Е точно ,такъв мухарски риболов не съм си представял никога. За пореден път се убеждавам ,че природата и предизвикателствата и непрекъснато ни карат да мислим, да се променяме..да импровизираме ... Ако не активно.. щем не щем ... пасивно.Подобна комбинация от зимен риболов и мухарство не съм си предсавял и в най-смелите си предположения Та, приказката ми е за най-странния начин на риболов на балканска пъстърва с мухарка при зимни условия..И досега не съм измислил как да го нарека ..Ако знаете – казвайте...Както си приказвахме сладко след успешен риболов , настроени на мухарска вълна от вече “тръгналите реки” .. звъни телефона и ей го на, Жоро- насреща.” Няма ли да ходим към..”.... Е, ще ходим , разбира се ..Що да не ходим.. “ Ама как бързо отговорих ,без въобще да помисля ,че това е на около 200 и кусур километра. На неизвестна за мен река с неизвестно поведени на рибите . А че е студено и не е хич, ама хич, така да се каже, в разгара на сезона”, въобще не помислих.. С две думи .. сработи рефлекса . “Ще ли ..”..Ми ще... “ .....и чак тогава дойдох в съзнание. Да,.. да...не е е лесно когато действията изпреверват съзнанието.И после какво .. сменяй вече познатата и отработена схема с гонене на дивото .. и непознатото.Речено е ,няма как .. Плахо започвам да мисля ,до колкото мога, в указаната посока и постепенно губя всякакъв ентусиазъм .. Ми то нито едно от условията не съвпада с представата ми за мартенски успешен пъстървов риболов. Да не говорим, че и прогнозата за времето се засили към разваляне. “ на места със силен северен вятър... “ и то къде ... естествено – на където сме се запътили ... ! “ То кутсуз ,кутсуз , ма това вече е направо прекалено..!. Със свито сърце и несигурен глас .. “пиша” едни такива мъгляви предложения на Ачо , Люси и компанията.. Стискам яко палци. Надявам се да ме “отрежат” !.. Побеляха /пръстите от стискане / ...,но . уви ! .. Дърпам слушалката по-далече за да не чуя ентусиазираното “ Да , навит съм”.. Ачо , Ачо ..в теб ми бе последната надежда -/за здрав разум и заземяване./..Да..,а...а......!!!.Няма как ще трябва от сега да си приготвям извинения от типа.. “Ми сигурно рязката промяна на времето.... .” ,“Ми то прогнозата беше лоша и си знаех.” , а на глас му казвам “ Ачо ,това е Меката на пъстървите в България...” Как да му кажа истината , като го видях вече с въдица в ръка... А бе Жоро ,кой те дърпаше за езика да предлагаш дестинациии на края на Света.. Е, не точно света , Айде, България.. ,ма то си е като Света... Пътя свършва ,езика вече не е български .. едни такива ракетни площадки с по една две ракети с говорители .. Чужбина си е отвсякъде.... Едно ,че ми е криво от предстоящото разочарование , второ ,че “накиснах” и приятелите си вътре.. Пу ,да му се не види ... и всичко от едно неразумно и прибързано ..”Ми ,да .. разбира се, що да не дойдем..”
Главо , главо ,кога ще ти дойде акъла , като чуеш пъстърва и ...и .. грам друга мисъл не може да влезе.. Електрошок – някакъв.. и всеки път едно и също. Като епилептичен припадък е .. Светват очите и се замъглява съзнанието .. Почват халюцинациите .. Едни такива планински рекички с едни надвисали над реката дървета и едни таква дебели сенки плавно се движат в кристално бистрата вода. Едвам ги забелязваш , но всеки път те стряскат с появата си и с напомпените си с мускули тела облечени в златни премени с ярко червени бузи и точки..Ех, х...х., като се запремятат над водата за да не пропуснат въображаемата ми току що подадена мухичка. И тези методично редуващи се плавни кръгове под агресивно метналата се на мухата пъстръмка.. Пръски мият лицето ти ..Мале , мале , подкосяват се и краката и ръцете .....И се чудиш как всичко това се побира в тази една четвърт част от секундата .!!!. А борбата със своенравната красавица тепърва предстои...Хем внимаваш ,хем сърцето ще ти запуши гърлото и чуваш тупкането му дори под тъмни очила .. Нищо не виждаш ,нищо ! Изпотените стъкла ти пречат ,но не смееш да мръднеш .Загубил си в същия миг. Страха да не пропуснаш те е вкаменил, премрежил е и погледа и съзнанието и е слял ръката ти с корка ...
