Хванах щука с мухарка /!/ в едната и .. и фотоапарат в другата ръка..

Както вече знаете наблегнах яко на Койнаре .Много ми се понрави това място .. Едно такова широко и просторно .. Да мааш , да мааш с мухарката .. Ум и ръка да ти зайде.. и няма закачки, няма дървета .. Уф че хубаво!..Ми то си е за сбирка с бирка и кастинг –тренировки отвсякъде. Тъкмо ми потъваха гемиите успоредно с прогнозата за времето .. и чаках дълго , дълго ,някакъв оптимистичен намек от екрана .. Но, не! .. Като са се наговорилИ всички метеоролози ... Стискат зъби и скърцат – сняг ,та сняг.. Е добре, де .. Виждали сме! И сняг и дъжд и градушка... К`во толкова.. Аз пък ще отида на риболов.. и то с мухарката! Вярно последният шнур с който ходя хем ме радва ,хем ме мъчи.. в това студено време.. ,но няма да го сменям .. Ще упорствам докато се стопли , белким омекне... Речено, речено .. ми като не ми се спи. Навързах обещаните едри «Микро Мохикани» ..,че и изкопирах мухичката на Боянския ,с малка хитрина... за проба. Стискам клепки и пак виждам.. едни бухания на распери, едни плавни кръгове, кой от кой по-голям и и по близо.. Едни такива работи ... като за петък преди риболов. Станах рано, така и така си бях буден .. 4.00 .. Е е.е.. това не съм го правил от «шаманските си русенски дни».. ! Кафе, за да прогледна в тъмнината.. и през празните софийски улици ... на магистралата . Плана е ясен – Койнаре , да видя аз тази работа с ранносутрешните распери! Подивяват, казват,..ама много рано. «Цъфвам» посреднощ на брега.. Ми, по-празно риболовно място няма .. И като се е ширнало ... че и по-голямо и по-празно ми се вижда заради слятото небе и река .. И тихо ,тихо..Небето тежи.. Аха да завали ..,но съм си взел оптимистичното хапче и се надявам . То си е направо смешно . Екипиран «до зъби» , С шапка – микрофибър – но с една дупка за очите .. като на «баретите».. Стегнат в кръста с мухарка в ръка .. седя в колата и слушам «E.S.T.» Навън – непрогледен мрак .. а карах бавно , дяволите да го вземат..., как можах да стана толкова рано... Че и муха съм си вързал..и я държа пред волана..Пуснах SMS на някои колеги с ясното съзнание ,че спят .. ей така , хем да ги направя съпричастни с пианото на Есбьорн, хем да се засечем на някоя от реките ,които днес смятах да проверя...Добре ,че ги няма наблизо ония с белите престилки... То, къде Койнаре , къде Карлуково... в тъмното , почти няма значение... Зорлем изядох един сникерс... Ми, много бавно се развиделява... ,а едно такова тихо , тихо.. а музиката – вълшебна...Чувам всичко.. дори как страда /преди да бъде изяден/ “Микро Мохикана” на върха на типета.. Разгеле . Дочаках – Светна.! `айде по брега . Предварително си бях нарочил няколоко перспестивни места в които със сигурност видях игра на распер ... от предишните разходки .. Няма да забравя последното ми ходене.. какви чудовища пляскаха .. Май не всички бяха распери .., но си беше “завораживающий сюжет” . Започна се – трепна ми сърцето . Точно в 7.30../Боже колко чаках..!/ Пу, да му се не види все в средата на реката... Хем канала е пуснат , хем пак водата е висока .. Не мога да се доближа . Мяткам ,мяткам.. ще свърши шнура и пак не мога да ги стигна.. Смених мухата ,смених местото , смених на стримерче на място където не пляскат... смених , смених , смених... Ми то като не хващаш к`во да правиш ... сменяш... И какво, какво .. Полюбувах се на представлението с намаляваща активност и направих плавен реход към по-скромните мераци - някое кленче, някоя кротушка... нещо дребно като завършък на това екстремно разминаване с действителността... Кротнах си с комплекса за разминаване и се залюбувах на гледката – особено на отсъствието ми от нея .. Пускам няколко кадъра в подкрепа на казаното ..Е вярно с мухарката хванах и клен-че и распер-че. Най-ме изкефи хванатата щука ,но на фотоапарат. Може да е малка ,но я хванах и си е моята любима щука! Толкова дребно нещо ,а си имаше всичко .. и окраска и перчици и характерната муцунка...Велико!
А края на разказа ще е значително по-оптимистичен.. Нали ви казах сменяш ,сменяш ,сменяш, .. докато стигнеш до Джулюница ,Стара речка и Лефеджа.. А там всичко си идва по местата! Впрочем, както винаги!
В тази връзка - Тодоре, голям си късметлия !
А сега картинки...Моята любима щучка Всичко си има...
До скоро,
Д-р Косьо