакътната свивка.. Всъщност, доказващи със силата на натиска Индивидуалното усещане за дозирана хвалба и вътрешнаистинността му. критичност е единствената мярка , която безпрепятствено прелива между нас.. Както веднъж бях писал.. Разкази в които всичко си вярваме..Защо , не?! Видях опит , видях знаене , видях мерак , видях, видях , видях..и блясък от лаково покритие, за съжаление , не само по мухарките. Видях и ,че почти никой не се интересуваше от реката..Казваш , преодоляхме го..! Тя, разбира се, ни го върна със същото..Обидена и закривена.. Не пропусна да прояви характера си .. На мен лично ми отне около 4 часа и десетина мухи .. от най-добрите. На вас, незнам..Говоря не за конкретната река .. говоря за реката въобще.. - полето на което се води “сражението” ... Какво усетих..? Усетих любопитство , усетих , смут , усетих желание , усетих обърканост , усетих благоговеене , усетих елегантност , усетих стил и красота. Какво помирисах ? - Пропускам.. Ще сменим задължитено базата следващият път.. Какво чух?... Чуйте и вие.......ето тук... звукът от перфектната сглобка , лекото девствено шумолене на калъф изнизващ се от новият си тубус.. Лекото проскърцване на гладка шнурова повърхност..Плющене от косене на трева с мухарка.. Нежният, готов за подвизи аванс.. Чух как излиза потта от кожата под палещото слънце..изтикана от безжалостният упорит ентусиазъм мотив – “Да пробвам всичко.”..То е тук!...Кога , ако не сега!.. Чух и себе си с незадените “на глас” въпроси . Къде ни е общата снимка от събора ,например .. защо се получи така..Къде са хората с които исках и държах да се запозная .. Къде е смелостта на знайни и незнайни колеги, несмеещи да кажат какво става на тяхната река в тяхното село и град.. Виждам много лица... Кои са !? Ловят ли ? Какво ?.. Къде са техните лични колекции от мухи и впечатения.. Какво като реката е Арда или Върбица..Исках да видя те как усещат реката си ..Тук там ги виждам случайно попаднали в кадър.. За тях основно дойдох .. Да взема техните “пари” наситени само с това ,което те биха искали да споделят ..Моите ги дадох..и пак ще ги раздам..Къде сте бе,хора? Стана малко като с онзи клиент ,който си поръчал да му нарисуват картина ..и не искал да плаща високата цена ,”щото платното било вече изцапано..” Та, и моят анализ е поизцапан с някои боички, които не успях да пропусна въпреки широко затворените си очи.. Вярно, тръгнах към събора с предубеждение....След последните злощастни опити за разкривен ,нескопосан опит за шофоьорски хумор, чиито обект се оказах..не ми се идваше въобще../ Хем ще видя този с хумора какви щеше да ги свърши../ Обикновено съм нахъсен до последно.. Премислям и преценям дни наред .. да подготвя , да взема , да направя , за всекиго да има по нещо.. Този път реших да не участвам..Просто ей така .. да гледам просто отстрани .. И “моят” събор се оказа различен. Дано седващият път да говорим и виждаме едни и същи неща.. Явно ще продължавам да стискам широко затворените си очи! Но този път ще ги стискам оптимистично... и то точно заради хората ,които не видях и не познах.. Може да сте малко, но сте ми най-ценни!... Роска, втрещи ни с тези награди....Най-голямата е за теб!
Както знаеш ние повече приказваме..Сега ми е криво...
Преди време получих една подобна за десетгодишна борба със слепотата в България.. Смисълът на тази ми се струва същият, но тази ще я ценя значително повече, защото е спонтанна и от още по-«горящ» от мен човек. Ще се опитам поне да я оправдая. /Даже прописах ../ Дано съм на прав път.. с всичките си неразбрани постъпки..
Поклон ,
Д-р Косьо