После разбираш, че камъкът е бил впит в коляното,че имаш гръб който боли ли боли...от вкаменената ти единствено възможна поза на подаване.. Светът се е смалил до единствената възможност - тази четвърт секунда контакт. Като мълния.И с гръм и с трясък!Тънката нишка на типета се е превърнала във високоволтов проводник на хилядолетна история.... Очакваш! ....”Късото съединение” на страст от нарконтично преливане на древна природа .....през онемелия показалец посочил ....Не , не , не .. Няма по наситен момент..Прелива природата в теб и от теб ...на границата на възможното...и малко “оттатък”..Ех.х..х.. Що не беше така и в действителност... Криворичещ път , през наистина страховити и древни чукари , Бурна студена река . “Опасността от падащи камъни “ вече е нещо пред нас а не дежурен израз от радиото.. Слънцето свети. Подухва ,но не така, както ни стреснаха сутринта...Преодоляхме завоите за разлика от бледостта от раздразнената ни вече обща вегетативна система. Спомнихме си за всичко, което можехме, а не направихме , за да не сме така... Около нас дупки , камиони, изкопи и рани по гърба на планината..и гората ....Реката е някъде там . Единствено цвета ми напомня за онези успешни излети ...преди години.. Аз харесвам Луната – винаги е там където трябва ..и може би точно за това ,че е далеч.Питам се защо, нейните “лунни пейзжи “ трябваше да дойдат тук пред нас... вместо да са си там и то пак така , като неясно абстрактно понятие... Махнах с ръка да преместя прекрасните спомени и някак , ако може, да се върна и тук и сега..Стесненият път едва успяваше да се нареди под колелата..Когато вече изтъня съвсем , най-после пристигнахме .. Гледката беше що годе добра .. Единствено току що падналия сняг малко ме стресна относно активността на рибите ./нали все риби са ми в главата/.Спомних си за книжки .. температури и налягания .. Четвърт градус надолу.. не ще ..!. Въпреки предварителните разговори за успешните излети на Жоро в района , остана едно такова неясно чувство ,че не сме на правилното място и време. Докато бавно идвахме в съзнание.. се огледах .Дано открия поне поне един белег ,че не сме сбъркали.. Толкова се бях вкатилил от глупавото си решение ,че дори не помислих за резервна схема - ако не тръгне.. Някак събитияте пак ме изпреварваха.. Влязохме в “доспехите” и с обърканите си представи започнах да наблюдавам поведението на Жоро.Гледах нещо да налучкам.. Тръгнах като пале след него .. дано поне нещо ми подскаже ,че не сме дошли напразно . Слънцето светеше но още не печеше.Щеше да стане топло , но някога , въпреки вятъра.. Реката беше перфектна ,но може би не за сега.. За лятото ли, за късна есен ли .. но не сега!.. За късмет срещнахме един познат на Жоро с плувкаджийска въдица.. излязал на риболов..!? Като ги заразправя едни от вчера , “...да знаете.. на всяко подаване.. в мътната вода..” Какви ги приказва тоя!?.. Да не сме паднали от Марс. Виж го ти ще ми прави циркове върху минорното настроение.. Гледам го – местен е .. Вероятно все нещо знае..Не му вярвам , а искам. Не вижда ли реката...по-точно дъното..няма никой ..като след кино.. Застанал е до един храст.Гледа ни ,но някак стъклено .. “ Ей тук са под клоните..” Досега много се стараех да открия поне един признак на живот в тази рекичка и единственото, което видях е една скъсана плувка на храста отсреща . Имаше вид на “прясно скъсана” – Беше все пак някакъв белег на активност..макар и от риболовец / а не от пъстърва/. Но сега , до храста .. ако е така .. Някак не ми се вярваше още..Погледнах в указаната дупка .. О, небеса .. о Боже..Три ,четири, пет. Шест... риби- опашки се движеха бавно . Рибоците като в ступор ..... и никак не бях дребни . Мерни със сигурност . Надникнах – разтреперан.. ! Ми те наистина са там ......и са много ..!!! Като казвам много . няма да ми повярвате .. бройката бе не по-малко от 40-50 !!!.. Е такова нещо не бях виждал.. Плътно една до друга в едно такова тясно място между клоните . Сврени на “сянка” до една греда , която спираше течението . За подаване и дума не можеше да става .. Единственото ,което се виждаше бяха тези две три риби опашки.. всичко останало бе напред и навътре.. Как да подадеш с мухарка напред и навътре ?! Ха сега де, как да ги примамиш и извадиш от там.. А като ги извадиш, /хайде това е лесно /, ще ги изръчкаш с нещо ,ми после как ще ги накараш да клъвнат!?.. Все нерешими въпроси .. И хем засилиха обзелото ме отчаяние , хем ме напомпиха с надежда .. все нещо трябва да измисля.. Съгласили се с невъзможността за риболов точно на това място Жоро и Ачо и местния се пръснаха по реката.. Докато Ачо се опитваше да подаде от горната страна .. Аз се опитах да натикам върха на мухарката точно над дупката между клоните .. Сложих най-ефективната си нимфа и започнах да я движа по старата изпитана схема за... “зимен риболов на дупка на лед за костур на моршка”. Само това успях да се сетя и направя .. за да не стряскам рибоците.. Три-пет потупвания на дъното ...с паузи, после плавно издигане на десетина сантиметра над него и отново тресене с определена честота.. После още нагоре и нагоре .. но това става само с лявата ръка и шнура .. то всъщност шнур практически нямаше., де,. повод и типет.. толкоз.. Пак на дъното и пак повдигане .. и ...и....и.и...... Представете си как половината ви кръв нахлува в лицето за части от секундата .Една от”опашките” рязко се обръща и стръвно захапва нимфата.. По щастлива изненада не ми се беше случвала отдавна .. Такъв прилив на ентусиазъм.. Такова усещане за успех и надежда...в един единствен миг! Нищо ,че има клони , нищо ,че едвам вися и един клон методично се опитва да прорасте през шапката ми ..Засичане с левачката и рибата е на кукаката.! Ами сега!?.. как се вади риба между клони .И то не просто риба ,ами пъстърва и не просто пъстърва... ами бясна от нанизването и бая яка като размер..Едвам удържам системата и се опитвам да пердугадя накъде ще потегли .. Единствената ми мисъл бе това , да успея да предвидя накъде ще тръгне .. Кратка борба и без много фантазия ../ все пак повода не е дълъг , а къс /... успях да я изведа на чисто... Леко повдигане и и и..и.и.и. Ето я красавицата... Невероятно.. първата ми балканка ..мерна , красива .. от тази непозната и странна река.. Всичките ми черни мисли се изпариха на мига. Облаците се разнесоха.Чух пеещите птички и пулсациите в глава си .Снега се стопи вълшебно около мен... “Ачо , Ачо погледни .. /исках да се похваля .. не с умението , с късмета../ . Това си беше чист късмет...! Не знам как се почувства Ачо , но аз бях осмислил деня си. Продължих по същата схема.. и о, чудеса .. втора..пак така .. и трета и пета... Не може да бъде .. няма такъв риболов... Подаваш на рибата под опашката и тя се изстрелва с невероятен вираж.. Е, че като взех и да ги изпускам.. и че като взех да се ядосвам.... и като като..като..... Наистина забравих къде съм, защо съм .. По едно време явно прекалих и ги изплаших..Реших да ги оставя на мира ..Все пак бяхме на риболово с муха и шнур! Обадих се на Жоро.. “Тук се вдигат на суха муха ..” уж чувам гласа му през тупкането..Стига бе, де такава радост и късмет.... и се втурнах по течението да го тгърся .. Наистина .. вдигаха се риби, но дреби.. Дребни , дребни , ама много.. Ще стане работа , вече няма мърдане... Прекрасно .. И така до вечерта .. Сбрахме се да покастингираме , да помухарстваме и наиситна да се пречистим от всички лоши мисли .. Дори престана да ни прави впечатление присъствието на “тези “със стръвта и и натежалите им пълни торби с маломерки .. Е чухме ,че имало и “по-хубави”.. Вероятно е така..
Уморени, щастливи и доволни се прибрахме в хотела.. Бяхме като след психосеанс.. Трудно си спомняш кой си и къде си ..Но те е изпълнила една такава топла благост към всичко и към всички...а още не си си изпил уискито... Обилна вечеря, бирички, разкази ,влъзване , мухички и приятни коментари в които всичко си вярваме..Лесно заспахме след тежкия ден , дори якия шум от купонясващите местни не беше в състояние да ни спре в заспиването.Втурнахме се към леглата като към бензиностанция за зареждане с риболовна мания и страст .. Трябваше ни за утре!.. И то дойде – съвсем неочаквано .. нали току що си бяхме легнали..!?.. Кафе , шкембе и “принцеса “ около 46-48 номер.. беше последното , което си спомням от хотела .. Важна бе реката .. Закъсняхме , но вече спокойни ,с ясното съзцнание ,че поназнайваме някой неща .. Не бързаме и някак дойдохме в съзнание . Наредихме се навреме и на място .. Всичко си беше наред.. Знаехме си репликите и точно си спазвахме ролите.Проверихме наличните запаси от мухи,поводи и типети и се втурнахме да мухарим ..Рибите ли ..и те дойдоха точно навреме.Да ни зарадват с активното си присъствие и игра..Излизаха от “нищото”. На това се учудвам всеки път. Как така се материлизират... просто излизат от самите камъни ..Там ли живеят Магия някака.. Кръг- подаване , рибка – пускане и пак и пак.. Един безкраен празник .. По едно време като се “закучиха” Вдигат се – ядят ,ма не се вижда какво .. Превързах сигурно всичките си два-триста мухи.. и “не” и “не “. Все нещо не им харесваше .. Стигат до мухата и се връщат . Виждам ги като на длан. Стоят и ме дразнят! Нарочно! Искат да видят как се побърквам от яд! Намерих все пак едно такова микро мушенце.. от най-мъчните мухарски периоди..
И Жоро и Ачо и Люската .. всички хванахме рибки пъстръмки . Пробвахме всевъзможни схеми, мухи , пръчки и шнурове .Пробвахме и импровизираното барбекю.. /Макар да не исках да си губя времето с него/ .. /Дъвках си го на студено/.. Но “Светът”- той беше прекрасен .. и запомнящ се .!. С мухарско-мормишкиния подход. С капризничащите риби нежелаещи нищо освен мироскопичната мравка на 22- ка .. и ентусиазирания Ачо осмислил деня си с пъстървов риболов на придърпване с бъзери.... За Жоро,. той вече е за “незнам кой-си път” на това прекрасно място с пъстръмки..Да си каже .. Май, доволен беше и той.. Като не спря да говори до София .. така ще да е било!
А сега картинки.. Да видите какво е ....
Багодаря ти Жоро за подарените ми дни.Благодаря Ачо,че прояви макар и неразумен ентусиазъм и на Люси, която издържа прищевките на всинца ни ..А за Роси специални поздрави за брилянтната организация по посрещането и “демо”- то с хората и танците!Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари